Р     Е     Ш    Е    Н     И   Е

 

 гр.София, 01.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VII въззивен с-в в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА                                                          

                                                                 Мл. с-я: СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Светослава Матеева като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧХД № 1571 по описа за 2021 г. и за да сe произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С разпореждане от 25.02.2021 година по НЧХД № 15710/2020 г. Софийският районен съд, НK, 99 състав е върнал депозираната тъжба от частния тъжител С. Г.Г., тъй като същата не е изпълнила указанията, дадени от съдията-докладчик за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК в предоставения ѝ за това седмодневен срок, като е прекратил наказателното производство по описаното дело на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т.2 НПК.

Срещу разпореждането е постъпилo “заявление“ от частния тъжител Г.. В същото частния тъжител изразява несъгласието си с постановеното разпореждане на СРС, поради което и СРС е приел, че депозирания документ представлява жалба срещу прекратяването на наказателното производство.

В жалбата се излагат съображения, че тъжителят е с влошено здравословно състояние, следствие от причненото спрямо него престъпно посегателство. Твърди се, че са изпратени допълнителни разяснения.

В този смисъл се отправя искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно се отправя молба към съда да се дадат допълнителни указания на тъжителката, за да може същата да отстрани неяснотите.

 С определение по реда на чл. 327 и сл. НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е приела, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Заявява, че не е съгласна с прекратяването и моли съдът да се произнесе по отношение на неправомерното проникване в дома й.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на разпореждането съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното :

    В СРС е внесена тъжба от частния тъжител С. Г.Г., въз основа на която е образувано НЧХД № 15710/20 година.

   С разпореждане от 02.02.2021 година на СРС, НО, 99 състав съдията-докладчик е констатирал, че тъжбата не отговаря на изисквания на чл. 81, ал. 1 НПК, оставил е без движение същата и е указал на частния тъжител да приведе в седмодневен срок от съобщението за това тъжбата с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, като е посочил конкретни изисквания за съдържанието на последната.

Препис от разпореждането на съдията-докладчик е връчен на 10.02.2021 година на частния тъжител.

       С разпореждане от 25.02.2021 година по описаното дело съдията-докладчик е констатирал, че указанията му не са изпълнени в указания срок, като тъжбата не е приведена в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, с оглед на което е прекратил наказателното производство на чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т.2 НПК. Първоинстнционният съд подробно е изложил аргументи във връзка с липсата на конкретизация по отношение на факти, относими към предмета на делото. Посочил е също, че не е внесена държавна такса или поне не е приложен платежен документ за това, както изисква разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му решаване във въззивното производство:                                  Въззивната жалба е неоснователна.           

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че подадената тъжба от частния тъжител Г. не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, не е дал ход на тъжбата и е указал на частния тъжител да приведе същата с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, като е предоставил седмодневен срок.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 5, т.2 вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.

В тази връзка, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуално - валиден документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава. На следващо място, в частната тъжба следва да се посочат и конкретни обстоятелствата, свързани с престъплението,в това число колко деяния са извършени, дата и място, на които са осъществени, както и в какви точно действия се състои инкриминираното посегателство. Необходимо е да се приложи и документ за внесена държавна такса.

В настоящия случай, тъжбата е насочена срещу лице с имена Орлин Марков. Предоставените данни се явяват недостатъчни, за да бъде установена самоличността на лицето, което следва да бъде привлечено към наказателна отговорност. Следва да се посочи, че първият съд в разпореждането си, с което оставя без движение тъжбата, указва на тъжителя Г., че ако същата не разполага с такава информация, има възможността да поиска да й бъде издадено съдебно удостоверение. Такава инцициатива от С.Г. също не е предприета.

Налице са и други празноти във връзка с дата, на която е осъществено деянието или деянията. При липса на такава информация, съдът не би  могъл да направи преценка дали тъжбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок.

Неоснователно е и искането на частната тъжителка Г. за предоставяне на нов срок, в който да отстрани посочените празноти. Това е така, тъй като предоставения й с разпореждане на съдията-докладчик от 02.02.2021 г. 7-дневен срок се явява преклузивен такъв. Същата не е предоставила доказателства за наличието на уважителни причини, поставящи я в невъзможност да отстрани нередовностите, поради което настоящата инстанция намира, че съображенията й в тази насока се явяват несъстоятелни.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че въпреки наличния процесуален резултат, правото на частния тъжител да подаде нова тъжба пред първоинстанционния съд за образуване на наказателно производство от частен характер не е преклудирано, като същият може да сезира отново съда за защита на своите права, като подаде частна тъжба и заплати съответната държавна такса за разглеждане на същата, в случай че е спазен шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Мотивиран от тези съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, VII  въззивен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.02.2021 година по НЧХД № 15710/2020 година на  Софийски районен съд, НK, 99 състав

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

                                                                                              2.