РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 1339

 

гр. Пловдив, 23 юли 2020 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 853 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от И.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител адвокат И. Д., против Решение № 278/20.02.2020 г. на Районен съд Пловдив, ХХVІ н.с., постановено по АНД № 7968 по описа на същия съд за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № АО–07-08-67#1/18.11.2019 г. на Кмета на Община Кричим, с което на жалбоподателя, на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон. Иска се обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени, евентуално да бъде намален размерът на санкцията до установения от закона минимум. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Община Кричим, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Съображения в тази насока се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.А.Р. против НП № АО–07-08-67#1/18.11.2019 г. на Кмета на Община Кричим.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № АО–07-08-67 от 30.10.2019 г., съставен от В.П.В.– юрисконсулт при Община Кричим, против Р. за това, че  не е изпълнил писмено нареждане за премахване на незаконен строеж - Заповед № РД-02-09-354/ 21.09.2017 г. на Заместник-кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:  „масивен навес”, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641, кв.108 по плана на гр. Кричим, одобрен със заповед № 902/ 09.02.1982 г. на Заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (ИК на ОНС), гр. Пловдив, попадащ в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КК на КР на гр. Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. „Никола Вапцаров” № 32, свързан със склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2 по КК и КР на гр. Кричим, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2009г. на ИД на АГКК гр. София, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени проекти и разрешение за строеж по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, в срока, определен с покана изх. № ОА-07-01-472#5/ 27.05.2019 г. на Кмета на община Кричим, удължен с писмо изх. № ОА-07-01-472#9/01.07.2019 г. и писмо изх. № ОА-07-01-472#12/05.08.2019 г. на Кмета на община Кричим.

Съгласно писмо изх. № ОА-07-01-472#12/05.08.2019 г. на Кмета на община Кричим, получено на 07.08.2019 г. от Ангел Иванов Р. - син на И.А.Р. с обратна разписка ИД РS4220001В1М О на „Български пощи”, е определен 30 /тридесет/ дневен срок от получаването му за доброволно изпълнение, т.е. Заповед РД-02-09-354/21.09.2017 г. на Заместник-кмета на Община Кричим е следвало да бъде изпълнена до 06.09.2019 г., включително.

Неизпълнението е констатирано с протокол от 25.09.2019 г. на служители на община Кричим, с който е установено, че Заповед № РД-02-09-354/21.09.2017 г. на Заместник-кмета на община Кричим не е изпълнена по смисъла на § 1 от ДР на Наредба за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на община Кричим.

В АУАН е посочено още, че нарушението е извършено в гр. Кричим, ул. „Никола Вапцаров“ № 32, където се намира разпореденият за премахване незаконен строеж „Масивен навес“ в УПИ Х-641, кв. 108 по Регулационния план (РП) на гр. Кричим, който УПИ  е част от ПИ с ИД 39921.501.457 по КК на КР на гр. Кричим, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2009г. на ИД на АГКК гр. София, с административен адрес гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. „Никола Вапцаров“ № 32, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж .

Отбелязано е, че нарушението е извършено на 07.09.2019 г., първият ден след изтичане на срока за доброволно изпълнение на Заповед № РД-02-09-354/21.09.2017 г. на Заместник-кмета на община Кричим.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път.

7. За да потвърди процесното НП, Пловдивският районен съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

 

ІV. За правото:

 

8. Решението е неправилно.

В случая, каза се, на И.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за това, че в срока за доброволно изпълнение не е изпълнил влязла в сила Заповед № РД-02-09-354/ 21.09.2017 г. на Заместник-кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж.

Прието е и от административнонаказващия орган, и от районния съд, че тази заповед следва да се квалифицира като писмено нареждане за премахване на незаконен строеж по смисъл на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, съответно неизпълнението й води до налагане на предвидената в тази норма административна санкция.

Този извод не може да бъде споделен, доколкото същият е в явно противоречие със закона.

9. Според чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи.

Цитираната норма е императивна, поради което не може да бъде тълкувана разширително и изолирано от останалите разпоредби на закона, още повече, че в случая същата е и административнонаказателна. В тази връзка следва да се посочи, че ЗУТ ясно разграничава актовете, които контролните органи имат правомощия да издават и тези актове са заповеди, предписания и нареждания. Аргумент в тази насока е чл. 221, ал. 4 от закона, според която заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят.

При това положение, след като законът е предвидил административно наказание единствено за неизпълнение на нарежданията на контролен орган или на лицето, упражняващо строителен надзор, недопустимо е чрез разширително тълкуване, заповедите на такива органи да се приравняват на нареждане по смисъл на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Казано с други думи след като неизпълнението на заповед за спиране,  премахване, възстановяване или поправяне на строежи или части от строежи, не е обявено за наказуемо с административно наказание в обсъжданата норма, то процесното деяние (неизпълнение в срока за доброволно изпълнение на влязла в сила Заповед № РД-02-09-354/ 21.09.2017 г. на Заместник-кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж), по аргумент от чл. 6 от ЗАНН, не може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Ако законодателят искаше да обяви за наказуемо освен неизпълнението на писмените нареждания на контролните органи и неизпълнението на издадените от тях заповеди, то със сигурност това щеше да е изрично предвидено, така както е предвидено например в чл. 237, ал. 2, т. 6 от ЗУТ (според която кметът на общината налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв. на юридическо лице или на едноличен търговец, собственици на строеж или поземлен имот, неизпълнили заповед по чл. 195, ал. 5 и създали непосредствена опасност за здравето и живота на други лица).

10. Все в тази насока следва да се посочи, че за доброволно неизпълнение на административен акт от категорията на процесния не може да се ангажира каквато и да било отговорност на физическо лице, което не е едноличен търговец, поради липсата на предвидена в закона възможност.

Аргумент пък за това е разпоредбата на чл. 237, ал. 2, т. 1 ЗУТ, според която кметът на общината налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. на юридическо лице или на едноличен търговец, извършител, възложител или строител на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2.

Ясна при това положение е, че цитираната норма изключва физическите лица, които не са ЕТ, от кръга на административнонаказателно отговорните лица (първо, защото ФЛ не са изрично посочени като субекти на административнонаказателна отговорност и второ, защото нормата на чл. 237 от закона не предвижда налагане на административно наказание „глоба“).

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се постанови и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

 

V. За разноските:

 

12. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 600 лв., сума представляваща реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 278 от 20.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД  № 7968 по описа на същия съд за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № АО–07-08-67#1/18.11.2019 г. на Кмета на Община Кричим, с което на И.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв., за извършено нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Община Кричим, да заплати на И.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 600 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                            

        2.