Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.11.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.10

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

124

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Д.Ш., действащ в качеството си на пълномощник на ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, с ЕИК ***, против Решение № 26/21.07.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002610 от 14.06.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, с което на ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. Със съдебния акт е осъден ЕТ „Маказ – З. А.“ *** да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.

Счита изводите на първоинстанционният съд, с които е приел за установено, че случая е налице нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, са неправилни и необосновани, респ. същите не се подкрепяли от доказателствата по делото и се явявали в противоречие с приложимия закон. В тази връзка сочи, че в производството не били представени и приети неоспорими доказателства, които да установяват, че ЕТ „Маказ – З. А.“ *** е бил работодател на лицето В. Н. М. и е изпълнител на СМР в обекта, предмет на проверката от контролните органи. Излага доводи, че възложител на строежа и лице, в чиято полза било издадено релевантното разрешително за строеж бил Д. Ж. Д. от ***. По делото нямало никакви данни или доказателства за наличие на някакви правоотношения между това лице и наказания едноличен търговец, касаещи възлагане на строителството, както и такива, че към датата на проверката ЕТ е бил ангажиран по какъвто и да е начин с изпълнението на този обект. В подкрепа на този извод по делото било представено и прието писмено доказателство - Удостоверение за регистрация на ЕТ в Камарата на строителите в Р България, от което се установявало, че към момента на проверката търговецът е нямал качества на „строител“ по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, респективно не е могъл да извършва строителна дейност. В този смисъл изцяло неправилни се явявали изводите на съда, че по делото е доказано по безспорен начин, че строител на обекта е именно наказания търговец. Неотносимо по делото било обстоятелството, че един месец след проверката на обекта е била поставена информационна табела, на която като изпълнител бил посочен ЕТ „Маказ - З. А.“.

Твърди, че никой от откритите на обекта работници не познавал и не се бил договарял с ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, като допълнителен аргумент в тази насока бил и фактът, че контролните органи не били констатирали наличието на трудово правоотношение със съставянето на постановление по чл. 405а от КТ. Оспорва процесния Протокол за извършена проверка от 08.04.2021 г., сочейки, че в същия се съдържали редица неверни и подвеждащи данни.

На следващо място въвежда доводи, че при съставяне на АУАН било допуснато и съществено процесуално нарушение, явяващо се достатъчно самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Въпреки, че на контролните органи е било известно лицето, което представлявало ЕТ, АУАН е бил съставен в отсъствие на наказаното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН това било допустимо само, ако нарушителят е бил уведомен, респ. бил е поканен за съставяне на акт и той не се е явил. По делото нямало никакви доказателства и дори индиции това да е било сторено от актосъставителя по надлежния ред. В случая протоколът за проверка и АУАН били били изготвени, подписани и връчени на лице, различно от посочения в акта нарушител. Това от своя страна било нарушение на разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ и на чл. 43 от ЗАНН.

Дори и да се приемело, че АУАН е бил подписан и връчен на упълномощено лице, то това упълномощаване било негодно за извършване на законосъобразно представителство на наказания търговец. Внимателният преглед на представеното по делото пълномощно установявал, че лицето, участвало в производството вместо нарушителя, не е било упълномощено с такива изрични права. Това лице е било упълномощено единствено с право да представлява фирмата пред Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали. При положение, че АУАН е бил съставен срещу ЕТ „Маказ - З. А.“, който търговец се представлявал от лицето З. Х. А. и поради факта, че административно наказателната отговорност била лична, счита, че за връчването и съответно за получаването на актове, съставени срещу ЕТ, съответното лице следвало да бъде изрично упълномощено за това, каквото правомощие в представеното по делото пълномощно категорично липсвало.

С оглед изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 26/21.07.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да отмени Наказателно постановление № 09-002610 от 14.06.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ и присъди на касатора деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Д.Ш., който поддържа изцяло депозираната жалба. В хода на устните състезания излага доводи в подкрепа на твърденията си незаконосъобразност на атакуваното решение, идентични с тези, въведени в жалбата.

Ответникът по касация – Директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр.София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От юрисконсулт Н. К. е постъпила молба, с която оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице. Счита, че от събраните в производството пред районния съд доказателства, се установявало, че е било допуснато извършване на трудова дейност от посочения работник - В. М., на конкретния строителен обект, на датата на проверката, без преди това да има сключен трудов договор с него, както и съответните регистрации на този договор в НАП.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд  - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 09-002610 от 14.06.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, с което на ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че е допуснал до работа В. Н. М., без преди това да е сключил писмен трудов договор с лицето. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на всички относими по делото доказателства, мотивирайки извода си за наличието на трудовоправни отношения между касатора и В. Н. Районният съд е обсъдили релевираните от страна на жалбоподателя възражения относно съставянето и връчването на процесния АУАН, излагайки обстойни и конкретни доводи относно законосъобразността на действията на контролните органи.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба“ от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 09.03.2021 г. В. Н. М. е престирал работна сила в полза на „Маказ – З. А.“ ***, ***, при което едноличният търговец, в качеството си на „работодател“, е допуснал на работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Момчилград писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, В. Н. М. е престирал труд – осъществявал дейност по свързване на арматура на втори етаж – плоча на обект, намиращ се в ***, ***, УПИ **, кв. ** по плана на ***. При извършената му проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали е потвърдил в съставената писмена декларация, че работи за ЕТ „Маказ – З. И. А.“, няма трудов договор, работи като общ работник от 8.00 до 14.30 ч., с почивни дни – събота и неделя, при 1 ч. почивка на ден, при възнаграждение от *** лв. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 09.03.2021 г. между ЕТ „Маказ – З. А.“ *** и В. Н. М. са съществували трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, като нито в хода на производството пред административно наказващия орган, нито в хода на проведеното съдебно производство са представени доказателства за сключен между страните граждански договор или трудов такъв. Всичко това взето в съвкупност с осъществяваната от М. дейност към момента на проверката, данните от попълнената от него декларация, съдържанието на процесния АУАН № 09-002610/14.04.2021 г., ПИП с изх. № ПР 2108115/08.04.2021 г., Констативен протокол от 09.03.2021 г., Идентификационна карта на  ЕТ „Маказ – З. А.“, Допълнително споразумение към трудов договор № **/*** г. от 06.03.2021 г., 2бр. Обяснения и показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели Е. Ю., Л. И. и А. С., обосновава извода за установеност на процесното административно нарушение.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че безспорно декларацията по чл. 402 от КТ представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между търговецът и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото отношение, В. Н. М. е действал под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. Декларацията е попълнена собственоръчно от М., като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. Отразени са данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

Във връзка с изложените от касатора и неговия пълномощник възражения, настояият състав намира за необходимо да посочи, че в конкретния случай ЕТ е санкциониран в качеството си на работодател, а не на строител. Легалната дефиниция за „работодател“ е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ, а именно: „всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“.

Съгласно  § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, строител е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение.

Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя, изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа – арг. от чл. 163, ал. 1 от ЗУТ.

С оглед горното, ирелевантно за настоящия процес е обстоятелството дали към 09.03.2021 г. по отношение на ЕТ „Маказ – З. А.“ *** са били налице всички нормативни изисквания за квалифицирането му като „строител“ по смисъла на горепосочените разпоредби, тъй като административната санкция е наложена на търговеца в качеството му на работодател, каквото той безспорно е притежавал към релевантната дата по отношение на лицето В. Н. М. Предвид изложеното е без значение факта, че в НП е отразено, че освен като работодател, търговецът не е сключил трудов договор с лицето и в качеството си на строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. В тази връзка, представеното в производството пред районния съд Удостоверение № ***, удостоверяващо вписване на търговеца в Централния професионален регистър на строителя е неотносимо за процеса. Дали ЕТ „Маказ – З. А.“ е бил вписан или не в регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закон за Камарата на строителите към датата на нарушението, не влияе върху качеството му на работодател, релевантно за настоящия административнонаказателен процес.

На следващо място, предвид обстоятелството, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи  и процесният акт за нарушение е съставен в присъствието на упълномощено лице – Р. С. Х. и надлежно връчен на същото, съдът счита, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 40 и сл. от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Във връзка с изложеното, касационният съд намира за неоснователни, въведените от пълномощника на касационния жалбоподател възражения за допуснати нарушения на административнонаказателния процес при съставянето и връчването на АУАН, аргументирани с довода, че актът за нарушение не е бил съставен в присъствието на нарушителя.

Тълкуването на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН обосновават извода, че АУАН следва да се съставя в присъствието и връчва лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на упълномощено за това лице, като в процесният АУАН е съставен в присъствието, предявен и връчен на пълномощник на З. Х. А., в чиято представителна власт изрично е включено пълномощието да я представлява в качеството й на ЕТ „Маказ – З. А.“ пред ИА „Главна инспекция по труда“ и Д „ИТ“ гр. Кърджали. Предвид това съдът намира, че в конкретния случай не е ограничена възможността за реализиране защитата на лицето, посочено за нарушител, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения/по чл. 44 от ЗАНН/, свързани с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство.

Във връзка с горното настоящият състав намира за необосновани доводите за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено ЕТ „Маказ – З. А.“ ***, ***и, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/21.07.2021 г., постановено по НАД № 121/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА ЕТ „Маказ – З. А.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                      

                                                                                        2.