МОТИВИ
Към
присъда № 10 от 07.04.2015 година постановена
по НОХД № 369 по описа за 2014 година на Окръжен съд – Хасково.
Против
подсъдимата Г.Х.А., родена на *** ***, български гражданин, неомъжена,
осъждана, грамотна, с начално образование, безработна, ЕГН ********** е
предявено обвинение за това, че в
периода от 05.11.2012 година до 04.07.2013 година през ГКПП „Капитан Андреево”,
област Хасково на осем пъти пренесла през границата на страната от Република
Турция в Република България без знанието и разрешението на митниците стоки
/цигари и нарязан тютюн без акцизен бандерол/, а именно: 90 кутии цигари „Victory Exclusive”, 20
кутии „Ashima”, 160
кутии „Karelia Slims”, 70
кутии „LM 100
mm”, 14 кутии „LM
Red” и 7,200 кг нарязан тютюн за пушене на обща
стойност 3 337,63 лева, като това е
извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност – престъпление
по чл.242 ал.1 б.”а” от НК.
Съдебното
производство беше разгледано в отсъствието на подсъдимата А., като съдът прие
наличие на предпоставките по чл. 269 ал.3 т.2 и т.4 б.”а” от НПК с оглед
получените по делото данни за промяна на местонахождението й, трайно напускане
на страната и установяване на неизвестен там адрес и произтеклата от това
невъзможност за изпълнение на взетата най-тежка мярка за неотклонение
„задържане под стража” въпреки предприетите издирвателни мероприятия от
компетентните за това органи. В хода на досъдебното производство подсъдимата е
дала обяснения, в които не се е признала за виновна и в които е изложила
конкретни факти само относно последното деяние, включено в системното
престъпление, заявявайки, че пренесените тогава цигари били собственост на
друго лице.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна
следното:
В
периода 2012-2013 година подсъдимата живеела в гр.Пловдив. Още от началото на
2012 година тя започнала да се издържа от търговска дейност, като закупувала
стоки от съседната ни Република Турция, които продавала в България. Сред
закупуваните от А. стоки били и тютюневи изделия – цигари от различни марки и
нарязан тютюн за пушене. Тези стоки подсъдимата не декларирала пред
митническите органи, а укривала в личния си багаж или в автомобила, с който
пътувала. Така на 05.11.2012 година А. посетила Република Турция, като пътувала
с лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № РВ **** ВС, собственост на друго
лице. От там тя закупила 30 кутии от марката „Victory
Exclusive”, 20 кутии от марката ”Ashima”, както и 1,9 кг нарязан тютюн за
пушене, които поставила в личния си багаж. На връщане в страната ни подсъдимата
се установила на митническия пункт след ГКПП
„Капитан Андреево”, където на трасе „входящи леки автомобили и автобуси” бил на
работа митническият служител Д.М.Д.. Той поканил подсъдимата да декларира носените от нея стоки, при което същата
заявила, че не превозва подлежащи на деклариране предмети. Свидетелят извършил
проверка на багажа на А., при която открил цигарите, както и тютюна. За констатираното митническо нарушение бил
съставен Акт № 3009/05.11.2012 г., а стоките, предмет на нарушението, били
иззети. На 01.12.2012 година подсъдимата отново посетила Република Турция,
откъдето отново закупила цигари – 90 кутии от марката „Karelia
slims”. Тя както и предходния път ги поставила в багажа си и отново не ги
декларирала на МП –Свиленград при извършената митническа проверка. Цигарите
били открити от свидетеля Т.Ч., митнически инспектор, който при изпълнение на
служебните си задължения извършил контрол на пренасяните стоки от пътниците в
лек автомобил марка „Флокваген” с рег.№ РВ **** РР, в който пътувала и
подсъдимата. Извършеното било преценено от митническите органи като
административно нарушение, за което бил съставен Акт № 3201/01.12.2012 година,
въз основа на който впоследствие било издадено НП № 3292/2012 г. от Началника
на Митница-Свиленград. На 03.12.2012
година подсъдимата отново посетила Република Турция с горепосочения лек автомобил.
От там тя закупила 2,3 кг
нарязан тютюн за пушене, който поставила в кухина над ауспуха на автомобила.
Там стоките били открити от свидетеля Д.Г.К., митнически служител, извършил
физически контрол на превозното средство след заявеното от пътуващите в него и
в частност от подсъдимата, че не се пренасят подлежащи на деклариране вещи. Нарушението
било констатирано в Акт № 3212/03.12.2012 година, въз основа на който по-късно
било издадено и наказателно постановление. Със същия автомобил А. пътувала до съседната
ни Република Турция и на 06.12.2012 година, когато закупила 70 кутии цигари от
марката „LM 100
mm” и 40 кутии от марката „Victory Exclusive”. Кутиите А.
поставила в багажа си, а при влизане в страната ни не ги оповестила пред
митническите органи. Стоките били открити при извършена проверка от митническия
служител Г.Т.. Извършеното, квалифицирано като митническа контрабанда, било констатирано в
Акт № 3240/06.12.2012 година. Цигари от
Турция подсъдимата закупила и на 15.12.2012 година при поредното си пътуване в
тази държава, което осъществила с лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ РВ ****
ВС. Този път тя закупила, а след това поставила в багажа си 50 кутии от
марката „Karelia slims” и 14 кутии от марката „LM Red”. Не ги декларирала
пред митническите власти след влизане в Република България. Извършената
проверка от служителя на Митница-Свиленград П.Х. довела до откриването им и
съставянето на Акт № 3315/15.12.2012 година, констатиращ извършеното. На
02.02.2013 година подсъдимата пътувала до Турция с лек автомобил марка
„Мерцедес 190 Е” с рег. № **** МС, собственост на друго лице. Отново закупила
цигари – 20 кутии от марката „Victory Exclusive”. Свидетелят Д.К.,
служител, на когото на тази дата били възложени функции по физически митнически
контрол на пренасяни в страната ни стоки, открил кутиите в личния багаж на А.,
като преди това тя не оповестила вноса в декларация. Извършеното било описано в
Акт № 231/02.02.2013 година. С лек автомобил марка „Фолксваген” с рег.№ РВ ****
МН на 25.06.2013 година А. отново пътувала за Република България от Република Турция,
откъдето закупила 3 кг
нарязан тютюн за пушене, който поставила в своя багаж и който отново не
декларирала на входящата митница. Там била извършена физическа проверка на
носеното от пътниците в посочения автомобил, при която митническият служител Д.Л.Л.
открил пресения през границата от А. тютюн. Бил съставен Акт № 898/25.06.2013
година. Със същия автомобил подсъдимата пътувала до Турция на 04.07.2013 година.
Закупила 20 кутии цигари от марката „Karelia slims”. Поставила ги в
багажа си и не ги декларирала пред митническите органи при пристигането си на
МП-Свиленград. Свидетелката Я.Ж., митнически инспектор, контролирайки пренасяното
от пътниците в автомобила, открила в багажа на подсъдимата кутиите с цигари,
след като последната заявила, че не носи у себе си подлежащи на деклариране
стоки. Това било описано в Акт № 925/04.07.2013 година.
От заключението на назначената оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице Б., е установено, че общата стойност на цигарите,
предмет на гореописаните общо осем на брой пренасяния е 3 337,63 лева. Оценката е извършена по цена на дребно
на цигарени изделия от оценявания вид, оповестени в Публичния регистър на
регистрираните цени на тютюневи изделия, а за тези, за които липсва регистрация
/марката ”Ashima”/, е
приложен метода на аналога, като за база са използвани цените на три подобни
регистрирани тютюневи изделия със сходни
физико-химически характеристики на основния компонент на стоката – тютюн, както
и сходни външни физически белези на изделията.
Заключението на физико-химическата експертиза, изготвено
от експерта Б., е, че иззетите и представени за изследване проби от намереното
у подсъдимата вещество с външни характеристики на „тютюн”, действително
представляват тютюнев материал, от който е възможно да бъдат изработени ръчно
свити цигари и по този начин растителната маса да бъде ползвана за пушене без допълнителна индустриална обработка. По тази
причини изследваният материал е дефиниран като „тютюн за пушене” съгласно законово
разбиране за това съгласно регламентацията на чл.12 ал.3 от ЗАДС.
Експертна оценка е извършена и на моторните превозни
средства, с които подсъдимата е пътувала. Според заключението на оценителната
експертиза пазарната цена на лек автомобил марка „Мерцедес 200 ТЕ” с рег.№ РВ ****
ВС е 3 000 лева, на лек автомобил марка „Фолксваген Транспортер” с рег.№ А ****
МВ /стар рег.№ **** РР/ – 4 444 лева, а
на лек автомобил марка „Мерцедес 190 Е” с рег.№ РВ **** МС – 2 200 лева, а на
лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№ РВ **** МН – 1 600 лева. Оценката
е определена към момента на извършване на административните нарушения и се
базира на използвани от експерта пазарен аналог при отчитане на
индивидуализиращите автомобилите белези – година на производство, обем на
двигателя и конкретното пазарно търсене на автомобили с подобни характеристики
Приложените справки, издадени от ОД на МВР Сектор„Пътна
Полиция”, Пловдив установят, че посочените леки автомобили са собственост на
лица, различни от подсъдимата А..
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава
изцяло от събраните доказателства по делото – частичните обяснения на подсъдимата, показанията
на свидетелите Д.Д., Т.Ч., Д.К., Г.Т., П.Х.,
Д.Л. и Я.Ж., както и заключенията на назначените по делото физико-химична и оценителни
експертизи. Показанията на посочените свидетели са ясни,
взаимносвързани и непротиворечиви. Липсват основания за съмнения в
обективността на гласните доказателсвени източници и в истинността на
установената от тях информация. Отсъствието на спомени у свидетелите за изследваните
събития, наложило приобщаване на показанията им от досъдебната фаза, е не само
логична, но и напълно разбираема последица, както от отдалечеността на разпита
в съдебното заседание спрямо момента на възприятията, така и от спецификата на
фактите, за които митническите инспектори свидетелстват. Касае се за почти
ежедневна, повтаряща се дейност по извършвания от свидетелите митнически
контрол на превозни средства и лица, което прави невъзможно запаметяването в
конкретика на всеки отделен случай до момент, значително отдалечен от наблюдаването
му, какъвто е момента на разпита в съдебното производство. В същото време
показанията на свидетелите в досъдебния стадий са конкретни и последователни и
не поставят съмнения за преднамереност или изолираност от действителната
фактология. Затова съдът кредитира тези доказателствени източници и възприе
установеното чрез тях като годно доказателство за съществените за предмета на
делото факти. Същото се отнася и за заключенията на експертите, които съдът
оцени като пълноценен доказателсвен източник поради тяхната конкретност,
обективност и научна обоснованост. В пълен синхрон с изложените в обвинителния
акт факти са и обясненията на
подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство. В тях последната не е
отрекла инкриминираните пренасяния на стоки в митническата територия на
страната ни без знанието на митническите органи, с изключение на последния
случай, за който е твърдяла, че инкриминираните стоки са собствени на друго
лице.
Установената от доказателствата
фактическа картина сочи, че подсъдимата е осъществила признаците от престъпния
състав на чл.242 ал.1 б.”а” от НК, а именно общо осем пъти тя е пренесла през
границата на страната стоки /цигари и тютюн/ без знанието и без разрешението на митниците. Липсата на
знание от страна на митническите органи се установява от недекларирането на
стоките, въпреки че характерът им е предполагал и изисквал митнически контрол,
а това от своя страна е обусловило е невъзможността да бъде дадено надлежно
разрешение за пренасянето им през границата на страната. Укриването на стоките
в личния багаж или в естествени кухини на автомобила в единия от случаите, сочи
както на липсата на надлежно оповестяване пред митническите органи, така и на
субективното отношение на подсъдимата към осъщественото недеклариране. В този
смисъл не може да се приеме, че последното се дължи на незнание, грешка или
пропуск за уведомяване на съответните митнически служители за носените и
подлежащи на деклариране стоки, за което всъщност е показател и изричното й
изявление, че не пренася вещи, предполагащи оповестяване пред митниците. Освен
това, наложеното с Наказателно постановление № 3070/2012 година /влязло в сила
на 18.01.2013 година/ административно наказание, е било ясна за подсъдимата
индикация за противоправността на деянието и неговата наказуемост. Ето защо,
всяко следващо такова поведение не би могло да постави въпроси за субективните
представи на същата относно всички обективни параметри на деянието, в това
число и относно неговия противоправен характер.
Налице е в случая и квалифициращият белег по б.”а” от
разпоредбата на чл.242 ал.1 НК. Деянията се извършени от лице, което системно
се занимава с такава дейност. На първо място подсъдимата е извършила повече от три, а именно общо осем на брой
пренасяния на стоки през границата на страната ни без знанието и разрешението
на митническите органи. Това поведение безспорно разкрива белезите трайност и устойчивост в осъщесвяването на
деянията, еднородни по своите обективни и субективни признаци и идентични в
своите общественоопасни последици. Към
момента на извършването им деянията са били квалифицирани като административни
нарушения, засягащи установения митнически режим. Съвкупната им оценка обаче
обуславя извод за качествена промяна на дейността както относно общественоопасния
резултат, така и относно естеството на самия извършител, който осъществяващ
повече от три посегателства върху защитения обект – митническия режим, е
придобил визирания в чл.242 ал.1 б.”а” от НК белег, а именно „лице, което
системно се занимава с такава дейност”. Тук
следва да се посочи, че за квалификацията на всяко едно от деянията, а и на дейността като цяло, е без значение
собствеността на стоките, които деецът пренася, доколкото на задължително
митническо деклариране подлежат и несобствени стоки, а задължен за
декларирането им е винаги приносителят, т.е. лицето, което ги пренася през
държавната ни граница. Ако това лице, както е в случая, не изпълни този законов
регламент, той осъществява престъпния състав на чл.242 ал.1 от НК дори когато
пренася чужди вещи. Отделно от това, следва да се има предвид, че и в оспорения
от подсъдимата случай на пренасяне, т.е. случая от 04.07.2013 година, стоките
са били открити в багажа на подсъдимата, което недвусмислено сочи, че именно тя е било техен приносител, а следователно и
лицето, което чрез недекларирането им е извършило неразрешения от митниците
внос. Към момента на извършване на това деяние
подсъдимата вече е била придобила качеството на лице, което системно се
занимава с контрабанда, а предвид своята еднородност с предходните седем
пренасяния на идентични стоки, е очевидно, че те са резултат на установеното
занятие и са показател за системността в реализацията му. Освен това, както
вече се посочи по-горе, в разглеждания случай всяко едно от описаните в
обвинителния акт деяния само по себе си не носи признаците на престъпление, но
съвкупната оценка на дейността поради придобитото от извършителя качество по
б.”а” на чл.242 от НК обосновават съставомерността на всяка следваща проява, носеща белезите на посочената
наказателна разпоредба, което в случая безспорно се отнася и за последното по
време инкриминирано деяние.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл – тя е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното и е целяла настъпването на общественоопасните последици. Субективната
страна е обективирана в самото поведение на А. - в действията й по укриването на стоките с цел пренасянето им
през държавната граница без намерение за оповестяване пред митниците.
Причините за престъплението се
коренят в желанието за набавяне на доходи по бърз, но непозволен от закона път,
както и в представите, че установения митнически режим може да бъде преодолян.
С оглед на изложеното дотук съдът
призна подсъдимата А. за виновна в извършване на престъплението, за което й е
предявено обвинение, а именно престъпление по чл.242 ал.1 б.”а” от НК.
При определяне на наказанието
съдът взе предвид следното: Подсъдимата е родена на *** ***. Тя има начално
образование, не е омъжена, не работи, няма установени доходи. Според съдържанието
на приложената към ДП /л.153/ декларация не притежава недвижими имоти, има три непълнолетни деца. Това
сравнително недобро материално, а и семейно положение следва да бъде оценено
като смекчаващ отговорността факт. Такива факти са и добрите характеристични данни на А., както и
относително невисоката стойност на контрабандираните стоки, обуславяща
обществена опасност, значително по-ниска от обичайната за деянията, засягащи
митническия режим. Като смекчаващи обстоятелства следва да се преценят и
икономическите фактори, довели до зараждането на този вид престъпна дейност,
начинът на функциониране на държавните органи, позволил многократността на
противоправните прояви, а от друга страна – очевидно лошите прогнози на
подсъдимата за успешна социална реализация, предвид социалната й среда и
образователен ценз. Подбудите за престъплението, които несъмнено се коренят в целта
за набавяне на доходи от продажбата на внесените стоки, също не разкриват висока
обществена опасност на дееца, а преценени в аспекта на социалния облик на
подсъдимата, допълнително смекчават наказателната отговорност, доколкото
съществено рефлектират върху необходимия интензитет на санкционирането от
гледна точка на неговите поправителни цели. Съдът не намери отекчаващи
отговорността обстоятелства, освен предишното осъждане на А., което ще бъде
разгледано в аспекта на необходимостта от приложение на разпоредбата от чл.68
ал.1 от НК. Смекчаващите отговорността обстоятелства съдът квалифицира като
многобройни и затова прецени, че и най-ниското предвидено в закона наказание за престъплението, а именно
„лишаване от свобода за срок от три години” ще бъде несъразмерно тежко. Ето
защо съдът определи наказанието при
условия на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът наложи наказание в размер, близък до
позволения от закона минимум, а именно „лишаване от свобода за срок от четири
месеца”, отчитайки че това наказание е достатъчно, за да се въздейства предупредително
върху подсъдимата, да я подтикне към промяна в социалното й поведение и я
респектира от способността на държавата да разкрива и преследва
общественоопасното поведение. В същото време наказание „лишаване от свобода” в
по-висок размер не би било адекватно нито на извършеното, предвид степента, в
която е бил засегнат защитения обект, нито на обществената опасност на подсъдимата и в този смисъл би се оказало ненужна
от гледна точка на преследваните от закона резултати репресия. Поради същите
съображения и на основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно
предвиденото в закона по-леко наказание, а именно „глоба”. Във връзка с последното се отчете и това, че
подсъдимата вече е била санкционирана с
административно наказание „глоба” и то за същите деяния, квалифицирани
поотделно към момента на извършването им като административни нарушения. Ето
защо повторното налагане на този вид наказание в съчетание с недоброто
материално състояние на подсъдимата, ще представлява мярка, надхвърляща целите
на правораздаването.
Относно наказанието „лишаване от
свобода” съдът прецени, че то следва да бъде изтърпяно ефективно, поради
отсъствието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимата А. е осъждана –
със Споразумение от 27.05.2013 година, одобрено по НОХД № 350/2013 година по
описа на Окръжен съд-Хасково й е наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца”, чието изтърпяване е отложено за срок от
„три години” по реда на чл.66 ал.1 от НК. Деянията по настоящата присъда са извършени
в периода 05.11.2012 г. – 04.07.2013 година. Последното от тях е в рамките на
определения изпитателен срок, започнал да тече от 27.05.2013 година. Това налага
извода, че в случая са налице условията на чл.68 ал.1 от НК, а именно
подсъдимата е извършила умишлено престъпление от общ характер преди изтичането
на срока по чл.66 ал.1 от НК и затова следва да изтърпи и наказанието, което е
било отложено. Ето защо, съдът постанови А. да изтърпи ефективно, изцяло и
преди наложеното с настоящото присъда наказание наказанието по Споразумението
от 27.05.2013 година по НОХД № 350/2013
г. на Окръжен съд-Хасково. И двете наказания следва да бъдат изтърпени при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По
отношение не стоките, които са предмет на контрабандата, а именно: 90 кутии цигари „Victory
Exclusive”, 20 кутии „Ashima”, 160 кутии „Karelia Slims”, 70
кутии „LM 100
mm”, 14 кутии „LM
Red” и 7,200 кг нарязан тютюн за пушене на обща
стойност 3 337,63 лева, съдът приложи
разпоредбата на чл.242 ал.7 от НК и отне същите в полза на държавата. Разпоредбата
на чл.242 ал.8 от НК не беше приложена по отношение на превозните средства, с
които подсъдимата е пътувала поради две причини: Първо, в седем от общо осемте
пренасяния стоките са били поставени в личния багаж на А., поради което не може
да се приеме, че превозните средства са послужили за целите на контрабандата.
Второ – единствено при деянието от 03.12.2012 година пренесения през границата
и недеклариран тютюн за пушене е бил укрит в естествена част от превозното
средство, с което подсъдимата е пътувала, а именно лек автомобил марка
„Фолксваген” с рег.№ РВ **** РР, собственост на трето лице. Стойността на
стоката в този случай е 534,57 лева, общата стойност на всички пренесени стоки
е 3 337,63 лева, а цената на автомобила - 4 444 лева. Това съотношение между двете
стойности, преценено в контекста и на изолираността в използването на лекия
автомобил за укриване на контрабандираните стоки на фона на цялостната престъпна
дейност, изключва приложението на ал.8 от чл.242 от НК поради очевидното
несъответствие между пазарната цена на превозното средство и тежестта на
престъплението.
С
оглед постановената осъдителна присъда и
на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в
полза на държавата и направените по делото разноски в размер на 100 лв.,
разпределени в полза на съответните органи, от чийто бюджет са били разходвани
средствата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Съдия: