Мотиви
към присъда по НОХД N 884/2013г. по описа на СНС, ХI н.с.
Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.Д.И. и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2,т.1,
вр.ал.1 от НК за това,
че през периода
от началото на третата десетдневка
на месец октомври 2008г до 10.04.2010г, в гр. В., курортен
комплекс „З.П.“ и на пътя гр. В. – ***, образувал и ръководел със С.Д.И. и П.Г.П., организирана
престъпна група с участници в групата – Н. Х.Ш., М.Д.Й.,
К.М.Б., Г.С.В., Х.Г.Н., С.З.С., И.И.Я. и други неустановени лица, създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 155 и чл. 159А от
НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия
да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 7 години, чието изпълнение да бъде при
първоначален строг режим.
Подсъдимият в съдебно заседание даде
обяснения по обвинението като не призна вината си. Лично и чрез процесуалния си представител моли съда да
бъде признат за невинен. Защитникът на подсъдимия изложи становище, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че същестувва
процесната ОПГ. Още повече ръководството й от страна на подсъдимия не е
подкрепено от каквито и да било доказателства.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери
за установено следното:
Подсъдимият К.Д.И. е роден на ***г***, живее в същия град. Българин е и български гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, ЕГН **********.
Първоначално досъдебното
производство, въз основа на което е образувано настоящото НОХД е водено освен срещу подсъдимия К.И., също и срещу С.И., П.П., М.Й., И.Я., Г.В., С.С., Х.Н.,
К.Б.. Спрямо всеки един от изброените лица, изключая
подсъдимия, са налице одобрени от съда споразумения между същите лица и
прокуратурата за извършване на процесното престъпление. Въз основа на
одобрените споразумения наказателното производство спрямо тях е прекратено с
влезли в сила съдебни актове. Така за ос. С.И. е одобрено споразумение за
извършено престъпление по чл. 321,ал.3,
пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК по НОХД 505/2011г. на ВОС, за
ос. П. П. е одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2, т.1, вр.
ал.1 от НК , за ос. К.Б. е одобрено
споразумение за извършено престъпление по
чл. 321,ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК по
НОХД 906/2011г. на ВОС, за ос. М.Й. е
одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2, т.2, вр.
ал.2 от НК по НОХД 1015/2011г. на ВОС, за ос. И.Я. е одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2, т.2,
вр. ал.2 от НК по НОХД 512/2011г. на ВОС, за ос. Г.В. е одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2, т.2,
вр. ал.2 от НК по НОХД 512/2011г. на ВОС, за ос. С.С. е одобрено
споразумение за извършено престъпление по
чл. 321,ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК по
НОХД 504/2011г. на ВОС, за ос. Х.Н. е
одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 321,ал.3, пр.2, т.2, вр.
ал.2 от НК по НОХД 905/2011г. на ВОС.
Всички посочени лица са
свидетели по настоящото НОХД.
Подсъдимият К.И. и св. С.И. са братя Б.. Именно с прякор „Б.“ били
известни двамата в района на гр. В.. В период преди инкриминирания, двамата
братя, заедно със св. П.П. започнали работа при В.Ж..
По- късно двамата братя започнали работа при К.К. с
прякор „Д.“. Именно от него двамата братя Б. започнали да се
снабдяват с наркотично вещество - кокаин, което започнали да продават.
По същото време, около
2007г. , по молба на св. С. Ш.,
двамата братя намерили работа
на същия като охранител в заведение „М.“ в к.к. З.П..
В процес на работата си в заведението, св. С. Ш. разбрал, че за подсъдимия и
брат му С.И. работят стриптизьорки в същото заведение. А същите момичета
извършали и платени сексуални услуги на клиенти, но извън заведението. В
служебните задължения на свидетеля влизало охрана на двамата братя и шофиране
на автомобила им, когато пътували. Няколко месеца по-късно, подсъдимият и брат
му С. поискали от свидетеля С. Ш. да участва с други момчета в така наречени
„наказателни бригади“. В тази връзка братята поискали от свидетеля да нанесе
побой над собственик на билярден клуб, за който двамата братя твърдяли, че им дължи пари. В същата връзка поискали от
свидетеля да участва в палежи на
работилници и автомобили. Тъй като не бил съгласен да изпълнява подобни
поръчения, в края на лятото на същата година свидетелят напуснал работата си
при двамата братя и заминал за гр. С..
В същия и предходен период при двамата братя бил на
работа и брата на св. С. Ш. – св. Н. Ш., който изпълнявал за Б. подобни дейности. Същият бил много приближен на двамата братя,
изпълнявал всякакви техни поръчки и бил тяхната „дясна ръка“, включително и по
време на инкриминирания период. Често именно св. Н. Ш. бил връзката между
двамата братя и сводниците, от които те взимали
процент от печалбата от работещите проститутки и травестити. След като подсъдимият и брат му С. се
уговаряли с конкретния сводник за сучата, която
последният ще им дава на определен период от време, както и след като двамата
уточнявали мястото на предаване на тези пари, св. С.Ш. бил изпращан от двамата
братя да вземе тези пари.
През 2007 г. при К.
К. с прякор „Д.“ започнал работа и св. К.П.. След задържането на К.,
свидетелят П. започнал работа при В.Ж. и установил, че подсъдимият и брат му С.
вече са били на работа при същия човек. След множество трансформации в
престъпната им групировка, вследствие на извършени арести на някои от
членовете, братята Б. получили 50 процента от приходите на същата групировка.
Тъй като Б. претендирали за все по-голям
процент от приходите, за което не постигнали съгласие с В.Ж., двамата братя
–подсъдимият и С.И. започнали сами да изграждат организация относно събирането
на пари от сводниците на работещи проститутки и дилърите на наркотици, с които работели до
тогава, както и снабдяването с НВ на същите дилъри. Така двамата братя
осъществили организацията по снабдяване
на дилърите с кокаин на С., а самите те започнали да се срещат със сводниците от района. Двамата братя се срещнали с
множество сводници,
сред които свидетелите П.П., Г.В. с прякор Дж., К.Б., И.Я.. В
резултат на тези срещи за двамата братя започнали да работят св. Г.В. и
неговия брат – св. И.Я., които возели работещите за тях проститутки пред хотел
„Ч.м.“ , М и Н., които имали три офиса с работещи проститутки в гр. В., св. К.Б.,
която отговаряла за проституиращите травестити пред Катедралния храм в гр. В., Р.
с прякор Тр., който отговарял за работещите
проститутки в к.к. З.П.. При това св. Б. трябвало да
дава не само процент от хонорарите за платени сексуални услуги, извършвани от
травеститите, а и процент от кражбите, които същите травестити извършвали над
клиентите си. Някои от сводниците като св. К.Б., М и Н. оставяли предназначените
за Б. суми, увити в салфетки, в интернет
залите „Д.“, като най-често била
използвана залата, намираща се в гр. В.,
ул. „****“. От тези зали парите били взимани най-често от св. Н. Ш.
с прякор К., който ги предавал на Б.. Понякога
същите пари били взимани от други лица.
В края на 2009 г. на среща в дома на св. П. П., на която присъствал единия от братята Б., на св. Б.
било обяснено, че трябва да предава дължимите пари от работещите травестити на
св. М.Й., който от своя страна ще ги предава по-нагоре.
Именно тази организация била вече изградена към края на лятото на 2007г. като подсъдимият
и С.И. станали равноправни партньори на В.Ж. в същата организация. От своя
страна В.Ж. оставил св. П.П. да контролира за него сводниците,
а Б. поставили за същата дейност св. Н. Ш.. А към началото на инкриминирания
период В.Ж. бил напълно отстранен от престъпната група и Б. заели ръководството
й, заедно със св. П.П.. В част от този период св. П.П. бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, но това не
му пречели да осъществява срещите си с Б. и сводниците
в дома си, или в заведения в града. За да респектират управляваните от тях сводници, двамата братя демонстрирали близките си отношения
с полицейски служители. Включително на няколко пъти дали гласност на това, че
по техни сигнали са арестувани някои от лицата, занимаващи се с конкурентна
престъпна дейност.
За да проверяват коректността на отчетените им пари,
двамата братя периодично минавали и проверявали броя на работещите проститутки,
или изпращали с тази задача други лица.
През ноември 2008г. при св. К.Б.
започнал работа св. М.Й.. Същият бил шофьор на Б., осъществявал физическа
охрана на работещите за нея травестити и имал задължението да се намеси при конфликт
между тях и клиент. Св. Н. Ш. се обаждал на св. Б., за да й съобщи кога и в коя
зала да остави дължимите от нея пари. В резултат на това св. Б. оставяла в
посочената й интернет зала предназначените за Б. пари. Същите следвало да бъдат
завити в розова салфетка, за да се знае, че са именно от нея. Няколко пъти тя
молела св. М.Й. да предаде същите пари на св. Н. Ш.. По първоначално опредената
от Б. тарифа, св. Б. плащала по 70 лв. за работещ травестит и по 100 лв. за
работеща жена – проститутка през зимния период и по 90 лв. за работещ травестит, по 120-140
лв. за работеща жена – проститутка през летния период.
През м. февруари 2009 г.
свидетелят Й. напуснал работата си при св. Б. *** С.. Причина за това бил
формирания у същия страх да не би Б. да го „натопят“ за нещо пред полицията.
Свидетелят чувал непрекъснато, че Б., и по-скоро С.И. има позиции в полицията и
набеждава в извършване на различни престъпления хора, които действително
по-късно бивали задържани. Включително св. Б. споделила пред св. Й., че Б. я
карали да дава показания срещу св. К.П. с прякор Ч..
Свидетелят Й. се върнал в
гр. В. през септември 2009г. и започнал работа при подсъдимия и брат му С.И.
като шофьор и охрана. В процес на работата си свидетелят контактувал основно с
контролираните от Б. сводници – свидетелите Г.В. Дж. и К.Б.. Първоначално отново св. Н. Ш. събирал от тези сводници предназначените за Б. пари. Но по-късно св. Н. Ш.
избягал и същите пари от сводническата дейност на свидетелите К.Б., Г.В. и И.Я.
започнал да събира самият св. М.Й., като от своя страна ги предавал на Б. – С.
и К.. За целта имало определени суми и определени дни, в който свидетелят
събирал пари от различните сводници. Така от
свидетелите Г.В. и И.Я. св. Й. взимал от 500 до 700 лв. на седмица, като от св.
Я. взимал пари в сряда, или четвъртък. А от св. Б. взимал парите в събота, или
неделя, като същата давала от 200 до 700-800 лв. След събирането на парите от сводниците, по нареждане на св. С.И., същият ги обменял в
чейндж бюра в евро и едва тогава ги предавал на Б.. В процес на работата си св.
Й. многократно бил свидетел на срещи между двамата братя Б. и св. П.П.. Срещите били не само в дома на св. П., но и в
заведения. Също многократно св. Й.
виждал как подсъдимият и свидетелите С.И. и П.П. предавали
пари един на друг. Тримата заедно взимали решения във връзка с дейността на
процесната ОПГ като основно св. С.И. ги свеждал до участниците като в разговор
с тях им посочвал предварително определената задача на всеки един.
През лятото на 2008г. при Б.
започнал работа като охрана и св. К.Г.. Свидетелят знаел, че двамата братя
организират група, която се занимава с контрол над проститутките в гр. В. като
именно те стояли на върха на групата и я ръководели. При това и двамата еднакво
„командвали“ и управлявали членовете на същата група като подсъдимият се
занимавал с проститутките и сводниците, а С.И. имал
повече отношения с полицията. Свидетелят разбрал, че двамата братя се
занимавали и с разпространение на наркотици. В процес на работата си св. Г.
охранявал двамата братя при срещите им със свидетелите К.Б. и Г.В., за които
знаел, че са сводници на проститутки. Практика в
работата на Б. била те лично да не разговарят със сводниците,
а това да извършва св. Н. Ш.. Така при тези срещи със свидетелите Б. и В., подсъдимият и брат му С.И. предварително в
колата уточнявали какво да им предаде св. Н. Ш., който от своя страна го
предавал на свидетелите. Понякога Б. разпореждали на някой от охранителите,
работещи за тях, да придружават св. Н. Ш. на срещите му със сводниците. Също по нареждане на двамата братя св. Г.
събирал и пари от лица в кв. А. в гр. В.. При това двамата братя му казвала
къде и от кого да вземе парите,
изчаквали го в колата и свидетелят веднага им предавал взетите пари. Веднага
след като вземел парите, подсъдимият К. и брат му С. карали свидетеля да ги
обърне в евро.
Също в началото на 2008г.
със съдействието на свидетелите Н. и С.Ш., при Б. започнал работа като охрана и
св. Г.С.. Двамата му казали, че ще осъществяват контакт с него чрез св. Н. Ш..
В процес на работата си свидетелят многократно возел двамата братя с личния си,
или техен автомобил. От множеството си контакти с тях свидетелят разбрал, че равнопоставен в йерархията на престъпната група на Б. е и
св. П.П., като тримата давали пари, събрани от сводниците един
на друг. Поради това обстоятелство свидетелят станал свидетел на описаните
срещи със сводниците Г.В., М, К. и Н. след ареста на К.К. - Д.. Двамата братя указвали на посочените сводници къде да работят управляваните от тях проститутки и
колко пари да им отчитат заради това. Парите, предназначени за Б., сводниците оставяли
в интернет зали „Д.“. От там същите били взимани от различни хора, които ги доставяли
до двамата братя Б. и до св. П. П.. В началото и края на 2008г. и в средата на 2009 г. подсъдимият, или брат
му се обаждали на свидетеля и му поръчвали именно той да вземе оставените от сводниците пари в интернет залите. Отново по тяхно
указание, свидетелят ги обменял в евро и след това им ги предавал. Всеки
сводник плащал пари съобразно работещия брой проститутки, а този брой се
проверявал от хора, изпращани от подсъдимия и брат му С. като същите брояли
работещите проститутки по улиците.
През лятото на 2008г. при
двамата братя започнали работа като охрана и свидетелите М.Й. и М.М.. И тези
свидетели получавал разпорежданията от двамата братя чрез св. Н. Ш., или други
лица. Многократно свидетелите присъствали на срещи на Б. със сводници от гр. В.. Няколко пъти на среща лично с
подсъдимия и брат му С., по нареждане на последните, свидетелите Й. и М. заедно
с други охранители обикаляли по улиците на к.к. З.П.
и брояли работещите проститутки пред заведение „М.“. А свидетелят М. бил каран
от двамата братя да взима оставените от сводниците за
тях пари от интернет зали „Д.“. Двамата
свидетели са възприели С.И. като водеща фигура на престъпната група, а разпорежданията
му свеждали до тях подсъдимият и св. Н. Ш..
За
да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установи
по несъмнен начин от следните,
събрани по делото доказателствени материали
- от свидетелските показания на свидетелите П.П., И.Я., К.Б., Х.Н., С.С., К.К., Г.С., М.Й., Д.К., П.К., К.П.,
дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното производство на свидетеля К.К., ,прочетени на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК, на
свидетеля Г.С., прочетени на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК, на
свидетеля Д.К., прочетени на основание чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК, на
свидетеля К.П., прочетени на основание чл.281,ал.1,т.2
от НПК, на свидетеля Х.Н.,
прочетени на основание чл.281,ал.3,
вр. ал.1,т.5 от НПК, на свидетеля М.Й.,
прочетени на основание чл.281,ал.,т.4 от НПК, на свидетеля М.М., прочетени на основание чл. 281,ал.1, т.4 от НПК, на свидетеля С.Ш., прочетени на
основание чл. 281,ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т.4 от НПК, на свидетеля К.Г., прочетени на
основание чл. 281,ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т.4 от НПК,
от обясненията, дадени в хода на досъдебното производство в качеството
им на обвиняеми на
свидетеля Х.Н., прочетени на основание чл.281,ал.2, вр. ал.1,т.1 и т. 2 от НПК, на свидетеля М.Й.,
прочетени на основание чл.281,ал.2, вр. ал.1,т.2 от НПК, на
свидетеля И.Я., прочетени на основание чл.281,ал.2, вр. ал.1,т.1 от НПК, на
свидетеля К.Б., прочетени на основание чл.281,ал.2, вр. ал.1,т.1 от НПК, от показанията, дадени пред друг съдебен състав по НОХД 1491/2012г. по описа на
СНС, в с.з. на 14,11,2012г,прочетени на основание
чл.281,ал.1,т.2
от НПК на свидетелите М.Й., П.К., на свидетеля М.Й., прочетени на
основание чл. 281,ал.1, т.4 от НПК, на свидетеля Г.В., прочетени на
основание чл. 281,ал.1, т.4 от НПК, всички надлежно приобщени към доказателствения
материал, от проведената в
съдебно заседание очна ставка между свидетелите К.Б. и П. П.,
както и от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, прочетени на основание чл.283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал,веществените
доказателства по делото и веществени доказателствени средства,
изготвени на база експлоатирани специални разузнавателни средства,заключението на
назначената в с.з. СПЕ за св. К.П..
Съдът не базира изведените изводи относно приетата
фактическа обстановка на обясненията, дадени в хода на досъдебното производство
в качеството му на обвиняем на свидетеля Г.В., прочетени на основание чл.281,ал.2, вр. ал.1,т.4 от НПК намиращи се на л.
123, т. 1 от ДП, тъй като макар и прочетени в съдебно заседание, същите са
прочетени на негодно за това основание, поради което и не може да бъдат
ползвани като годно доказателствено средство.
В съдебно заседание по
искане на представителя на държавното обвинение и след изразено съгласие от страна на
подсъдимия и негови защитник бяха заличени
като свидетели С.А., Б. С., Т. С., Р.М., Ж.Ж., В. И., Й.М., Б.Д., С.Г.,
Е.С., М.М, М. Д.,А. Г., В С., С. И., М. М.,Д.С., Д.А.,
Я.П., Х.Г., Г.Х., Х. Д., Ж. Д., К.Г., М.М., А.М., М.М.,
Д.П., М А., Г.Г., В.В., С. Г., Л.К., К.Ж., Д.К., С.Т., Ф.А., И. М.а, М. М., И.Г., С.С.., С. Н., С.П.,
С. Г., Д.Ф.С., Е.Б., С. И., С.С., П.Я., Я.К., М.К., С.Х., Н. А.,
Я. Д., Т.С., поради което и съдът не взе предвид тези показания при извеждане
на изводите си относно изложената фактическа обстановка.
От наличните по делото
доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
В хода на съдебното
следствие възникна едно основно противоречие между събраните гласни
доказателства относно обстоятелството дали подсъдимият е участвал в процесната престъпна
дейност.
На първо място това противоречие се съдържа между показанията
на св. К.Б., дадени в хода на съдебното следствие и обясненията й, дадени пред
съдия в хода на ДП.
Така в показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие св. К.Б. заяви, че познава подсъдимия К.И. по повод присъствието му
на нейни срещи с брат му – св. С.И.. В същите показания свидетелката разказа,
че в инкриминирания период самата тя е отговаряла за работата на травеститите в
района на Катедралния храм в гр. В.. Контрол върху нейната дейност е упражнявал
св. М.Й., а преди него – св.Н. Ш. с прякор К., а подс.
К.И. не е занимавал с тази дейност.
В хода на съдебното
следствие поради възникнали противоречи, бяха прочетени на основание чл.
281,ал.2,вр.ал.1,т.1 от НПК обясненията й, дадени пред съдия в качеството
й на обвиняема в хода на ДП, намиращи се на л. 151-153, т. 1 от ДП. В същите
св.Б. заявява, че преди инкриминирания период е била проститутка. А към
октомври 2008 г. / началото на инкриминирания период/ вече се е занимавала с
травеститите в гр. В.. При това свидетелката се е грижила за външния им вид и
сигурността им и е получавала процент от заработеното, който е достигал
максимум до 50 процентна от заработеното от тях чрез проституция. Тъй като от 2000 г. в престъпния свят била
наложена практика да се заплаща за разрешение за работата на проститутките на по- горе стоящи
членове в престъпните организации, и в инкриминирания период св. Б. е отчитала
такъв процент. За целта свидетелката събирала от всеки работещ травестит сума,
варираща според сезона и местоположението на работа и ги давала
на св.М.Й.. След като св.М.Й. е задържан от органите на ДП, неговата функция е
била поета от св.Н. Ш. по прякор К.. Със свидетеля Ш. била наложена следната
схема на работа- предварително се обаждал на св. К.Б. и й казвал в коя интернет
зала от веригата Д. в гр. В. да остави дължими му пари. В резултат на това св. Б.
действително оставяла парите, предназначени за Б., които трябвало да бъдат
взети от св. Ш., увити в салфетка , на персонала на посочената й зала. Така
свидетелката процедирала до края на м. август 2009г. Именно тогава св. Ш. бил
заминал и св.П.П. я поканил в дома си. На състоялата
се между двамата среща присъствал и ос. С.И. Тогава св. П. казал на св. Б., че трябва да започне
да предава парите, събрани като процент от работещите като проститутки
травестити на св.М.Й., което свидетелката започнала да прави. С цел контрол на
нейната лоялност, св. М.Й. всеки
понеделник минавал покрай Катедралния храм в гр. В. и преброявал
работещите травестити. Периодично да проверяват същата бройка са минавали и Б.
– подс. К.И. и брат му – ос. С.И..
Следващото противоречие, което се очерта е между показанията на св. М.Й., дадени в
хода на съдебното следствие и обясненията му, дадени пред съдия в хода на ДП.
Свидетелят Й. в показанията
си пред настоящия съдебен състав заяви, че познава подсъдимия, но същият не е
участвал в никаква престъпна дейност. Всъщност свидетелят в показанията си не
си спомни за никакви конкретни факти от инкриминирания период, освен че познава
лицата С.И., К.К., П.П.,
без да успее да си спомни причината и повода за запознанството им. Следващия
спомен, който възпроизведе свидетелят беше, че е работил при св. К.Б. като
охрана, на която работещите в центъра на
гр. В. травестити отчитали пари. А също по нареждане на св.С.И. е ходил да брои
работещи проститутки в района на гр. В.
и к.к. С.Б..
С оглед на липсата на спомени, в съдебно заседание на
основание чл. 281,ал.2, вр.ал.1, т. 2 от НПК бяха
прочетени обясненията на св. Й., дадени пред съдия в хода на ДП, намиращи се на
л. 109-114, т. 1 от ДП. В същите свидетелят Й.
В тези обяснения св. Й. разказва, че през 2006г. започнал работа при К.К. – Д. като охрана, който
се занимавал с разпространение и контрол на наркотици. При това св. С.И.
и подс. К.И., с
прякори Б., му били подчинени.
Много близък в групата с Б. бил и св. Н. Ш. – К.. Той изпълнявал
заповедите на Б.. През м. май 2008г. К.К. е арестуван
и ръководството на престъпната група е поето от С., при когото св. Й. останал
на работа. С. и К. са били покрай С. и
се снабдявали с кокаин от него. Св. С.И. и подс. К.И.
също останали в тази престъпна група като вече били нещо като партньори на С. за разпространение
на кокаин. След 2-3 месеца- през есента на 2008г. този С. е бил задържан и св. Й.
се прибрал за около 3-4 месеца в родното си място - Б. С..
През ноември 2008г. св. М.Й. се върнал в гр. В. и се срещнал с отново Б., като ги помолил за работа. В резултат на това св. С.И.
му казал, че ще работи при К. като шофьор и охрана. Така св. Й. започнал работа
при св. Б., при която го завел св. Н. Ш.. Св. Й. разказва, че св. К.Б.
в този период се занимавала със сводничество на травестити в гр. В..
Парите от тази дейност отчитала на св. Н.
Ш., който предполага, че ги е давал на св. С.И. и подс.
К.И.. Няколко пъти К. е карала св. Й. той лично да предаде парите от
сводничеството й на св. Н. Ш.. Св. Й. напуснал
работата си при св. Б. през м.02,2009г., тъй като се страхувал, че ще бъде
натопен за нещо пред полицията от св. С.И. и подс. К.И..
Допълнителна мотивация за това му решение му дала самата св. К.Б., която му му разказала, че св. С.И. и подс. К.И. я карали да дава неверни показания в полицията
за К.П. с прякор Ч..
В резултат на това св. Й. *** и там стоял до м. 09,2009г.
След това за пореден път дошъл в гр. В.,
където отново се срещнал с Б. и започнал работа при тях като шофьор и охрана. В
този период вече св. С.И. и подс. К.И. - Б. се
занимавали с контрол на сводниците в гр. В..
Свидетелят посочва двама от тези контролирани сводници-
св. К.Б. и Ж. Дж. /св. Г.В./. Свидетелят заявява, че лично
е виждал св. С.И. и подс. К.И. на среща с К./св. Н. Ш./. А два месеца
по-късно св. С.И. и подс.
К.И. вече го карали да се среща със сводниците К.Б.,Г.В.
и брат му И.Я. с цел да взима от тях парите
от престъпната им дейност и да ги дава на св. С.И. и подс.
К.И.. При това св. Г.В. /Дж./ давал парите чрез брат
му И.Я.. След като съберял от сводниците парите, по
нареждане на св. С.И., св. Й. ги обменял
в евро и след това ги предавал на св. С.И. и подс. К.И..
Няколко пъти но нареждане на св. С.И. и подс. К.И. броил
работещите проститутки и им казвал бройката.
В същите обяснения св. Й. заявява, че познава и св. П.П. покрай св. С.И. и подс. К.И.
като знае, че понякога те му давали пари, друг път той на тях. Съгласно
твърденията на св. Й., залегнали в обсъжданите му обяснения, св. С.И. и подс. К.И. са взимали
заедно решенията по конкретни въпроси, но като че ли св. С.И. в повечето случаи
разпореждаше.
Поради липса на спомени у св. Й., на основание на чл.
281,ал.1, т. 2 от НПК бяха прочетени и показанията му, дадени пред друг съдебен състав в хода на
съдебното следствие по НОХД 1491/2012г. по описа на СНС, 3 с. на 14,11,2012г. в
същите показания свидетелят потвърждава изнесеното в току-що обсъдените му, че
на два пъти св. С.И. и подс. К.И. са му намирали
работа. Единствената разлика межда тези показания и обясненията му, дадени в
хода на ДП е обстоятелството, че в съдебно заседание по НОХД 1491/2012г. по
описа на СНС, 3 с. св. заявява, че нареждането да брои работещите проститутки и
да събира парите от сводниците му е давал единствено
св. С.И.. При това, обаче, свидетелят уточнява, че при даването на тези
нареждания е присъствал и подсъдимия К.И..
Досежно
горните противоречия съдът даде вяра на обясненията на свидетелите К.Б. и М.Й.,
дадени в хода на ДП, както и на показанията на св. Й., дадени пред друг съдебен
състав по НОХД 1491/2012г. по описа на СНС, 3 с. на 14,11,2012г. За да стигне до този извод съдът отчете, че
същите са изключително логични и подредени. На следващо място са дадени в
период, значително по-близък до инкриминирания от датата на съдебното
заседание, в което същите дадоха показанията си. Това обстоятелство само по
себе си води до извода, че изнесените в обясненията на двамата факти отразяват
значително по-правдиво настъпилите събития. На първо място същите са дадени във
време, значително по-близко до тези настъпили събития и е напълно житейски
логично спомените, пресъздаден в обясненията, да са значително по – пресни и
достоверни. На второ място именно този кратък период от време предполага, че
свидетелите сега, са давали обясненията си без наличието на стремеж да изопачат
разказаните от тях събития. За разлика от тогава, към настоящия момент са
налице сключени споразумения от същите за
прекратяване на същото наказателно производство спрямо тях / а именно за участието им в процесната,
ръководена от подсъдимия, П.П. и С.И. ОПГ/. Това от
една страна обяснява желанието на св. Б. да оневини единствения ръководител на
процесната ОПГ, несключил споразумение с прокуратурата – подсъдимия К.И., а св.
Й. да изгуби напълно спомен за случилото се. От друга страна същото
обстоятелство служи като допълнителен довод да се приеме, че именно обсъжданите
обяснения на двамата свидетели са правдиви, тъй като в същите се съдържат
данни, напълно подкрепени от обвиненията, за които и двамата са признали вината
си и са приели да изтърпят наложените им наказания. Още повече при
констатирането на горните противоречия в съдебно заседание, свидетелката Б.
сама заяви, че е възможно да е казала твърденията, съдържащи се в прочетените й обяснения в хода на ДП. По
същия начин след прочитане на обясненията му , дадени в хода на ДП и показанията
му, дадени по НОХД 1491/2012г. по описа на СНС, 3 с., св. Й. заяви, че
прочетеното е вярно и той действително го е заявил. По изложените съображения
съдът не даде вяра на показанията на двамата свидетели, дадени в съдебно
заседание в частта им относно отречената роля на подсъдимия в процесната ОПГ.
За да даде вяра на
обясненията на свидетелите К.Б. и М.Й., дадени в хода на ДП, както и на
показанията на св. Й., дадени пред друг съдебен състав по НОХД 1491/2012г. по
описа на СНС, 3 с. на 14,11,2012г. съдът
отчете освен гореизложеното и факта, че изнесените в тях обстоятелства напълно
кореспондират с изнесените обстоятелства в следващите гласни доказателствени
средства:
Така горните обстоятелства
намират потвърждение и в обясненията на св. И.Я., дадени в качеството му на
обвиняем пред съдия в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281,ал.2,вр.ал.1,т.1 от НПК, намиращи се на л. 137-138,т.1 от ДП. В
същите св. Я., тогава обвиняем твърди, че гореописаната такса за контролираните
от тях проститутки от негово име и от името на брат му – Г.В. – Дж. му е наредено да дава лично от Б. – св. С.И. и подс. К.И. при лична среща между него и тях двамата.
Следващо потвърждение
относно обсъжданото противоречие съдът откри в показанията на св. С.Ш., дадени
в хода на ДП пред орган на ДП и прочетени на основание чл. 281,ал.4, вр.ал.ал.3, вр.ал.1,т.
4 от НПК. В същите свидетелят разказва, че е започнал работа при Б. – св. С.И.
и подс. К.И. още в период преди инкриминирания като
по това време същите са имали едно, а по-късно и второ заведение и задълженията
на св. Ш. са били лично да ги охранява. В по-късен период, според същите
показания, Б. вече са започнали дейност с К. с прякор Д., от когото двамата са
започнали да се снабдяват с кокаин . След това двамата братя - св. С.И. и подс. К.И. са
пласирали този кокаин в района на гр. В. чрез свои дилъри. В още по-късен период св. Ш. е возил и приютявал двамата
братя – Б. в дома си, където те се хвалели, че вече са „шефовете“ на и
контролират проституцията и наркотиците в гр. В., тъй като К. Д. и Ж. вече ги
няма. В същия период покрай тях се е движел и св. П.П..
Освен това св. Ш. е бил свидетел на разкази на Б. – св. С.И. и подс. К.И., че подхвърлят доказателства на неудобни за тях
хора и по този начин съдействат на полицията тази хора да бъдат арестувани.
Уплашен да не се случи и с него подобно нещо, св. С.Ш., по настояване и на брат
си – св. Н., напуснал работата си при Б. в края на 2009г.
Че двамата братя св. С.И. и подс. К.И. са се движели непрекъснато заедно и отново заедно са ходели на срещи с различни лица,
заявяват в показанията си, дадени пред съдия в хода на ДП и св. М.Й. и св. М.М..
Тези показания бяха прочетени на основание чл.
281,ал.1,т.4 от НПК. Съгласно данните, изнесени в същите, и двамата
свидетели са работели като охранители при Б. – св. С.И. и подс.
К.И.. До края на лятото на 2009г. двамата свидетели са осъществявали охраната им дистанцирано,
без да контактуват лично с тях. Именно тогава – края на лятото на 2009г. и
двамата свидетели са присъствали на лична среща с Б. – С. и К. И.и. На същата среща се е коментирало, че престъпната група
са напуснали Н.,Г. и П.. И двамата братя – Б. са изискали лоялност от страна на
свидетелите Й. и М. като са им разпоредили да разговарят по телефона вече
единствено лично със св. С.И.. Малко
след това е последвало телефонно обаждане от св. С.И.. Въз основа на дадените
от него нареждания, двамата свидетели, заедно с други охранители са се събрали на
бензиностанция Е. в кв. Левски на гр. В.. Там са присъствали подсъдимия и брат
му – св. С.И. . Двамата наредили на присъстващите охранители да се разходят в
к.к. З.П.. Подобно нареждане охранителите получили от
Б. няколко пъти. Като при едно от поредните такива нареждания от страна на
подсъдимия и св. С.И. било уточнено, че при тези разходки охранителите трябва да преброят работещите в района проститутки. В
същия период по нареждане на Б., предадено от св. С.И., св. М.М. ходил всяка седмица в интернет зала Д., намираща се в
гр. В. , на ул. „ ****“ и взимал от намиращия се барман там сгъната
салфетка с пари. Тези салфетки св. М. предавал на св. С.И..
От същата зала по нареждане на св. С.И. е взимал салфетка с пари и св. М.Й..
След като я е предал на св. И., последният я е отворил и св. Й. е видял
намиращите се там пари.
Отново в подкрепа на горния
извод, а именно, че подсъдимият К.И. е управлявал процесната
ОПГ наравно с брат си С.И. и св. П.П. са и показанията на свидетеля К.Г., дадени в хода
на ДП пред орган на ДП, прочетени на основание чл. 281,ал.4, вр.ал. 3, вр.ал.1,т.4 от НПК, намиращи
се на л. 73,т.2 и на л. 77,т. 2 от ДП. В тях свидетелят Г. разказва, че е започнал работа като охрана при
Б. – св. С.И. и подс. К.И.. В резултат на тази работа
същия е возел двамата братя и е бил свидетел на срещите им. В процес на
работата си, по нареждане на двамата братя –Б. свидетелят а взимал пликове с
пари от различни хора от различни места в кв. А. в гр.В.. след като им ги
предавал, двамата братя отваряли тези пликове, давали на св. Г. намиращите се
там пари и го карали да ги обменя в евро, след което ги получавали обратно. Отново
в процес на работата си, св.Г. разбрал, че Б. – св. С.И. и подс.
К.И. „командвали“ сводниците в района на гр. В.. При
това двамата не говорели лично със сводниците, или
проститутките, а давали нарежданията си чрез св. Н. Ш.. В началото на 2009 г.
подсъдимият се похвалил пред свидетеля Г., че с брат му са „вкарали“ К. по
прякор Ч. в затвора и вече са на върха на групата, ръководеща дейността на сводниците като я ръководят. Неотлъчно до тях стоял св. Н. Ш..
Според наблюденията на св. Г., св С.И. основно се
занимавал с полицията, а подсъдимият се занимавал с проститутките и сводниците на улицата. Последният път, когато двамата братя – подсъдимия
и св. С.И. накарали св. Г. да вземе поредните пликове с пари бил през м. юли
2009г., но тогава свидетелят отказал и напуснал работата си при тях.
Изводът, че подсъдимият е ръководел процесната ОПГ намира отражение и в обясненията, дадени пред
съдия в хода на ДП на свидетеля вече Х.Н.. Същите бяха прочетени на основание
чл. 281,ал.2,вр.ал.1т.2 от НПК, тъй като в съдебно
заседание свидетелят заяви, че не си спомня нищо от инкриминирания период. В
четените му обяснения св. Н. заявява, че преди и по време на инкриминирания
период е работел като охранител при св. Г.В.- Дж.. В
резултат на тази си работа е чувал, че Б. са босовете на града и контролират
проституцията. Така в края на 2008г.св. Н. закарал св. Г.В. на среща с Б.. След проведената среща св. В. му казал, че Б. го притискат да им дава пари,
но не уточнил за какво. По-късно св. Н.
напуснал работата си при св. В. и започнал работа при св. К.Б., за която виждал,
че взима пари от травеститите, проституиращи в центъра на гр. В.. Освен това
св. Б. е наредила на св. Н. в случай, че види, че някой упражнява насилие над
същите травестити, да се намеси. В течение на времето св. Н. многократно возил св.
К.Б. до интернет зала Д., където оставяла пари в розова салфетка. От св. Б. св.
Н. знаел, че тези пари са предназначени за Б.. При това свидетелят разбрал, че именно
в розова салфетка е необходимо да бъдат увити парите, за да може Б. да
разберат, че тези пари са оставени
именно от нея. Също в течение на работата си св. Н. многократно е виждал как св. К.Б. дава
пари на св. М.Й.. Парите били предварително подготвени и св. Б. ги подава на
св. Й. под формата на здрависване. От самата Б. свидетелят разбрал, че същите
пари св. Й. предава на Б..
Предвид липса на спомени за инкриминираните събития в
съдебно заседание, на основание чл. 281,ал.4,вр.ал.1,т.2
от НПК бяха прочетени и показанията на св. Г.С., дадени в хода на ДП пред орган
на ДП, намиращи се на л. 30,т.2 от ДП. В същите свидетелят заявява, че в
началото на 2008г. започнал работа при брата на С. - св.Н. Ш.. След като започнал работа, се
запознал с Б. – С. и К., за които станало ясно, че са „началниците“ на св. Н. Ш..
След срещата си с тях, св. С. се разбрал с двамата братя Б., че ще работи за
тях като охрана. Двамата – С. и К. му
обяснили, че когато имат работа за него, на св. С. ще се обажда единствено св. Н.
Ш., за да предава волята им. В течение на работата си св. С. многократно
возел двамата братя Б. по срещи. От тях разбрал, че К. Д. е шеф на група, занимаваща се с
разпространение на наркотици. Този К. Д. св. С. виждал често заедно с двамата
братя Б.. След арестуването на К. Д. ръководството
на групата му поели Б. –С. и К.. Заради
това двамата започнали да се срещат с П.,
М, Н., К. и Г. Дж. и се държали като техни началници.
За горните лица свидетелят разбрал, че са сводници и
проститутки. Двамата братя Б. указвали на същите лица колко пари да им плащат и
къде да ги оставят. Тези лица изпълнявали безпрЕ.словно
нарежданията на Б., тъй като последните успявали да ги респектират. В тази връзка свидетелят
многократно бил свидетел на заплахи от страна на Б. – С. и К., отправени към сводниците, че ако не им дават пари от заработеното от
проститутките, спрямо тях ще бъде упражнено физическо насилие, или пък ще бъдат
набедени за извършване на престъпление пред полицията. По този начин св. С.И. и
подсъдимия К.И. успели да наложат контрол над сводниците. Парите
са им давани чрез куриер, или пък са били
оставяни в интернет зала Д. на ул. „****“ в гр. В.. Тази организация била
направена от двамата братя- С. и К.. От
тези зали парите се взимали от куриер, който ги отнасял до С. и К.. Самият св. К.
бил каран по разпореждане или на С., или
на К. няколко пъти да взима пари от залите в периода края на 2008г. и средата на 2009г. След това
ги обменял по тяхно нареждане в евро. Свидетелят знаел, че повечето офиси с
проститутки във В. са управлявани от Н. и М като парите от тях са били предавани директно на С.
и К.. Всички сводници отчитали парите на двамата
съобразно броя на проститутките. Свидетелят К. уточнява, че св. П.П. бил равнопоставен с Б., но все
пак те са били над него, а св. Н. Ш. е
бил работник при Б..
Горното се потвърждава и от показанията на св. К.П.,
дадени пред съдия в хода на ДП, намиращи се на л. 2,т.2 от ДП. В същите
свидетелят разказва, че преди инкриминирания период подсъдимият, заедно с брат му
С. *** като Б.. Така и двамата работели при В. Ж., при когото започнал работа
като охранител самият свидетел П.. За В. Ж. работел и лице с име Н., който се
занимавал със събиране на пари от проститутките в гр. В.. След неговото
задържане, В. Ж. го заменил с Р. Тр.. Тъй като Б. – С.
и К. имали претенции за по-голям дял, в резултат на спорове, В. Ж. се съгласил
да им дава 50 процента от печалбата на престъпната си група. Въпреки това
двамата братя Б. продължили да претендират за все по-голям дял, в резултат на
което за дълъг период от време отношенията им с В. Ж. били влошени. Така
постепенно св. С.И. и подсъдимия започнали да се срещат със сводниците
в гр.В. , сред което свидетелите П.П., К.Б., Г.В. и
др. на тези срещи било уточнено, че сводниците ще
дават пари от заработеното от контролираните от тях проститутки и травестити на
Б. като последните уточнили размера на
всяка сума в зависимост от сезона и броя работещи проститутки. Същите пари
трябвало да бъдат оставяни на бармана в
интернет клуб Д. на ул. „****“ в гр. В.. Б. изпращали св. Н. Ш. да взима
оставените там пари и да им ги предава. Св.
К.П. получавал лично от св. П.П. парите за
контролираните от него проститутки. След това св. П. ги предавал на св. С.И.,
който ги делял с брат си – подсъдимият. За да проверят количеството работещи
проститутки, двамата братя Б. периодично минавали по улиците и проверявали броя
им. Свидетелят разказва също, че многократно е бил свидетел на разговори и
срещи относно събирането на тези пари за работещите проститутки. На всички
срещи и разговори са участвали и двамата братя като и двамата са изказвали
мнение. Така свидетелят си спомня за разговор между двамата братя, при който
св. С.И. е изказа мнение, че част от парите трябва да се дават на В.Д., а подсъдимият
К. е изразил категорично несъгласие.
Обсъдените показания бяха прочетени в хода на съдебното следствие
на основание чл. 281,ал.1, т.2 от НПК поради обстоятелството, че свидетелят не
успя да си спомни на практика нищо от инкриминираните събития в показанията си,
дадени в съдебно заседание по настоящото дело. След прочитането им свидетелят
заяви, че не си спомня нищо от прочетеното му, тъй като е претърпял травма на
главата. За да изследва годността на обсъдените показания, дадени от свидетеля
в хода на ДП, в хода на съдебното следствие беше назначена СП. От заключението
на тази експертиза се установи, че при
св. К.П. е налице психоорганичен синдром, развил се
на базата на прекаран от него вирусен енцефалит през м. декември 2010г. това
състояние е повлияло паметта му за близки и далечни събития и за в бъдеще св. П.
не може да бъде пълноценен свидетел. Но към 01,04,2010г. / датата, на която
същия е дал прочетените му показания в хода на досъдебното производство/, няма
данни да е било налице същото заболяване и той е могъл да възпроизвежда
правилно фактите като няма основани за съмнение в неговата свидетелска годност.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че настъпилото паметово
нарушение у свидетеля може да доведе до обективна невъзможност у свидетеля да
прецени дали дадените от него показания
преди настъпилото заболяване, отговарят на обективната действителност.
Във връзка с обсъденото заключение на СПЕ съдът прие, че
показанията на св. П., дадени в хода на ДП представляват напълно годно доказателствено следство. Както беше отбелязано, съгласно същото
заключение, в момента, в който същите са снети, св. П. е бил в психиатрично
здраве и не е имало причина същият да не може да пресъздаде правдиво
възприетите събития. А претърпяната по-късно от него травма се отразява единствено
на настоящите му спомени. И действително,
в съдебно заседание, той не успя да си спомни почти нищо. Но загубата му
на спомени към настоящия момент не може да заличи наличието на такива към
момента на дадените от него показания в хода на ДП. А обстоятелството, че в
деня на съдебното заседание той е бил обективно възпрепятстван да прецени дали
прочетените му показания са действителни, също не се отразява на тяхната
достоверност. Още повече за преценка
дали са достоверни не е задължително свидетелят да потвърди истинността им.
Същите са дадени под страх от наказателната отговорност на чл. 290,ал.1 от НК и
няма причина да се приеме, че същите са изначално лъжливи. В този смисъл е и
заключението на СПЕ. Още повече изнесените в тях обстоятелства напълно
кореспондират със същите такива, залегнали във всички обсъдени по-горе гласни
доказателствени средства.
Че горната престъпна група е работила и преди
инкриминирания период, разказва в показанията си, дадени в хода на ДП пред
орган на ДП, прочетени на основание чл. 281,ал.4, вр.ал.1,т.2
от НПК /л. 96,т.2/ и свидетелят К.К..
За това, че в интернет зали на „Д.“ ООД В. са оставяни
салфетки, бил чувал и св. Д.К. – управител на същото дружество. Същото
твърдение е залегнало в личните му показания.
Участието на подсъдимия К.И. в ръководството на
процесната ОПГ намира потвърждение и в показанията на св. П.К., дадени пред настоящия съдебен състав и в тези,
дадени от същия свидетел по НОХД 1491/2012г. по описа на СНС, 3 с на
14,11,2012г., прочетени на основание чл. 281,ал.1,т.2 от НПК. В същите
свидетелят разказва, че преди
задържането му / което според постъпилата справка от ГД ИН се е състояло на
25,11,2008г./ двамата братя Б. са му предлагали да работи за тях с наркотици.
Свидетелят разпозна в съдебна зала подсъдимия като единия близнак. А в
показанията си разказа, че след среща с двамата братя е започнал работа при
подсъдимия и брат му и е започнал да продава за тях кокаин. При това св. Н. Ш.
- К. му е носел количествата наркотични вещества и отново на него свидетелят е предавал парите
от продажбата им. Също пари от продажбата е следвало да предава и на св. П.П.. По-късно, на друга среща между свидетелят К. и св. С.И.
и подсъдимия ,двамата братя Б. предложили на свидетеля да започне работа като
охрана при св. К.Б.. Свидетелят приел и започнал да охранява св. К.Б., за която
разбрал, че тя отговаря за група травестити. В течение на работата си свидетелят многократно
виждал срещи между двамата братя Б. и св. Б.. По-късно св. К. започнал работа
като охрана при Б.. По-късно по нареждане на св. С.И. св. К. започнал да взима
пари от „някакви хора“ и да предава тези пари в повечето случаи на св. С.И., а
понякога и на подсъдимия. С течение на
времето по-често св. К. започнал да
взима пари от свидетелите К.Б. и Г.В.. По
същото време свидетелят К. виждал, че и св. Н. Ш. работи при Б. като охрана, а
понякога и взима пари от св. к.Б. съобразно броя на работещите при нея
травестити.
Въз основа на горните разсъждения
съдът не кредитира и показанията на св. Г.В., дадени пред друг съдебен състав на
съда по НОХД 1491/12г. по описа на СНС, прочетени на основание чл. 281,ал.1т.4
от НПК, както и показанията на св. И.Я., дадени в хода на настоящото съдебно
следствие досежно твърдяното в тях липса на участие
от страна на подсъдимия. В същите и двамата свидетели разказват иначе идентично изнесените в
обсъдените им обяснения в хода на ДП обстоятелства, но вече твърдят, че
единствените им контакти във връзка с разказаната от тях дейност са били със
св. С.И., а подсъдимият не е участвал изобщо.
По същите съображения съдът не кредитира и показанията на
св. Г.С., дадени в съдебно заседание досежно заявеното в тях обстоятелство, че подсъдимият не е участвал в престъпната
дейност, развива единствено от брат му – св. С.И..
Поради изложеното съдът не
кредитира и показанията на св. М.Й., дадени пред друг съдебен състав по НОХД
1491/12г. по описа на СНС, прочетени на основание чл. 281,ал.1,т.4 от НПК в
частта им,у в която свидетелят заявява,
че нареждания за дейността си в престъпната група е получавал единствено и само
лично от св. С.И..
Освен обсъденото вече – а именно, че доказателства за
участието в ръководството от страна на подсъдимия на процесната ОПГ, се намират
в изброените по-горе гласни доказателствени средства следва да се отбележи и
следното: Въпреки че посочените свидетели Г.В., Г.С. и М.Й. в показанията си,
които съдът не кредитира, заявяват за липса на участие от страна на подсъдимия
в престъпната дейност на брат му С.И., всички те твърдят, че К.И. неизменно и винаги е присъствал при разказаните от тях
събития – срещи със сводници, или разговори във
връзка с престъпната дейност на процесната ОПГ. Естествено, че не е житейски сериозно да се
очаква двама души да говорят едновременно, изричайки едно и също нареждане, или
пари да бъдат подавани в ръцете едновременно на двамата. Дори само фактът, че
двамата братя са непрекъснато заедно, води до извода, че и двамата съзнават и
целенасочено участват в ръководството на процесната ОПГ като градят единна
воля, която бива изказвана от един от двамата, а понякога бива свеждана до
изпълнителите дори от трето лице.
С оглед на всичко изложено
съдът прие за несъмнено доказано, че подсъдимият е участвал в ръководството на
процесната ОПГ наравно с брат си – св. С.И. и св. П. П.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието
си подсъдимият
е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 321,ал.3, пр.2,т.1, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият К.И. през периода от началото
на третата десетдневка на месец октомври 2008г до 10.04.2010г, в гр. В., курортен комплекс
„З.П.“ и на пътя гр. В. – ***, е ръководел със С.Д.И.и П.Г.П., организирана престъпна група с участници в групата – Н. Х.Ш., М.Д.Й., К.М.Б., Г.С.В., И.И. Я. и други неустановени лица, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 155 и чл. 159А от
НК.
Подсъдимият е изпълнил
обективните съставомерни признаци на горното е
престъпление именно като с лични действия, в резултат на лично формирана за
това воля е осъществявал ръководството на процесната ОПГ.
Съгласно
законовата дефиниция, залегнала в разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК,
„организирана престъпна група“ представлява
структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението се приема да
е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието или развита структура. Основна
характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен
критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление
трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е по-голям. А съгласно
трайната практика на ВКС по дела с подобни обвинения, за да е налице ОПГ по
смисъла на чл. 93, т. 20 от НК не е необходимо всички участници в групата да се
познават и да осъществяват пряк контакт помежду си. Достатъчно е всеки един от
тях да съзнава принадлежността си към
престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. При
това решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било
взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно
наясно със структурата и организационните връзки между членовете й.
Именно тези
достатъчни обстоятелства бяха установени по делото.
Първият съставомерен признак на процесното деяние по чл. 321, ал.1 НК е наличието на
трима, или повече участника. В настоящия казус, както беше отбелязано, по
несъмнен начин от доказателствата по делото се установи, че в процесната ОПГ е
имало 7 участника / Н. Ш., М. Й., К.
Б., Г. В., И. Я. /
и още трима /подсъдимият, С.И. и П.П./, които
са упражнявали ръководни роли. Че това не са просто група лица, независещи един
от друг, а съставляват именно ОПГ по смисъла на закона, съдът прави извод от
установените по делото взаимоотношения на тези лица. Както беше установено от
събраните по делото доказателства, всички участници са се познавали лично с
всеки един от ръководителите й, включително и с подсъдимия. При това всеки един
от участниците е имал една, или повече лични срещи с ръководителите, при които
срещи са уговаряни именно механизма и начина на работа. Така при срещите на
подсъдимия и брат му с всеки от посочените членове М. Й., К.
Б., Г. В., И. Я. е уточнено, че всеки от тези членове
следва да дава част от получената си печалба от работещите проститутки и
травестити, за които отговоря, на двамата братя. При това са уточнени
конкретните размери съобразно броят работещи проститутки и травестити, сезона и
местоположението им. Уточнени са също
дните, в които тези пари се дължат и лицата, които ще ги събират от името на
ръководителите от всеки един от участниците. Отново от доказателствата по
делото / а именно от всички кредитирани
като достоверни гласни доказателства/ беше установено, че направената уговорка
с всеки един от членовете е спазвана стриктно. При това именно някой от двамата
братя / преобладаващо св. С.И./ , или пък техния приближен – св. Н. Ш. е
поддържал телефонен контакт с всеки от членовете като им е съобщавал за деня,
мястото и лицето, на което следва да предадат уговорените пари. Именно това пък
е била задачата в процесната ОПГ на друг неин член - Н. Ш.. А както беше установено по делото, дори
когато подсъдимият не е давал лично нареждания на някой от членовете, той
неизменно е присъствал на съответния разговор, в който неговия брат С.И. е издавал тези
нареждания. При всички случаи получените
от сводниците- членове на процесната
ОПГ - М. Й., К.
Б., Г. В., И. Я. пари са достигали до двамата братя –
подсъдимият и св. С.И.. От своя страна подсъдимият и брат му са давали част от
тези пари на третия ръководител – П.П., а в някои
случаи взетите от П. пари са разделяни от него с двамата братя.
Тоест, всеки един от
членовете и ръководителите на престъпната група е
съзнавал принадлежността
си към същата
като решение за това всеки
един е взел напълно съзнателно, след проведени нарочно за това
срещи. Такова решение на база на информирано
съгласие и съзнаване за ръководство на процесната ОПГ е притежавал и подсъдимият.
От изложеното е
видно, че в конкретния казус са налице всички съставомерни
признаци на престъплението по чл. 321,ал.3,пр.2,т.1, вр.ал.1
от НК спрямо подсъдимия. Така на първо място са налице всички съставомерни признаци за съществуването на процесната ОПГ –
по несъмнен начин се установи количествения съставомерен
признак – наличие на трима и повече души. Установи се също така и тяхната
синхронизирана воля за извършване на общата цел. Налице е следващия съществен елемент на организираната престъпна
група, а именно – процесната такава е представлявала трайно структурирано
сдружение с предварително дефинирана цел. Както беше отбелязано, същата група е
действала в период близо година и половина, а целта е ясно дефинира при
осъществените срещи между подсъдимия и брат му и всеки един от участниците.
На следващо
място налице са и съставомерните признаци на ръководене от страна на подсъдимия
на така установената съществуваща ОПГ. Тук е мястото да се отбележи, че
изпълнително деяние на ръководството на ОПГ се осъществява чрез даване на
нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни
или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде
включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели.
При обсъждане на възникналото
противоречие досежно това обстоятелство /а именно дали подсъдимият е участвал в ръководството на
процесната ОПГ/ при обсъждане на доказателствения
материал, съдът отбеляза, че не
дава вяра на показанията на част от
свидетелите, които заявиха обратното, а именно ,че подсъдимият
само е присъствал на провежданите срещи и разговори от страна на
брат му, но не е участвал
пряко в ръководството на престъпното сдружение. Както вече беше
отбелязано по-горе, в множество свидетелски показания и обяснения в качеството
им на обвиняеми на сега вече свидетели, се съдържат доказателства за
ръководството от страна на подсъдимия К.И. на процесната
ОПГ. Дори свидетелите Г.В., Г.С. и М.Й.,
които в показанията си / некредитирани от съда в тази им част/ заявяват липса на участие от страна на подсъдимия в
престъпната дейност на брат му С.И., всички те твърдят, че подс. К.И.
неизменно и винаги е присъствал при
разказаните от тях събития – срещи със сводници, или
разговори във връзка с престъпната дейност на процесната ОПГ. От своя страна от
показанията на останалите свидетели, чиито показания съдът кредитира, се
установи, че не само че подсъдимият е присъствал на всяка една среща на брат си
с посочените сводници, но е участвал активно във
формиране на волята, която впоследствие най-често е изказвал пред тези същите сводници именно С.И.. При положение, че подсъдимият е
пълнолетен, зрял човек, със здрава психика, няма как дори да се твърди, че
присъствайки на всяка една от престъпните дейности, не е съзнавал, че участва в
ръководството на процесната ОПГ. Напротив, както беше отбелязано при излагане
на фактическата обстановка в настоящите мотиви, за това обстоятелство бяха
събрани несъмнени доказателства.
Не се отразява на
горния извод и обстоятелството, че няма каквито и да било доказателства, че
именно подсъдимия лично е свождал някого към
проституция, или пък е извършвал трафик на хора. За да бъде осъществено
престъплението ръководство на ОПГ, не е необходимо ръководителят с личните си
действия да извършва всички дейности, с които се занимава престъпната група. В
конкретния казус не е било необходимо именно подсъдимия К.И. лично да е свождал когото и да било към проституция, нито пък да е
осъществявал лично трафик на когото и да било. Достатъчно е, че същият е
участвал във формирането на волята за извършване на тези престъпления. Участвал
е в изграждането на организацията за извършването им чрез намиране на лица, които
се занимават с тези престъпления и е контролирал тяхното изпълнение.
От субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. В представното съдържание на
умисъла у подсъдимия е било включено не само знанието за съществувавена
на процесната група, но и знанието, че именно той, наред с брат си С.И. и П.П.
осъществяват формиране на целите и задачите на същата група и свеждането им до
знанието на участниците за изпълнението им.
От обективна
страна по делото не бяха събрани несъмнени доказателства относно това
подсъдимият да е образувал процесната ОПГ. Всички от изброените свидетели заявиха в
показанията си, че подсъдимият, заедно с брат му С.И. са се присъединили към
процесната ОПГ още под ръководството й от страна В.Ж., а по – късно на К.К. с прякор Д.. Именно след задържането на В.Ж. и К.К. Д., двамата братя
са заели вече ръководството на същата
група. Но същата група вече е била образувана и действаща.
Действително след заемане на
ръководството й, двамата братя са осъществили посочените срещи с нови сводници, сред които свидетелите К.Б., Г.В., Иван Я. и М.Й..
Именно в резултат на тези срещи цитираните сводници
са били привлечени да работят вече за подсъдимия и брат му С.. Отново следва да
се отбележи, обаче, че това привличане е станало във вече формирана ОПГ. А
смяната на някои от участниците на същата, включително и на ръководителите й,
не води до образуване на нова такава престъпна организация. Напротив, от
доказателствата по делото се установи, че същата престъпна група е действала
като се е занимавала именно с извършване на престъпленията, с които са се
занимавали членовете й вече под ръководството на двамата братя. Нещо повече,
както беше установено по делото, цитираните свидетели, привлечени от двамата
братя, вече са работили в различни периоди за същата престъпна групировка още
под ръководството на В.Ж. и К.К. - Д.. С оглед на
изложеното съдът прие, че в тази чу част обвинението, повдигнато спрямо
подсъдимия не е доказано както от обективна, така и от субективна страна,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда досежно
това обстоятелство.
За недоказано по несъмнен
начин съдът намери и обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия досежно участието в ръководенета
от тях ОПГ на Х.Г.Н., С.З.С.. Действително, както беше отбелязано в началото на настоящите мотиви, и
двамата свидетели са сключили споразумение с прокуратурата за извършено
престъпление по чл. 321,ал.3, вр.ал. 2 от НК. Като
участието, за което е одобрено същото споразумение, е именно в процесната ОПГ,
ръководена и от подсъдимия. Но от наличните към момента на провеждане на
настоящото съдебно следствие доказателства не се изведе такъв извод. При това
за участието на двамата по настоящото дело не само че не бяха събрани несъмнени
доказателства, но и каквито и да било такива. На практика нито един от
свидетелите не заяви в показанията си за подобно участие. А доказателства
относно същото не се откриха и в останалите доказателствени средства, събрани
по настоящото дело. С оглед на изложеното съдът прие, че и в тази чу част
обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия не е доказано нито от обективна, нито
от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда и досежно това обстоятелство.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно минало. Отекчаващи вината обстоятелства Съдът не констатира. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Въпреки липсата на отегчаващи
вината обстоятелства, смегчаващото не се
явява изключително, нито пък са налице многобройни такива, поради което и не може да бъде обоснован извода, че и най-лЕ.то, предвидено в закона наказание, би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Ето
защо Съдът и наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода. При преценка на размера на същото наказание
съдът отчете Д. изминал период от
инкриминирания до настоящия момент. Инкриминирания период е приключил на
10,04,2010г. Тоест, до настоящия момент са изминали около четири години и
половина. При това този дълъг период не е въз основа на каквото и да било
поведение на подсъдимия. Именно този дълъг период от време, по
преценка на Съда намалява актуалността
на наказателната репресия и налагането на подсъдимия на наказание лишаване от
свобода в размер над минималния,предвиден в закона. би било неоправдано. Още
повече съгласно чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи “ Всяко лице при определянето на неговите граждански права и
задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
.....” Въпреки изричните разпоредби на чл. 80 и чл. 81 от българския НК, които
регламентират сроковете, при които наказателното производство се изключва по
давност, именно регламентирания в чл. 6,
т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи разумен срок би трябвало да гарантира на
обвиненото в извършване на престъпление лице да понесе наказанието за
извършеното от него престъпление в срок, в който не само неговите права ще са
защитени, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха били
постигнати в пълен размер. С оглед на изложеното Съдът зае становище, че в
конкретния казус, и най-ниския,
предвиден в закона размер на наказанието
лишаване от свобода би осъществил
пълнота визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието, поради което и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 5 години. Според преценката на Съда именно това
наказание и в този размер се явява съответно на степента на обществена опасност
на деянието и дееца, поради което и е
справедливо. При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Съдът отчете приложеното свидетелството за
съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият не е осъждан преди
инкриминираното деяние. Но тъй като наложеното му наказание лишаване от свобода е в размер на 5 години, съгласно разпоредбата на чл. 60,ал.1,
пр.2 от ЗИНЗС подсъдимият следва да излежи наложеното му наказание в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 61,т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така
наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл.59,ал.1 от НК от така наложеното
наказание Съдът приспадна времето, през което
е изтърпявал мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА, считано от 11,04,2010г. до 22,03,2011г. като един ден
задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода, както и
времето, през което подсъдимият е изтърпявал мярка за неотклонение ДОМАШЕН
АРЕСТ, считано от 23,03,2011г. до 09,09,2011г. като
два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода
При обсъждане на веществените доказателства по делото
съдът взе предвид, че приложените като ВД Мобилен
телефон Нокиа № ***,Сим
карта Би кънект № ***,Мобилен телефон Нокиа № ***,Сим карта Фрог №***,Мобилен телефон Нокиа №
***, Сим карта Фрог № ***, Нож
с надпис „К.“, Мобилен телефон Нокиа № ***, Сим карта Виваком № ***,Мобилен
телефон Нокиа № ***, Сим
карта Фрог ***, Мобилен телефон Нокиа
№ ***, Сим карта Бконект № ***,
Мобилен телефон Нокиа № ***, Мобилен телефон Сименс А
50 № ***, Сим карта Вивател
№ ***, Сим карта М тел № ***, Мобилен телефон Самсунг № ***, Мобилен телефон Нокиа
1202 № ***, Сим карта М тел № 990800696891, Мобилен
телефон Нокиа 1208 № ***, Мобилен телефон Нокиа, иззет от л.а. БМВ ***. Са послужили за престъпната
дейност на подсъдимияа. Именно чрез тях подсъдимият и
останалите членове на процесната ОПГ а контактували помежду си, за да
осъществяват синхронизираната си престъпна дейност. Ето защо и на основание чл.
53 ал. 2 б. А от НК съдът ги отне в полза на държавата.
С оглед отпадане
необходимостта от запазване на веществените доказателства – метален прът с дължина около 1 м., метална
тръба с дължина около 65 см., увита с черно тиксо, метална тръба с дължина
около 98 см., метален бокс с 4 дупки, карта памет с надпис микро,
тефтерче с изписани листи, съдът постанови същите да бъдат унищожени като вещи
без стойност.
Останалите веществените
доказателства – фактура № ***., фактура
№ ***., листче с изписани цифри, бяло листче с изписани имена и цифри, бял лист
с надпис *** съдът постанови да останат по делото.
С
оглед изхода на делото и на
основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 1 046 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: