Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260520
В ИМЕТО НА НАРОДА
11.05.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 7539 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 3958301, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н.М.М., с ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ул. ****, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/
лева.
ОСЪЖДА Н.М.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати сумата от 80 /осемдесет/ лева на ОД на МВР – Пловдив,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИ
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен
фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 3958301, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н.М.М.,
с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.
Жалбоподателят, Н.М.М.,
по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния ЕФ като
неправилен и незаконосъборазен. Претендира и разноските по делото. Редовно призован,
не се явава лично и не се представлява от процесуален представител в съдебно
заседание. По делото е постъпило писмено становище от страната, в което се поддържа
жалбата и се прави същото искане. Моли за даване ход на делото.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. До съда е
депозирано писмено становище от законнния представител на страната, в което се
пледира за потвържадване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен, като
се претендират и разноските по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Н.М. е бил издаден Електронен фиш
за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.09.2020г.
в 11:43ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновграско
шосе” № 1, посока бул. „Цар Симеон“, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M-581, за превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. при
управление на МПС – лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***.
Моторното превозно средство, собственост на М., се движело със 74 км/ч, при
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. За установена била приета
скоростта от 71 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс с минус 3 км/ч в
полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост
от 74 км/ч.
За така установеното
нарушение жалбоподателят бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание – глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият
съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив
доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От
обективна страна на 11.09.2020 г. в в
11:43ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновграско шосе” № 1, посока бул. „Цар
Симеон“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, като
се е движил с установена скорост от 71 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл.
Обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, относно задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният
час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане. Не се споделя от съда изложеното в жалбата възражение
в тази връзка, касаещо липса на посочено конкретно населено място, в чийто
териториален обхват било извършено нарушението, доколкото ясно и конкретно в
атакувания ЕФ е посочено, че установеното нарушение за скорост е извършено в
гр. Пловдив, бул. „Асеновграско шосе” № 1, посока бул. „Цар Симеон“. Не
е основателно и твърднеието му, че не
бил отчетен толеранс от – 3 км/ч от измерената скорост, долколкото ясно се
сочи, че процесната скорост от 71 км/ч е установената, след отчетения максимален
толеранс в полза на водача. Същото се потвърждава и от фотоснимката, в която
първоначално измерената скорост е 74 км/ч. преди направения толеранс. Ето защо, Съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ е в
достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбподателят е разбрал за какво
негово поведение е наказан.
Заснемането на процесното МПС е в съотвествие със
законовите и подзаконовите разпоредби, тъй като АТСС е от одобрен тип,
преминало е метрологична проверка за годност, валидно към датата на нарушението
и е използвано, по начин, удостоверен в прокол. В последния са попълнени данни,
отговарящи на отразените в ЕФ. Нещо повече, движението на автомобила е заснето
от одобрен тип средство за измерване, тъй като видно от приложения протокол за последваща
проверка, вече със срок на валидност до 07.02.2021г., респ. една година, от
датата на протокола - 07.02.2020г., се счита за форма на контрол на средствата
за измерване, удостоверяваща съответствието на АТСС. При това положение,
наведеното от страна на жалбоподателя възражение за негодно АТСС, поради
изтекла валидност на удостоверението, съдът намира за неоснователно.
Както се посочи, налице е Протокол по смисъла на
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото
средство, което го е заснело. Приложен е и снимков материал на заснетия в
нарушение автомобил и на процесното АТСС.
Съдът не
споделя и доводът на жалбоподателя за липса на обозначителни знаци на мястото на
контрол при заснемане на нарушението, доколкото с промяна на ЗДвП, обнародвана
в ДВ бр.54/05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г. – т. е. преди датата на
извършване на процесното административно нарушение, е премахнато задължителното
изискване за обозначаване с пътен знак на техническите средства, контролиращи
скоростта на движение по пътищата. Законодателният подход за премахване
изискването за наличие на поставен пътен знак „Е24” за място на контрол е
продължен и с промяна на горепосочената Наредба с изм. и доп. в ДВ
бр.6/16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г., при която промяна е отменен чл.7
от същата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Ето защо съдът счита и това възражението
за неоснователно.
Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а наказаното лице се е възползвало от правото си да подаде жалба и да
инициира производството.
Наложеното
наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, където
административното наказание „глоба“ е определено в абсолютно установен размер
от 100 лв., което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което
приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения Електронният фиш
следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.
Предвид изхода на спора, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователна. Предвид потвърждаването на
ЕФ, съдът намира, че на ОД на МВР-Пловдив, която е страна по делото, следва на
основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН да се присъди юрисконсултско
възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 80 лв., тъй като делото не се отличава с
някаква сложност или извънредна активност на страната, налагаща да се присъди
максимума по Наредбата.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ