Решение по дело №530/2010 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 19
Дата: 4 февруари 2011 г. (в сила от 16 март 2011 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20103600100530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                № 19

                                          гр. Шумен , 04.02.2011год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                Председател:   Р.Хаджииванова

 

при секретаря А.Б. и в присъствието на прокурора Д.Арнаудов  като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №530 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

       В молбата си до съда О.К. - прокурор при ШОП, излага,  че ответникът П.Д.П. страдал от ”Умерена умствена изостаналост.Имбецилност.Лека степен”, поради което се водел на диспансерен учет в регистъра на ДПБ-с..... Страданието му датирало от ранна детска възраст. След преболедуване на бронхопневмония, получил увреждане на слуха, следствие на което говорът му не се развил. Четири години посещавал училище за глохунеми, но бил освободен поради неуспеваемост. Страданието на П. не подлежало на лечение със съвременни психофармакологични средства.   С напредване на възрастта ответникът започнал да проявява агресия. В разговор думите му били несвързани, реагирал неадекватно при воден разговор. П. също така не можел да се обслужва сам и да се грижи за хигиената си. Познавал бегло паричните знаци, но не можел да смята и така често ставал жертва на измамливи действия при пазаруване. Изложеното обосновавало извода, че поради слабоумие или душевна болест, ответникът не бил в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.

        Искането на ШОП е ответникът да бъде поставен под пълно запрещение. След приключване на съдебното дирене, в хода по същество, представителят на ШОП застъпва становище за поставяне на лицето под ограничено запрещение, но не депозира искане за изменение на претенцията в този смисъл. 

          Ответникът в съдебно заседание заявява, че не може да се грижи сам за себе си, много пъти губел документи и харчел средствата от пенсията си за едни ден.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:  Съгласно епикриза №420/2009г. от 17.03.2010г. П.  страда от “Умерена умствена изостаналост. Декомпенсация с възбузно-агресивен синдром”. Същият  се води на диспансерен учет в ДПБ-с..., като е лекуван многократно в болницата по повод възбудно-агресивни прояви, включително и по ЗЗ. Не бил приемал поддържаща терапия след изписването.  Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, при ответника били налице данни за забавеност на психосоциалното развитие/обучителни затруднения, липса на каквато и да е квалификация/, налагащи извод за интелектуален дефицит в границите на  “Лека умствена изостаналост-дебилност евентуално лека-средна степен, както и данни   за характерови и поведенчески особености, които покривали критериите за изразена личностова дисхармония и били пряко свързани /обусловени от/ интелектуалния дефицит от една страна – незрялост и непълноценност на отделни личностови сфери, които преимуществено били свързани с интелекта:примитивизъм и непълноценност на мирогледните възгледи и житейска позиция,  но П. имал изградени основни правно-етични норми,  с дефицити в осмислянето на собственото поведение и прогнозиране на негативните последици от него, както и в структуриране на решения за справяне;

а от друга страна от тежкото и дискриминиращо соматично заболяване и факторите на развитието/примитивна и малтретираща го среда, липса на какавато и да е социална подкрепа и т.н./, а именно реактивните образования на характера, произтичащи от психологичите и социални фактори на развитието-чувство за малоценност, сензитивност, егоцентризъм, страхове, хистерични тенденции, социална изолация. Били налице и данни за проява на социална дезадаптация.   

         В съдебно заседание разпитаните свидетели В.М./магазинер/ и Ив.И./***/ заявиха, че състоянието на П. не му позволявало да се грижи сам за себе си. Не винаги бил адекватен  и  отговарял на зададените му въпроси, често бил буен, агресивен и неконтролеруем. Необходима му била помощ в ежедневието- при хранене, къпане, грижа за облеклото. Не винаги си правел сметка  при пазаруване и въпреки силно ограничения бюджет на семейството, не купувал стоки от първа необходимост. При липса на пари или достатъчно такива, изисквал и настоявал  продавача да му  дава продукти.   Състоянието му  след излизане от ДПБ-с..../ за месец-два/ било добро, но след това се влошавало и отново ставал неконтролируем.

           В този смисъл е и казаното от майката/Й.И./ и  сестрата/Д.п./ на ответника, изслушани в съдебно заседание предвид разпоредбата на чл.338, ал.1 от ГПК.  Същите излагат, че П. не можел да се грижи сам за себе си - да се къпе, пере. Трябвал му човек, който да го напътства. Пропилявал парите от пенсията си за час, купувал неща, които не са му нужни и давал каквато сума му кажат. Бил агресивен към комшии и близки. Понякога забравял къде отива, връщал се и не винаги адекватно отговарял на въпросите.

           Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, ответникът  страдал от “Лека умствена изостаналост-дебилност евентуално лека-средна степен, преставляваща “слабоумие” по смисъла на чл.5 от ЗЛС, с изразена личностова дисхармония. Умствената му изостаналост била в рамките на леката-средна дебилност, което предполагало разумни съждения по повод на елементарни въпроси и удовлетворително справяне в обичайна обстановка. Абстрактното му мислене обаче, било недостатъчно развито и преценката в по-сложни ситуации била неправилна. Поради нарушение на висшите му критични способности и по-високата внушаемост, П. не бил в състояние да осмисли обстановката в цялост, да отличи главното от второстепенното, да съобрази своите решения и действия в съответствие с нововъзникналото положение, като тези му дефекти по психични сфери допълнително се утежнявали от изразената личностова дисхармония, развила се на базата на соматичното заболяване /глухота, съчетана с тежко нарушение в развитието на експресивната реч, поради отсъствие на адекватни лечебни и логопедични мероприятия в ранна възраст/, обуславящо тежка сензорна и социална депривация, както и на социалните фактори/ примитивен дискриминиращ го социум, отсъствие на каквато и да било социална  подкрепа и  т.н../. Леката умствена изостаналост, в рамките евентуално на леката-средна дебилност, в съчетание с изразената личностова дисхармония, с чести епизоди на декомпенсация с възбудно-агресивен облик, обуславяла ограничената невъзможност ответникът да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за своите работи.

         Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът поради страданието си не е в състояние пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, но състоянието му не е така тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение. Нарушена е частично психичната му годност да се грижи сам за своите работи. Леката умствена изостаналост, в рамките на леката-средна дебилност/слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ в съчетание с изразената личностова дисхармония, с чести епизоди на декомпенсация с възбудно-агресивен облик, засягаща  областите на психичния живот, обуславя ограничената невъзможност ответникът да възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за своите работи.Той може да извършва обикновени сделки за задоволяване на ежедневните му потребности.

         Предвид изложеното, претенцията за поставяне на ответника под пълно запрещение следва да бъде отхвърлена, като последният бъде поставен под ограничено запрещение./Искането за поставяне под пълно запрещение съдържа и по-малкото искане-ответникът да бъде поставен под ограничено такова/.

     Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

        ПОСТАВЯ под ограничено запрещение П.Д.П. с ЕГН********** ***..

         ОТХВЪРЛЯ иска на Окръжна прокуратура-гр-.Шумен за поставяне на П.Д.П. с ЕГН********** под пълно запрещение.  

         Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Каспичан.

         Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::