№ 740
гр. Варна, 26.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. С. М. Ангелов
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20243100500197 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Г. от гр. Варна, подадена чрез
процесуални представители, срещу Решение № 3669/13.11.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20223110113392 по описа на РС-Варна за 2022
год., в частите, с които:
1) е прието за установено в отношенията между ищеца С. И. С. от гр.
Варна от една страна и ответника И. К. Г. от гр. Варна, от друга страна, че
ищецът С. И. С. от гр. Варна е собственик на следния имот – реална част с
обща площ от 138 кв. м., находяща се в гр. Варна, ж. к. “Изгрев“, район
Приморски, защрихована в цианов и червен цвят, заключена между точки 1;
6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 14; 1 на Комбинирана скица № 7 към заключението на
вещото лице Ж. Б. Б. по съдебно-техническа експертиза с вх. №
37834/22.05.2023г., приложена на л. 190 от гр. дело № 20223110113392 по
описа на РС-Варна за 2022 год., която скица, приподписана от съда е
неразделна част от съдебното решение, която реална част включва
обозначените на скицата реална част № 2 от поземлен имот № 1280 с
идентификатор № 10135.2552.1280 по КК на гр. Варна, защрихована в цианов
цвят, с площ от 66 кв. м., и реална част № 3 от поземлен имот № 1279 с
идентификатор № 10135.2552.1279 по КК на гр. Варна, защрихована в червен
цвят, с площ от 72 кв. м., при граници на реалната част с обща площ от 138
кв. м.: път с идентификатор № 10135.2552.1272; имот с идентификатор №
10135.2552.1277; реална част от имот с идентификатор № 10135.2552.1279;
имот с идентификатор № 10135.2552.1280, на основание договор за дарение,
сключен с нот. акт № 22, том I, дело № 64 от 07.01.1975г. на нотариус при
1
Варненски районен съд и съдебна спогодба, одобрена по гр. дело № 934/1989
г. по описа на Районен съд – Варна, инкорпорирана в протокола от проведено
на 09.05.1989 год. открито съдебно заседание по цитираното дело, вписана в
СлВп-Варна на 22.06.1989 г., т. III, № 45 и е осъден ответникът И. К. Г. от гр.
Варна да предаде на ищеца С. И. С. от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС,
владението върху гореописаната реална част с обща площ от 138 кв. м.;
2) е прието за установено в отношенията между ищеца С. И. С. от гр.
Варна от една страна и ответника И. К. Г. от гр. Варна, от друга страна, че
ищецът С. И. С. от гр. Варна е собственик на реална част от имот № 1280 с
идентификатор № 10135.2552.1280 по КК на гр. Варна, с площ от 66 кв. м.,
находяща се в гр. Варна, ж. к. “Изгрев“, район Приморски, защрихована в
цианов цвят, заключена между точки 1; 6; 13; 12; 14; 1 на Комбинирана скица
№ 7 към заключението на вещото лице Ж. Б. Б. по приетата повторна
съдебно-техническа експертиза с вх. № 37834/22.05.2023г., приложена на л.
190 от гр. дело № 20223110113392 по описа на РС-Варна за 2022 год., която
скица, приподписана от съда е неразделна част от съдебното решение, както и
че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, изменени със Заповед № 18–10369 от 20.09.2021 г. на началника на
СГКК - гр. Варна, като гореописната реална част неправилно е отразена като
собственост на ответника И. К. Г. от гр. Варна, респ. неправилно (погрешно) е
заснета като част от имот с идентификатор 10135.2552.1280, собственост на
ответника И. К. Г. от гр. Варна, вместо като част от имот с идентификатор
10135.2552.1279, собственост на ищеца С. И. С. от гр. Варна, на основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо,
евентуално неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обобщено се свеждат до неосбъждане на наведени от ответника,
настоящ въззивник, възражения и доводи, както и до неправилна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
Въззивникът твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл „свръх петитум“ – ищецът е претендирал да е собственик на
реална част от 160 кв. м., заключени между т.1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 12, 14, 1, на
скицата, неразделна част от първоинстанционното решение, а съдът го
признал за собственик и на реална част, заключена между т. 10, 11, 12 и 13 по
същата скица, т. е., ищецът е признат за собственик на имот, за който не е
претендирал. Въззивникът твърди още, че неправилно съдът е допуснал за
разглеждане искове за реална част от имот, която засяга съседният имот, а
именно: имот с пл. № 1843 по КП от 1973г., който не е собственост нито на
ищеца, нито на ответника. За реалната част, заключена между точките 6, 7, 8,
9, 10, 13, 6 по скица № 7 на в. л. Ж. Б., исковете са недопустими, съответно и
решението е недопустимо, тъй като не са предявени срещу лицето, което е
собственик на този поземлен имот, а съдът се е произнесъл по отношение на
поземлен имот който е собственост на трето, неучастващо в процеса, лице.
Навежда още, че исковете са недопустими и поради това, че съдът не е
обсъдил и не се е произнесъл по възражението на ответника, основана на
2
забраната по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, според която реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания
да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, а в случая по
отношение на процесната реална част, претендирана от ищеца, горното
условие не е спазено.
Настоява за обезсилване на решението.
В евентуалност въззивникът твърди, че решението е неправилно и
необосновано, в резултат на неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства. Неправилен е изводът на съда, че ищецът е собственик на
претендираната реална част, както въз основа на договор за дарение, така и на
основание съдебна делба-спогодба тъй като двете придобивни основания са
взаимноизключващи се и ищецът може да се позове, съответно и да се
признае за собственик само на едно от тях, а не и на двете едновременно.
Неправилно е прието още, че съдебната делба – спогодба по гр. дело №
934/1989г. по описа на РС-Варна е валидна, въззивникът счита, че е нищожна,
тъй като не са спазени изискванията на чл. 61 от ЗТСУ (отм.), вр. чл. 54, ал.1
от ППЗТСУ (отм.).
Не е съобразено още, че по делото не е установено безспорно каква е
била конфигурацията на имота, закупен от праводателя на ищеца с договора
по нот. акт № 87/24.04.1958 год.; не е съобразено също, че имотът, описан в
договорите за дарение, скл. с нот. акт № 21/1975 год. и с нот. акт № 22/1975
год., придобит впоследствие от ищеца, въз основа на съдебната делба-
спогодба по гр. дело № 934/1989г. по описа на РС-Варна, не съответства по
граници на действалия към момента на сключването на договорите КП от
1973г., както и на всички предходни и последващи, действащи КП, според
които имотът няма и никога не е имал граница „път“, в какъвто смисъл са и
заключенията на двете съдебно-техническите експертизи, изслушани в
първата инстанция. Въззивникът твърди още, че неправилно са анализирани
и показанията на свидетелите, разпитани в първата инстанция.
По тези съображения счита, че решението (в случай, че е допустимо) е
неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
В писмен отовдор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ищецът, въззиваем, С. И. С. от гр. Варна, оспорва
жалбата; счита, че решението е допустимо, по същество – правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от И. К. Г. от гр. Варна
въззивна жалба срещу Решение № 3669/13.11.2023 год., постановено по гр.
дело № 20223110113392 по описа на РС-Варна за 2022 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.03.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4