Решение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г.
Съдия: Виолета Александрова Александрова
Дело: 20193400500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

114

 

Силистра, 21.10.2018 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

                                                                                         2. Добринка Стоева

 

при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 223 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 222/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 356/2019 г., Силистренският районен съд е отхвърлил иска на Н.Б.Н. *** за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и го е осъдил да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 120 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.Б.Н. чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, претендира разноски.

 

Ответникът по жалбата „МБАЛ - Силистра“ АД гр. Силистра чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

 

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

 

Иск с правно основание чл.357, ал.1 във връзка с чл. 358, ал.1, т.2 от КТ.

 

Със Заповед № 448/15.02.2019 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че е направил опит за присвояване на арматура, кафе, компресор и ютия от очно отделение. В исковата молба за нарушенията има негласно признание (няма изявление, че не ги е извършил), твърдят се факти за влошени отношения с прекия ръководител, неотносими към спора, и фактически се твърди, че наложеното наказание не съответства по тежест на извършените нарушения. Ответникът в писмения отговор и в хода на производството оспорва предявения иск, доказва нарушенията с писмени и гласни доказателства, развива и поддържа точна правна обосновка за правилно наложено дисциплинарно наказание.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа обосновани и законосъобразни мотиви, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че извършените нарушения са достатъчно тежки и недопустими. Те са основание за налагане дори на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ – работодателят е бил твърде либерален. По-ниското по степен наказание “забележка“ е абсолютно несъответно – то се налага за много леки наказания – обикновено закъснение  за работа,  подобно нарушение на работното време и работния процес и др., при които няма умисъл и сериозни последици.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. Несъстоятелно е твърдението, че заповедта не е мотивирана – изложено е всичко с прецизна яснота. Процесуалният представител на жалбоподателя е изпаднал в многословие и е изложил мотиви без ясна правна логика. Същите е трудно да се обсъждат, но не водят до извод за липса на нарушения или да обосновават незначителност, която изисква по-леко наказание или отмяна на наложеното наказание. Набляга на твърдението, че жалбоподателят нищо не е взел (сестрите са му дали), което било потвърдено от свидетелката сестра Минчева (в протокола „Мичева“), но тя свидетелства само за кафето, което районният съд е изключил като нарушение. За останалите вещи нарушението е най-тежко.

Правилно процесуалният представител на ищеца-ответник по жалбата посочва, че „злоупотреба с доверието“ е налице и когато опитът не е довършен с материална облага. А това не е станало, защото опитът е бил осуетен. Развитата теза за превантивната цел касае работодателски приом, който не е правно понятие в гражданското ( в частност в трудовото право) за разлика от наказателното право и не следва да се обсъжда в настоящото производство.

Не са претендирани разноски за тази инстанция.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  222/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 356/2019 г. по описа на Силистренски районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване чрез пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.