Р Е Ш Е Н И Е
№ 146 10. 12. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
ХРИСТИНА МАРЕВЕА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 285 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу различни части на Решение №266/11.07.2019година по гр.д. № 428/2018 година по описа на Окръжен съд- Бургас.
Жалбата на С. И. И. от гр. А., подадена чрез пълномощника му адв. П. , е срещу отхвърлителната част на решението за сумата над уважения размер от 12 000 лв. до предявения размер от 75 000 лв.
Решението се обжалва като неправилно. Според жалбоподателя, неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението му за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия дядо С. С. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.01.2018 година.. Счита, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение при определяне на неимуществените вреди.
Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията изцяло. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от застрахователя.
Жалбата на ЗД“ Б. И.“АД гр. С., подадена чрез пълномощника адв. А. И. , е срещу осъдителната част на решението в размер на 12 000 лв.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Това е така, тъй като ТР№1/2016 година на ОСНГТК на ВКС не се прилага за пътно-транспортни произшествия, настъпили преди датата на постановяването му и отмяната на действащото преди това Постановление №2/81година.
Според дружеството, дори лицето да има право на обезщетение, то не попада в кръга на лицата, които са създали трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия - счита, че съществуващото страдание е в рамките на нормалното, а не е изключение съгласно търкувателната практика. Посочва, че не е установена „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“ по смисъла на ТР№1/2016г – касае се за нормални отношения на привързаност между дядо и внук.
Оспорват се мотивите на съда относно неприлагането на методиката, установена с §96 ПЗР на ЗИД на КЗ и чл.493а КЗ, като поддържа, че сумата за обезщетение не може да надхвърли 5 000 лв. Счита, че не е налице противоречие между чл.492 КЗ, от една страна, и Директива 2009/103/ЕС и цитираното Решение на СЕС, от друга страна.
Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Не се сочат доказателства. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. П. , като пълномощник на ищеца С. И. И. , с който се оспорва жалбата.
Изложени са аргументи, че застрахователят е отговорен за причинени на трети лица вреди вследствие на увреждане или смърт , при сключена гражданска отговорност на МПС /каквато към момента на ПТП е съществувала с ответното дружество/ и това произтича от института на непозволеното увреждане. Счита за безспорно установено настъпването на ПТП по вина на друго МПС, за водача на което е налице и влязла в сила присъда по наказателно дело, в резултат на което ПТП са настъпили вреди. Внукът на починалия е легитимиран да претендира обезщетение за причинените болки и страдания с оглед ТР №1/2016 на ОСНГТК на ВКС, като в първоинстанционното производство е установена съществувалата дълбока емоционална връзка между дядо и внук
Застрахователят отрича приложението на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ – предмет на делото е иск по чл.432 КЗ. Освен това тази разпоредба е в противоречие с общностното право, поради което съдът е длъжен да приложи последното.
Настоява се за потвърждаване на решението в осъдителната част. Не се сочат доказателства. Претендират се разноски.
С определение № 402 от 16.10.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбите за допустими и е насрочил разглеждането им в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните поддържат изразените в жалбите становища.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство е предявеният иск С. И. И. против З. д. „Б“АД гр. С., с който на основание чл. 432 КЗ се претендира пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер първоначално от 150 000 лв., впоследствие намалени до 75 000лв., причинени от смъртта на неговия дядо С. И. С. вследствие настъпило на 09.01.2018г. около 16ч., ПТП на път 208/88 в посока от Айтос към Провадия.
В обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обсъдил родствената връзка на ищеца с пострадалия от настъпването на застрахователното събитие, приел е, че то е от кръга на близките и родствениците, имащи право на обезщетение, намерил е за доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената смърт, приел е, че са налице вреди - счел е искът е доказан по основание и размер, като е определил сумата 12 000 лв. за справедлив размер за обезщетяване на причинените неимуществени вреди – болки и страдания.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:
От фактическа страна е безспорно установено, че на 09.01.2018г. при движение по път 208/88 от гр. А. към гр. П., се е движел л.а „Б“ с рег. № А* управляван от Т. А. В обратна посока се е движил л.а.“Ф“ модел „Т“ с рег. № А* управляван от С. И. С. Водачът на „БМВ“-то се е движел с несъобразена скорост , вследствие на което губи контрол над автомобила, навлязъл е в насрещната лента на движение и се е блъснал в движещия се в тази лента автомобил „Ф“. Настъпил е силен удар, при който е пострадал шофьора на „Ф“-а и е откаран в УМБАЛ-Бургас, където след интензивно лечение и извършени хирургични интервенции, е починал на 19.01.2018 година. По образуваното НОХД №978/2018г. по описа на БОС е установен безспорно механизмът на произшествието, както и че виновен е водача на другия автомобил. С присъда №290 от 29.11.2018г. БОС е признат за виновен в извършването на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 НК - нарушаване на правилата на движение чл.20 ал.1, с което по непредпазливост е причинил смъртта С.
Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието съществуване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД № 978/2018г. по описа на БОС. Механизмът на пътно - транспортното произшествие, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязлата в сила присъда, като по делото са приложени копие от нея, както и копие от автотехническата експертиза, установила този механизъм. Ето защо той не е бил предмет на ново изследване в първоинстанционното производство.
Не се спори, че ищецът е внук на починалия водач на „Ф“ С. С. .
При безспорно установените факти, че водачът на насрещния автомобил е причинил настъпилото ПТП, че е налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, въззивният съд приема за доказани елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение към деня на увреждащото събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на водача на „БМВ“-то, при управлението на който е причинено увреждането, с ответната ЗД "Б." АД, с полица №02/11700135575, валидна до 08.05.2018година, което е основание за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца и което обосновава извод, че искът срещу дружеството е доказан по основание.
Обжалваното решение е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка, обсъждане на всички релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, които да променят приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Първият
спорен въпрос по въззивната жалба на застрахователя е
наличието на активна материално-правна легитимация на ищеца по предявения иск в
качеството му на внук на пострадалото в произшествието лице. За преценка на
основателността на възражението съдът изхожда от разрешението, дадено в
решението на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. №1/2016 година,
постановено на 21.06.2018година, съгласно което материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбоко емоционална връзка в починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното
решение освен, че подробно са изложени аргументите за така приетото становище,
е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив
на този съдебен акт. Според него най-близките на починалия/по смисъла на двете
постановления/ се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Но и правото на най близките да получат
обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. Възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете
постановления, следва да се допуска по изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди/. В решението е отбелязано, че в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Необходимо е обаче допълнително да са налице и конкретни
житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка. Заключено е, че за
получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка на родство,
а ще е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и
ППВС№5/69г. – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най -
близките на починалия.
Според възражението на застрахователя, ищецът не е материално легитимиран да
предявява иск за обезщетение на неимуществени вреди, тъй като процесното ПТП е настъпило преди приемането на Тълкувателно
решение №1/21.06.2018година по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Възражението е
неоснователно. Тълкувателното решение не създава права, то не представлява
източник на позитивно право, а тълкува нормативната уредба с оглед еднаквото й
прилагане и се прилага във всички случаи, в които се разглежда висящ правен
спор с налични в него идентични елементи. Предвид гореизложеното, качеството на
лицата, които като увредени имат право да претендират пряко от застрахователя
обезщетение, не се изключват априори от датата на
постановяване на задължителната съдебна практика , а е поставено в зависимост
от доказване по делото на предпоставките, посочени в т.1 от ТР
№1/21.06.2018година ОСНГТК. Съгласно него, материалната легитимация на други
лица-близки на пострадалия, следва само по изключение да бъдат обезщетявани
според доказване особено близките отношения, мотивиращи трайната и дълбока
емоционална връзка като интензитет и продължителност на морални болки и
страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В процесния случай претърпените от въззивника-ищец неимуществени вреди се установяват от разпитания по делото свидетел С. , който е имал пряко наблюдение и лични възприятия за отношенията между дядо и внук, а също и върху състоянието на ищеца след смъртта на дядо му. Според свидетеля тези отношения винаги са били изключително близки, като починалият С. е построил къщата си заедно с внука и сина си И. , където са живеели заедно. Връзката между тях е особено силно създадена още с раждането на внука, защото два месеца преди това е починал един от синовете на С. и раждането на внука му го е привързало силно към него,като така е заместил празното място на сина си. Изучил го е и непрекъснато се е грижел за неговото развитие, били са в непрекъснати контакти и ежедневието им е преминавало във взаимна обич и привързаност, дори когато С. е пораснал, започнал е да работи и е създал семейство. След смъртта на дядо си ищецът се е променил, започнал е да пие и не е ходел на работа, обтегнал е семейните си отношения. Видимо е тъгувал по загубата на дядо си и е намирал утеха във вещи, с които са се занимавали заедно – повече от 6 месеца състоянието му е било на отчаян човек, но с помощта на свидетеля е стъпил на краката си, започнал е да работи отново и да се грижи за семейството си. Връзката е била между единствен внук и дядо, който го е научил на основните житейски истини, винаги се е грижел за него и е финансирал развитието му, а в годините след това са живеели заедно и С. винаги е заявявал, че дядо му е „като баща“. Тази привързаност и тъга не е затихнала с дните, като свидетелят установява честото посещение на гроба на дядото и тежкото състояние, което още го е обзело.
Анализът на тази връзка мотивира настоящата инстанция да приеме, че между починалия дядо и ищецът-негов внук е съществувала здрава, продължителна и дълбоко емоционална привързаност, обусловила и установената по делото тежест на понесени вреди, чийто продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 от ЗЗД. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че той е вече мъж със самостоятелно житейско развитие откъм реализация и професионална ориентираност, даваща му възможност да има свои доходи в последните години от съвместното съжителство с дядо си; в тези години е изградил свое семейство със своя отговорност, но здравата емоционална връзка на обич и привързаност е запазила своята сила и са му дали старта и на самостоятелно развитие. Поради това на ищеца следва да се признае материално-правната легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на своя дядо.
Настоящият състав счита, че не е ограничен от предвидения в текста максимален размер на обезщетението. В чл.3 параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл.9 ал.1от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални суми в случай на телесно увреждане – 1 000 000евро за пострадал или 5 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочените в директивите лимити за минимални застрахователни суми са транспортирани в националното ни право – чл.266 КЗ/отм./ и чл.492 КЗ. В цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице .
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats/Латвия/ с акт от 16. Май 2012г., постъпил в Съда на 01 юни 2012г., член 3 пар.1 от Директива 72/166 и чл.1, параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втората директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните-членки, вкл. РБългария съгласно чл.633 ГПК.
Поради това настоящият състав счита, че е длъжен в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат. Ето защо при определяне на всеки конкретен размер за обезщетение съдът следва да приложи принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по делото, икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
Съобразявайки характера, силата на интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания след смъртта на дядо му, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 30 000лв. Поради това решението в частта над 12 000 лв. следва да бъде отменено и се присъди сумата от 18 000лв.
По разноските: С оглед изхода от делото, настоящият състав счита за правилно да отмени решението в частта, с която са присъдени разноски и държавна такса, като постанови в своя съдебен акт разноски и такси за двете инстанции.
На адв. В. се дължат разноски съобразно уважената част от иска за първата инстанция/ върху сумата 30 000лв./ - 1 430 лв. за БОС и 1 430лв. за БАС, или общо сумата 2 860 лв. В този размер възнаграждение се включва и защитата по потвърдения размер от 12 000 лв., който въззивната инстанция включва в дължимото се и присъдено общо обезщетение.
ЗД“Б“АД дължи на бюджета на съдебната власт съобразно уважената част от иска за първа инстанция още сумата 1 200 лв. и за въззивната инстанция –600 лв., или общо сумата 1 800 лв..
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 266 от 11.07.2019 година, постановено по т.д. №428/2018 година по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на С. И. И. над сумата 12 000 лв. до 30 000 лв./ за 18 000лв./- обезщетение за неимуществени вреди –претърпени болки и страдания от настъпилата в резултат на ПТП 09.01.2018г. смърт на неговия дядо С. С. , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. дружество“ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л“, бул.“. № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати на С. И. И., ЕГН **********, от гр. А., съдебен адрес гр. Б.,, ул.“В“№*, ет.3, офис 6 – адв. П. , сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –претърпени болки и страдания от настъпилата в резултат на ПТП смърт на неговия дядо С. С. ведно със законната лихва от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 266 от 11.07.2019 година, постановено по т.д. № 428/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, в частта , с която са присъдени адвокатско възнаграждение за защита на ответника и държавна такса от ищеца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. дружество“ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л“, бул.“. № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на адв. П. , ГР. Бургас, ул.“В“№18 , ет.3, офис 6, адвокатско възнаграждение за защита пред двете инстанции - БОС и БАС, в общ размер от 2 860лв./ две хиляди осемстотин и шестдесет лв./ .
ОСЪЖДА З. дружество“ Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л“, бул.“. № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Бургаския апелативен съд държавна такса от 1 800 лв. / хиляда и осемстотин/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: