МОТИВИ към Присъда № 104/03.07.2018 г., постановена по НОХД № 523/2018 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против С.А.Д. *** за престъпление
по чл.198, ал.1 от НК
В с.з. участващия по делото прокурор подържа обвинението,
така както е предявено с обвинителния
акт, като счита същото за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. За извършеното престъпление по чл.198 ал.1 от НК, пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание около минималния размер, предвиден от
закона, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а от НК, което да бъде
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият Д. участва лично в съдебно заседание и със
служебно назначения му защитник. Признава се за виновен, като заявява, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че наказанието на подзащитния
му следва да бъде съобразено с чл.55 от НК, като размера му бъде под минималния
такъв.
На
осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителният акт:
На 09.03.2018 год., около 20.00 ч. в гр.Ямбол,
подсъдимият С.А.Д. *** заедно със свид. И.Д. А.се разхождали по ул В близост до
ОУ „Петър Берон“ подсъдимият забелязал пострадалата Д.И.И. ***, която се
разхождала с приятеля си - свид.Б. И. Б.. Подсъдимият видял, че свид. И. носи
преметната на врата си дамска чанта и решил да я отнеме заедно със съдържащите
се в нея вещи.В осъществяване на намерението си подсъдимият се приближил до св.
И. и след като се намирал в непосредствена близост с нея, със сила издърпал
чантата от врата й. Взел чантата в себе си и се отдалечил на малко разстояние
от свид. И..Там извадил от чантата дамския портфейл с намиращите се в него пари
в банкноти на стойност 130 лв. и лична карта. Изхвърлил чантата на земята
заедно с намиращите се в нея 1 бр.бележник и 1 бр.платнена торбичка.След това
извадил от дамския портфейл парите на стойност 130 лв., а портфейла с личната
карта изхвърлил на земята.Непосредствено след това заедно със свид.А. се
отдалечили от мястото на инцидента. По-късно подсъдимият похарчил отнетите пари
за лични нужди, като си закупил храна и цигари.
Свид. И. намерила дамската си чанта и дамския си
портфейл с намиращите се в тях вещи - бележник, платнена торбичка и лична
карта, и си ги прибрала.
Отнетите вещи - 1 бр.дамска чанта, 1 бр.дамски
портфейл, 1 бр.бележник, 1 бр.лична карта, 1 бр.торбичка от плат, пари в
банкноти на стойност 130 лв., били собственост на Д.И.И. ***.
От заключението на извършената по делото
съдебно-оценителна експертиза е видно, че общата стойност на отнетите вещи
възлиза на 168,00 лева, като стойността на отделните вещи е както следва: 1
бр.дамска чанта на стойност 12.00 лв., 1 бр.дамски портфейл на стойност 6.00
лв.,1 бр.бележник на стойност 1 лв., 1 бр.лична карта на стойност 18,00 лв.,1
бр.торбичка от плат на стойност 1 лв., пари в банкноти на стойност 130 лв.
Видно от приложената по делото справка за съдимост,
подс. Д. е бил осъждан три пъти за престъпления от общ характер, по които е
реабилиран по право.
Подс. С.А.Д. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***
***, с настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан /реабилитиран/, с ЕГН - **********.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава
27 от НПК. След съвкупен анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намери, че
направените самопризнания и изявления на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, се
подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства -
обясненията му, от показанията на свидетелите И., Б., А. и Н., заключението на вещото лице Д., както и от
всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието си подс.Д. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
тъй като на 09.03.2018 год., около 20.00 ч. в гр.Ямбол, на ул.“***в близост до
ОУ „Петър Берон“ е отнел чужди движими вещи - 1 бр.дамска чанта на стойност 12.00 лв., 1 бр.дамски портфейл
на стойност 6.00 лв.,1 бр.бележник на стойност 1 лв., 1 бр.лична карта на
стойност 18.00 лв.,1 бр.торбичка от плат на стойност 1 лв., пари в банкноти на
стойност 130 лв., всички вещи на обща стойност 168 лв., от владението на
собственика им Д.И.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - издърпал чантата от врата пострадалата И..
От обективна
страна подсъдимия е осъществил и
двата акта от изпълнителното деяние. Същият е употребил срещу пострадалата И.
сила, изразяваща в издърпване с ръка чантата от врата й. Извършен е и втория
акт от сложно съставното престъпление – отнемането на вече посочените вещи,
собственост на Д.И., като пострадалата, въпреки несъгласието си, мотивирана от
осъществената спрямо нея физическа принуда
преди отнемането, се оставила подсъдимия да й вземе вещите В следствие
на упражнената върху нея принуда, пострадалата обективно не е имала никаква
друга възможност и противно на волята си е оставила подсъдимия Д. да й отнеме чантата.
От
субективна страна подсъдимия е
действал с пряк умисъл, като съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и ги е желаел. Съзнавал
е, че И. не е била съгласна да й бъде отнета чантата с намиращите се в нея вещи,
разбирал е, че употребява сила за
тяхното отнемане спрямо пострадалата и чрез употребената сила е целял да отнемането им.
Относно наложеното на подсъдимия наказание :
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.198 ал.1 от НК е
предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода.
Съдебното следствие
се проведе по правилата на глава
ХХVІІ от НПК. При това положение,
с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва
да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто
е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с
една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът
определи на подс. Д. наказание от три години лишаване от свобода, в законовия
минимум на предвидената в чл.198, ал.1 от НК санкция, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства – дадените и в двете фази на
процеса подробни обяснения, с които в значителна степен е допринесъл за
разкриване обективната истина по делото, признанието на вината, проявената
критичност и изразеното искрено съжаление за стореното, както и ниската
стойност на отнетите вещи. От друга страна, при определяне такъв размер на
наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, както и миналите му осъждания за престъпления от общ характер, независимо
от реабилитацията, които не са изиграли своята възпираща функция спрямо
личността му. Затова съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността му
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер и не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание.
След като по горните съображения съдът определи на
подс.Д. наказание от три години лишаване от свобода, ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съобразно императивната норма на
чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното наказание с една трета, т.е., с
една година, и му наложи наказание от две години лишаване от свобода.
Независимо от предходните осъждания спрямо подс. Д.,
тъй като същият е реабилитиран по право за всички от тях съдът прие, че спрямо
него не са налице законови пречки за прилагане на условното осъждане. Съдът
приложи разпоредбата на чл.66 от НК и постанови да бъде отложено за изпитателен
срок от четири години, като прецени, че по този начин биха се постигнали в
оптимална степен целите, както на индивидуалната, така и на генералната
превенция съгласно чл.36 от НК.
Причините и условията, способствали за осъществяване
на престъпното деяние се съзират в ниската правна култура на обвиняемия и в
стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин.
Тъй като подсъдимия беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски в размер на 70.38 лв. в приход на РБ по
сметката на ОД МВР Ямбол.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: