Определение по дело №884/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 908
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Весислава Иванова
Дело: 20211000600884
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 908
гр. София , 10.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600884 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура срещу
протоколно определение от 25.6.2021 г., постановено по н.о.х.д № 245/21 г. по описа на
Софийски окръжен съд, НО, 7. първоинстанционен състав в проведеното
разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на прокурора за формулиране на ясно и точно обвинение, което да
позволи на подсъдимия да го разбере, за да е в състояние да организира защитата си
срещу него.
С протеста се поддържа становище за неправилност на определението.
Аргументът на прокурора е, че съдът е възприел погрешно наличие на противоречие в
обвинението за престъплението по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, тъй като това
всъщност представлявал въпрос по съществото на обвинението. Счита, че съдът се е
произнесъл по това дали така посочените факти обосновават обвинението, а не по това
дали има фактически твърдения, които да се свързват с обвинението. Освен това
намира, че изложените фактически обстоятелства кореспондират с обвинението.
Анализирайки, в това число и чрез историческо тълкуване, нормите на чл. 155б, ал. 1 и
ал. 2, сравнени и с разпоредбата на чл. 155в НК, прокурорът застъпва теза, че терминът
„полово сношение“, употребен в чл. 155б, ал. 1 НК има по-широко значение – за
сексуални действия по отношение на дете, което не е навършило възрастта за
изразяване на съгласие. Искането е за отмяна на определението.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е
депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран
субект и в предвидения законов срок от 7 дни (подаден е на 15.7.2021 г.)
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Напълно се споделя изложеното от първостепенния съд.
Обвинителният акт съдържа подробна хронология на инкриминирания случай и
в него са въведени ясни фактологични твърдения. Необходимо е обаче те да бъдат
1
подведени под съответстващата им правна квалификация. Това е сторено прецизно
касателно престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК и
това по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК.
Такъв извод обаче не може да се направи за възведената правна квалификация
по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. И това е така, защото в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат факти, които да могат да се
субсумират под тази правна квалификация. Посочените такива се отнасят до друга
правна квалификация, уредена в каталога на престъпленията по раздел „Разврат“. В
този смисъл е обоснован извода на контролираната инстанция, че е налице
несъответствие между фактическите и юридическите предели на обвинението в
коментираната му част, а оплакването на прокурора е неоснователно. Въпросът не е по
същество. Предявените факти следва да се отнесат към съответната квалификация, за
да се приеме, че обвинението е формулирано ясно и безпротиворечиво.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура срещу
протоколно определение от 25.6.2021 г., постановено по н.о.х.д № 245/21 г. по описа на
Софийски окръжен съд, НО, 7. първоинстанционен състав в проведеното
разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на прокурора за формулиране на ясно и точно обвинение, което да
позволи на подсъдимия да го разбере, за да е в състояние да организира защитата си
срещу него.
С протеста се поддържа становище за неправилност на определението.
Аргументът на прокурора е, че съдът е възприел погрешно наличие на противоречие в
обвинението за престъплението по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, тъй като това
всъщност представлявал въпрос по съществото на обвинението. Счита, че съдът се е
произнесъл по това дали така посочените факти обосновават обвинението, а не по това
дали има фактически твърдения, които да се свързват с обвинението. Освен това
намира, че изложените фактически обстоятелства кореспондират с обвинението.
Анализирайки, в това число и чрез историческо тълкуване, нормите на чл. 155б, ал. 1 и
ал. 2, сравнени и с разпоредбата на чл. 155в НК, прокурорът застъпва теза, че терминът
„полово сношение“, употребен в чл. 155б, ал. 1 НК има по-широко значение – за
сексуални действия по отношение на дете, което не е навършило възрастта за
изразяване на съгласие. Искането е за отмяна на определението.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е
депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран
субект и в предвидения законов срок от 7 дни (подаден е на 15.7.2021 г.)
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Напълно се споделя изложеното от първостепенния съд.
2
Обвинителният акт съдържа подробна хронология на инкриминирания случай и
в него са въведени ясни фактологични твърдения. Необходимо е обаче те да бъдат
подведени под съответстващата им правна квалификация. Това е сторено прецизно
касателно престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК и
това по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК.
Такъв извод обаче не може да се направи за възведената правна квалификация
по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. И това е така, защото в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат факти, които да могат да се
субсумират под тази правна квалификация. Посочените такива се отнасят до друга
правна квалификация, уредена в каталога на престъпленията по раздел „Разврат“. В
този смисъл е обоснован извода на контролираната инстанция, че е налице
несъответствие между фактическите и юридическите предели на обвинението в
коментираната му част, а оплакването на прокурора е неоснователно. Въпросът не е по
същество. Предявените факти следва да се отнесат към съответната квалификация, за
да се приеме, че обвинението е формулирано ясно и безпротиворечиво.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, II състав
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3