Р Е Ш Е Н И Е
№183
03.10.2019 г.,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Б.,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
НЕДКО ПЕТРОВ
при секретаря М.Й.като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 442 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 16-0246-000722 от 28.10.2016г., издадено от
Началник РУП към ОДМВР София, РУ Б., с което на В.Г.Н., с ЕГН **********,***, му
е наложено наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП и наказание на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП ,,глоба‘‘ е размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказаното
лице В.Г.Н. обжалва издаденото НП, като моли да бъде отменено със законните
последици.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата
страна РУ Б., редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение
по жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
26.08.2016 г. около 16 ч. и 25 минути В.Г.Н. управлявал по главен път 1-3 км.
199 с посока от гр. Б.към с. Т.лек автомобил
Ф.М.с рег.№ ********, собственост на ,,В.‘‘ ЕООД. И.И.И., на длъжност
мл. автоконтрольор към ОДМВР София, РУ Б., спира превозното средство за проверка.
След извършена проверка, се установява, че водачът на моторното превозно
средство /МПС/ няма валиден винетен стикер от категория К-3 и не е заплатил
дължимата винетна такса за ползване на републиканската пътна инфраструктура,
което съставлява нарушение на чл.139 ал. 5 от ЗДвП. В хода на проверката се
установява, че жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, което представлява нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Свидетелят
И.И. съставя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №722 от
26.08.2016г., с бланков №564613 в присъствието на свидетеля К.А.К.. АУАН
съдържа всички необходими данни по чл.42 от ЗАНН и описва извършеното нарушение
на правилата за движение по пътищата достатъчно детайлно, видно от приложения към делото АУАН №722/26.08.2016г. Нарушението
в АУАН и издаденото въз основа на него НП е конкретизирано, както по отношение
на извършителя и обстоятелствата, при които е извършено, така и по местоизвършване.
Въз основа на така съставеният АУАН №722/26.08.2016г., който е предявен на
жалбоподателя за запознаване и подписан от същия без възражения, е издадено НП
№16-0246-000722/28.10.2016 г. от Началника на РУ Б.при ОДМВР - София, с което
на В.Г.Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.179 ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП и наказание
,,глоба‘‘ в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл. 183, ал.1, т.1 за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателства: АУАН №722/26.08.2016 г.,
Заповед №8121з-748/24.06.2015г., показанията на св. И. Иванова И. –
актосъставител и св. К.А.К.. Посочените доказателства са относими към предмета
на доказване в делото, едностранни и безпротиворечиви, поради което съдът им
дава вяра и ги поставя в основата на фактическите си изводи. Според Закона за
пътищата /ЗП/ заплащането на винетната
такса е предпоставка за ползването на услугата движение по републиканската
пътна мрежа за определен срок и определена категория пътно превозно средство.
Според тези два критерия се диференцират и винетните такси. Съгласно чл.10а от
ЗП заплащането на винетната такса се извършва от собственика или ползвателя на
моторното превозно средство /МПС/. Срещу заплащането на винетната такса се
издава т.нар. винетка, материализираща правото на водача на конкретното МПС да
управлява въпросното по републиканските пътища, отворени за обществено ползване.
Участъкът от пътя, по който се е предвижвал жалбоподателя с превозното си
средство е част от републиканската пътна мрежа и за движение по него се заплаща
винетна такса. Конкретният вид на таксата се определя от вида на превозното
средство, в случая то е лек автомобил Ф.М.с ДК № ********, т.е. за автомобила е
следвало да бъде заплатена такса за категория К3, което не е било направено
съгласно показанията на св. И. и К.. Твърденията на наказаното лице, че е
управлявал автомобила без да е заплатил изискуемата винетна такса кореспондират
с доказателствата и приетите въз основа на тях за установени факти. Съдът
приема за достоверни показанията на св. И. и К., т.к. те съответстват на
останалия писмен доказателствен материал по делото. Чл. 189 от ЗДвП установява
доказателствена сила на направените от контролните органи фактически
констатации в съставените от тях по реда на този закон актове. Тази
доказателствена сила съдът е длъжен да счете, освен ако не бъде надлежно
оборена в съдебния процес.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата
срещу НП №16-0246-000722/28.10.2016 г. е подадена на 09.08.2019 г. от
наказаното лице, т.е. от процесуално легитимирано лице в установения
преклузивен седемдневен срок от връчването на НП, което е осъществено на
03.08.2019 г. /чл.59 ал.2 от ЗАНН/. Жалбата е подадена и до родово и местно
компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН
съд, т.е. жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения:
Съставеният
АУАН №722/26.08.2016 г. и издаденото въз основа на него НП
№16-0246-000722/28.10.2016 г. отговарят на законовите изисквания, фиксирани в
чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, спазени са законовите срокове, съдържащи се в чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН при съставянето, респ. издаването им и изхождат от
компетентни и оправомощени органи съгласно чл.37 и чл.47 от ЗАНН и приложената
по делото Заповед №8121з-748/24.06.2015г. При съставянето, респ. издаването им
не са нарушени материалният и процесуалният закони.
Предвид
регламентираното изискване съдът да следи служебно за давността, то следва
въпросът да бъде обсъден. Наказателното постановление е съставено на
28.10.2016г., но в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.82,
ал.1, б.,,а‘‘ от ЗАНН. Според същата когато административното наказание е „глоба“,
то не се изпълнява ако са изтекли две години. Следва обаче да бъде преценен
моментът, от който започва да тече давността, а именно от момента на влизане в
сила на акта, който подлежи на обжалване, т.е. в настоящия случай на
наказателното постановление. Същото е обжалвано по установения в закона ред и
съответно към настоящия момент не е влязло в сила, което изключва възможността
давността по чл.82, ал.1, б. ,,а‘‘ ЗАНН да е започнала да тече изобщо. ЗАНН
препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва (чл. 11), че относно
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство
по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността
и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК "Погасяване на
наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл.
79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената в закона давност. А съгласно чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на
чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 НК, който е три години, тоест в конкретният случай това са четири
години и шест месеца, които изтичат м. февруари 2021година.
По
съществото на спора съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението,
за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева с процесното НП. От доказателствата по делото безспорно се
установи, че на 26.08.2016 г. около 16:25 ч. В.Г.Н. е управлявал лек автомобил Ф.М.с
ДК № ******** по главен път 1-3 км. 199 с посока на движение от гр. Б.към с. Т.без
валидно заплатена винетна такса, каквото е била нужна за движението по този
пътен участък, както и че не е представил контролен талон към свидетелството си
за управление на моторно превозно средство. Нарушението на чл.139 ал.5 от ЗАНН и
на чл.100, ал.1, т.1 ЗАНН е формално и е довършено в момента, в който водачът
на МПС използва републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса, в
район в който това е задължително. Не е необходимо от нарушението да произтичат
някакви вреди, за да се счете че фактическият му състав е осъществен. От
субективна страна нарушението е извършено умишлено, т.к. водачът В.Г.Н. е
запознат с нормативната уредба, уреждаща правилата за движение по пътищата,
т.к. притежава необходимата правоспособност, предпоставка за придобиването на
която е именно това. Въпреки това той не е привел поведението си в съответствие
със законовите изисквания, макар че е бил длъжен да стори това и е предвиждал
общественоопасните последици от нарушението. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна
отговорност на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Макар към настоящия момент
т.4 на горепосочената норма да не е част от действащото право, то налице е
чл.179, ал.3 ЗДвП, която е с идентично съдържание, а именно, че водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП, се наказва с глоба в
размер на 300 лева. Предвид изложеното не е налице хипотезата на влязъл в сила
по-благоприятен закон за нарушителя, която да бъде приложена. Наложеното
административно наказание е съобразено с характера на извършеното нарушение и с
конкретния нарушител, като е определено в закона с фиксиран размер, което не
позволява дискреция на съда в това отношение съгласно чл. 27,
ал. 4 от ЗАНН.
Поради
посочените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №16-0246-000722/28.10.2016 г., издадено от Началник ТУП към ОДМВР София, РУ Б.,
с което на В.Г.Н. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.5
от ЗДвП, а именно управление на лек автомобил Ф.М.с ДК № ******** по главен път
1-3 км. 199 с посока на движение от гр. Б.към с. Т., без платена винетна такса
К3 за движение по републиканската пътна мрежа, както и в частта за наложеното
му административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 10 /десет/ лева на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗАНН за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗАНН, а
именно, че не носи контролния талон към свидетелството си за управление на МПС..
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :