Решение по дело №2659/2019 на Районен съд - Шумен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

             162/14.4.2020г.                                                           

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четвърти март две хиляди и двадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2659 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 474985-F511708/08.11.2019год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя “В. 2010” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “В.” **** с представляващи  Т.З.В. ЕГН ********** и Л.Д.В. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата си  жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано и неотговарящо на действителната фактическа обстановка. В съдебно заседание редовно призован, се явява, като поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Моли за определяне на срок в който да изложи писмено възраженията си. В дадения от съда 7-дневен срок, такива не бяха представени.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 21.08.2019г. в 13.05 часа, документирана в ПИП, сер. АА № 0389191/21.08.2019 г., на търговски обект – автомивка „В. 2010“, находяща се в гр. Шумен, ул. “Ц.З.” № 2, стопанисвана от “В. 2010“ ООД гр. Шумен в присъствието на един от управителите- Л.Д.В., органът по приходите констатирал следното: В обекта има обособени 4 бр. халета автомивки – 3бр. автомивки и 1 бр. автомивка на самообслужване с жетони от 1 лв. Имало монтиран и работещ ЕКФП, модел DAISY с ИН на ФУ DY482404 и ИН на ФП 36640444.

Преди започване на проверката свид. С.Й.С., той и актосъставител извършил три контролни покупки на жетон за апарат за самообслужване – водоструйка на стойност 1 лев, на безалкохолно на стойност 1 лев и услуга „почистване на автомобил (вътрешно) „ на стойност 6 лева, заплатени в брой на място от С.. Същият твърди, че за извършените покупки не са му били издадени фискални касови бонове.

За констатирано нарушение на  чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ св. С.Й.С. на 30.09.2019г. съставил срещу “В. 2010“ ООД с Булстат *********, гр.Шумен АУАН №F 511708, за това, че на 21.08.2019г. продавача в обекта, не е изпълнил задължението си  да издаде фискални касови бележки за конкретна продажбена стойност 7 лева. Акта е връчен на 03.10.2019г. на единия от представляващите дружеството – Т.З.В.. При връчване на акта е отразено, че има издадени касови бележки, които са издадени преди извършване на проверката и че, в тридневен срок ще бъдат представени възражения. Такива били представени пред АНО в законоустановения срок, но същият не ги е приложил по делото. Възражението било разгледано от АНО, който приел, че представените с възражението касови бонове не доказват, че съответстват на извършените контролни покупки и ги приел за неоснователни.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “В. 2010” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “В.” **** с представляващи  Т.З.В. ЕГН ********** и Л.Д.В. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.  Наказателното постановление е връчено лично на управителя на дружеството на 02.12.2019г.

Така установената от АНО фактическа обстановка обаче не се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. С.Й.С., Х.А.Т., Т.Р.Т. и Т.И.Ч..

В тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни факта на извършеното нарушение. В конкретния случай извършването на нарушението, за което е наложената санкция не е установено по безспорен начин. Според показанията на свид. Т.Ч. на процесната дата, около обяд той отишъл да си измие колата на проверяваната автомивка и докато изчаквал, влязъл в заведението да пие кафе. След него влязъл първо един мъж, който си поръчал жетон. После се върнал с още две жени и извършили покупка. Тъй като свидетелят седял точно срещу бара, същият видял, че за извършената от тях покупка била издадена касова бележка. Впоследствие разбрал, че това са данъчни служители, които извършвали проверка на обекта. Свидетелят заявява, че редовно ползва услугите предоставяни в обекта, както и често посещава съседната закусвалня, стопанисвана също от дружеството жалбоподател и за всяка една извършена продажба на стоки или услуги, винаги му е била издавана касова бележка.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля. Обстоятелството, че същият е редовен клиент на автомивката и намиращата се в съседство закусвалня, не обосновава извод на негова предубеденост или заинтересованост от изхода на спора, тъй като няма никакви индиции да е в особени отношения с лица, свързани с дружеството-жалбоподател, а като клиент на търговския обект няма интерес в последния да се осъществява дейност в нарушение на нормативните изисквания. Наред с това свидетеля твърди, че редовно посещава обекта, като винаги му се издава касов бон.

Освен това свидетелските показания кореспондират и с отразените в протокола данни за предоставени по време на проверката три броя касови бележки за осъществени продажби на стойност съответно 1 лв; 1 лв; и 6 лв. Видно от приложените на стр. 19 от делото фискални бонове, същите са издадени в 13.40.53 часа, 13.41.03 часа и 13.41.28 часа. В протокола за извършена проверка е вписан начален час на проверката – 13.05 часа. Съдържащата се в протокола констатация относно разминаване от 38 минути в данните за часа на ФУ с реалното време, съпоставено с отразения във фискалните бонове час на извършване на продажбите, сочи, че първата продажба е отчетена в 13.02.53 часа, втората – в 13.03.03 часа и последната продажба – в 13.03.28 часа, което налага извода, че действително и за трите продажби са издадени касови бележки преди започване на проверката. В тази насока са и възраженията на управителя на проверяваното дружество, отразени в протокола от проверката.

С оглед изложеното съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, опровергават отразеното в протокола за извършена проверка относно неизпълнение на задължението по чл. 25 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на АУАН и НП, не е сторил това по безсъмнен начин, поради което издаденото от него НП се явява постановено при липса на материално-правните предпоставки за това и следва да се отмени.

При така установената фактическа обстановка, пък от правна страна съдът приема следното: В хода на административно – наказателното производство е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени  всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на императивни процесуални изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.

От показанията на актосъставителя С.Й.С. се установява, че  на жалбоподателя бил предявен  АУАН с предварително изписан текст. Акта е бил съставен на 30.09.2019г. в офиса на ТД СНАП гр. Шумен, а е връчен на 03.10.2019г. Съставен е в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, като отбелязване за отсъствието му  в АУАН не е направено. От показанията на свид. Т. Т. се установява, че въпреки да е вписана като свидетел при съставянето на акта, тя не е присъствала, а само се е подписала. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта. Прилагането на разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Съдът намира, че в разглежданият случай допуснатите нередовности при съставяне на АУАН са съществени и не могат да бъдат санирани от последващото предевяване и  връчване. Нормите, които са нарушени от страна на актосъставителя са императивни. Неспазването им опорочава целия административнонаказателен процес и правят атакуваното наказателно постановление изцяло незаконосъобразно. Налице е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление само на това основание, без да се  разглежда спорът по същество, макар и разгледан.

            Относно основанието по което жалбоподателя е наказан. Същият е наказан на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС. По този текст се наказва лице, което извън случаите по ал.1 от ЗДДС извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба-за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3000 до 10 000 лв. АНО неправилно е приел, че наказанието следва да се наложи по ал.2 от ЗДДС. Ако има такова нарушение, както той смята е следвало да се наложи наказание по ал.1 от чл. 185 на ЗДДС. Това нарушение на ЗАНН е още едно самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.

Поради изложените съображения, съдът намира, че нарушавайки императивната разпоредба на чл. 40 ал.1 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН и при неправилно установена фактическа обстановка, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът 

                                                                

                                                                      Р  Е  Ш  И

             

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 474985-F511708/08.11.2019год. на началник отдел „Оперативни дейности“ на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя “В. 2010” ООД, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “В.” **** с представляващи  Т.З.В. ЕГН ********** и Л.Д.В. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                           

                                                                                                Районен  съдия: