№ 4877
гр. АДРЕС, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110132622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ФИРМА, със
седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, представлявано от Ал. А- Изпълнителен
директор, срещу С. М. АЛ., във връзка с дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответника
дължимостта на следните суми: сума от 2 420,44 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, /ТЕ/, за периода: 01.05.2017г.- 30.04.2020г., за имот, находящ
се в гр.АДРЕС, за отчетен период: 01.05.2017г.- 30.04.2020г., сума от 549,56 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.- 22.02.2021г., сумата от
26,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода:
01.05.2019г.- 30.04.2020г. и мораторна лихва в размер на 3,46 лв., за периода: 01.07.2019г.-
22.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
адв.Н.К. от САК, с който не се оспорват исковите претенции по размер, като се навежда
възражение за изтекла в полза на ответницата кратка 3- годишна погасителна давност, което
се намира за признато обстоятелство от ищеца. Изложени са съображения за
неоснователност на исковата претенция.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „ФИРМА, съгласно изменения проекто- доклад в публично съдебно
заседание от 21.10.2021г.
В публично съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява. С оглед
на наведеното в отговора на исковата молба становище е прието, че исковата претенция не
се оспорва по размер и е допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза в
полза на ответната страна за установяване размера на погасените по давност задължения,
което не е извършено поради липсата на представени доказателства от ответната страна за
заплатен депозит, съобразно дадените указания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
1
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на Договор за покупко- продажба на жилище
от 15.03.1985г. по отношение на процесния имот към днешна дата, съгласно удостоверение
за настоящ адрес на СО.
Видно от представени от ищеца удостоверения за наследници, ответницата се явява
наследник на купувача М.А.Ц, починал на 22.11.2007г. и на ЙО.П.ЦВ починала на
06.09.2016г.
Между кориците на делото се намира заявление- декларация от ответницата към ищеца
от 02.09.2019г. за откриване на партида на нейно име за горния недвижим имот.
Представени са протоколи от ОС на етажните собственици в жилищния блок, както и
справки за издадени фактури, като видно от находящото се на стр.38 от делото съобщение
към фактура, за периода: 01.05.2017г.- 30.06.2017г., се търси заплащане на сумата от 59,52
лв.
Между кориците на делото се намират представени от третото лице- помагач приемно-
предавателни протоколи и справки.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат заплащането на
цената на доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото
писмени доказателства следва да се направи извод за установено качеството „потребител на
ТЕ“ на ответната по делото страна. Видно от представените писмени доказателства,
ответницата е придобила като наследник по закон правото на собственост върху горния
имот и поради това има качеството „потребител на ТЕ“, считано от м.09.2016г.
Доказателства за отдаването на имота на облигационно основание на трети за делото лица
не са налице, поради което изводи в тази насока не следва да бъдат правени, с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Предвид липсата на оспорване от
ответника на размера на исковите претенции следва да се приемат, че същите са дължими в
предявените размери.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност и претенцията на ищеца следва да се счита за погасена по давност,
считано до м.02.2018г. вкл., тъй като е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 04.03.2021г. Съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по т.д.
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
2
Общото правило е, че вземанията на продавача за цена на топлинна енергия за всеки месец,
включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за
съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване
на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство,
което спира или прекъсва теченето на давността. В процесния случай ответната страна не
ангажира доказателства за размера на погасените по давност задължения, с оглед на
становището на ответника и дадените указания в публично съдебно заседание за
разпределената доказателствена тежест. Правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес изискват всяка от страните да установи релевираните си възражения за
недължимост на претендираното. В случая от приложените писмени доказателства може да
се заключи, че не се дължи сумата от 59,52 лв., за периода: 01.05.2017г.- 30.06.2017г., като
погасена по давност. С оглед на процесуалното бездействие на ответника не са налице
ангажирани годни доказателства за размера на погасеното по давност задължение и за
разликата над горната сума за главница исковата претенция се явява основателна.
По отношение на претендираната сума за цената за услугата дялово разпределение и
претендираното върху нея обезщетение следва да се направят изводи за недължимостта им
от ответницата. Не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото
изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може да се
приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по
делото и съответно възникването на право на регрес спрямо ответната страна. Вземането за
лихва е акцесорно и едностранно обвързано спрямо главното вземане. При установяване
недължимост на главния дълг следва да отпадне и съответния размер на вземането за лихва.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е извършил
разноски за заплатени държавни такси в двете производства, и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца за двете съдебни
производства в размер общо на 384,95 лв., като за исковото производство е определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета
с ПМС №4/06.01.2006г. Таксата за издаване на съдебно удостоверение не подлежи на
присъждане в тежест на насрещната по делото страна.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за
правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред
съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
съдебната практика. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от
предвидения в чл.7, ал.2, т.2 и съответно чл.7, ал.2, т.2, вр. ал.7 от Наредбата за
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сума от
440 лв. за исковото дело и сума от 220 лв. за заповедното дело. С оглед изхода на спора в
полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъди в съответен размер
адвокатско възнаграждение от общо 19,75 лв. за двете съдебни производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. АЛ., ЕГН: **********, че в
полза на ищеца ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, ул. „..... .
представлявано от Ал. А- Изпълнителен директор, съществува вземане за следните суми:
сума от 2 360,92 /две хиляди триста и шестдесет лева и деветдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода:
01.07.2017г.- 30.04.2020г., за топлоснабден имот- Апартамент №...., находящ се в гр.АДРЕС,
ж.к. .........., ап....., аб. №... и сума от 549,56 /петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и
шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.-
22.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №12826/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
предявен размер от 2 420,44 /две хиляди четиристотин и двадесет лева и четиридесет и
четири стотинки/ лв., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС,
ул. „..... . представлявано от Ал. А- Изпълнителен директор, срещу С. М. АЛ., ЕГН:
**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от
26,79 /двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода: 01.05.2019г.- 30.04.2020г. и сума от
3,46 /три лева и четиридесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 01.07.2019г.- 22.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12826/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. М. АЛ., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, ул. „..... . представлявано от Ал.
А- Изпълнителен директор, сума в размер общо на 384,95 /триста осемдесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в
заповедното производства.
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, ул. „..... .
представлявано от Ал. А- Изпълнителен директор, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да
заплати на адв.Н. Д. Кр. от САК, сума в размер общо на 19,75 /деветнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответната страна в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА, като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4