ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 705
гр. ХАСКОВО, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500540 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Ф. Н. Г. – е останал
недоволен от определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 05.07.2022 год. по гр.д. № 142 / 2022 год. по описа на Районен
съд – Димитровград, с което е оставено без уважение искането му за приемане
на претенции по сметки за сума от ½ от общо 20 000 лева, платени от негов
личен влог, от която 10 000 лева – за покупко – продажба на допуснатия до
делба недвижим имот в гр.*** и 10 000 лева – платени за снемане на
ипотеката върху същия имот, както и за заплащане на половината от сумата,
която е платил като разходи за храна, облекло и лекарства на поставения под
запрещение Г.Н.Н., във връзка с изпълнение на задължения по договори за
прехвърляне на недвижими имоти в гр.***, допуснати до делба, срещу
задължение за гледане и издръжка, поради което го обжалва с искане
определението да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност –
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания да приеме
за съвместно разглеждане на предявените от него претенции по сметки,
заявени в делбеното производство.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен
отговор от Н. И. И. с доводи за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Н. И. И.
против Ф. Н. Г. за делба на три недвижими жилищни имота, два от които в
гр.*** и един – в гр.***, с твърдения, че вещите са придобити по време на
1
брака й с ответника, сключен на 03.12.1989 год. и прекратен с решение № 129
от 22.12.2017 год., постановено по гр.д. № 769 / 2017 год. по описа на Районен
съд – Гълъбово, влязло в законна сила на 22.12.2017 год.
Първата фаза в делбеното производство – по
допускане на делбата е приключила с решение от 24.04.2019 год., постановено
по гр.д. № 211 / 2018 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е
отхвърлен предявеният от Ф. Н. Г. срещу Н. И. И., иск за установяване на
липса на личен принос на Н. И. И. в придобиването на правото на собственост
върху три недвижими жилищни имота, единият от които в гр.***, а другите
два – в гр.*** – предмет на иска за делба, като е допусната съдебна делба по
отношение на посочените три имота при равни за страните квоти. Решението
е влязло в законна сила на 21.12.2020 год.
С молба вх. № 260830 от 01.04.2021 год. по
описа на Районен съд – Гълъбово, подадена от Ф. Н. Г. е заявена претенция по
сметки, на основание чл.346 от ГПК, включваща и искане съделителката И. да
му заплати сума от 10 000 лева, представляваща половината от заплатените от
Г. суми в общ размер на 20 000 лева, включваща 10 000 лева – покупна цена
за придобиване на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр.*** и
10 000 лева – сума, послужила за освобождаване на ипотека върху същия
имот, обосновано с твърдения за това, че заплатените от съделителя Г. суми в
общ размер на 20 000 лева са с произход – лични средства от разкрита на
негово име банкова сметка. С молбата е направено и искане за присъждане на
разходите, направени от съделителя Г. за рана, облекло и лекарства в полза на
Г.Н.Н. в изпълнение на сключени помежду им договори за ледане и издръжка,
имащи за предмет два от допуснатите до делба недвижими имота, находящи
се в гр.***.
С определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 10.05.2022 год., съдът е оставил без движение
направеното от съделителя Г. искане, формулирано в молба вх. № 260830 от
01.04.2021 год., с указания да се конкретизира претенцията съобразно
направените от насрещната страна възражения, в срок до следващо съдебно
заседание, проведено на 05.07.2022 год., в което пълномощника на съделителя
Г. е представил молба, уточнявайки, че претендираните от него разходи за
гледане и издръжка се свеждат до разноски за закупуване на лекарства, храна
и дрехи в полза на прехвърлителя Н. за срок от десет години.
За да остави без уважение исканията, предявени
в производство по уреждане на сметните отношения между страните в
делбеното производство, съдът е приел, че претенцията за присъждане на
разходи за гледане и издръжка, направени от съделителя Г. в полза на
прехвърлителя по договорите за гледане и издръжка, имащи за предмет два от
допуснатите до делба недвижими имоти, са останали неуточнени. Изводът за
недопустимост на искането за присъждане на сумата от 10 000 лева, съдът е
обосновал с наличието на друг процесуален ред – с предявяване на иск за
признаване на трансформация на лични средства при закупуване на
допуснатия до делба недвижим имот в гр.***.
2
Обжалваното определението е постановено в
съдебно заседание, проведено на 05.07.2022 год., на което е присъствал
пълномощник на ответника, а подадената от него частна жалба е приета в
съда на 14.07.2022 год., изпратена по пощата на 12.07.2022 год., от което
следва извода, че е постъпила в едноседмичния срок за обжалване, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, предвид
обстоятелството, че с отказа да се приемат за съвместно разглеждане с иска за
делба претенции по сметки се преустановява възможността в едно съдебно
производство да се разрешат със сила на присъдено нещо всички спорове
между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали
по повод на имуществената общност, чрез обективно съединяване на тези
искове с иска за съдебна делба. В този смисъл определението по чл.346 от
ГПК, с което се отказва приемането на претенция по сметки, прегражда пътя
на защита пред сезирания съд и поради това подлежи на обжалване.
Изложените по-горе обстоятелства обуславят
извода за допустимост на подадената частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна, по следните съображения: Заявените по реда на чл.346 от ГПК
искания за сметки между съделителите в делбеното производство
представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с
отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването
и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Безспорно в
случая е, че искането за присъждане на половината от заплатената с лични
средства - от банкови сметки на ответника сума, представляваща част от
покупна цена на допуснат до делба недвижим имот, не попада в посочените
по-горе хипотези. В подкрепа на този извод са и разясненията, дадени с
Постановление № 7 / 1973 год. относно допустимите претенции по сметки в
делбата, в което изрично се приема, че в делбеното производство се
разглеждат само исканията на съделителите за сметки помежду им във връзка
с общността, т.е претенциите следва да се основават на вътрешните
отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността,
които са уредени в разпоредбите на чл.30 – чл.33 от ЗС, както и за извършени
подобрения – хипотези, в които разглежданият казус не попада.
В подкрепа на изложените по-горе доводи следва
да се посочи и това, че претенцията на съделителя Г. за присъждане на част от
покупната цена на единия от допуснатите до делба недвижими имоти,
обоснована с твърдения за това, че е заплатена с негови лични средства –
влог, намира своето правно основание в нормата на чл.23 от СК – за
признаване на частична трансформация на лични средства, вложени при
закупуване на имот по време на брака му със съделителката И., предявяването
на който иск във втората фаза на делбата, в производството по сметки, се
явява недопустимо. Правото да се търси размерът на обогатяването за чужда
сметка съгласно чл.59 от ЗЗД възниква само когато обеднелият не разполага с
друг иск, посредством който да защити правото си – хипотеза, в която не
попада разглеждания казус, предвид това, че бившите съпрузи разполагат с
точно нормирани от закона искове при преобразуване изцяло или отчасти на
3
лично имущество или за установяване на липса на съвместен принос,
последният от които два иска е бил предявен от съделителя Г. в първата фаза
по допускане на делбата, с постановеното по която решение искът е
отхвърлен. Изложените от съделителя Г. фактически твърдения не
обосновават извод за определяне на правната квалификация на предявената
от него претенция за присъждане на част от цената на единия от допуснатите
до делба недвижими имоти, като такава, съдържаща се в нормата на чл.59 от
ЗЗД. Допустимостта единият от бившите съпрузи да предяви иск за
стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака
неравенство срещу другия съпруг се обуславя от това, твърденията за
неоснователно обогатяване да не са свързани с искове за признаване на
частична трасформация на лични средства, вложени при закупуване на
имущество в режим на СИО.
По отношение на претенцията за присъждане на
разходи за гледане и издръжка, направени по време на брака от съделителя Г.,
изразяващи се в средства за закупуване на храна, лекарства и облекло в полза
на праводателя на допуснатите до делба два недвижими имота, находящи се в
гр.***, придобити чрез договори за гледане и издръжка, следва да се посочи,
че претенцията в тази й част е останала неуточнена от страна на
жалбоподателя, въпреки дадените му от съда указания. Доколкото чрез
предявяване на претенции за уреждане на сметните отношения между
съделителите се стига до обективно съединяване на осъдителни искове с иска
за съдебна делба, то същите следва да отговарят на условията за редовност,
съгласно чл.127 от ГПК. Безспорно в случая е, че след констатирана от съда
нередовност, на съделителя Г. е била дадена възможност да уточни
претенцията си, което не е сторено в указания му срок. Както в първоначално
подадената, така и в уточняваща молба не е посочена цена на иска, което е
достатъчно основание да се приеме, че същият не отговаря на изискванията за
редовност по чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, явяващо се пречка за разглеждането му
същество. Направеното от молителя искане за назначаване на експертиза,
целящо установяване размера на заявената претенция чрез остойностяване на
разходите за гледане и издръжка, не обосновава извод в противна насока,
доколкото посочването на цена на иска е предпоставка за неговата редовност,
а посочването на доказателства е способ на установяване на претендирания
размер.
По същите съображения – нередовност на
исковата молба, паради отсъствие на изискването, визирано в чл.127, ал.1, т.4
от ГПК – липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска,
съдът намира за правилно обжалваното определение и в частта, с която е
оставено без уважение искането за приемане на претенция по сметки в размер
на 5 000 лева, определена като ½ от претендираните като направени от
съделителя Г. разноски в размер на 10 000 лева - за заличаване на ипотека по
отношение на допуснатия до делба недвижим имот в гр.***, доколкото макар
и искането да се отнася до облигационни притезания, възникнали по повод
имуществената общност, то вземанията, формиращи цената на иска са
останали неуточнени като вид и произход, явяващо се пречка за
4
разглеждането им по същество.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи и оставяйки без уважение искането по сметки, заявено на основание
чл. 346 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилно
определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
потвърдено.
Като необосновани съдът намира изложените в
частната жалба доводи за недопустимост на обжалваното определение.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от
05.07.2022 год., постановено по гр.д. № 142 / 2022 год. по описа на Районен
съд - Димитровград, в частта, с която е оставено без уважение искането на Ф.
Н. Г. за приемане на претенции по сметки за съвместното им разглеждане в
делбеното производство, предявени срещу Н. И. И..
ОСЪЖДА Ф. Н. Г., ЕГН ********** от гр.***
да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат
за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5