Решение по дело №1/2023 на Административен съд - Кюстендил

                                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 47

                                                гр.Кюстендил, 09.03.2023год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори  февруари  през  две  хиляди   двадесет  и  трета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

    АСЯ  СТОИМЕНОВА

 

при  секретаря  Антоанета Масларска и с участието  на  прокурора  Марияна  Сиракова, като  разгледа   докладваното от  съдия  Стойчева  КАНД № 1 по описа  за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

И.М.М. ***, чрез пълномощника си адв. Д.М., оспорва с касационна жалба решение № 269 от 23.11.2023г. на  Районен  съд – Кюстендил  по  АНД № 351/2022год., с което е потвърдено  Наказателно постановление № 22-1139-000441   от  21.03.2022год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с недоказано съставомерно деяние, а на процесуалните правила - с нарушено право на защита. Прави се искане за отмяна на решението и на наказателното постановление.

Ответникът – началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил,  чрез процесуалния си представител  юрк Г. Б.,  изразява  становище за неоснователност на касационната жалба.  Счита оспореното НП за законосъобразно, а решението за потвърждаването му – за правилно.  

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна. Съображенията са следните:

Предмет  на  въззивно  оспорване  е  Наказателно постановление № 22-1139-000441   от  21.03.2022год.,  издадено от  началник  Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, с което на касатора И.М.М. са наложени административни  наказания  “глоба” в размер на 1000,00лв.  и  “лишаване от право да управлява  МПС”  за срок 12 месеца, на осн. чл.174,  ал.1, т.2  от ЗДвП.

Оспореното НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 607008/08.03.2022г.,  който е връчен на нарушителя на датата, когато е издаден.

В  НП е посочено, че  на 08.03.2022год.,  в 23,11часа в гр. Кюстендил,  по ул. “Гранички път”, при сграда № 11, в посока ул.  ”Цар Борис І”,  М.  управлява лек автомобил  “Хонда СРВ” с рег. № КН7254ВХ след употреба на алкохол. Сочи се, че същата е установена с техническо средство “Алкотест дрегер“  7510 с фабричен №  ARDM 0266, който е отчел 1,08 промила наличие на алкохол в издишания от водача въздух; че на същия  е издаден талон за медицинско изследване № 094717, а при извършеното такова е установено наличие на етилов алкохол в изследваната кръвна проба в концентрация от 1,19 промила, видно от ПХИ № 118/14.03.2022г. на НТЛ при ОДМВР – Кюстендил; че водачът  има мирис на алкохол и е заявил, че е пил ракия - около 100 грама. Предвид изложените обстоятелства, АНО е приел, че лицето управлява МПС с концентрация на алкохол  в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а  деянието е квалифицирано  като административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

 Издаденото НП е връчено на нарушителя на 23.03.2022г.,  а жалбата е депозирана  чрез  АНО до съда на 25.03.2022г. В същата се сочат доводи за процесуални  нарушения  в АУАН и НП, а по същество се оспорва релевираното деяние по съображения  за необективност на проведеното химическо изследване за алколохна концентрация. Прави  се  искане за повторно извършване на  химическа експертиза от друго вещо лице като се използва кръвта от взетата контролна проба. Делото е образувано на 31.03.2022г., а в насроченото съдебно заседание за разглеждане на въззивната  жалба  на 23.05.2022г.,  съдът се е произнесъл по искането на нарушителя  за повторно изследване с определение за отхвърляне на същото. Идентично е произнасянето на въззивния съд в проведените съдебни заседания на 19.09.2022г. и на 27.10.2022г., а делото е решено въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

  При  горните  данни,  районният съд  постановява  оспореното  решение, с което потвърждава  издаденото наказателно постановление като законосъобразно. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  и че релевираното деяние е доказано с данните от химическото лабораторно изследване, с което е установено наличие на етилов алкохол в кръвната  проба на нарушителя в концентрация от 1,19 промила.     

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон и с процесуалните правила на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е неправилно, поради което и на осн. чл.222, ал.1 от АПК следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора за отмяна на процесното  наказателно постановление. Формираните от районния съд изводи за  липса  на  съществени  процесуални  нарушения и за доказаност на съставомерното  деяние,  са  необосновани  от събраните доказателствени средства  и  са неправилни с оглед относимите  разпоредбите  на  чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.26 и сл. от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози  /Наредба № 1/19.07.2017 г./.

Противно на приетото в оспорения съдебен акт, касационният съд констатира нарушено правото на защита на нарушителя и недоказаност на  релевираното деяние. Безспорно е по делото, че  административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като съставомерният признак  относно  алкохолната концентрация от 1,19 промила е установен с протокола за химическо изследване от 14.03.2022г.  Безспорно е също, че след връчване на НП на 23.03.2022г.,  с предявената на 25.03.2022г.  въззивна жалба, нарушителят е поискал повторно извършване на химически анализ, което е  отхвърлено като неоснователно от районния съд  с определения от  23.05.2022г.,  19.09.2022г. и  27.10.2022г.  Произнасянето  в изложения  смисъл  на  въззивната  инстанция  е  незаконосъобразно  и  в  противоречие  с  разпоредбата  на чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.,  в  която е регламентирано правото  на нарушителя  да поиска  повторно извършване на химически анализ на кръвната проба. С отказа си да допусне  повторен  анализ, съдът е възпрепятствал възможността на жалбоподателя  да реализира в пълен обем правото си на защита и конкретно да установи  наведените доводи, че не е налице съставомерно деяние оспорвайки  по надлежния процесуален ред  доказателствената  сила  на  протокола от химическо изследване.  При  наличие на предпоставките по чл.27, ал.3 от Наредбата за упражняване на правото, за органа по производството е възникнало задължението да допусне  повторно извършване на химически анализ.   В  случая  срокът за упражняване на правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата е  спазен  с подадената в 7-дневния  срок от връчване на наказателното постановление  жалба, а  към  тази  дата  не е  изтекъл и  тримесечният  срок  по  чл. 26, ал. 4 от Наредбата  за съхранение на пробите кръв.  Правото на повторен химически анализ по  чл. 27, ал. 3  от Наредба № 1/19.07.2017 г. не е поставено в зависимост от други  процесуални условия, поради  което  след получаване на жалбата, съдът  като орган по производството, е следвало да уважи  искането на нарушителя.  Дължимо е било да се  допусне извършването на повторно химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол в предоставената от жалбоподателя  проба  и  да се   изпрати  издадения  акт  в  НТЛ при ОДМВР – Кюстендил, където следва да се  съхранява контролната  проба. Както се посочи,  с  отказа си  по  искането за повторен химически анализ, в случая съдът  е  възпрепятствал  провеждането на  изследването, а и последното вече не може да бъде извършено поради изтичане на срока  за съхранението на пробите  по чл.26, ал.4 от Наредба  № 1/19.07.2017г.   Допуснато е   нарушение  на  изискванията на    чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г.,  което е  ограничило  правото на защита  на  нарушителя и гарантираната му от закона възможност да иска събиране на доказателства по делото.

От друга страна, осуетеното  повторно изследване  на  кръвната проба  сочи на  неустановеност  на концентрацията алкохол, като съставомерен признак от обективната страна на релевираното деяние.  След като законодателят е допуснал провеждането на контролно изследване по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,  то  резултатите от него биха били  определящи за прилагане на санкцията. Предявеното обвинение е недоказано от резултата от изготвената химическа експертиза поради надлежно проведеното оспорване на същата от нарушителя. Констатираното процесуално поведение  на  съда по искането на нарушителя, има за  последица  невъзможност да се установи действителната концентрация на алкохол и наличието на съставомерно деяние. Последното се явява недоказано, а издаденото  наказателно  постановление  е  незаконосъобразно. Като го е потвърдил  районният съд е постановил неправилно решение, което  касационната инстанция ще отмени. Дължимо е произнасяне по реда на чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН  за отмяна и на процесното наказателно постановление.

Водим от гореизложеното, Административният съд

                                                           

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 269  от  23.11.2022г.  на  Районен  съд – Кюстендил  по  АНД № 351/2022год.,  и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1139-000441 от 21.03.2022год.,  издадено  от  началник  Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, с  което  на  И.  М.  М., ЕГН **********,***,  са наложени административни  наказания  “глоба” в размер  на  1000,00лв.   и   “лишаване от право да управлява  МПС”  за срок 12 месеца, на осн. чл.174,  ал.1,т.2  от ЗДвП.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.