№ 29
гр. Габрово, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.а
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Велемира Д.а Въззивно гражданско дело №
20234200500461 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. И. от с. Д., общ. С. против Решение №
81/10.05.2023г, постановено по гр.д. № 1282/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен за горницата над 1000.00 лева иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ предявен срещу Прокуратурата на РБ за 7 000 лева - частично от пълната претенция
в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от обвинение
в извършване на престъпление по чл. 355 ал.2 предл. 3-то, във вр. с ал.1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила Присъда № 1/26.02.2021г. по НОХД № 372/2020 г. на Севлиевски
РС, потвърдена с Решение №20/25.05.2021г. по ВНОХД № 69/ 2021г. на ГОС, заедно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Според жалбоподателя в обжалваната част решението е неправилно, постановено в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, без да са съобразени всички обстоятелства имащи значение за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е отчетено, че към
момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил неосъждано лице и че в резултат
на воденото наказателно производство му е извършена полицейска регистрация. Не е
съобразено също, че макар престъплението, за което И. е бил привлечен към наказателна
отговорност да не е тежко по смисъла на закона, кумулативно предвидената заедно с
лишаването от свобода глоба в размер от 10 000 до 50 000 лева е изключително тежко
наказание. Именно с оглед така предвидения размер на глобата, според жалбоподателя
следва да се определи и размерът на обезщетението при незаконно обвинение.
1
В законния срок не е постъпил отговор от ответника по жалбата, който в съдебно
заседание я оспорва.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ, предявен от С. М. И. от с. Д., общ. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от незаконно обвинение в размер на 7000 лева, частично от пълния размер на иска от 20 000
лева, както и с иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 988.96 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си в обжалваната част, с която е уважил иска за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лева и го е отхвърлил за горницата до предявения
размер от 7 000 лева, съдът е приел за установено, че през 2020 г. е било образувано
досъдебно производство по пр. пр. №3148/2020 г. на РП - Севлиево за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2, предл. 3, вр. с ал. 1 от НК, въз основа на което е било
проведено наказателно производство /НОХД №372/2020 г. на Районен съд Севлиево/, по
което ищецът е бил признат за невинен с присъда № 1 от 26.02.2021 г. в това, че за времето
от 11,00 часа до 12,30 часа на 16.04.2020 г., в с. Д., общ. Севлиево е нарушил мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората, определени със Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като не е
изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който е посочил, че ще пребивава – с. Д.,
общ. Севлиево, ул. „Т.“ № 5, за посочения в предписанието 14 – дневен срок, считано от
06.04.2020 г. до 19.04.2020 г., включително, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи. По протест на прокурора е образувано
ВНОХД № 69/21 г. на ГОС, завършило с Решение № 20/25.05.2021 г., с което окончателно е
потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. В хода на досъдебното
производство ищецът е бил привлечен като обвиняем на 23.07.2020 г. От този момент му е
била наложена и мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът е имал качеството на обвиняем
и в последствие подсъдим в периода от 23.07.2020 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда на 25.05.2021 г. - 10 месеца.
Съдът е съобразил освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били
предприети действия по наказателно преследване, също и наложената мярка за
неотклонение „подписка”, както и характера на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение – по чл. 355, ал. 2, предл. 3, вр. чл. 1 от НК, за което се предвижда
наказания лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева, т.е.
не се касае се до тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Прието е, че ищецът твърди настъпването на обичайни негативни преживявания, а
2
именно: стрес, притеснение, дискомфорт, напрегнатост, свързани с личното участие в
наказателното производство. Посочените вреди са установени въз основа на събрани гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Х.К., от чиито показания е видно, че
обвинението е повлияло негативно на ищеца – бил много притеснен, споделял е, че не може
да спи, да се храни .
При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че по делото
не се установява негативните емоционални преживявания на ищеца да са били с особено
голям интензитет, да са повлияли върху неговото здравословно състояние, не се установява
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение да е затруднило личния и социалния му
живот в степен по-висока от обичайната. Взето е предвид и това, че ищецът не е бил
задържан. Прието е, че с оглед критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на
делото, поведение на подсъдимия и поведение на компетентните органи, в конкретния
случай наказателното производство е приключило в разумен срок.
По горните съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД първоинстанционният съд е
счел за справедливо неимуществените вреди на ищеца да бъдат възмездени със сумата от
1000 лв., до който размер е уважил предявения частичен иск за неимуществени вреди по чл.
2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и е осъдил ответната Прокуратура на РБ да заплати тази сума на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, като е отхвърлил претенцията в
останалата част за размера над 1 000 лева до предявения размер от 7 000 лева.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно, поради което на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
В първоинстанционното производство са изяснени всички фактически обстоятелства
от значение за решаването на спора и обезщетението за неимуществени вреди е определено
съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Правилно е прието, че негативните емоционални преживявания на ищеца не са били
с особено голям интензитет и не надхвърлят обичайните стрес, притеснения и тревожност -
следствие от образуването на наказателно производство. Видно от справката за съдимост,
приложена в досъдебното производство, независимо от настъпилата реабилитация по право
за предходното осъждане, за ищеца това не е първи досег с правосъдието, поради което
същият е бил наясно с предстоящите процесуални действия, които ще бъдат провеждани в
хода на наказателното производство и не е бил изправен пред неизвестността, с която се
сблъскват неосъжданите пица при привличането им към наказателна отговорност. В
допълнение към приетото от първоинстанционния съд, следва да се посочи че в рамките на
образуваното досъдебно производство ищецът е бил призоваван и се е явил само веднъж
пред разследващите органи – на 23.07.2020г., на която дата е привлечен и разпитан в
качеството на обвиняем, взета му е мярка за неотклонение „подписка” и са му предявени
материалите по разследването. Освен това, И. е търпял ограничения свързани взетата мярка
за неотклонение за малко повече от един месец - от 23.07.2020г. до 02.09.2020г., на която
дата е напуснал пределите на страната през ГКПП Връшка Чука, съгласно приложената
3
справка на л. 27 от НОХД № 372/2020 г. на Районен съд Севлиево. На практика ищецът не
се е явил в нито едно от проведените заседания пред първоинстанционният съд, като
съдебното производство е водено в негово отсъствие. Единственото му явяване пред съда е
по ВНОХД № 69/21 г на ГОС – на 28.04.2021г., когато е приключило и разглеждането на
делото в тази инстанция и е потвърдена оправдателната присъда. С оглед на това
обвинението в извършване на престъпление не се е отразила съществено нито на личния,
нито на социалния живот на ищеца и не му е причинило тревоги извън обичайните за
подобни случаи.
С оглед на всичко изложено по- горе, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно. В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода на делото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
по чл. 38 ал.2 от ЗА не следва да се присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение № 81/10.05.2023г, постановено по гр.д.
№ 1282/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4