№ 34560
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110165569 по описа за 2021 година
намери следното:
Районен съдия Никола Кънчев, докладчик по ч.гр.д. № 65569/2021 г. на
Софийски районен съд, като разгледа заявлението в разпоредително
заседание на 25.11.2021 г., намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от „АКПЗ“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ........................
против М. Г. Б., ЕГН: **********, адрес гр. .......................... за парично
вземане по договор за потребителски кредит № 2887701 от 15.05.2017 г.,
сключен между М. Г. Б. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в размер
на: 315,19 лева – главница, договорна лихва в размер на 25,15 лева, такса за
оценка на досие и такса за услуга Кредит у дома в размер на общо 212,09
лева, обезщетение за забава за периода от 29.03.2018 г. до 22.10.2021 г. в
размер на 11,61 лева и законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Вземането на Провидент
Файненшъл България е прехвърлено на „Изи асет менижмънт“ АД с договор
за цесия от 01.07.2017 г.; впоследствие е прехвърлено от „Изи асет
менижмънт“ АД на АКПЗ ЕАД с договор за цесия от 01.10.2019 г. На
основание чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен за извършените цесии от всеки
от цесионерите.
На 15.05.2017 г., „Провидент Файненшъл България“ ООД, като
кредитодател и М. Г. Б. като кредитополучател са сключили Договор №
2887701 за предоставяне на кредит в размер на 500 лева. Съгласно клаузите
на договора кредитополучателят се е задължил да заплати сумата от общо
212,09 лв. – такса за оценка на досие и такса за услуга Кредит у дома.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
1
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен
характер относно тълкуването на нормите на общностното право. С Решение
на Съда от 14.06.2012 г. по дело C-618/10 е дадено задължително тълкуване
на транспонираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна уредба на държава-
членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на
производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер
на клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл
са и решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва
да се приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без
да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника – потребител да извърши
служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не
произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана
следва да отхвърли заявлението.
От фактическите твърдения, изложени от "АКПЗ" ЕООД в подаденото
заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. По
отношение на претендираната сума за такса за оценка на досие, съдът намира,
че тази уговорка противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която разпоредба е с
императивен характер. Настоящата инстанция счита, че таксата за оценка на
кредитното досие е наложена за услуга, която е свързана с управлението на
кредита, поради което противоречи на тази разпоредба.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузите на
договора – предмет на настоящото дело, които регламентират начислените
такси за оценка на кредитно досие и за услуга Кредит у дома, са нищожни, не
обвързват длъжника по този договор и не следва да бъдат включени в
заявената заповед за изпълнение. Що се отнася до останалите, посочени в
заявлението вземания, не са налице основания за отказ за издаване на заповед
за изпълнение и такава следва да се издаде.
Искането за присъждане на разноски не следва да се уважава в цялост.
Чл. 13, т. 2 НЗПП, поставен в раздел I на Наредбата – Първична правна
2
помощ – препраща към чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП – правна помощ за постигане на
консултация или документи за завеждане на дело. Следващите две точки от
закона предвиждат процесуално представителство или производство при
задържане. Логическото тълкуване на тези разпоредби води до извода, че
правната помощ по реда на чл. 21 ЗПП, а оттам и по реда на чл. 13, т. 2 НЗПП
се отнася за искови, а не за заповедно производство. Аргумент в подкрепа на
този извод е и изричната разпоредба на чл. 26 НЗПП, която предвижда
отделен ред за определяне на възнаграждение за защита по заповедно
производство и която е поставена в изцяло различен раздел от чл. 13 НЗПП, а
именно Процесуално представителство по граждански и административни
дела. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 13 НЗПП е неприложима в
конкретното дело и разноски на това основание не следва да се присъждат.
Исканите разноски на основание чл. 26 НЗПП се явяват прекомерни спрямо
фактическата и правна сложност на делото и следва да се намалят до
минималния предвиден размер от 50 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на АКПЗ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. ........................ против М. Г. Б., ЕГН:
**********, адрес гр. .......................... за сумата от общо 212,09 лв. – такса за
оценка на досие и такса за услуга Кредит у дома, както и за търсени разноски
по заповедното производство в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.
13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ и за сумата над 50
(петдесет) лева до 150 (сто и петдесет) лева – разноски на основание чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3