№ 2055
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100503274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 594/13.01.2023г. по гр.д. № 23545 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 39-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 88628/04.05.2022г. по регистъра на
СРС на „Застрахователна К.Л.И.”АД, ЕИК ******* срещу „З.Д.Б.И.”АД,
ЕИК ******* за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГП вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, че „ З.Д.Б.И.”АД, ЕИК
******* дължи на „Застрахователна К.Л.И.”АД, ЕИК ******* заплащане на
сумата от 805,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
26.08.2021г. до изплащането й, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна щета № 000-1261-20-800927 по имуществена
застраховка „Каско” полица № 93002010026048 със срок на действие от
05.03.2020г. до 06.03.2021г. във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 05.08.2020г.; сумата от 24,42лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 09.02.2021г. до
25.08.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
49784/2021г. по описа на Софийски районен съд, като Застрахователна
1
К.Л.И.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „З.Д.Б.И.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 320лв.,
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
20903/26.01.2023г. по регистъра на СРС от ищеца на „Застрахователна
К.Л.И.”АД, ЕИК ******* в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е, че неправилно СРС приел за недоказан механизъм на
настъпването на вредите, посочен в исковата молба. Действително, в исковата
молба било посочено място на настъпване на ПТП в с. Каменовци, община
Годеч, а реално то било настъпило в с. Каленовци, община Годеч.
Допускането на техническа грешка при обозначаване на точното място на
настъпването на ПТП не следвало да обоснове извод за неоснователност на
исковете. Не съществувало населено място с. Каменовци в община Годеч и
това доказвало, че е допусната техническа грешка , а не посочване на място,
но което е настъпило ПТП. Достатъчно било че е установено, че ПТП е
настъпило в община Годеч. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „З.Д.Б.И.”АД, ЕИК ******* в
предоставения срок за отговор не е изразил становище. С молба от
05.06.2023г. е посочил, че въззивната жалба е неоснователна. Правилно било
прието от СРС, че не било установено механизъм на настъпването на вредите.
Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх. №
88628/04.05.2022г. по регистъра на СРС на „Застрахователна К.Л.И.”АД,
ЕИК ******* срещу „З.Д.Б.И.”АД, ЕИК ******* за признаване за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГП вр. с чл. 411 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД, че „З.Д.Б.И.”АД, ЕИК ******* дължи на „Застрахователна
К.Л.И.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 805,80лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 26.08.2021г. до изплащането й,
представляващи изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
2
щета № 000-1261-20-800927 по имуществена застраховка „Каско” полица №
93002010026048 със срок на действие от 05.03.2020г. до 06.03.2021г. за вреди
по лек автомобил Фолксваген”, рег. № ******* настъпили от ПТП от
05.08.2020г. в с. Каменовци, община Годеч, причинени от виновно
протИ.правно поведение на водач на автомобил „Тойота” рег. № *******,
застрахован при ЗД Б.И.”АД по застраховка 4Гражданска отговорност”;
сумата от 24,42лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 09.02.2021г. до 25.08.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 49784/2021г. по описа на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
към 05.08.2020г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Каско” за автомобила „Фолксваген”, а ответникът бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с водач на
автомобила „Тойота” , последният нарушил правилата за движение по
пътищата като изпреварвайки „Фолксваген” се отклонил преждевременно
вдясно и реализирал ПТП, при което нанесъл вреди по „Фолксваген”, признал
вината си в двустранен констативен протокол за ПТП, стойността на работи
и материали за отстраняване на вредите бил в размер на 805,80лв., които
платил на собственика на увредения автомобил, поканил ответника да му ги
възстанови , което ответникът отказал с писмо от 09.02.2021г.
Ответникът „З.Д.Б.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил
исковете. Заявило е, че бил обвързан от валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО” с водач на автомобила „ Тойота Рав 4”,
рег. № ******* към дата на ПТП, но не било установен деликт то водача на
този автомобил и не следвало да се ангажира отговорността му. Констативния
протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила за
сочените в него обстоятелства и не доказвал протИ.правно поведение на
водача на Тойота Рав 4”.Не било доказано и такова поведение да е в
причинно следствена връзка с вредите С декларация водачът на Тойота Рав 4”
от 04.02.2021г. описвал друг механизъм на ПТП, съгласно който вредите са
настъпили от поведение на водача на Фолксваген Поло” Евентуално водач на
застрахован при ищеца автомобил допринесъл за настъпването на вредите,
нарушавайки правилото на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, като преди да предприеме
маневра завой наляво не се убедил, че пътят от лявата му страна е свободен.
Размер на иск не съответствал на пазарната цена, надписани били ремонтно-
3
възстановителни дейности Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело №49784/2021г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 46000/26.08.2021г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено „З.Д.Б.И.”АД, ЕИК ******* да заплати на
„Застрахователна К.Л.И.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от
805,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 26.08.2021г.
до изплащането й, представляващи изплатено застрахователно обезщетение
по застрахователна щета № 000-1261-20-800927 по имуществена застраховка
„Каско” полица № 93002010026048 със срок на действие от 05.03.2020г. до
06.03.2021г. във връзка със застрахователно събитие, настъпило на
05.08.2020г.; сумата от 24,42лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 09.02.2021г. до 25.08.2021г., съдебни
разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
12.11.2021г. и е подал възражение на 16.11.2021г., на 20.04.2022г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 04.05.2022г
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” № 93002010026048/04.03.2020г. , талон за регистрация,
преписка по щета № 0000-1261-20-800927, съгласно които ЗК Лев Инс”АД
е сключило с П.Л. БГ”ЕООД договор за застраховка „Каско ” за период от
05.03.2020г. до 04.03.2021г за територия на Република България за МПС „
Фолксваген ”, рег. № ******* при застрахователна сума от 39746лв, на
02.06.2020г е образувана щета № 0000-1261-20-800927 по уведомление от
Р.Й. от 02.06.2020г. за обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на
28.05.2020г. в 20,30ч. , сочещ се при движение в с. Каленовци по пътя зад
него тръгнал да го изпреварва автомобил Тойота и при влизане в негова
пътна лента пред него го ударил в ляв калник и броня, водач на автомобил
„Фолксваген“ бил И.М.Т. , вреди били по преден калник и по предна броня,
предна лява врата, на 02.06.2020г. застрахователят е огледал автомобила и е
констатирал вреди по преден ляв калник, облицовка на предна броня, предна
лява врата, оценил е същите на сумата от 805,80лв., която на 19.12.2020г.
наредил по сметка на П.Л. БГ”ЕООД поканил ответника да му възстанови
сумата като застраховател на водач Тойота по застраховка „ГО”, на
09.02.2021г. ответникът отказал, т.к. виновен за ПТП бил водач на
4
Фолксваген, нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДвП
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от май 2020г.,
носещ подписи положени за двама водачи на МПС, участвали в същото,
съгласно който на 08.05.2020г. в 20,30ч. в с. Каленовци, община Годеч И. Т.
управлявал „Фолксваген” рег. № ******* , а М.М. управлявал автомобил „
Тойота” рег. № СВ *******, двата автомобила се движели в една посока, но в
различни ленти, вреди имало по десен калник на Тойота и по заден ляв калник
и броня на Фолксваген . Протокол в частта за посочване на деня от месеца е
неясен като първата цифра може да се възприеме и като „0” и като „2”
Прието е заявление от 04.02.2021г. от М.Н.М., с което същият е заявил, че
при ПТП настъпило в района на с.Каленовци, на 08.05.2020г. около 20,30ч. се
движел в посока Драгоман зад автомобил Фолксваген” рег.п№ *******,
управляван от Р.Й. със скорост от около 20 км/ч. по следата на пътя. След
продължително каране по този начин Фолксваген си влязъл в платното, М.
подал ляв мигач и решил да изпревари Фолксваген и малко след като почти го
изпреварил Фолксваген свил наляво и го ударил в задна дясна част.
Разпитан по делото св. М.М. е заявил, че не помни ПТП от 2020г. при
което управлявал Тойота. Доколкото помнел, че веднъж го ударили на
паркинг, не помнел друго ПТП. При предявяване на протокола за ПТП
свидетелят е посочил, че през 2020г. имало щети по Тойота, но не помнел
какви, имало ремонт на главата на двигателя. Не помнел да е ремонтирал
калник, имало някакво ПТП в с. Каленовци, но не помнел какво се е случило,
възможно било да е със служебен автомобил. Почерк на протокола за ПТП не
бил негов, не помнел да е попълвал документи.
Разпитана по делото св. И. Т. е заявила, че помни ПТП от 2020г., ,
участвал в такова в с.Каленовци. Било сутринта, тъкмо тръгвал за работа с
автомобил „Фолксваген“, както си карал по пътя джип Тойота започнал да го
изпреварва , той не видял този автомобил и при маневрата за прибиране след
изпреварване този джип го ударил. Слезли от колите, видели че никой не е
пострадал, водачът на Тойота му казал, че светел с фаровете, но свидетелят не
го бил видял. Пътят бил селски, нямало ленти, тесен бил. Движел се със
скорост под 40 км/ч., участъкът не позволявал по-висока скорост Съставили
протокол за ПТП, нямало спор за вината, не се били обадили на КОТ. Тойота
5
била увредена по задния калник и врата. Карал вдясно, не се бил отклонявал в
ляво.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза вещото
лице е посочило, че пазарната стойност на работи за отстраняване на
процесните вредите по Фолксваген били в размер на 1192,97лв. обичайни
ликвидационни разноски били 15лв. . посочило е, че двамата водачи са могли
да се възприемат преди ПТП, при това ПТП Тойота е била 30-40 см. преди
Фолксваген. Посочило е че ако се съобрази уведомлението за ПТП по
застрахователната щета то механизъм е посоченият в исковата молба и при
него могат да настъпят процесните щети., водач на Тойота е можел да
предотврати ПТП като се върне в лява лента след като завърши
изпреварването, но водач на Фолксваген не е могъл да го предотврати, защото
Тойота е навлязла внезапно в лентата му. Ако се приемел, механизъм
посочен в декларацията на водача на Тойота, то тогава механизъм е друг-
водач на Фолксваген навлязъл в насрещно движение и реализира удар с
изпреварващия го в този момент Тойота., тогава водач на Фолксваген е този,
който можел да предотврати ПТП, а водач на Тойота нямал такава
възможност.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.) – аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
6
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска
от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено, че
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил
Фолксваген”, рег. № ******* е бил увреден по предна лява врата, предна
броня, преден ляв калник при ПТП, при което е участвал застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на „Тойота рег. №
7
СВ ******* , за отстраняването на вредите ищецът е платил сумата от
805,80лв., което е под средната пазарна стойност на същите, ищецът е
поканил ответника за му ги възстанови. Тези обстоятелства се установяват от
приети по делото неоспорени от страните застрахователна полица, платежно
нареждане като част от преписка по застрахователна щета, заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от
страните.
Съдът приема за установено по делото, че вредите са настъпили по начина
посочен в исковата молба - автомобил „Фолксваген“ се е движел пред
автомобил „Тойота“ в една и съща посока, последният е предприел маневра
изпреварване, като се е прибрал в дясна лента преди да завърши безопасно
маневрата и така със задната си дясна част е реализирал удар с предна лява
част на автомобил Фолксваген. Този механизъм се установява от прието по
делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, с което вещото
лице е посочило, че е възможно да доведе до процесните вреди. Начина по
който те са настъпили се установяват от показанията на св. Т., които съдът
кредитира като логични и последователни, неопровергани от останалите
доказателства по делото. Свидетелят е посочил този механизъм ясно и
недвусмислено, той изцяло съответства на механизма на вредите, описан в
уведомлението за застрахователната щета. Показанията не са опровергани от
останалите събрани по делото доказателства. Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че водач на „Фолксваген“ е предприел маневра завой
на ляво и така е причинил процесните вреди. Приетото по делото заявление
от 04.02.2021г. от М.М. представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от 3-то лице, то не обвързва съда с материална доказателствена сила.
Разпитан по делото св. М. е заявил, че не си спомня как точно е настъпило
ПТП в района на с. Каленовци, други доказателства в подкрепа на
твърденията на ответника по исковете за механизъм на ПТП не са
ангажирани.
Така съдът приема за установено по делото че процесните вреди са
настъпили от виновно протИ.правно поведение на водача на застрахования
при ответника по исковете автомобил „Тойота”.
Същевременно съдът приема, че правилно е прието от СРС, че по делото
8
не е установено мястото и датата на настъпването на вредите да съответстват
на посочените в исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК и
правилно иск за вреди от дата посочена в исковата молба е отхвърлен.
Ищецът твърди в исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК, че ПТП
е настъпило на 05.08.2020г. в с. Каменовци. В протокола за ПТП обаче е
посочено друго място – с. Каленовци, което е посочено и от двамата
свидетели, същото е посочено и в уведомлението за щетата. Действително, не
се установи в община Годеч да има с.Каменовци, в тази община съществува с.
Каленовци, поради което твърденията на въззивника за допусната техническа
грешка при изписването наименованието на селото съдът приема за
основателни. По делото обаче неустановено остава твърдението на ищеца,
че вредите са от ПТП от 05.08.2020г. Приетите по делото протокол за ПТП и
уведомлението за щета сочат друга дата и месец, като те са еднозначни за
месеца - май. Уведомлението за щета сочи изрично и ясно дата на ПТП -
28.05.2020г. Тази дата кореспондира с датата на самото уведомление за
щетата – 02.06.2020г., което е в рамките на обичайния срок за подаване на
заявление за застрахователна щета след настъпването на ПТП. Протоколът за
ПТП при посочването на месеца на ПТП е ясен – „05”, тоест месец май. Този
протокол в частта за посочване на деня от месеца е неясен като първата цифра
може да се възприеме и като „0” и като „2”. Независимо дали ще се
възприеме, че денят в протокола е обозначен като „08” или като „28”, този
протокол не сочи месеца, посочена в исковата молба и в заявлението – „05”.
Последната се сочи и в уведомлението за щетата. Събраните гласни
доказателства не съдържат твърдения за дата и месец на събитието и не могат
да служат за доказателства на същите. Отделно, доколкото и двата
документа съдържат ясно отбелязване на месеца – „05” , а исковата молба е
за събитие през месец „08”, то това е достатъчно да се приеме, че не е
установено по делото , че процесните вреди са настъпили на посочения от
ищеца ден – 05.08.2020г. Следва да се посочи, че свидетелят Т. е посочил, че
ПТП е настъпило сутринта по пътя му за работа, а протокол за ПТП сочи час
на събитие 20,30ч., което е допълнително основание да се приеме, че по
несъмнен начин не е установено, че процесните вреди са от ПТП от
05.08.2020г. в 20,30ч., както се сочи в исковата молба.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е правилно и
следва да се потвърди.
9
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на възизвника и той следва да бъде осъден да
заплати на възизваемия сумата от 100лв. представляващи възнаграждение за
юрисконсулт в производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 594/13.01.2023г. по гр.д. № 23545 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 39-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Застрахователна К.Л.И.”АД, ЕИК ******* да заплати на
„З.Д.Б.И.”АД, ЕИК ******* на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от
100лв. /сто лева/, представляващи съдебни разноски по делото пред СГС.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10