№ 239
гр. ***, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630102718 по описа за 2022 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти (в случая погасителна
давност), настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ч. И. К. с ЕГН ********** от гр.
***, бул. „***“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап. 20, със съдебен адрес – адв. Д.С. от ШАК, срещу „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, бул. „***“ № 5,
представляван от С.К. – изп. директор. В исковата молба се излагат твърдения, че срещу
ищецът е издаден изп. лист от 25.10.2011 г. въз основа на в.з.с. на 09.09.2011 г. Решение №
127 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 269/2010 г. на РС – Велики Преслав. Ищецът твърди, че по
този изп. лист било образувано изп. дело № 20127740400023 по описа на ЧСИ Я.Д., но
единственото изпълнително действие по това изпълнително производство било налагане на
запор на банкови сметки от 06.03.2012 г. По делото настъпила перемпция, но независимо от
това на 10.07.2015 г. по искане на взискателя делото било изпратено на ЧСИ Д.З., която
образувала изп. дело № 20158760400420 по своя опис. Единственото извършено от нея
действие по принудително събиране е да наложи повторно запор на банковите сметки на
длъжника на 26.08.2015 г. независимо, че първият запор не е бил вдигнат. Ищецът твърди,
че поради бездействие на взискателя отново настъпила перемпция на 27.08.2017 г., но тя
била обявена от ЧСИ едва на 10.06.2021 г. Взискателят поискал образуване на ново
изпълнително дело от ЧСИ З. и тя образувала изп. дело № 20228760401002 по своя опис.
Ищецът твърди, че поради изтекла погасителна давност повече от 5 години, вземането било
погасено. Иска от съда да установи, че поради изтекла погасителна давност не дължи сумите
по изп. дело № 20228760401002 на ЧСИ Д.З. в общ размер на 20734,61 лв., включваща
главница, лихви и разноски (включително тези по изпълнителното производство).
Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Обръща внимание на съда, че
няма доказателства между страните да са провеждани срещи за уреждане на
взаимоотношенията между тях. Освен това твърди, че дори това да е било така, то това не
би довело до прекъсване или спиране на давността. Твърди, че от приложените по делото
1
копия на изпълнителни дела, се установява твърдяната от ищеца в исковата молба
хронология. Посочва, че най-малкото за периода от 26.08.2015 г. до 2022 г. няма извършвани
изпълнителни действия, поради което счита, че давността за принудителното събиране на
вземането е изтекла.
В подадения от ответника „***, гр. *** отговор се оспорва основателността на иска.
Ответното дружество твърди, че изложените твърдения са неоснователни. През процесния
период били водени разговори с ищеца за уреждане на техните взаимоотношения,
включително за сключване на извънсъдебна спогодба. Твърди се още, че по изпълнителното
производство са искани и извършвани действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността. Освен това твърди, че тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013
г. следва да се прилага след приемането му, а до този момент да се прилагат правилата на
Постановление на Пленума на ВС № 3 от 18.11.1980 г. По изложените съображения твърдят,
че процесното вземане не е погасено по давност и молят съда да отхвърли иска. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде разгледано в
негово отсъствие. В становището по същество, което са представили писмено на съда,
поддържат всички възражения направени в отговора. При условията на евентуалност са
направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като са отправили
искане в случай на осъдителен диспозитив относно разноските, съдът да задължи ищеца да
предостави банкова сметка, по която те да бъдат платени.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че с Решение № 127 от 29.07.2011 г. по
гр.д. № 269/2010 г. на Районен съд – Велики Преслав съдът е осъдил ищеца Ч. И. К. да
заплати на „*** сумата от 5916,70 лв. представляваща арендно плащане за стопанските
2007/2008 г. и 2008/2009 г. по договор за аренда, сключен на 12.05.2008 г., вписан в СлВп В.
Преслав с вх. рег. № 1023, том II, № 186 от 14.05.2008 г.; сумата от 591,67 лв.
представляваща обезщетение за забава и 830,49 лв., представляваща обезщетение за
ползване на чужд имот, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.04.2010
г., както и 506,67 лв. разноски по делото. Решението е влязло в законна сила на 09.09.2011 г.
и по него е издаден изпълнителен лист на 25.10.2011 г.
Въз основа на този изпълнителен лист на 19.01.2012 г. е образувано изп. дело №
20127740400029 по описа на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие ШОС. С
молбата за образуване на изпълнително дело, подадена на 16.01.2012 г. взискателят „*** е
поискал изрично от съдебния изпълнител извършването на пълно проучване на
имуществото на длъжника и определяне на метода на изпълнение на основание чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ .
След извършване на справките се установило, че лицето има три леки автомобила,
както и че има банкови сметки в „***“ АД и в „***“ АД. ЧСИ е наложил запор върху трите
автомобила на длъжника на 31.01.2012 г., както и върху банковата му сметка. На 23.02.2012
г. и съответно на 27.02.2012 г. запорното съобщение е получено от двете банки, които
уведомяват ЧСИ, че запорът на съответната банкова сметка е наложен, но средства в нея
няма, както и че наложеният по процесното изп. дело запор не е първи по ред. На 05.10.2012
г. „***“ АД са уведомили ЧСИ, че предстои служебно закриване на банковата сметка на
длъжника Ч. И. К..
На 08.07.2015 г. взискателят „*** са поискали изп. производство да се изпрати на
ЧСИ Д.З. с рег. № 876 на КЧСИ и район на действие ШОС. ЧСИ Я.Д. е изпратила
производството и то е продължило при ЧСИ Д.З. като изп. дело № 20158760400420.
Извършено е ново проучване на имуществото на длъжника. Наложен е запор на банковата
му сметка в „***“ АД на 28.08.2015 г. (датата, на която е получен и изпълнен запора от
2
банката), които признават, че лицето има сметка при тях, но по нея няма авоар, както и че
има предходни запори. От запорите на банковите сметки не са постъпили суми. ЧСИ не е
насрочвал опис на запорираните МПС. На 05.07.2017 г. „***“ АД са уведомили ЧСИ, че
предстои служебно закриване на банковата сметка на длъжника Ч. И. К..
От изпратените по делото копия на изпълнителните дела липсва документ посочващ
кога ЧСИ З. е прекратила изп. дело № 20158760400420, но от молбата на взискателя от
15.06.2022 г. се установява, че след прекратяването „*** са поискали връщане на
изпълнителния лист. На същата дата са поискали образуване на ново изпълнително дело,
каквото е образувано като изп. дело № 20228760401002. В производството е присъединена и
НАП като кредитор. С молбата за образуване на новото изпълнително дело отново на ЧСИ
са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Наложени са запори на банковите
сметки на длъжника в „***“ АД, „***к“ АД, „***“ ЕАД и „***“ АД. Първите три банки са
отговорили, че лицето не е техен клиент. „***“ АД са получили съобщението за запора на
04.08.2022 г. и са отговорили, че запорът на съответната банкова сметка е наложен, но
средства в нея няма, както и че има предходни запори. Наложен е и запор на земеделска
техника, собственост на длъжника, считано от 12.08.2022 г. Видно от изпратената до
длъжника Призовка за доброволно изпълнение към 19.10.2022 г. вземанията по процесния
изпълнителен лист възлизат на 5916,70 лв., представляваща арендно плащане за стопанските
2007/2008 г. и 2008/2009 г. по договор за аренда, сключен на 12.05.2008 г., вписан в СлВп В.
Преслав с вх. рег. № 1023, том II, № 186 от 14.05.2008 г.; сумата от 591,67 лв.
представляваща обезщетение за забава до завеждане на делото, 830,49 лв., представляваща
обезщетение за ползване на чужд имот, 8706,84 лв. лихва за забава от 29.04.2010 г. (подаване
на исковата молба) до 19.10.2022 г., 506,67 лв. разноски по съдебното производство и
3126,21 лв. разноски в изпълнителното производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй
като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в
закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който
трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срока между тях е по-
малък от 5 години.
За да установи съдът дали за вземането на „*** срещу Ч. И. К. е настъпила
предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от двете
цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или
предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния
процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като
от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност, с което
обявяват за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Със
същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С второто тълкувателно решение върховните
съдии приемат, че Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от
датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело
3
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление
№ 3/1980 г. относно това, че по време на изпълнителния процес давност не тече.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С влизането в сила на съдебния акт, който установява вземането започва да тече 5-
годишна давност за процесното вземане. Това означава, че давността за вземането на „***
срещу ищеца е започнала да тече на 09.09.2011 г. – датата, на която е влязло в сила Решение
№ 127 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 269/2010 г. на Районен съд – Велики Преслав. Това е
съдебния акт, с който съдът е установил дължимостта на вземането.
Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС в периода до 26.06.2015 г. давността за процесното
вземане не е текла, т.е. била е спряна. Предвид факта, че по изп. дело № 20127740400023 по
описа на ЧСИ Я.Д. са извършени две изпълнителни действия – наложен запор на МПС на
длъжника и на банковите му сметки и с оглед посочените дати на тези действия, то трябва
да приемем, че макар да няма изрично изявление на ЧСИ в този смисъл на 28.02.2014 г.
делото вече е било перимирано, поради изтичане на две години, в които няма извършвани
действия по принудително изпълнение. С молбата си от 15.06.2015 г. да бъде прехвърлено
делото на ЧСИ Д.З. взискателят по същество е поискал образуване на ново производство по
принудително изпълнение. В рамките на новообразуваното изп. дело № 20158760400420 на
ЧСИ Д.З. на основание Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давността е била спряна до 26.06.2015 г., след което вече се
прилагат разрешението на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в рамките на изпълнителния процес давността
се е прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение и от тази дата започва да тече
нова давност. Единственото принудително действие извършено по изп. дело №
20158760400420 на ЧСИ Д.З. е запор на банковата сметка на длъжника Ч. И. К. в „***“ АД,
който е от 28.08.2015 г. На тази дата е прекъсната давността за вземането и започва да тече
нова 5-годишна давност.
Давността е спряна на 13.03.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Давността е започнала отново да тече на
21.05.2020 г. Това означава, че давност не е текла за период от 2 месеца и 7 дни. Този срок
следва да се добави към давностния срок от 5 години.
Това означава, че давността за процесното вземане би изтекла на 02.11.2020 г. – след
изтичането на срок от 5 години, 2 месеца и 7 дни след 28.08.2015 г.
В рамките на приложените по делото писмени доказателства от завереното копие на
изп. дело № 20158760400420 на ЧСИ Д.З. няма данни за предприето друго изпълнително
действие до 02.11.2020 г. Тук трябва да се отбележи, че независимо от липсата на изрично
произнасяне на ЧСИ в този смисъл на 29.08.2017 г. производството по делото вече е било
перимирано. В действителност няма никакви предприети действия по принудително
изпълнение чак до 2022 г. в рамките на вече новообразуваното по процесния изпълнителен
лист изп. дело № 20228760401002 на ЧСИ Д.З..
С погасяването по давност на вземанията, установени по изпълнителния лист се
погасяват по давност и акцесорните вземания.
С оглед на това съдът намира, че погасителната давност за процесното вземане е
изтекла и то вече не може да бъде събирано по принудителен ред. Предвид това предявения
иск се явява изцяло основателен.
За разноските:
От страна на ищеца е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплащане на
разноските, направени от него в производството. Ответната страна е направила възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което преди разглеждане на въпроса за
размера на дължимите разноски, съдът следва да разгледа първо възражението по чл. 78, ал.
4 от ГПК. По делото ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв.
4
Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
дела с този материален интерес възлизат на 2171,07 лв. Трябва да се има предвид, че в
материалния интерес от производство следва да се включат и натрупаните до момента лихви
за забава, които възлизат на 8706,84 лв. към м. август 2022 г. и 3126,21 лв. разноски в
рамките на изпълнителното производство. Предвид това съдът намира, че платения от
ищеца адвокатски хонорар в размер на 2300 лв. не е прекомерен с оглед правната сложност
на делото.
Предвид изложеното и с оглед изводите на съда за основателност на исковете на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да заплати изцяло
направените от ищеца разноски в производството, възлизащи в общ размер на 3177,40 лв.
На ищеца следва да се укаже да представи банкова сметка, по която ответника да заплати
дължимите разноски.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, бул. „***“ № 5, представляван от С.К. – изп. директор, че Ч.
И. К. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап. 20, НЕ ДЪЛЖИ сумите
по изп. дело № 20228760401002 на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен лист
на 25.10.2011 г., издаден въз основа на Решение № 127 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 269/2010
г. на Районен съд – Велики Преслав, както следва: 5916,70 лв. представляваща арендно
плащане за стопанските 2007/2008 г. и 2008/2009 г. по договор за аренда, сключен на
12.05.2008 г., вписан в СлВп В. Преслав с вх. рег. № 1023, том II, № 186 от 14.05.2008 г.;
сумата от 591,67 лв. представляваща обезщетение за забава до завеждане на делото, 830,49
лв., представляваща обезщетение за ползване на чужд имот, лихва за забава от 29.04.2010 г.
(подаване на исковата молба) до 19.10.2022 г., 506,67 лв. разноски по съдебното
производство, както и сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район
***, ул. „***“ № 5, представляван от С.К. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ч. И. К. с ЕГН
********** от гр. ***, бул. „***“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап. 20, СУМАТА от 3177,40 лв. (три
хиляди сто седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляващи направените
от ищеца разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5