РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Враца, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420103088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3 срещу А. М. Р. с ЕГН ********** и адрес ******.
В същата се твърди, че между „Вива кредит“ ООД с ЕИК ********* и ответника А.Р.
съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с №
5548125 от 30.08.2019 г. С подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя
парична сума в размер на 2 000,00 лева. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва и
заедно с такса за експресно разглеждане, като последната не се претендира по настоящото
производство, на петнадесет равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 269,87
лева, или общо 4 048,05 лева. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с последната
погасителна вноска, дължима на 22.11.2020 г. и същият не е обявяван за предсрочно
изискуем. На заемателя била начислена и лихва за забава в общ размер на 142,00 лева,
изчислена върху непогасената част от главницата, считано от 30.09.2019 г. Сочи се, че
ответникът не е правил погашения по процесния договор.
На 01.07.2020 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД с
1
ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане станало
собственост на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения.
Поради неизпълнението на ответника, на 04.03.2021 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело №
910/2021 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед №
260542 от 05.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта
за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно изисканата от съда
справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца ответникът няма действащи трудови
договори, поради което са предявени настоящите искове.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 2 000,00 лева-главница по договор за паричен заем с № 5548125 от 30.08.2019
г.; сумата 578,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.09.2019 г. до
22.11.2020 г.; сумата 142,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.09.2019 г. до 19.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 260542 от 05.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 910/2021 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по
исковото, така и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответникът А. М. Р., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.П.
Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като
неоснователни по следните съображения: уведомлението за прехвърлянето на процесните
вземания не е редовно съобщено на ответника по реда на чл. 99, ал. 3 от ГПК, тъй като
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяването на
процесуално представителство по конкретно дело и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до продставляваното лице (длъжника-ответник);
исковете са предявени въз основа на договор за кредит, съдържащ клаузи, противоречащи на
добрите нрави; процесният договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), включително относно
размера и начина на начисляване на договорната лихва.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 910/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника А. М. Р. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване
на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
2
Представен е договор за паричен заем с № 5548125 от 30.08.2019 г., видно от който
между „Вива кредит” ООД с ЕИК ********* и ответника А. М. Р. е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит за сумата 2 000,00 лева, която е следвало да бъде погасена на
15 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 269,87 лева, включваща част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. По този начин, съгласно
договора, страните са уговорили ответникът да върне на заемодателя сума в общ размер на
4 048,05 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 % и годишен процент
на разходите на заема – 49,50 %. Видно е също така, че ответникът е подписал договора на
датата на сключването му – 30.08.2019 г. Съгласно посоченото в договора, крайният срок за
издължаване на кредита е 22.11.2020 г.
С рамков договор от 01.12.2016 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение
№ 1 към него от 01.07.2020 г. „Вива кредит” ООД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от намиращото се на л. 21 от делото потвърждение, с него „Вива кредит” ООД с
ЕИК ********* потвърждава прехвърлянето на задълженията, посочени в приложение № 1
от 01.07.2020 г. към рамков договор от 01.12.2016 г. за прехвърляне на задължения (цесия).
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че ответникът не е правил погашения по процесния договор за кредит.
Размерът на дълга към датата на изготвяне на експертизата е 5 202,40 лева, в това число:
главница в размер на 2 000,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 578,95 лева, разходи,
такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за забава в размер на 1 644,10 лева. Съдът
възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно, обективно
и пълно.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 22.11.2020 г.,
който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.03.2021 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице.
Видно от договор за потребителски кредит договор за паричен заем № 5548125 от
30.08.2019 г., праводателят на ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 2
000,00 лева (подписите на договарящите страни имат силата на разписка за предаване на
сумата по договора за кредит), а ответникът се е задължил да върне кредита в сроковете и по
реда, предвидени в договора.
Въпреки че по делото не са представени доказателства ищецът да е уведомил надлежно
ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се
счита за редовно уведомен за цесията поради следното:
Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно
3
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на
Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело №
1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че
ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответницата.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява факта на липса на извършвани от
ответника погашения по процесния договор за кредит, както и размера на дълга по същия
договор към датата на изготвяне на експертизата.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците, посочени в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения
представител на ответника, съдът намира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и на изискването по
чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да са изготвени, разпечатани подписани на
шрифт с размер, не по-малък от 12. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. В договора
е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна
стойност, а в чл. 8 от договора е посочено, че допусканията при изчисление на ГПР се
изразяват в това договорът да е валиден за посочения в него срок, всяка от страните да
изпълнява точно и в срок задълженията си и съответно няма да бъде начислявана неустойка
4
за неизпълнение на договорно задължение, т.е. препраща към уговорката за неустойка по чл.
4 от договора. Договорената неустойка съгласно чл .4 от договора за заем на първо място
предвижда размер на неустойката около 50% от размера на отпуснатия кредит, освен това
предвижда условия, които са изначално почти невъзможни за изпълнение, поради което
съдът намира, че същата е изгубила гаранционния си характер, а има характер на
възнаграждение на заемодателя, както и че поставя потребителя в неравноправно
положение и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 20 от ЗЗП. Същевременно при
включването на договорната неустойка, в качеството й на възнаграждение за кредитора, в
размера на ГПР, същият очевидно нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Следва също да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
процесният договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Както от договора, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че чистата стойност на кредита е 2 000,00 лева, като именно тя подлежи на
връщане от кредитополучателя по процесния договор за кредит и следователно искът за
главница е изцяло основателен, а исковете за възнаградителна и мораторна лихва следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 910/2021 г. на
Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 104,42 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 76,75 лева. По
настоящото дело-гр. дело № 3088/2021 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 735,81 лева за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП в размер на 100,00 лева), от които му се следват 540,85 лева.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на А. М.
Р. с ЕГН ********** и адрес г*****, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата 2 000,00 лева – главница по договор за паричен заем с
№ 5548125 от 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед № 260542 от 05.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 910/2021 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове, както следва: за сумата 578,95 лева, представляваща договорна лихва за периода от
29.09.2019 г. до 22.11.2020 г. и за сумата 142,00 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.09.2019 г. до 19.02.2021 г. – като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. М. Р. с ЕГН ********** и адрес
***** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3
сумата 76,75 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр.
дело № 910/2021 г. на Врачански районен съд, както и сумата 540,85 лева – разноски за
държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 3088/2021 г. на Врачански районен съд, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6