№ 172
гр. Ихтиман, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Й. Г. срещу Наказателно постановление №
628 от 28.01.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
– София, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от Закона за горите
на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Аргументирани са нарушения на процесуалния
закон при издаването на постановлението и допуснато неправилно
приложение на материалния закон. Отправено е искане за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) директора на Регионална
дирекция по горите чрез процесуалния си представител развива съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Депозира
писмена защита с подробно развити съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Районен съд-Ихтиман, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл.
18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка.
На 03.08.2021 г. около 20:50 часа при извършена проверка от служители
на РДГ – София в землището на гр. ****, местност „===“ било установено, че
жалбоподателят Е. Г. съхранява в моторно превозно средство марка „****“,
модел „****“ с рег. № *** 0,50 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев от
дървесен вид бук, непридружена с превозен билет.
За горното свидетелят Г. А., в качеството на главен специалист горски
инспектор при РДГ – София, съставил срещу жалбоподателя Е. Г. Акт № 628
за установяване на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от
ЗГ за това, че На 03.08.2021 г. около 20:50 часа при извършена проверка от
служители на РДГ – София в землището на гр. ****, местност „===“ било
установено, че жалбоподателят Е. Г. съхранява в моторно превозно средство
марка „****“, модел „****“ с рег. № *** 0,50 пр.куб.м. широколистни дърва
за огрев от дървесен вид бук, непридружена с превозен билет.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № 629 от 28.01.2022 г. от директора
на Регионална дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 213,
ал. 1, пр. 7, т. 2 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите
Г. А., М. Н., Констативни протоколи №№ 007819, 007820, Заповед № РД №
49-194 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните и Наказателно
постановление № 628 от 28.01.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите – София.
От показанията на свидетелите А. (актосъставител) и Н. (свидетел на
съставяне на акта) се установяват обстоятелствата около извършената
проверка и констатираното нарушение. Същите са присъствали при
установяването му. Възприели са вида на процесната дървесина, липсата на
превозен билет за дървесината, че тя се съхранява в МПС, което не било в
движение, както и нейният вид и обем. Показанията им са логично,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират пълна подкрепа в
изготвените 2 бр. констативни протоколи. Поради това следва да бъдат
кредитирани в цялост.
Тези съображения и липсата на противоречия в доказателствените
източници позволиха на въззивната инстанция да приеме описаната по-горе
фактическа обстановка и на тази фактическа основа да прави своите правни
изводи.
От правна страна:
2
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. чл.
40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от
закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Неоснователно в жалбата се твърди допуснато нарушение на принципа
ne bis in idem, намерил своето отражение в чл. 17 ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. В същия смисъл е и чл. 4, §
1 от Протокол № 7 в ЕКЗПЧОС. Този акт е подписан от Република България
на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVІІІ Народно
събрание на 12 октомври 2000 г. – ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република
България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември
2011 г. Следователно Протоколът е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Цитираният член от
Протокола предвижда, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на
една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази
държава.
По настоящото дело закрилата на принципа, с оглед твърдяното от
защитата, действа, тъй като на настоящия състав е служебно известно, че с
Решение № 1105/04.11.2022 г., постановено по КНАХД № 949/2022 г. на
3
АССО, влязло в сила на 04.11.2022 г., е оставено в сила Решение № 104 от
17.06.2022 г. по НАХД № 123/2022 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 629 от 28.01.2022 г., издадено от
директора на РДГ – София за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ на
Е. Г. е наказан на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ.
С оглед преценка налице ли е нарушение на обсъжданата правна
гаранция е нужно да бъде осъществена преценка изпълнени ли са критериите
„Енгел“, т.е. наказателно ли е обвинението и същото ли е деянието.
Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по
смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни
като тест „Енгел“ или критерии „Енгел“ - 1) квалификация на деянието по
националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест
на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание“).
Дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland, понастоящем те са
стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и
неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер на
обвинението по всяко конкретно дело (вж. Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК).
За целите на настоящото изложение те няма да бъдат преповтаряни,
доколкото са достъпни в задължителната практика по приложение на
ЕКЗПЧОС, както и в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС.
Предвид характера и естеството на нарушението, санкционирането на
което защитава обществените отношения, свързани със законосъобразно
съхранение и транспортиране на дървесина, правилото за поведение е
адресирано към неограничен кръг лица, т.е. към всички граждани, а не към
група със специален статут, настоящият състав приема, че попада във втория
критерий по делото Engel and Others v. Netherland. След като попада във
втория критерий, обвинението следва да бъде прието за наказателно по
смисъла на Конвенцията.
Основният спорен по делото е налице ли е същото деяние, т.е.
елементът idem по отношение на процесното деяние и на деянието, за което е
наказан въззивникът Г. с НП № 629/28.01.2022 г. на директора на РДГ-София.
Настоящият състав приема отговора на този въпрос за отрицателен.
При преглед на съдържанието на процесното НП и на съдържанието на
НП № 629 от 28.01.2022 г., постановено от директора на РДГ-София, е видно,
че се касае за две отделни административни нарушения, извършени в идеална
съвкупност. Те изкуствено са разделени в две отделни административни
производства вместо в едно, като с процесното НП № 628 от 28.01.2022 г.
жалбоподателят е наказан на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ за нарушение
на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от ЗГ за това, че на 03.08.2021 съхранява 0,50
пр.куб.м. широколитсни дърва за огрев от дървесен вид бук, непридружени с
превозен билет. С НП № 629 от 28.01.2022 г. жалбоподателят е наказан на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от
ЗГ за това, че на 03.08.2021 съхранява 0,50 пр.куб.м. широколитсни дърва за
огрев от дървесен вид бук, немаркиран с контролна горска марка съответно с
производствена марка.
При внимателен прочит на вменените нарушения е видно, че
4
изпълнителните деяния са различни, макар и извършени с едно действие, а от
там и съставомерните факти. Действително нарушенията са извършени по
едно и също време, на едно и също място, но деянието по НП № 629 от
28.01.2022 г. се изразява в съхраняване широколитсни дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска марка съответно с производствена марка, а
процесното деяние е съхранява широколитсни дърва за огрев, непридружени
с превозен билет. Т.е. липсва тъждество на деянията от фактическа страна,
поради което не е налице елементът idem, а от там и закрилата, гарантирана
от принципа ne bis in idem.
Нужно е също остро да се разкритикува процесуалният подход на
административнонаказващия орган директора на РДГ – София за разделяне на
нарушения, извършени в идеална съвкупност (т.е. с едно деяние) в две
различни производства, посредством издаване на две отделни наказателни
постановления. Той създава опасност от грешки, противоречиво установяване
на общи факти в рамките на различните производства и крие риск от
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 в ЕКЗПЧОС
Не се споделят развитите съображения в жалбата във връзка
процесуално нарушение при описание на нарушението. Описани са всички
признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата правна квалификация. То е описано с всички съставомерни
признаци, като е посочено, че жалбоподателят съхранява 0,50 пр.куб.м.
широколитсни дърва за огрев от дървесен вид бук, непридружени с превозен
билет. В този смисъл признаците на състава на административното
нарушение по чл. 266, ал. 1, пр. 7 вр. чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 ЗГ са ясно и
конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.
Доводите, относно недоказаност на обема на съхраняваната дървесина,
следва да бъдат категорично отхвърлени, доколкото свидетелите
непротиворечиво изясняват, че измерването й е извършено с електронна
рулетка.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Е. Й. Г. е
ангажирана за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от Закона за горите на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ.
Съгласно чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва,
товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съгласно чл. 213, ал.
1, пр. 7, т. 2 от ЗГ се забранява съхраняването на дървесина, непридруженa с
превозен билет
От събраните доказателства по делото се установява, от обективна
5
страна, че на 03.08.2021 г. около 20:50 часа в землището на гр. ****, местност
„===“ жалбоподателят Е. Г. съхранявал 0,50 пр.куб.м. широколитсни дърва за
огрев от дървесен вид бук, непридружени с превозен билет в моторно
превозно средство марка „****“, модел „****“ с рег. № ***.
Това сочи, че вмененото нарушение е осъществено от обективна страна.
То е осъществено и от субективна, тъй като от обективните действия на дееца
може да се направи извод, че деянието е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че съхранява в моторно
превозно средство марка „****“, модел „****“ с рег. № *** дърва за огрев,
непридружени с превозен билет и пряко целял това.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид, тъй като
се касае до типичен вид нарушение от съответния вид. Освен това при
извършването му са констатирани и други неправомерни действия, което
несъмнено повишава обществената опасност както на конкретното деяние,
така и на дееца и прави институтът маловажен случай неприложим.
Ето защо материалният закон е приложен правилно.
Вида на наказанието глоба е правилно определен съгласно
предвиденото в чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ. Касае се за неголямо количество
дървесина, с оглед на това правилно размерът е минимално предвиденият от
50 лв.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал.
9 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 628 от 28.01.2022 г.
на директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред
Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6