РЕШЕНИЕ
№ 1077
гр. Сливен, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230104806 по описа за 2023 година
Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
В исковата си молба ищецът Е. И. Т. предявява против „Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД отрицателен установителен иск за признаване
за установено, че не дължи сумите по изпълнително дело № 6872/2017 година
на ЧСИ Г. Г., въвеждайки следните твърдения: Ищецът получил от ответното
дружество специално предложение, с което му се предлага възможност да се
възползва от плащане с отстъпка от 40 % по изпълнително дело № 6872/2017
година на ЧСИ Г. Г., отнасящо се за сумата от 1694,34 лева. След проверка
при ЧСИ разбрал, че с постановление от 13.07.2021 година изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищецът
счита, че вземането на ответното дружество е погасено по давност. Съгласно
изпълнителен лист, издаден на 13.12.2016 година по ЧГД № 4631 по описа на
РС – Сливен за 2016 година въз основа, на който е образувано изпълнително
дело № 6872/2017 година на ЧСИ Г. Г. с Район на действие РС – Сливен
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 300,00 лева,
представляваща задължение по договор за паричен заем № 5157628 от
1
17.02.2015 година и договор за цесия, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 01.11.2016 година до окончателното й изплащане, сумата 10,08
лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.02.2015 година до
18.03.2015 година, сумата 212,50 лева, представляваща такса разходи, сумата
98,92 лева, представляваща неустойка за периода от 21.02.2015 година до
18.03.2015 година, сумата 33,59 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 19.03.2015 година до 01.11.2016 година и сумата 325,00 лева,
представляваща разноски.
Твърди се още, че от представеното с исковата молба постановление е
видно, че изпълнителното дело е прекратено, поради бездействие на
взискателя и на изпълнителния лист не е имало отбелязвания кога е било
последното изпълнително действие на ЧСИ Г. Г.. Счита, че след образуване на
изпълнителното дело дори и да е имало някакви действия, те не са породили
правният си ефект, тъй като е налице перемпция.
Твърди се още, че нямало данни за предприемане на действия, които да
прекъсват давността за периода от датата на издаване на изпълнителни лист до
датата на образуване на изпълнителното дело и счита, че вземането е погасено
по давност и не се дължат на това основание. Сочи, че с изтичането на 5
годишната давност се погасяват парични вземания срещу физически лица,
независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или
разсрочено, съгласно последните изменения в ЗЗД. Разпоредбата на 117, ал. 2
от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. На основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудителното
изпълнение. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 година по ТД № 2/2013
година на ОСГК на ВКС, когато взискателя не е поискал извършването на
изпълнително действие в продължение на две години и изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 980,09
лева, от които: сумата 300,00 лева, представляваща задължение по договор за
паричен заем № 5157628 от 17.02.2015 година и договор за цесия, ведно със
2
законната лихва върху нея, считано от 01.11.2016 година до окончателното й
изплащане, сумата 10,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от
17.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата 212,50 лева, представляваща
такса разходи, сумата 98,92 лева, представляваща неустойка за периода от
21.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата 33,59 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 19.03.2015 година до 01.11.2016 година и сумата
325,00 лева, представляваща разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по основателността на исковата претенция.
Оспорва се възражението за погасяване на вземането по давност. Съгласно
заеманата защитна позиция изпълнителното дело е продължено на основание
чл.33-34 ЗЧСИ от изпълнително дело № 1229/2016 година, ЧСИ П. Р., което е
образувано на 22.12.2016 година. На 19.01.2017 година е подадена молба от
взискателя с искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника, получавано от „Сезони“ ООД, връчено на работодателя при отказ
на 03.02.2017 година. На 30.06.2017 година е подадена молба от взискателя с
искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД. В резултат на подадена молба е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна
банка“ АД, получено от банката през месец юли 2017 година. На 04.01.2018
година е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Голд транспорт“
ЕООД, като запорното съобщение е връчено на работодателя при отказ на
07.02.2018 година. На 12.04.2021 година е подадена молба от взискателя с
искане за извършване на справка за трудови договори на длъжника и за
налагане на запор върху трудово възнаграждение. На 21.05.2021 година е
подадена отново молба от взискателя с искане за извършване на справка за
наличие на работодател на длъжника и за налагане на запор върху трудовото
му възнаграждение.
Ответната страна сочи, че вземането не е погасено по давност, тъй като
не е налице период от 5 години, през който взискателят да е бездействал.
Излагат се подробни разсъждения в подкрепа на заеманата защитна
позиция, като се цитират конкретни съдебни решения, ТР и Определения на
ВКС на РБ.
3
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява. От
процесуалният му представител е заявено, че исковата молба се поддържа
иска нейното уважаване. Съображенията са развити в представено по делото
писмено становище. Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски и се представя списък.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се
представлява от представител или пълномощник.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2016 година, издаден по ЧГД
№ 4631 по описа на РС – Сливен за 2016 година ищецът е осъден да заплати
на ответното дружество сумата 300,00 лева, представляваща задължение по
договор за паричен заем № 5157628 от 17.02.2015 година и договор за цесия,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.11.2016 година до
окончателното й изплащане, сумата 10,08 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 17.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата 212,50
лева, представляваща такса разходи, сумата 98,92 лева, представляваща
неустойка за периода от 21.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата 33,59
лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.03.2015 година до
01.11.2016 година и сумата 325,00 лева, представляваща разноски е
образувано изпълнително дело № 6872/2017 година на ЧСИ Г. Г. с район на
действие РС – Сливен, което е предхождано от изпълнителното дело №
1229/2016 година, ЧСИ П. Р., последното образувано на 22.12.2016 година.
На 19.01.2017 година е подадена молба от взискателя с искане за налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „Сезони“
ООД, връчено на работодателя при отказ на 03.02.2017 година.
На 30.06.2017 година е подадена молба от взискателя с искане за налагане
на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в „Първа инвестиционна
банка“ АД. Като резултат на подадена молба е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, получено
от банката през месец юли 2017 година.
На 04.01.2018 година е подадена молба от взискателя с искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано
от „Голд транспорт“ ЕООД, като запорното съобщение е връчено на
4
работодателя при отказ на 07.02.2018 година.
На 12.04.2021 година е подадена молба от взискателя с искане за
извършване на справка за трудови договори на длъжника и за налагане на
запор върху трудово възнаграждение.
На 21.05.2021 година е подадена отново молба от взискателя с искане за
извършване на справка за наличие на работодател на длъжника и за налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение.
С постановление от 13.07.2021 година изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени
от страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковите претенции, с които се иска да се признае за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 980,09
лева, от които: сумата 300,00 лева, представляваща задължение по договор за
паричен заем № 5157628 от 17.02.2015 година и договор за цесия, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 01.11.2016 година до окончателното й
изплащане, сумата 10,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от
17.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата 212,50 лева, представляваща
такса разходи, сумата 98,92 лева, представляваща неустойка за периода от
21.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата 33,59 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 19.03.2015 година до 01.11.2016 година и сумата
325,00 лева, представляваща разноски по изпълнителен лист от 13.12.2016
година, издаден по ЧГД № 4631 по описа на РС – Сливен за 2016 година въз
основа, на който е образувано изпълнително дело № 6872/2017 година на ЧСИ
Г. Г. с район на действие РС – Сливен са допустими, но са неоснователни и
като такава следва да се отхвърлят.
По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.7
от ГПК.
Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че въз основа
5
на изпълнителен лист от 13.12.2016 година, издаден по ЧГД № 4631 по описа
на РС – Сливен за 2016 година е образувано изпълнително дело № 6872/2017
година на ЧСИ Г. Г. с район на действие РС – Сливен, което е предхождано от
изпълнителното дело № 1229/2016 година, ЧСИ П. Р., последното образувано
на 22.12.2016 година.
Установено е още, че по така образуваното изпълнително дело на
19.01.2017 година е подадена молба от взискателя с искане за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника, на 30.06.2017 година е
подадена молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, на
04.01.2018 година е подадена молба от взискателя с искане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Голд
транспорт“ ЕООД, като запорното съобщение е връчено на работодателя при
отказ на 07.02.2018 година, на 12.04.2021 година е подадена молба от
взискателя с искане за извършване на справка за трудови договори на
длъжника и за налагане на запор върху трудово възнаграждениеа на
21.05.2021 година е подадена отново молба от взискателя с искане за
извършване на справка за наличие на работодател на длъжника и за налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение, явяващи се изпълнително
действие, прекъсващо давността.
Категорично е и обстоятелството с постановление от 13.07.2021 година
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Доколкото по изпълнителното дело са искани и извършвани
изпълнителни действия, които са годни да прекъснат давността вземанията не
са погасени по давност. Това обосновава извод за неоснователност на
исковите претенции, поради което същите следвада се отхвърлят. До този
обобщаващ правен извод се стига като се имат предвид, че последиците при
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, т. е
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), е които е прекъсвана
6
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл е Решение № 257 от
30.04.2020 година на ВКС по гр. д. № 694/2019 година. За прекъсването па
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено по давност. - Решение № 325 от 13.01.2016 година на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 година. В този смисъл е и Решение № 37 от
24.02.2021 година на ВКС по гр. д. № 1747/2020 година: съгласно,
което"когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намираш се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото с прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или
не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Преди 1980 година съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата
на чл. 116, б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност
се прекъсва, както с исканията на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, така и със самото им
предприемане в рамките на изпълнителен способ по време на висящото
изпълнително производство по ГПК. След 1980 година това тълкуване е
изоставено. В ППВС № 3/1980 година се възприема тълкуването,
аргументирано от Ж. Сталев след 1960 година, че с образуване на
изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а
по време на неговата висящност тя спира да тече. През 2015 година в т. 10 от
ТР № 2/2015 година, ОСГТК на ВКС отново се възприемат тълкуванията в
съдебната практика, съществуващи от преди 1980 година.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са
всички онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова
поръчка, и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
7
удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи
от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се
осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не
всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но
всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по - широкото понятие за действия по принудително
изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се
говори за “предприемане” на действия по принудително изпълнение.
Подадената молба за образуване на изпълнителното производство с посочен
изпълнителен способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и
допълнителните молби от взискателя след образуване на изпълнителното
производство, с които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността.
Безспорно е, че след получаване на изпълнителния лист е образувано
изпълнително производство. Предприети са действия, инициирани от
взискателя, които прекъсват давността. Няма значение дали действията по
принудителното изпълнение са били успешни, самото сезиране на съдебния
изпълнител е достатъчно основание давността да бъде прекъсната -
включително в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат
извършени, защото длъжникът не може да бъде открит на посочения адрес. С
тази юридическа мотивировка са и налагащите се произнасяния на ОС-
Сливен по сходни казуси, пример за което е Решение № 214 от 03.07.2024
година по ВГД 280 по описа на ОС – Сливен за 2024 година.
Наред с това следва да се има в предвид и удължаването на давностните
срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28.03.2020 година, в сила от 13.03.2020 година). Съгласно
чл. 3, т. 2 от този закон, считано от 13.03.2020 година до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по
8
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 година и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.
От последното законосъобразно изпълнително действие по
изпълнително дело № 6872/2017 година на ЧСИ Г. Г. с район на действие РС –
Сливен и то с прибавяне на удължаването от 2 месеца и 7 дни до момента
погасителната давност не е изтекла.
По тези съображения се приема, че вземанията не са погасени по
давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите претенции,
поради което същите следва да се отхвърлят.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ответника претендираните от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение определени в размер на 300,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. Т. с ЕГН: ********** от гр.
********** срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Петър
Дертлиев, № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 искови претенции за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът
не дължи сумата от 980,09 лева, от които: сумата 300,00 лева, представляваща
задължение по договор за паричен заем № 5157628 от 17.02.2015 година и
договор за цесия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.11.2016
година до окончателното й изплащане, сумата 10,08 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 17.02.2015 година до 18.03.2015 година, сумата
212,50 лева, представляваща такса разходи, сумата 98,92 лева,
представляваща неустойка за периода от 21.02.2015 година до 18.03.2015
година, сумата 33,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от
19.03.2015 година до 01.11.2016 година и сумата 325,00 лева, представляваща
разноски по изпълнителен лист от 13.12.2016 година, издаден по ЧГД № 4631
по описа на РС – Сливен за 2016 година въз основа, на който е образувано
9
изпълнително дело № 6872/2017 година на ЧСИ Г. Г. с район на действие РС –
Сливен, поради погасяване на вземанията по давност като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. И. Т. с ЕГН: ********** от гр. ************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Петър Дертлиев, № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата 300,00 лева /триста лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10