РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Плевен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430104452 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е ИМ от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
1***,Чрез пълномощника си юрк. Т. Д. К., редовно упълномощен с
пълномощно с рег. № 6914/13.05.2021 г. на нотариус с рег. № 271 на НК,
срещу Д. АЛ. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***.Твърди се, че в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане, постановено по ч. гр. д. №2306/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. Плевен, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на
09.06.2021г., предявява настоящите искове иск с правно основание чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.З и ал. 3 от ГПК относно вземанията на
заявителя срещу Д. АЛ. Н. в общ размер на 8032.47 лв. /осем хиляди тридесет
и два лева и четиридесет и седем стотинки/, от които: главница в размер на
3600.38 лв. /три хиляди и шестстотин лева и тридесет и осем стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 1175.52 лв. /хиляда сто седемдесет и
пет лева и петдесет и две стотинки/, възнаграждение за закупен пакет
1
допълнителни услуги в размер на 2418.84 лв. /две хиляди четиристотин и
осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ и законна лихва в размер на
837.73 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/,
дължима от 03.09.2019г. - датата на предсрочна изискуемост до 25.02.2021г.,
като за периода 13.03-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********.Вземането на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На 06.12.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********
между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, *** и Д. АЛ. Н.
като солидарни длъжници.ДОГОВОРЪТ е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 4300 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 265.83 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 6379.92 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3225.12 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 134.38 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 9605.04 лв.;
- Общ размер на вноска: 400.21 лв.;
- Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този
ДПК и ОУ.Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно,
2
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на
него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 400.21 лв. и падежна дата
всяко 1 -во число на месеца.На основание ОУ към ДПК във връзка с чл. 121-
чл. 127 от Закона за задълженията и договорите Д. АЛ. Н., в качеството си на
съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря
солидарно с *** при условията, посочени в договора.Твърди се, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 06.12.2017 г. превежда парична сума в размер на 4300.00 лв.
по посочена от длъжника *** банкова сметка (документ за кредитен превод
№ 15711385 с референция: 270РММР173400028 от дата
06.12.2017г.).Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********
длъжниниците дължат на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се
търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
в размер на 1175.52 лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и петдесет и две
стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 01.08.2018 г. до дата на предсрочна изискуемост -
03.09.2019 г.Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по
ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3225.12 лв. /три хиляди
двеста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/, като длъжникът е заплатил
сума в размер на 806.28 лв. /осемстотин и шест лева и двадесет и осем
3
стотинки/ и остават да бъдат заплатени на 2418.84 лв. /две хиляди
четиристотин и осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/.В
процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове,
както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства.Предметът на
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
Договора за потребителски кредит е следният:
Кредиторът са задължава да предостави на кредитоплучателя по негово
искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички
от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК
са ОУ, погасителен план и евентуално други приложения, като, но
не само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че
КП/СД е сключил такова.“Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението
„ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася
до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях.“Всяка една
и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и
ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за
отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на
ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и
4
неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане
и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на
определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да
е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези
възможности, които длъжника е получил и все още получава, съответно
всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със
закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да
се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита.
Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на
длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация.Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението
за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с
договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без
договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е
в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето,
сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на
кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за
такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.Длъжникът не е
изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само пет пълни и
5
една непълна погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № **********, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора
за потребителски кредит: „Кредиторът може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът/Оьдлъжника просрочат
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“, на
03.09.2019г. ДПК № ********** е обявен за предсрочно изискуем от страна
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжниците са изпратени
уведомителни писма, с което са информирани, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен.На Д. АЛ. Н. е изпратено уведомително писмо с
обратна разписка от страна на дружеството, с което е направен опит тя да
бъде уведомена, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Трябва
да се отбележи, че адресът, на който е изпратено уведомителното писмо с
обратна разписка до ответника е идентичен с този, който е посочен на всички
документи в договора. На този адрес, уведомителното писмо не е потърсено
от получателя. На посочения от ответника адрес е направен опит да се
уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и той не е
потърсил изпратеното от дружеството уведомление.
Към настоящия момент размерът на погасеното от *** и Д. АЛ. Н.
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 2400.71 /две хиляди и
четиристотин лева и седемдесет и една стотинки/. С плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 2327.33 лв. Сумата от 43.38 лв. е отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът
просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава
в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.“.
Сумата от 30.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от
КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение
за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно
6
събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за
телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения,
посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД
декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на ДПК
Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължи
в размер според актуалната към момента на възникване на задължението
Тарифа.“.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата Д. АЛ. Н.
дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 8032.47 лв.
/осем хиляди тридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, от които:
главница в размер на 3600.38 лв. /три хиляди и шестстотин лева и тридесет и
осем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на1175.52 лв.
/хиляда сто седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2418.84 лв. /две хиляди
четиристотин и осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ и законна
лихва в размер на 837.73 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет
и три стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********.В съответствие с изложеното, счита, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С
помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички
клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да
подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение
всички изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента
парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.Следва да се отбележи също, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без
да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът
не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считам за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри.Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
7
която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор,
така и с погасяването на кредита.Поради неизпълнението на договорното
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входираното в Районен съд - гр. Плевен. По заявлението е образувано ч. гр. д.
№ №2306/2021г. След като длъжникът е подал възражение срещу издадената
от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
09.06.2021г. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която
се претендира възнаграждение по сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 2418.84 лв.. като
на основание чл. 415. ал. 1 . т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД подава настоящия осъдителен иск. За останалата част от заявените
вземания на ищецът е указано да подаде установителен иск на основание чл.
415. ал. 1. т.1.С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД срещу длъжника Д. АЛ. Н., представляващо главница в
размер на 3600.38 лв. /три хиляди и шестстотин лева и тридесет и осем
стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1175.52 лв. /хиляда сто
седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ и законна лихва в размер на
837.73 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, както и да осъди длъжника да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2418.84 лв. /две хиляди четиристотин и
осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/.Претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от представител на
ответника, като са развити подробни съобпражения относно нищожност на
клаузите , за сумите, като се дължи само чистата сума по договар, след
приспъдане на заплатеното.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
С оглед фактическите твърдения на ищците, съдът намира, че е сезиран
8
с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване вземането на кредитора по издадена заповед по чл.410 от ГПК
по ч. гр.д. на РС-Плевени осъдителен за отхвърлената част от заявлението.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
докаже: наличие на заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието между
страните на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор и пакет от допълнителни услуги, по който ищецът е изправна страна
и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати
сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде
установено и наличието на забава на ответника и възникване на предсрочната
изискуемост на задълженията. Съответно - в тежест на ответника по делото е
да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, вкл. че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №
2306/2020г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми в установителния иск и че е отказано
издаване на заповед за претендираната сума по осъдителния такъв. Налице е
правен интерес за ищеца от водене на настоящото производство и както по
отношение на установителния, така и на осъдителния иск. Съдът приема, че
ищецът, чрез представените писмени доказателства, доказа наличието на
валидна облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт в размер на 4300лв. По делото е приложен
Стандартен европейски формуляр, който е попълнен от ответника на датата
на подписване на договора. От него е видно, че ищецът, в качеството си на
кредитор е предоставил преддоговорна информация във форма съгласно
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите
параметри, както в Договора за потребителски кредит. Отразено е, че
ответникът е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е
подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр,
който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
9
на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. От правна страна договорът е съглашение, което
изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на
насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Съдът
приема, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити
изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния договор за
потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени,
в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Подписването на договора от страна на ответника предполага, че той е прочел
подписания от него договор. Видно от Общите условия на договора, е
предвидена възможност кредитополучателят да се откаже от договора без да
дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването му. Няма данни ответникът
да е сторил това. Налице са доказателства за обстоятелството, че
договорената сума по кредита – 4300лв. е преведена по сметка на ответника. С
договора, страните са уговорили и заплащане на договорна лихва, в размер на
годишен лихвен процент - 41,17%, включена в месечната погасителна вноска.
Установява се и че в ОУ- подписани от ответника, страните са уговорили – в
чл.12.3, че при просрочие на две или повече последователни месечни вноски,
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост на кредита с писмено
уведомление, а не както твърди ищецът – автоматично. Независимо, че не е
уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост, кредиторът е
обявил такава на 03.09.2019г., като е изпратил писмо до нея, което не е
потърсено, но в случая по чл.13.4 е уговорено фингирано връчване. С оглед
обстоятелството, че срокът на договора – 06.12.2019г. е изтекъл преди
заявлението, то сумите са станали изискуеми и на това основание.Поради
изложеното, съдът намира, че, главницата по кредита се явява ликвидно и
изискуемо задължение от ответника, и като такова следва да се признае за
дължимо след установяване на непогасената част от нея. Още повече, че е
налице и признаие на иска за сумата 1889,29лв., след приспадане на заплатена
сума в размер на 2400,71лв./ за която няма спор/.
По отношение на лихвата забава, съдът счмита, че следва да се
отхвърли, тъй като не е доказан размера на същата, с оглед разпределената
доказателствана тежест.
10
По отношение на уговорената в договора възнаградителна лихва обаче, съдът
намира за установено следното: направено е възражение за нищожност на
клаузата за възнаградителната лихва, от страна на ответника, но и съдът,
съгласно практиката на ВКС, има правомощие служебно да констатира това.
Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор.
Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга,
като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в раздел 6 от договора,
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е
обща, като тя не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена.
Заедно с това, съдът приема, че клаузата противоречи на добрите нрави, по
следните съображения: Към датата на сключване на договора е налице
законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, по
реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е
посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е
икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил ограничен размера до
три пъти размер на законовата лихва. Към датата на сключване на договора -
законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10
пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе,
съобразно уговореното в договора ГПР /годишен процент на разходите/ е в
размер на 49,89%, което е само 0,11% по- ниско. Съдът намира, че в случая е
налице прекомерност при определяне на ГПР по договора – касае се за заемна
сума от 4300лв, със срок на връщане 24 месеца, и реално за 2 години при
такъв висок ГПР размерът на лихвата е половината от размера на заема,
независимо, че това не е изрично изписано в самия договор. Тази уговорка
противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Нищожната
клауза не може да се замести от такава за лихва за забава, тъй като е различна
тяхната функция и същност. Същевременно такова правомощие на съда е
предвидено само за търговските сделки, а в случая договорът за кредит не
представлява търговска сделка по отношение на потребителя. Поради
11
изложеното, съдът намира, че възнаградителна лихва в случая не може да
бъде присъдена, доколкото уговорката за начисляване на такава е нищожна и
не е породила правни последици за страните при сключване на договора.
Относно претенцията за осъждане на ответника за остатък за
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключено между
страните споразумение за предоставяне на такива, съдът намира същото за
нищожно,като вече се е произнесъл и по заповедното производстно,
доколкото посочените услуги в споразумението, озаглавени като
„допълнителни”, нямат характер на такива, а са пряко свързани със самото
задължение по кредита. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, като издаване на
удостоверения, различни референции и т.н., то така уговорени услугите -
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства - не касаят
допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с
управлението на кредита. Споразумението в случая се явява нищожно, т.к.
противоречи на законовата разпоредба на ал. 2 на чл.10а от ЗПК, сочеща, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отчете също, че
възнаграждението от 2418,84лв. е в висок спрямо отпусната по кредита сума,
което категорично поставя в неравноправно положение потребителя и тази
уговорка, като противоречаща на добрите нрави, е и на общото основание по
чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Същевременно противоречи на добрите нрави и
само обстоятелството, че възнаграждението по този пакет се дължи
предварително само за възможността да се ползва, но същевременно размерът
му е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът
намира, че условията на т.15 във всичките подточки от ОУ, озаглавени
„Допълнителни услуги“, са неравноправни, по смисъла на чл. 143 и сл. от
ЗЗПотребителите, и в този смисъл, те се явяват нищожни. Поради
изложеното, сумата за възнаграждение на кредитора за закупен пакет от
допълнителни услуги не се явява дължима от ответника, и претенцията за нея,
като неоснователна следва да се отхвърли.
12
Установи се по делото, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от
2400,71лв., както сам е отразил този неблагоприятен факт в представеното по
делото извлечение. Доколкото по делото се установява дължимост само на
главницата поради нищожност и неравноправност на другите клаузи, на които
се е позовал ищецът, плащанията могат да се отнесат само към
действителното задължение от 4300лв. главница. Поради горното, съдът
намира, че основателен поради всичко гореизложено, се явява само
установителният иск за главница, и то в размер на 1889,29лв. и
установителната претенция следва да бъде уважена до този размер. Разликата
за претенцията за главница до размер на 3600,38лв., както и изцяло иска за
установяване дължимост на договорното възнаграждение от 1175,52лв. и
лихва за забава 837,73лв., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен осъдителния иск за
сумата от 2418,84лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги.
При този изход на делото, съдът следва да присъди по компенсация
разноските в исковото производство, съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете. Разноските на ищеца възлизат на 180,15лв. държавна такса, и
300лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/.
Разноските на ответника в исковото производство са в размер на 800лв./ касае
се за няколко иска- установителни и осъдителен/, съобразно изхода на делото,
дължими на ищеца са 11.36лв., а на ответника – 381.83лв., или по
компенсация ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
498,90лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, от които съобразно изхода на настоящия спор, се
явяват дължими сумите от 38,13лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Д. АЛ. Н., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на
13
„ПРОФИ КРЕДИТ България”, ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление *** - управители, сумата от 1889,29 лв. - главница, дължима по
Договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт №
**********/06.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.02.2021г. - датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2306/2021г. на ПлРС до
окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1385/12.4.2021г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо „ПРОФИ КРЕДИТ България”, ЕООД, ***, че за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 1385/12.4.2021г., дължи разликата
от 3600,38 лв. - главница, сума в размер на договорно възнаграждение
1175,52лева за периода 01.08.2018г. до 03.09.2019г.; лихва за забава
837,73лева за периода 03.09.2019г. до 25.02.2021г./ без периода 13.03.-
13.07.2020г./
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск с правно основание чл.
415, ал. 1 т. 3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Д. АЛ. Н.,
ЕГН**********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”, ЕООД, ***, на
сумата от 2418,84лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
по Договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт №
**********/06.12.2017г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”, ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. АЛ. Н., ЕГН**********, по
компенсация разноски в исковото производство в размер на 498,90лв.
ОСЪЖДА Д. АЛ. Н., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България”, ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по ч.гр.д. № 2306/2021г. на ПлРС в размер на 38,13лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14