РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 28.02.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 364 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И.А.С., с ЕГН ********** ***, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 19-0374-000793/01.11.2019 г. на *** *** към ***с което, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на въззивника, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Направено е възражение относно компетентността на АНО и нарушаване на процесуалните правила по установяване на нарушението и ииздаването на НП. Посочено е още, че обжалваното НП не отговаря на законовите изисквания, регламентиращ задължителните му реквизити, а именно не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и описание на самото нарушение. Моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Позовава се на представените писмени и събраните в хода на о.с.з. гласни доказателства.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.А. от ПлАК като твърди, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, като моли да бъде отменено изцяло.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление № 19-0374-000793/01.11.2019 г. на *** По делото има данни за връчено наказателно постановление на 04.12.2019 г., а жалбата е подадена на 10.12.2019 г.

Жалбоподателят обжалва Наказателно постановление № 19-0374-000793/01.11.2019 г. на *** *** към ***, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на касатора, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Атакуваното Наказателно постановление № 19-0374-000793/01.11.2019 г. е издадено от *** *** към ***, като последния е бил оправомощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ***с която е отменена предишната такава, допълнена със Заповед 8121з-825/19.07.2019 г., като липсва подпис и име на издадетеля. Съдът е изискал изрично доказателства относно компетентността на *** на ***да издава наказателни постановления, към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, но такава липсва към административнонаказателната преписка.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: издаденото НП е съставено при грубо нарушение на процесуалните правила, а именно нарушение на принципа за материална компетентност. Основателно се явява в този случай оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на АНО. Съгласно определеното от законодателя, наказателните постановления се издават от ***или ***. По повод направеното от жалбоподателя изрично оспорване компетентността на АНО, с разпореждане № 514 от 11.12.2019 г. Съдът е указал на *** на *** на ***да представи надлежен документ за управомощаването си. В атакуваното НП с оглед правомощията на *** на ***е посочена и приложена в административнонаказателната преписка Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ***с която е отменена предишната такава, допълнена със Заповед 8121з-825/19.07.2019 г., като липсва подпис и име на издадетеля. Последното указва на Съда, че е налице съществен порок на последния, което в чл.57, т.2 ЗАНН е въздигнато в част от задължителните реквизити в текста на НП. Само посоченият пропуск е основание за пълна отмяна на НП.

Отделно от посоченото абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП, Съдът намира и друг негов порок, явяващ се ново и самостоятелно основание за отмяна.

В настоящия случай в обжалваното наказателно постановление липсват данни за това къде е установено местоизвършването на нарушението, посоката на движение на автомобила, разположението на мобилното техническо средство, и др. белези конкретизиращи това. Също така обозначаване на мястото на нарушението до бензиностанция „Петрол“ не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението, каквито са оплакванията и на жалбоподателя, тъй като ***се е движил жалбоподателя отстои на повече от 150 м. встрани от ***заобикаля я и в светлата част на деня е с интензивно движение, което би попречило за ясна видимост.

В обобщение следва да се посочи, че отсъствието на законово предвидените условия за издаване на обжалваното наказателно постановление води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0374-000793/01.11.2019 г. на *** *** към ***с което, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на И.А.С., с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, като незаконосъобразен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: