Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 31.03.2025 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично заседание на тринадесети март две
хиляди двадесет и пета година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7637 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „ГРИЙНФИЛД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД против Народното събрания, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните претенции:
- сумата от 242 199.74
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между първоначално определената съгласно действащата уредба цена от
567.41 лв. за МВтч и цената от 100.41 лв. за МВтч, определена с приемане на
пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., за
периода м. август 2015 г.-м. май 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г. до окончателното плащане, като
при условията на евентуално при отхвърляне на главния иск се претендира сумата
от 171 986.39 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между цената на
изкупуване на електрическа енергия от ВИ по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по
действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на
въвеждане на ФЕЦ в експлоатация за
периода м. август 2015 г.-м. май 2020 г., при отчитане на съотносимата част
предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.
до окончателното плащане;
- сумата от 58 245.10
лв. – лихва за забава в размер на законната лихва, изразяваща се в сбора на
изтеклата мораторна лихва върху разликата между 567.11 лв./МВтч и от 100.41 лв.
за МВтч за периода по всяка отделна фактура от 15-то число на месеца, следващ
този, за който е издадена фактурата до 23.07.2020 г., при евентуалност се
претендира сумата от 44 716.61 лв.
– мораторна лихва за периода от настъпването на вредата до предявяване на иска,
представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху разликата между цената
на изкупуване на електрическа енергия от ВИ по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по
действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на
въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при
отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично
подпомагане по договора с ДФЗ;
Ищецът излага следните обстоятелства за
обосноваване на претенцията си. На 02.09.2011 г. бил сключен договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. Сочи,
че са взети предвид при изготвяне на проектното предложение за финансиране по
мярка 312 на действащите разпоредби на българското законодателство в материята
на производство на електроенергия от възобновяеми източници и е предвидено
предоставяне до 80 % от допустимите за финансиране средства за изграждане на
фотоволтаична електрическа централа в гр. Стражица, като останалите 20 % от
средствата са собствени на ищеца. Съгласно приложимата правна уредба за
производство на електроенергия от възобновяеми източници било необходимо
задължително присъединяване на производителите й към електрическата мрежа,
изкупуване на електрическата енергия от обществения доставчик, съответно крайния
снабдител по дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне
на преференциална цена за изкупуване на енергията. Бил сключен след изграждане
на ФЕЦ на договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник на 24.09.2012 г. с Енерго-Про Продажби АД,
дружество краен снабдител, за срок от 20 години. Съгласно чл. 16, ал. 3 от
договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална
цена от 567.41 лева за МВтч. През м.август 2015 г. бил приет и влязъл в сила в
периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ нов специален
закон - Закон за енергията от възобновяеми източници, вследствие на изменение в
Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ – пар. 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ. Дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на
предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. За
произведената в периода от м. август 2015 г. до м. май 2020 г. общо количество
електроенергия ищецът получил плащания от Енерго-Про Продажби АД в общ размер
на 52 075.54 лева, като не са му заплатени още 242 199.74 лева, които
би получил за произведено и отдадено количество електроенергия при първоначално
определената цена.
Намира за незаконосъобразното изменението на
цената на произведената и доставена електроенергия, произтичащо от прилагането
на пар. 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който счита, че противоречи на норми от правото
на ЕС, включително правото на свободна стопанска инициатива по чл. 16 ХОПЕС, а
правото на собственост по чл. 17 ХОПЕС, изискванията за равенство пред закона и
забрана на дискриминацията по чл. 20 ХОПЕС, принципът за пропорционалност на
правото на ЕС, принципите на правната сигурност и на оправданите правни
очаквания. Моли за уважаване на главните, а при отхвърлянето им на евентуалните
претенции. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът
подава писмен отговор. Ответникът НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РБ оспорва исковете,
възразявайки че: не е легитимиран да отговоря по същите поради контрол на
законодателната дейност на страната от Конституционния съд, но не и от
гражданския съд. По същество излага, че липсвало противоречие на приетия пар.
18 от ПЗР на ЗИДЗЕ с Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 16, чл. 17
и чл. 20 от ХОПЕС. Сочи, че е налице произнасяне на Конституционния съд по
идентичен въпрос с решение № 5 от 11.05.2017 г. по к. дело № 12 от 2016 г. за
обявяване на противоконституционност на пар. 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР на
закона, като КС не е установил наличието на такава. Навежда при евентуалност и
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД относно
претендираните по производството вземания за лихви. Претендира разноски.
В съдебно заседание 13.03.2025 г. е конкретизиран
периодът, за който се претендира лихва за забава по главния и евентуалния иск.
Когато исковата молба е останала нередовна,
то предприетото от ищеца /по негова инициатива или по указание на съда по реда
на чл. 129 ГПК/ уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по
смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените в тази разпоредба изисквания не
важат в тези случаи – решение № 105 от
09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
- относно сумата в размер на 58 245.10 лв. се претендира лихва за забава
за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 23.07.2020 г. /от 30.09.2015 г. до 23.07.2020 г./;
- относно размера на мораторната лихва по
евентуалния иск в размер на
44 716.61 лв., се претендира лихва за забава отново от датата на
падежа по всяка една от фактурите до
23.07.2020 г. /от 30.09.2015 г. до 23.07.2020 г./.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4,
пар. 3 от ДЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се
търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по
реда на чл. 7 ЗОДОВ – по мястото на увреждането или по настоящия адрес
или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се
представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да
е произтекло нарушението, в случая - от Народното събрание при твърдение за
вреди от законодателна дейност. Народното събрание на Република България е
надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на
процесуален субституент на държавата, предвид твърденията в исковата молба, че
действащ национален закон е в нарушение на съюзното право, от което са
произтекли вредите – определение № 50410
от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3500/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение №
199 от 26.04.2021 г. по ч. т. д. № 50/2020 г. на II т. о. на ВКС, определение №
60364 от 19.10.2021 г. по ч. т. д. № 1909/2021 г. на II т. о. на ВКС и др.
Относно
претенциите по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДЕС;
Възникването на отговорността на държавата се
предпоставя от: допуснато от законодателния орган достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС, направено с изменение в ЗЕВИ с § 18 ПЗРЗИДЗЕ, с
което да са нарушени права на частно-правен субект, да са произтекли
имуществени вреди за ищеца, явяващи се пропуснати ползи, както и да е налице
връзка между твърдените вреди и поведението на ответника.
С определение от 03.12.2024 г.
са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, че:
- на 02.09.2011 г. ищецът сключил договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура;
- че след изграждане на ФЕЦ на договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник на 24.09.2012 г. ищецът сключил договор с Енерго-Про Продажби АД,
дружество краен снабдител, за срок от 20 години, като съгласно чл. 16, ал. 3 от
договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална
цена от 567.41 лева за МВтч;
- през м.август 2015 г. бил приет и влязъл в сила
в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ нов
специален закон - Закон за енергията от възобновяеми източници, вследствие на
изменение в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ – пар.
18 ПЗР на ЗИДЗЕ, с който цената за МВтч. била променена на 100.41 лв;
Претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи се основават на приемането на §18 ПЗР на ЗИДЗЕ.
Разпоредбата на чл. 17, § 1
ХОПЕС гарантира правото на собственост на частноправни субекти, като забрана за
лишаването от собственост, освен в обществена полза и в предвидените от закона
случаи срещу справедливо обезщетение. Приемането на §18 ПЗР на ЗИДЗЕ, както самият
ищец твърди, е относимо към пропускането на печалба посредством реализирането
на бъдещ доход поради намаляване по законодателен път на изкупуването на
електроенергия от възобновяеми източници. С визираната разпоредба не се засяга
вече получено вземане на дружеството, което би било посегателство върху негова
собственост, а получаването на бъдещи приходи, които могат да попаднат под
приложното поле на чл. 17 ХОПЕС, само ако се приемат за сигурни такива, което
обаче не може да се извлече от съдържанието на сключения с „ЕНЕРО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД договор за изкупуване на
електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 17, § 1
ХОПЕС не гарантира безусловно неприкосновеността на собствеността, тъй като се
предвижда възможност да бъде ограничена или отнета в обществена полза, каквато
е била и законодателната цел при приемането на §18 ПЗР на ЗИДЗЕ. При преценка
съответствието на тази норма с правото на ЕС, съдът съобрази на решение №5 от
11.05.2017 г., по к. д. №12/2016 г. на КС. Конституционния съд е приел, че
целта на оспорената разпоредба е легитимна, като предотвратява негативния
социално-икономически ефект – увеличаващата се цена на електроенергията за
крайния потребител, и като съответства на изискването за държавна помощ според
европейската правна рамка, която да отговаря на рязкото спадане на
инвестиционните разходи. Съдът не е намерил, че е налице от страна на
стопанските субекти, обхванати от разпоредбата в § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ,
такъв конституционнорелевантен интерес в запазване действието на предходната
законодателна уредба, който да има превес пред публичния интерес от намаляване
на тези цени и развитието на конкурентен пазар на електроенергия в страната, а
средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на закона, са
разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен
ефект, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването,
така че да се осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на
договора.
Оттук следва, че не е нарушен
и принципът на правна сигурност, тъй като нормата е ясна, а същевременно не е в
противоречие с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използване на енергията
от възобновяеми източници, както се поддържа от „ГРИЙНФИЛД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД. Държавата е подпомогнала ищеца чрез финансиране на
значителна част от разходи за изграждането на ФЕЦ (80%), като се запазва
преференциалното изкупуване на електроенергия, но с променен начин на
ценообразуване при отчитане постигнатите цели в общата европейска политика по
развитие производството от възобновяеми енергийни източници. В решението на КС
се подчертава, че принципът на правна сигурност не може да се отъждестви с
абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена
сфера на обществени отношения. Макар и закрилата на легитимните очаквания да се
свързва с принципът на правна сигурност, който изисква състоянието на правната
рамка да е стабилно и предвидимо, не следва да се приема, че икономически
активните субекти следва да възприемат всяка промяна в регулаторната рамка като
произволна и неоправдана и да извличат легитимността на своите очаквания от
обстоятелството, че са били третирани с предимство на пазара към даден момент,
и от своето упование, че това положение ще се запази и в бъдеще. Всеки един
добросъвестен и внимателен стопански субект може да предвиди приемането на
определена мярка от дадена общностна институция, която ще засегне неговите
интереси, поради което той не би могъл да се позове на този принцип, ако
мярката бъде приета.
Не може да се приеме за
оправдано правно очакване невъзможността в продължение на изключително дълъг
20-годишен период цените на електроенергията, произведена от възобновяеми
източници, да остане непроменена, като се отчита бурното развитие на този
сектор, поевтиняването на технологиите и увеличаването на производството,
водещи до нарастваща конкуренция на електроенергийния /национален и европейски/
пазар. Именно от тази гледна точка приетата норма, която конституционният съд е
намерил за непротиворечаща на основния закон, защитава обществения интерес от
пълноценно регулиране на енергийния пазар, като отчита изключително важната
роля на цената на електроенергията.
Неоснователни са и доводите
на ищеца за нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана на
дискриминация по чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй
като към еднородна по своя характер икономическа дейност, за частноправни
субекти, които се намират в аналогична по своите основни елементи ситуация, се
прилагали различни правни разрешения, които водят до коренно различен стопански
ефект на дейността, без това да е оправдано от обективни причини. Съгласно чл. 20 ХОПЕС всички
хора са равни пред закона. Този принцип означава, че сходни ситуации не следва
да се третират различно, освен ако различното третиране е обективно оправдано.
Преценката за наличието на дискриминация е винаги конкретна. Ищецът не отчита
същественото обстоятелство, разяснено и в конституционното решение, че самото
изграждане на енергийните обекти чрез национална или европейска схема за
подпомагане е своеобразен привилегирован режим, създаващ икономическо
предимство за тези, които са се възползвали от него. Първоначално този режим е
бил преценен като поносим за обществото и е допуснат от законодателя с оглед
постигане на определени цели и резултати за определен период от време, които
цели и резултати са от общ интерес за европейския интеграционен процес – за
постигане на напълно функциониращ електроенергиен пазар. Равенството пред
закона е относителна, а не абсолютна равнопоставеност, като в настоящия случай
стопанските субекти в приложното поле на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ са обособени
в група по критерий –изключени от прилагането на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ към момента
на неговото влизане в сила на 03.05.2011 г. /тогава чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8/.
Касае се за производители на енергия от възобновяеми източници, които са имали
с оглед на определяните и заплащаните преференциални цени без тяхното
пропорционално намаляване с размера на финансиране от национални и европейски
фондове, значителни възможности не само да възвърнат техните инвестиции, но и
да реализират неочаквано висока печалба. В този смисъл КС е изтъкнал и
заключението на Европейската комисия при одита във връзка с подпомагането по
мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР 2007 – 2013/, по които се получават в
различен размер инвестиции за изграждане на инсталации за енергия от ВИ.
Европейската комисия е счела, че едновременното финансиране на един проект чрез
ПРСР 2007 - 2013 и високото ниво на преференциалните цени за изкупуване на
енергията води до двойно финансиране в противоречие с разпоредби от Регламент №
65/2011 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698/2005
г. относно прилагането на процедури за контрол на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони. По този начин тези производители на енергия от
ВИ, възползвали се от подобни инвестиции, сред които попада и ищецът, са
поставени в положение на икономическо предимство, което се основава на
преценката на законодателя, че това е оправдано от целта да бъде насърчено
производството на енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16 % дял
на тази енергия от крайното брутно потребление на електроенергията в страната.
Тази цел е постигната през 2013 г. и е отчетено в националния доклад пред ЕК.
Стопанските субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ в групата, която
формират, не се третират различно, нито са поставени при по-неблагоприятни икономически
условия от тези производители на енергия от ВИ, които са подали заявление за
подпомагане след влизане на ЗЕВИ в сила на 03.05.2011 г. и за които е приложим
режимът на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. Разликата в определените
от КЕВР цени за преференциално изкупуване са съобразени с размера на вложените
собствени инвестиции и с времето, когато са направени. Мотивите за приемане на
§ 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ сочат, че НС не
е подходило произволно, като е извадило групата от икономически оператори,
които са получили инвестиционно финансиране по мярка 312 от групата
икономически оператори, които не са получили инвестиционно финансиране. До промяната, и то за немалък период от време
преди нея, субектите по § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ са третирани с предимство,
което държавата им предоставя по преценка за целесъобразност, и държавата е
тази, която единствено може да реши да оттегли предимството. Подпомагането по
две направления е риск от свръхкомпенсиране. Именно това неравенство в
икономическите условия идва да отстрани нормата на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ.
Законодателна уредба като
оспорваната в случая не засвидетелства „пряко ценово регулиране“ и изземване на
компетенции, принципно чужди на един законодателен орган. Освен това,
възраженията за нарушен нормативен механизъм при законодателна дейност,
включително на принципа за разделение на властите, е вътрешноправен въпрос от
компетентността на Конституционния съд на РБ, който съд в случая се е
произнесъл със задължително за съдилищата решение. С приемането на процесната
разпоредба не само не се нарушава, но се постига ефективно реализиране на
принципа – законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на всички
икономически активни субекти. В този смисъл групата стопански субекти в обхвата
на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ не е произволно определена от законодателя и
нормата не отнема техни придобити права, нито ги дискриминира спрямо останалите
стопански субекти – производители на електроенергия от възобновяеми източници.
При преценката за липса на
нарушение на правото на свободна стопанска инициатива, липса на нарушение на
правото на собственост с оглед принципите на правна сигурност, пропорционалност
и оправдани правни очаквания, съдът съобрази и тълкуването на правото на ЕС, съдържащо се в решение от 15.04.2021 г. по съединени дела
С-798/18 и С-799/18 на СЕС. Крайният извод в решението е, че чл. 3,
параграф 3, б. „а“ от Директива 2009/28/ЕО и членове 16 и 17 ХОПЕС във връзка с
принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда
намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от
слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по рано с административни
решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези
инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече
предвидени, но все още недължими насърчения.
По тези съображения,
настоящият съдебен състав приема, че процесната норма не нарушава, което и да е
правило на общностното право, нито дискриминира по какъвто и да било начин
ищцовото дружество, като този извод следва и от съдебната практика по
аналогични казуси, при които претенциите за обезщетения на производители на енергия
от възобноявеми източници, чиято дейност попада под действието на § 18, ал. 1
ПЗР на ЗИДЗЕ, са намерени за неоснователни – определение № 50692 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 520/2020 г., ІІІ г. о.
на ВКС, определение № 591 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 1432/2020 г., ІV г. о.
на ВКС, определение № 3694 от 23.11.2023 г. по гр. д. №1408/2023 г., III г. о. на ВКС, определение № 4085 от 14.12.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 1957/2023 г., III г. о. на ВКС, определение
№ 2961 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2023 г., III г. о. на ВКС, определение
№ 3054 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2023 г., III г. о. на ВКС.
При липса на достатъчно съществено нарушение на
правото на Съюза, предявените искове следва да се отхвърлят без да се изследват
останалите елементи от фактическия състав на претенциите – наличието на вреди
за ищеца и на причинно-следствена връзка между вредите и допуснато съществено
нарушение на правото на Общността.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че процесните пропуснати ползи не са в пряка причинно-следствена
връзка от приетото от ответника
изменение на § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ.
Доколкото настъпването на вредите под формата на пропуснати ползи следва да е
сигурно и предвидимо, доказано пълно и главно. Тази сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора не се предполага.
В процесния случай сигурна възможност за увеличение имуществото на
ищеца няма, доколкото пазарът е
регулиран от КЕВР с оглед обществения интерес, който има приоритет над частния
такъв.
Доколкото и главният и евентуално съединеният иск
се основават на твърдяното нарушение на правото на ЕС, то същите следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Акцесорните претенции като обусловени също
следва да бъдат отхвърлени. Исковете са изцяло неоснователни.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника Народно събрание следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.
10, ал. 2 вр. чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да бъдат осъден да заплати
в полза на съда разноските за експертиза в размер на 900 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГРИЙНФИЛД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Народното събрание на Република България, с адрес
гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
– сумата от 242 199.74 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между първоначално
определената съгласно действащата уредба цена от 567.41 лв. за МВтч и цената от
100.41 лв. за МВтч, определена с приемане на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ,
бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., за периода м. август 2015 г. – м.
май 2020 г., както и евентуалната претенция за сумата от 171 986.39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от
ВИ по § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за
определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в
експлоатация за периода м. август 2015
г. – м. май
2020 г., при отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ
публично подпомагане по договора с ДФЗ;
– сумата от 58 245.10
лв. – лихва за забава в размер на законната лихва, изразяваща се в сбора на
изтеклата мораторна лихва върху главницата, представляваща разлика между 567.11
лв. за МВтч и 100.41 лв. за
МВтч за периода от падежа на всяка една от фактурите до 23.07.2020 г. /от 30.09.2015
г. до 23.07.2020 г./, както и евентуалната претенция за сумата от 44 716.61 лв. – мораторна лихва,
представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху разликата между цената
на изкупуване на електрическа енергия от ВИ по § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ и
цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при
отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично
подпомагане по договора с ДФЗ за периода от падежа на всяка една от фактурите до
23.07.2020 г. /от 30.09.2015 г. до 23.07.2020 г./.
ОСЪЖДА „ГРИЙНФИЛД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Народното събрание на Република
България, с адрес гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ГРИЙНФИЛД ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски
съд, на основание чл. 10, ал. 2 вр. с чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ,
сумата от 900 лв., представляваща
разноски по делото.
Делото е разгледано при участието на
прокурор, на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия: