Решение по дело №5003/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3669
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100105003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2017 г.

Съдържание на акта

 

  РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 21.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5003 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).

Й.В.Й. твърди, че на 15.10.2014 г. в село Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на неидентифицирано превозно средство и ищеца велосипедист, при което е пострадал. Сочи, че на посочената дата и място, около 18.30 ч., неидентифицирано превозно средство предприело изпреварване на движещия се по ул. „Георги Димитров“, велосипедист Й.В.Й., вследствие на което настъпило пътнотранспортно произшествие и са му нанесени телесни увреждания.

Ищецът сочи, че е образувано досъдебно производство № 1149/2011 г. по описа на РУ „Полиция“, гр. Монтана, което впоследствие е прекратено.

Поддържа, че е приет по спешност и хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, като му е поставена диагноза: фрактура субтрохантерика феморис синистри; остеосинтезис металика. На 15.10.2014 г. му е извършена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, с помощта на плака и 7 бр. винтове. На 28.10.2014 г. е приет в отделение по Физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД. Сочи, че по своя медико-биологичен характер получените травматични увреждания са довели до трайно затруднения в движенията на ляв долен крайник за период повече от 30 дни и представляват средна телесна повреда. Във връзка с лечението, ищецът твърди, че освен неимуществени вреди, е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се направени разходи за лечение, по фактури, подробно описани в исковата молба.

Ето защо, ищецът моли съда да осъди ответника Т.Ф., да му заплати сумата от 50 000 лв., заедно със законна лихва от датата на деликта, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие на 15.10.2014 г. в с. Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана, на ул. „Георги Димитров“, между велосипедиста Й.В.Й. и неидентифицирано превозно средство, както и сумата  от 893.40 лв. – имуществени вреди (подробно описани в исковата молба по фактури), представляващи разходи за лечение и медикаменти,  заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Ответникът Т.Ф. оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че не е налице деликт  и констативният протокол не съдържа дори описание на вероятен механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричинява от страна на ищеца, като твърди, че е управлявал в нетрезво състояние, неотговарящ на изискванията на чл. 79 ЗДвП велосипед. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), Т.Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на неидентифицирано МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди.

Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 212 от 15.10.2014 г., от служител на Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР – Монтана, като в графа обстоятелства и причини за ПТП е отбелязано „неизяснени обстоятелства“.

С постановление от 18.04.2016 г., на Районна Прокуратура - Монтана, по досъдебно производство № 960/2014 г. по описа на РУП - Монтана, преписка вх. 2083/2014 г., образуваното досъдебно производство във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е прекратено, на основание чл. 24, ал.1, т. 1, предл. първо от  НПК.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, Й.В.Й. е получил в резултат на процесното събитие следното травматично увреждане: счупване на лявата бедрена кост в субтрохантерната област. Проведено  е болнично лечение за периода от 15.10.2014 г. до 28.10.2018 г., като впоследствие е извършено и  рехабилитационно лечение.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, съобразно данните от приложеното досъдебно производство, по велосипеда не са констатирани следи от съприкосновение с друго тяло.  На посочената дата – 15.10.2014 г., велосипедиста Й.В.Й., около 17.50 ч. е бил на бензиностанцията в селото, където е заредил в туба три литра бензин (от видеотехническата експертиза се вижда, че тубата е в найлоново пликче). След това е потеглил към дома си, като се е движил по ул. „Г. Димитров“ .  Съгласно вариантите, дадени в експертизата, в случай че тубата е била от ляво или дясно на кормилото, но в зоната на спирачката, то тогава би оказала влияние върху равновесието на велосипедиста, съобразявайки и възрастта му – 72 г.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по силата на чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че няма обективни данни за преминаване на неизвествен товарен автомобил и ищеца, като в тази връзка липсват и каквито и да е данни за физически контакт между такъв автомобил и ищеца Й.Й..

От всичко изложено следва извода, че не е доказано по делото, че произшествието се дължи на действия на водач на неидентифицирано МПС, съответно че не представляват случайно събитие или са в резултат на загуба на равновесие на велосипедиста, който  е пренасял туба бензин.

Следователно не е възникнало задължение за ответника Т.Ф. по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищеца вреди. Предвид горното, исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло, включително и досежно акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главниците

Относно разноските

При този изход на делото, на ответника Т.Ф. следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 100  лв. – за възнаграждение за юрисконсулт, определен съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 150 лв., сторени разноски за възнаграждение на вещо лице по автотехническата експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Н.,***,  срещу Т.Ф., ***, искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т.1  КЗ (отм.), за  сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие на 15.10.2014 г. в с. Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана, на ул. „Георги Димитров“, между велосипедиста Й.В.Й. и неидентифицирано превозно средство, както и за сумата от 893.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за разходи за лечение и медикаменти,  заедно със законна лихва върху исковете от датата на деликта – 15.10.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Й.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Н.,***, да заплати на Т.Ф., ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. - разноски  за  възнаграждение на вещо лице по автотехническата експертиза и сумата от 100 лв. -  разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  СЪДИЯ: