№ 307
гр. Смолян, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20235400500369 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 – 273 ГПК.
С Решение № 67/27.06.2023 г. по гр.дело № 227/2021 г. Девинският
районен съд отхвърля предявения от Ю. С. Т. против И. А. Т. иск по чл.31, ал.2 от ЗС за
плащане на сумата от 8121,50 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е
лишен, поради неползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствен имот пл.№ 376, с площ от 551
кв.м., образуващ УПИ – VI-376, в кв.46, от ПУП на с.Змеица, утвърден със Заповед № А-
220/04.07.1990 г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-
377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375, и югозапад-река, за времето от
31.04.2018 г. до 31.05.2021 г. вкл., през което време съсобственият имот е бил ползван лично
от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 8 121,50 лева, считано от
завеждането на делото – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение Девинският районен съд разпределя правото на
ползване между Ю. С. Т. и И. А. Т. по ПЪРВИ вариант от заключението на вещото лице
инж. А.П. по СТЕ, както следва:
Дял Първи: Ю. С. Т. ще ползва североизточната половина на имота откъм
ул. Виденица, заедно с площта под собствената жилищна сграда, като размерът на дела е
275,50 кв.м., оцветена с розов цвят на скица /л.99/;
Дял Втори: И. А. Т. ще ползва югозападната част на имота с площ
1
275,50 кв.м., заедно с площта под масивната плевня, оцветена със син цвят на скица /л.99/.
Постановено е, че скицата на вещото лице инж. А.П. по първи вариант
/л.99 по делото/ по допуснатата и назначена СТЕ е неразделна част от решението.
Също така, И. Т. е осъден да плати на Ю. Т. 225 лева разноски.
Срещу това решение са постъпили допустими въззивни жалби както от
Ю. Т., така и от И. Т..
С въззивна жалба вх.№ 2122/14.07.2023 г. Ю. С. Т., чрез своя
пълномощник адв. Н.П., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от
него иск по чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 8 121,50 лева обезщетение за ползата, от която Ю.
Т. е лишен, поради неползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствен имот пл.№ 376, с площ от
551 кв.м., образуващ УПИ VII-376, кв.46 от ПУП на с.Змеица, с описани граници и съседи,
за времето от 31.04.2018 г. до 31.05. 2021 г. вкл., през което съсобственият имот е ползван
лично от ответника, ведно със законната лихва върху 8 121,50 лева от завеждане на делото -
21.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Ю. Т. иска отмяна в тази част и
уважаване на иска му изцяло.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба И. А. Т.,
чрез адв.Ж.Ч., я оспорва и моли отхвърлителната част на решението да се потвърди.
С въззивна жалба вх.№ 2127/17.07.2023 г. И. А. Т., чрез
пълномощника адв. Ж.Ч., оспорва решението в частта, с която е разпределено ползването на
имота, като на Ю. Т. е предоставен дял Първи, а на И. Т. – дял Втори.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба Ю. С. Т.,
чрез адв.Н.П., я оспорва и настоява решението в частта за разпределяне ползването да се
потвърди.
В съдебно заседание ищецът Ю. С. Т., редовно призован, не се явява. За
него пълномощникът адв.Н.П. поддържа жалбата му и оспорва тази на насрещната страна И.
Т..
Ответникът И. А. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител на съдебните заседания.
Въззивният съд намира, че решението в частта, с която е отхвърлен искът
на Ю. Т. по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение и лихвата върху него следва да се
потвърди; а в частта за разпределението на ползването – да се отмени и да се постанови
ново.
Съображенията за това са следните:
Не е спорно по делото и е видно и от събраните доказателства, че Ю. Т.,
който е съсобственик при равни права/по ½ ид.част/ с ответника И. Т., на имот пл.№ 376, с
площ от 551 кв.м., за който е отреден УПИ VІІ-376, кв.46, по ПУП на с.Змеица, общ.Девин, е
бил лишен от ползването на своята ½ ид.част от имота за времето от 30.04.2018 г. до
31.05.2021 г., тъй като не е имал достъп до него заради осъщественото към м.март 2018 г. от
2
И. Т. заграждане на имота с прозирна метална ограда с голям плъзгащ се портал за
автомобили и малка врата за пешеходен достъп на североизточната граница на УПИ - улица
„Виденица“, от които не е давал ключове на ищеца. Достъп до имота Ю. Т. получава чак
при принудителното изпълнение на решението на Девинския районен съд с № 88/25.03.2019
г., постановено по гр.дело № 169/2018 г., в потвърдената от горните инстанции част, с която
на осн.чл.108 ЗС И. Т. е осъден да предаде на Ю. Т. владението върху ½ ид.част от същия
имот. Това предаване се осъществява на 01.06.2021 г., на която дата е съставен Протокол за
въвод във владение на имота от ДСИ по изп.дело № 24/2021 г. на СИС при Девинския
районен съд. Тогава ответникът предава на ищеца ключове от малката врата за пешеходен
достъп откъм улица „Виденица“.
С исковата молба /л.7 и сл. от делото на РС/, по която е образувано гр.дело
№ 169/2018 г. на Девинския районен съд, са предявени от Ю. Т. искове по чл.108 да се
признае за установено спрямо И. Т., че е собственик на ½ ид.част от имота и да бъде осъден
И. Т. да му предаде владението върху нея; както и по чл.109 ЗС да бъде осъден И. Т. да
прекрати неоснователните си действия, с които му пречи да ползва имота, изразяващи се в
поставяне на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуваща дървена
ограда, и изграждане на масивен строеж, като премахне мрежата, бетонната стена с кофраж
и масивния строеж.
В тази искова молба не се съдържа искане от Ю. Т. до И. Т. да му плаща
обезщетение за това, че е лишен ползването на имота, т.е. няма отправено писмено
поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Това писмено искане следва да е покана, отправена
към ползващия съсобственик, именно да плати обезщетение на неползващия, а не само да му
предаде владението/да ползва имота.
Съдебната практика е категорична и последователна, че, за да е основателен
искът по чл.31, ал.2 ЗС, освен, че ищецът и ответникът трябва да съсобственици; ответникът
да ползва имота сам, по смисъла, вложен в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС; ищецът да
установи пропуснатата полза; е необходимо още едно условие - ищецът да е отправил
надлежна писмена покана до ответника именно за заплащане на обезщетение. Както
правилно е изтъкнато и в решението на Девинския районен съд, в мотивите на посоченото
тълкувателно решение също изрично е посочено, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение. Такова тук липсва, т.е.,
отсъства последното от кумулативно необходимите условия за уважаване на ищцовата
претенция. Затова правилно е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за сумата от
8 121,50 лв.
Представените от жалбоподателя Ю. Т. решения на ВКС не съдържат
различно разрешение на спорния въпрос; напротив, и в тях е прието, че е необходимо да се
отправи покана именно да се плати обезщетение, а не друга покана, независимо под каква
форма.
Частта от решението, касаеща разпределяне ползването на дворното място
по реда на чл.32, ал.2 ЗС, е неправилна. Тя не постига максимално удовлетворяване на
3
страните с оглед правата им върху съсобствения им имот и необходимостта и двете страни
да имат достъп от улица „Виденица“, тъй като до дворното място няма достъп от другаде.
Както е прието в съдебната практика, „Основното правило, от което се ръководи съдът при
постановяване на своето решение, което по своя характер е акт на съдебна администрация, е
при спазване обема на правата на всеки съсобственик да бъде дадена възможност за реално
ползване на съсобствената вещ.“ /напр.Решение № 155 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
800/2007 г и мн.други/. При избрания от РС-Девин вариант на разпределение, само ищецът
Ю. Т. има достъп от тази улица до определената му за ползване част, а ответникът – само от
означено на скицата мостче върху реката от югозапад, което обаче вече не съществува.
От въззивния съд са изслушани основно /от 17.10.2023 г./ и допълнително
/от 22.11.2023 г./ заключения по СТЕ, изготвени от вещото лице инж.И. М..
От основното заключение се изяснява, че същият мост към момента на
огледа през ноември 2023 г. вече не съществува. Той е бил направен за пешеходно
преминаване между прилежащите на реката имоти, а не за пътна връзка. До него няма
достъп на автомобили и не е бил направен с цел преминаване на такива. Експертът цитира
част от приложеното решение по гр.дело № 169/2018 г. на ДРС (лист 17 на гр.дело №
227/2021 г. на ДРС), в което е отбелязано, че: "реката между процесния имот план.№ 376,
образуващ УПИ VII-376, кв.46 от действащия план на с.Змейца, и имот план.№ 363, кв.47, се
премоства от съществуващ на място дървен мост. Мостът е изграден от дървена носеща
конструкция, покрита с талпи. Широк е 83 см. и премоства разстояние от около 4.20 м.
Откъм имот № 376 до моста се достига чрез дървена стълба. През така описания мост може
и към момента се извършва пешеходен достъп от имот план.№ 363, кв.47, до стопанската
сграда в процесния имот. На мястото на съществуващия мост е технически възможно да се
изгради мост, през който да се извършва транспортен достъп до стопанската сграда в
процесния имот. Но поради голямата денивелация в имот план.№ 363, кв.47, транспорт с
кола до моста не може да се осъществи”.
Вещото лице инж.М. установява още, че имот план.№ 376 по плана на
с.Змейца от 1990 г., без жилищната сграда на ищеца, е с площ от 551 кв.м., а с нея е 621
кв.м. На приложената скица той предлага разпределение на ползването на имота на два дяла
с равни площи по 310.50 кв.м. и с достъп от улица’’Виденица”. Съобразява, че стопанската
сграда има вход от северозапад и предвижда минимална площ за достъп до него, както и за
обход на сградата в тази част. Дял 1 /на скицата на л.57 от въззивното дело/ е повдигнат в
зелен цвят и включва жилищната сграда на ищеца Ю. Т., а дял II, повдигнат в жълто на
същата скица, включва стопанската сграда и гаража, които се ползват от ответника И. Т.. В
обясненията си на съдебното заседание от 08.11.2023 г. вещото лице изяснява, че
документът за собственост не включва цялата площ на имота, в това число и площта на
жилищната сграда на ищеца. Действителната площ на имота, разпределението на чието
ползване е спорно, е установена от вещото лице на място и тя възлиза на 621 кв.м., а не на
551 кв.м.
Съгласно допълнителното заключение, изготвено въз основа на
4
поставената от въззивния съд задача да се изготви скица - вариант към заключението, като
се предвиди подход към дела на жалбоподателя Ю. Т. от съществуващата пешеходна врата,
която е към улица „Виденица“, вещото лице предлага втори вариант за разпределение
ползването на имот план. № 376 по плана на с.Змеица от 1990 г. В него се предвижда подход
към дела на жалбоподателя Ю. Т. (повдигнат в зелен цвят на скицата на л.73 от въззивното
дело) от съществуващата пешеходна врата. За целта, освен обособените два дяла по 307
кв.м. за ползване от съсобствениците, е обособена и обща част (повдигната в сив цвят) с
площ от 7 кв.м., която ще служи за преминаване към тях от същата врата.
Въззивният съд намира, че именно този последен вариант следва да
послужи за разпределяне ползването на имота, тъй като той отчита равните права на всеки
от двамата съсобственици от по ½ ид.част; местоположението на собствената само на
ищеца жилищна сграда в северозападния ъгъл на дворното място; наличието на метална
входна врата откъм североизток за пешеходен достъп до имота откъм улица “Виденица“ и
дълъг метален портал с ограда към същата улица; ползването от ответника на стопанската
сграда и гаража, намиращи се в югоизточната част на имота; влошените отношения между
страните; установения от въвода във владението от ДСИ начин да се влезе в имота, при
който на ищеца е предоставен ключ от тази метална врата за пешеходен достъп, а
ответникът използва, освен нея, и металния портал откъм същата улица; несъществуването
на мостчето, обозначено с кафяво на скицата към обжалваното решение на ДРС. Затова, след
отмяна на решението в частта по чл.32, ал.2 ЗС, ползването на имот пл.№ 376 следва да се
разпредели по този последен вариант, онагледен на скицата към допълнителното СТЕ на
инж.М. пред въззивния съд.
На осн.чл.78, ал. и ал.3 ГПК Ю. Т. следва да бъде осъден да заплати на И.
Т. сумата от 345,75 лв. разноски по компенсация за двете инстанции.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/27.06.2023 г. по гр.дело № 227/2021 г.
на Девинския районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл.31, ал.2 ЗС, предявен
от Ю. С. Т. за осъждане на И. А. Т. да му плати сумата от 8 121,50 лева обезщетение за
ползата, от която е лишен, поради неползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствен имот пл.№
376, образуващ УПИ – VI-376, в кв.46, от ПУП на с.Змеица, утвърден със Заповед № А-
220/04.07.1990 г., при граници и съседи: северозапад-имот пл.№ 377, образуващ УПИ VI-
377; североизток-имот пл.№ 375, образуващ УПИ VIII-375, и югозапад-река, за времето от
31.04.2018 г. до 31.05.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 8 121,50
лева, считано от завеждането на делото – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред Върховния касационен
5
съд в едномесечен срок от връчването му на страните, което за ищеца Ю. Т. да се извърши
лично, поради внезапно настъпилата смърт на неговия пълномощник адв.Н.П., а за
ответника И. Т. – чрез пълномощника му адв.Ж.Ч..
ОТМЕНЯ Решение № 67/27.06.2023 г. по гр.дело № 227/2021 г. на
Девинския районен съд в ЧАСТТА, с която И. Т. е осъден да плати на Ю. Т. 225 лв.
разноски; както в ЧАСТТА, с която по реда на чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на
имот пл.№ 376, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ – VI-376, в кв.46, от ПУП на с.Змеица,
утвърден със Заповед № А-220/04.07.1990 г., по първи вариант от заключението на вещото
лице инж. А.П., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването между Ю. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.
Змеица, община Доспат, обл. Смолян, ул. Виденица № 14, и И. А. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с. Змеица, община Доспат, обл. Смолян, ул. Стадиона № 3, на имот пл.№ 376,
образуващ УПИ – VI-376, в кв.46, от ПУП на с.Змеица, утвърден със Заповед № А-
220/04.07.1990 г., по варианта по допълнителното заключение на вещото лице инж. И. М. от
22.11.2023 г., с приложената към него скица, както следва:
Ю. С. Т., с ЕГН **********, ще ползва дял ПЪРВИ, в северозападната
част на имот, включващ и площта под собствената му жилищната сграда, с площ от 307
кв.м., оцветен в зелен цвят на скицата, която, приподписана от настоящия съдебен състав, е
неразделна част от настоящото решение;
И. А. Т., с ЕГН **********, ще ползва дял ВТОРИ, в югоизточната част
на имота, с площ от 307 кв.м., включващ и площта под ползваните от него гараж и
селскостопанска постройка, оцветен жълт цвят на скицата, която, приподписана от
настоящия съдебен състав, е неразделна част от настоящото решение.
За ОБЩО ползване между Ю. С.
Т., с ЕГН **********, и И. А. Т., с ЕГН **********, се определя площта от 7 кв.м. в
северозападната граничеща с ул.“Виденица“ част на имота, оцветена в сиво на скицата,
която, приподписана от настоящия съдебен състав, е неразделна част от настоящото
решение.
Решението в тази част не подлежи на обжалване заради ограничението по
чл.280, ал.3, т.2, пр.9 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Змеица, община Доспат,
обл. Смолян, ул. Виденица № 14, да заплати на И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.
Змеица, община Доспат, обл. Смолян, ул. Стадиона № 3, сумата от 345,75 лв. /триста
четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по компенсация за двете
инстанции.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7