Определение по дело №88/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 180
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20221500500088
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Кюстендил, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500088 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба от „***********“ ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ****************************,
чрез пълномощника ю.к. Р.М.М., срещу определение №615 от 01.12.2022 г. по гр.д. №
2022/2021 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
С обжалваното определение РС Кюстендил, отчитайки, че спора по образуваното
пред него производство по иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, е потребителски и
при направено от ответника в срока за отговор възражение по реда на чл.113 ГПК, е
прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото за разглеждане и
решаване по правилата на подсъдността на местнокомпетентния съд, а именно Софийски
районен съд.
С жалбата се оспорва правилността на обжалваното определение. Акцентира се на
обстоятелството, че доколкото иска, инициирал производството, е с правно основание
чл.422 ГПК, то той се смята предявен от датата на подаване на заявлението в съда.
Жалбоподателят се позовава на разясненията, дадени в т.9 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които с разпоредбата на чл.422 ГПК е създадено изключение от общото
правило на чл.125 от ГПК, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в
съда. Сочи се, че по отношение на иска по чл.422 ГПК са приложими процесуалните
правила за общия исков процес, т.е. и разпоредбата на чл.120 ГПК, според която
настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. В тази насока
се позовава на Определение №71/08.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д. №224/2018 г.
1
По същество се цели отмяна на обжалваното определение и връщане делото на РС
Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предявило против АНТ. БЛ. С. иск с правно
основание чл.422 ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че същият дължи следните вземания по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 09.12.2011 г. и изпълнителен лист
от 12.12.2011 г., издадени по ч.гр.д.№3979 по описа на РС Кюстендил за 2011 г., а именно:
сумата в размер на 1048.91 евро главница, ведно със законната лихва, считано от
05.04.2021г., като ответникът бъде осъден да заплати и направените по делото съдебни
разноски.
В депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор ответника е възразил срещу местната
компетентност на сезирания съд и е поискал на основание чл.113 ГПК делото да бъде
изпратено по подсъдност на РС София, в района на който към момента бил настоящия му
адрес.
Възражението за местна неподсъдност на спора е уважено от районния съд, който с
обжалваното определение, отчитайки, че спорът по образуваното пред него производство по
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, е потребителски е прекратил образуваното
пред него производство и е изпратил делото за разглеждане и решаване по правилата на
подсъдността на местнокомпетентния съд, а именно Софийски районен съд.
Кюстендилският окръжен съд не споделя горните доводи на първоинстанционния
съд.
Действително, правилата на чл. 113 ГПК определят, че местната подсъдност на
исковете срещу потребител, какъвто е предявен в настоящия случай, е пред съда по
настоящия адрес на потребителя. В случая, обаче, с исковата молба е предявен положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след успешно проведено заповедно производство,
по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като по този начин е
въведено от законодателя изключение от общото правило на чл. 125 ГПК, че искът се счита
предявен от постъпване на исковата молба в съда, което законодателно разрешение е в
интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на
иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба (в
този смисъл – т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Безспорно е в съдебната практика, че
по отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков
процес за определяне на местната подсъдност, вкл. и разпоредбата на чл. 120 ГПК, съгласно
която настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото
2
на друг съд. Този въпрос е разяснен принципно в Определение №71 от 08.02.2018 г. на ВКС
по ч. т. д. № 224/2018 г., I т. о., като с него е съобразена и трайната практика на окръжните
съдилища, когато е налице настъпила промяна в настоящ адрес на потребител.
В съдебната практика се приема, че ако е налице промяна в постоянния адрес на
длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу
него по чл. 422 ГПК, промяната е настъпила по време на висящността на процеса , поради
което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск. (вж.
цитираното по-горе Определение № 71/08.02.2018 г. по ч. т. д. № 224/2018 г. на ВКС, I ТО и
Определение № 540/22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4281/2018 г. на ВКС, IV ГО).
По тези съображения частната жалба е основателна. Обжалваното определение на
КнРС следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Кюстендилския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въз основа на горното, ОС-Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение №615 от 01.12.2022 г. по гр.д. № 2022/2021 г. по описа на
Кюстендилския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3