№ 103
гр. Търговище, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500186 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба против решение № 114, от 02.06. 2023 г.,
по гр.д. № 845/ 2022 г. на РС – Попово. С него се признава за установено, че
В. П. от гр. Попово, като наследник на П. П.а, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД,
сумата от 968,81 лв. като главница по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 17.05. 2019 г., сключен между банката и П. П.а, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане,
както и сумата от 421,50 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.08. 2019 г.
– 18.01. 2022 г., сумата от 22,87 лв. лихва за забава върху непогасена
главница от 96,81 лв. за периода от 19.01. 2022 г. – 14.04. 2022 г. и сумата от
112,63 лв. – такси.
Недоволен от това решение е останал ответникът – В. П., който обжалва
решението в неговата цялост, като излага доводи за необоснованост и
незаконосъобразност. Не била съобразена практиката на ВКС по отношение
на това как размерът на шрифта в потребителските договори се отразява на
действителността на договора. Бил нарушен чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Моли решението да бъде отменено и съдът да съобрази това, че при
недействителен договор потребителят връща само получената сума, без да
дължи лихви и други разходи.
От ответника е постъпил отговор на жалбата в законния срок, чрез ю.к.
В.. Тя счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Банката е
спазила всички изисквания на ЗПК при сключване на договора и съдът
1
правилно е отчел какви са целите на Директива 2008/48/ЕО. Моли да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание се яви представител на банката – ю.к. П., която
излага съображения, че решението е правилно и моли да се потвърди. Да бъде
присъдено и юрк.възнаграждение.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно.
Касае се до иск, предявен по реда на чл. 415 от ГПК, след като против
ответника В. П. е била издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК и той е
възразил. На кредитора са дадени указания за завеждане на установителен
иск.
С оглед на спорните факти по делото, се установява, че между
наследодателката на ответника – П. П.а и „Банка ДСК“ АД е имало договорни
отношения, за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит. Договорът е
сключен на 17.05. 2019 г. Срокът на кредита е срокът за валидност на
кредитната карта – 3 години.
Страните не спорят, че майката на ответника е починала на 18.03. 2020
г. и той е приел нейното наследство. По кредита е настъпила предсрочна
изискуемост, след като не са били заплатени шест на брой вноски в периода
от 20.09. 2019 до 20.02. 2020 г. Изтекъл е и срокът на договора, поради което
се дължи и връщане на цялата усвоена сума. Дължимите суми се установяват
от извлечението по сметки.
От заключението на вещото лице В. се установява, че сумата по
кредитната карта е била усвоена чрез плащания на ПОС терминал и чрез
теглена от АТМ, като пълният размер е усвоен на 17.06. 2019 г. Последното
плащане по задължението е било на 30.09. 2019 г., в размер на 30 лв. Има
начислени и такси за нереволвиране.
Размерът на главницата според вещото лице е 968,81 лв. Дължимата
възнаградителна лихва е в размер на 421,50 лв. Лихвата за забава 22,87 лв. за
периода 19.01. 2022 г. – 14.04. 2022 г. Размерът на дължимите такси е 112,63
лв.
На 18.03.2020 г. кредитополучателят П. П.а е починала и видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 20-
2485/17.08.2020 г. е оставила наследник по закон В. Д. П., ЕГН **********
(син). От страна на „Банка ДСК“ е подадена молба до Районен съд – Попово
за образуване на производство по чл. 51 от Закона за наследството. Възоснова
на нея е образувано гр.д. № 545/2021 г. по описа на Районен съд – Попово,
което приключило с Решение № 124/ 03.09.2021 г., по силата на което
ответникът е приел наследството на П. П.а. В изпълнение разпоредбата на чл.
84, ал. 1 от ЗЗД, „Банка ДСК“ изпратила до В. П. уведомление от 20.09.2021
г., с което до наследника е отправена покана в 7-дневен срок от получаването
да заплати наследственото задължение. В поканата е обекттивирано и
изявление, че ако след изтичане на предоставения срок задължението не бъде
2
платено банката превръща кредита в предсрочно изискуем. Поканата-
уведомление е връчена чрез ЧСИ А.З. по реда на чл. 47 от ГПК на 29.11.2021
г. След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, В. П. не е изпълнил своето задължение към „Банка
ДСК“, поради което „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните
книги по чл. 417 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 272/2022 г. по описа на
Районен съд – Попово, по което е издадена заповед за изпълнение против
длъжника В. Д. П., в качеството му на наследник на П. Г. П.а, като е
разпоредено той да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 968,81
лева главница; 421,50 лева – договорна лихва; 22,87 лева – законна лихва за
забава за периода преди подаване на заявлението; 112,63 лева – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.04.2022 г. до окончателното плащане, както и разноски в
заповедното производство.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: независимо
от това дали кредитът ще се счита за изцяло предсрочно изискуем, към
момента е изтекъл и срокът на договора и това прави задължението
изискуемо изцяло, независимо дали предсрочната изискуемост е обявена или
не. Но видно от доказателства, тя е обявена на длъжника и наследник на
кредитополучателя.
С оглед на това вземането за главница се дължи в пълния претендиран
от ищеца размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /14.04.2022/, до окончателното изплащане
на задължението. Възраженията на ответната страна за нищожност на клаузи
от договора като неравноправни, са неоснователни. Процесният договор за
паричен заем е сключен съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – в
писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със
специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на
страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето
съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с
нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
По отношение на възражението, че договорът е обективиран в шрифт
по-малък от 12 настоящият състав приема следното: според Директива
2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител, като договорът следва да съдържа цялата необхоД. информация по
ясен и кратък начин, за да може потребителят да се запознае с правата и
задълженията си. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
На първо място, видно от самия договор, основната част от него и
съдържанието, което е било подготвено от банката предварително, е изписано
с еднакъв по вид и размер шрифт. Следва да се отбележи, че изискването за
3
размера на шрифта е въведено в България заради множество предишни
злоупотреби от страна на кредитни институции, където под черта са били
изписвани обвързващи и неблагоприятни условия за потребителите. В случая
няма такова изписване. Според съда шрифтът е не по-малък от 12,
заключение, което се прави на базата на предишен опит на съда по подобни
дела, където са били назначавани експертизи. Именно с оглед опита на съда,
включително и с оглед ползването на специализирани знания на вещи лица се
установи, че между различните видове шрифтове, по отношение на техния
размер може да има доста голяма визуална разлика.
В размер 12 един вид шрифт е видимо по-неясен и с по-малки букви от
друг вид шрифт, който може да е в размер 11. Именно поради тази причина
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК въвежда изискване, което може да постави
кредитните институции в изключително неравноправно положение,
създавайки в същото време и условия за злоупотреби.
В размер 12 един вид шрифт е видимо по-неясен и с по-малки букви от
друг вид шрифт, който може да е в размер 11. Именно поради тази причина
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК въвежда изискване, което може да постави
кредитните институции в изключително неравноправно положение,
създавайки в същото време и условия за злоупотреби.
Съдът посочва като пример шрифтовете Calibri 11 и Garamond 12. За
съжаление текстовият редактор на ЕИСС не позволява това нагледно да се
покаже в настоящото решение, но то може да бъде установено от всеки, който
има най-масовия софтуер в тази насока.
Както съдът установява от този пример един шрифт в размер 11 може
да бъде написан по-ясно и в реално по-голям размер от друг, чийто размер е
12. И с оглед на това съдът няма нужда от по-специални знания, защото
изискването за размера се въвежда, за да може текстът да се чете нормално и
това може да го установи всеки.
В случая, от представения на л. 9 от гр.д. № 2390/2022 г. на РС – Добрич
договор е видно, че шрифтът е достатъчно голям, за да покрие изискванията
на ЗПК. А що се отнася до точните цифри и суми, то те са изписани
ръкописно, с много по-големи цифри от печатния текст. Т.е. при изписването
на договора съдът не установява да има злоупотреба и това да е довело до
поставяне на длъжника и потребител в неравноправно положение.
Районният съд също е изложил достатъчно подробни мотиви в тази
насока и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща и към тях.
Основният довод в жалбата на ответника е свързан именно с размера на
шрифта. С оглед на това и въззивният съд излага и по-подробни доводи
именно в тази насока. Няма други оплаквания по отношение на решението.
С оглед на така изложените доводи, второинстанционният съд счита, че
искът е установен в своето основание и по размер и следва да се уважи. До
този извод е стигнал и Районен съд – Попово. Решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските. Има искане от въззиваемата страна за присъждане на
4
юрк. възнаграждение. Съдът го определя на 150 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114, от 02.06. 2023 г., по гр.д. № 845/ 2022
г. на РС – Попово, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. В.ов П. от гр. Попово, ул. „А.З.“ № 43, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК „ АД гр. София, сумата от 150 лв. – направени
разноски по делото за юрк. Възнаграждение пред втората инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5