РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Русе,29.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА Д. като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 117 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Жалбоподателят „Терра Глоуб“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, Бизнес парк
Русе, бл. А, ет. 5, представляван от управителя Росица Борисова Коева, оспорва Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР 2014-2020)
за кампания 2019 изх. № 01-2600/2764#3/15.02.2022 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с
който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделия“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост
по-долу Наредба № 4/2015 г.) и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл.
77, т. 4, буква „в“ от регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) № 1306/2013) ДФЗ –
Разплащателна агенция, отказва финансова помощ и прекратява поетия от
жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. В жалбата
се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорвания акт като издаден в
нарушение на процесуалния и материалния закон. В жалбата се излагат
фактическите обстоятелства, свързани с поисканото от жалбоподателя подпомагане
по мярка 11 „Биологично земеделие“ и се твърди, че дружеството отговоря на
всички изисквания, такова подпомагане да му бъде отпуснато. От своя страна
развитите в жалбата конкретни доводи всъщност касаят единствено формата на акт
като се твърди, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Оспореният
акт според жалбоподателя е немотивиран, тъй като не съдържа фактическите
основания за постановения отказ за подпомагане и прекратяване на
агроекологичния ангажимент. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения административен акт и да върне преписката на административния
орган със задължителни указания за действията, който ДФЗ следва да предприеме.
Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ, чрез процесуален представител
гл.юрисконсулт Ж., оспорва предявената жалба. Претендира като деловодни
разноски юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно установен размер
и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Със заявление 18/0515/67287 от
04.06.2015 г. (л. 13-26 от делото) жалбоподателят „Терра Глоуб“ ЕООД
(земеделски стопанин с УРН 252134) е заявил за подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ един парцел - БЗС 73362-952-1-3 с площ 47,08 ха в
землището на с. Тръстеник, обл. Русе. Със заявлението е представен Договор за
сертификация от 26.11.2014 г. (л. 26-28 от делото), сключен между жалбоподателя
/клиент/ и СЕРЕС Гмбх, в качеството на сертифициращ орган (контролиращо лице).
Въз основа на този договор е издаден Сертификат № 33060 от 19.06.2015 г. (л.
29) за проведена от сертифициращия орган инспекция на 03.05.2015 г. на парцел с
площ 47,09 ха, засят с продукт „резене“. Статусът на продукта е „1ва година
преход“. Сертификатът е с валидност до 30.04.2016 г. С уведомително писмо изх.
№ 02-180-2600/427/24.02.2016 г. (л. 39-43 от адм.преписка) ответникът е одобрил
жалбоподателя за участие (5-годишен ангажимент) по мярка 11 "Биологично
земеделие", направление "Биологично растениевъдство" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Видно от
Таблица № 1 към това писмо декларираният парцел № 73362-952-1-3 с култура
124015 – резене (медицински и ароматни култури – технически култури) е одобрен
с цялата заявена площ от 47,08 ха с код БРП4 („За
биологично растениевъдство в преход – ароматни и медицински растения“, съгласно
Приложение № 1 към Наредба № 4/2015 г.).
От представеното по
делото Уведомително писмо № 02-180-2600/3269/15.12.2016 г. (л. 131-135 от
делото) е видно, че от кампания 2016 г. агроекологичният ангажимент на
жалбоподателя по мярка 11 е актуализиран (подновен) като декларираните от
жалбоподателя в кампания 2016 г. парцели: 73362-952-4-2 с площ 47,03 ха (съответстващ
на заявения още от 2015 г.) и 51768-24-9-2 с площ 14,96 ха (нов) и двата засети
с култура резене с код 124015, са одобрени за подпомагане но мярка 11. И двата
парцела са посочени с код БРП4.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят е подавал заявления за плащане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ в следващите години като е представял и съответния сертификат от
контролиращото лице, както следва:
-
Сертификат № 48648 от 11.10.2016 г. и коригиращ Сертификат №
48648-01 от 29.05.2017 г. (л. 33-34 от делото), според които на 08.06.2016 г. е
извършена инспекция и е установено, че парцел 73362-952-4-2 с площ 47,03 ха е
засят с резене 2ра година в преход като преходния период приключва на
03.05.2018 г. и парцел 51768-24-9-2 с площ 14,96 ха е засят също с резене, но
Първа година в преход като преходния период за този парцел приключва на
08.06.2019 г. Сертификатът е валиден до 30.06.2017 г.;
-
Сертификат № 63049 от 06.07.2017 г. (л. 38 от делото), според
които на 25.05.2017 г. е извършена инспекция и е установено, че парцел с площ
47,03 ха е засят с резене 3та година в преход като преходния период приключва
на 03.05.2018 г. и парцел с площ 14,96 ха е засят също с резене и е 2ра година
в преход като преходния период за този парцел приключва на 08.06.2019 г.
Сертификатът е валиден до 30.06.2018 г.;
-
Сертификат № 83279 от 29.082018 г. (л. 42 от делото), според който
на 21.08.2018 г. е извършена инспекция и е установено, че парцел 73362-952-10-2
с площ 43,69 ха е засят с резене със статус „биологичен“ и количество продукция
30 t и
парцел 51768-454-2-18 с площ 14,96 ха е засят също с резене, 3-та година в
преход като преходния период за този парцел приключва на 08.06.2019 г., а количеството
продукция е 10 t. Сертификатът е валиден до 30.06.2019 г.
Жалбоподателят е подал на 11.05.2019
г. заявление за подпомагане за кампания 2019 (л. 44-76 от адм.преписка). Според
заявлението по мярка 11 са заявени БЗС 51768-450-6-1 с площ 14,93 ха с култура
с код 124015 (резене) и код по мярката БР13 („За
биологично растениевъдство – ароматни и медицински растения“ според Приложение
№ 1 към Наредба № 4/2015 г.) и БЗС 73362-952-14-2 с площ 43,94 ха с култура с
код 124015 (резене) и код по мярка 11 – БР13. В таблица на заявените площи по
направления и дейности по мярка 11 „Биологично земеделие“, ПРСР 2014-2020 г. (л.
76 от преписката) е видно, че жалбоподателят има поет ангажимент по направление
„Биологично растениевъдство“ за площ от 61,99 ха като за 2018 г. е заявил 58,62
ха, от които 14,93 ха с код БРП4, т.е. в преход и 43,69 ха – с код БР13
(биологичен). За кампания 2019 г. е заявил общо площ по направление „Биологично
растениевъдство“ 58,87 ха, като цялата площ е посочена с код БР13 (биологичен).
От контролиращото лице е
издаден Сертификат № 83605 от 31.07.2019 г. (л. 82 от преписката), според който
на 01.04.2019 г. е извършена инспекция от сертифициращия орган и е установен
парцел 73362-952-14-2 с площ 43,94 ха, засят с резене със статус „Биологичен“ и
количество продукция 44,78 t, и парцел 51768-450-6-1 с площ 14,93 ха, засят с резене със
статус „3та г. преход (завършва на 08.06.2019 г.)“ и количество продукция 15,22 t.
Сертификатът е с валидност до 30.06.2020 г.
С писмо изх.№
02-180-2600/764/17.07.2020 г., получено от жалбоподателя на 22.07.2020 г. (л.
35-36 от преписката), земеделският стопанин е уведомен от ДФЗ, че след
извършване на всички административни проверки по предоставените от него
документи по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 4/2015 г. фондът е установил
непълноти, които съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от същата наредба
водят до прекратяване на ангажимента по съответното направление и
възстановяване на получената до момента финансова помощ по това направление в
размер на 100%. В писмото е посочено, жалбоподателят следва в 15 дневен срок да
представи всички допълнителни документи, свързани с изпълнението на поетия от
него ангажимент по мярка 11, които документи да са съобразени с посочените
разпоредби на чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4/2015 г. Изрично е
обърнато внимание, че ДФЗ ще преразгледа единствено документи към вече издадени
и предоставени в ДФЗ сертификати за произведена продукция.
Независимо от липсата на
изрично посочване в писмото в какво точно се изразяват установените според ДФЗ
непълноти, жалбоподателят в отговор на изпратеното му писмо е представил още
веднъж Сертификат № 83605 от 31.07.2019 г., към който обаче е приложил и писмо
от сертифициращия орган от 24.07.2020 г. (л. 32-34 от преписката), в което се
посочва, че към 17.06.2019 г., приета като крайна дата за подаване на
Заявлението за подпомагане, статутът на парцелите, обработвани от жалбоподателя
е „БИОЛОГИЧЕН“. На дружеството не са налагани санкции по Приложение № 3 на
Наредба № 5/3.09.2018 г., което е видно и от информацията, въведена от СЕРЕС в
биорегистъра. Към ДФЗ РА не е подавана информация от СЕРЕС за наложени каквито
и да е санкции на „Терра Глоуб“ ЕООД, което означава според сертифициращия
орган, че и към момента (на издаване на писмото – 24.07.2020 г.) статутът на
парцелите, обект на сертификация е „биологичен“.
С писмо изх. № 01-2600/2764/12.05.2021 г. (л. 18 – 19 от
преписката) ответникът е уведомил жалбоподателя на основания чл. 26, ал. 1 от АПК, че открива производство по прекратяване на гореспоменатия ангажимент (поет
през кампания 2015, подновен през кампания 2016) за кампания 2019. Писмото е
било получено от жалбоподателя на 07.06.2021 г. (л. 23 от преписката). В
писмото са цитирани разпоредбите на чл. 6, чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 4/2015 г. като е посочено, че представеният от жалбоподателя документ
(без да се конкретизира кой точно документ), удостоверяващ съответствие на
произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, не
отговаря на изисквания на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/2015 г. – всички
парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в
годината на издаването на документа. Посочено е още, че административната
проверка е извършена като геометриите на парцелите от последната година се
съпоставят със слоя „Обединена геометрия на парцелите с предоставен
сертификат“. В случая резултатите са отразени в приложение № 1 към писмото (л.
20 от преписката), от което е видно, че за парцел 51768-450-6-1 с декларирана
от жалбоподателя площ от 14,93 ха, площта от парцела, за която са предоставени
сертификати е 0 ха, т.е. административният орган счита, че за този парцел не е
предоставен сертификат.
В предоставения с писмото 7-дневен
срок жалбоподателят е депозирал своите „възражения и допълнения“ (л. 12-13 от
преписката), в които сочи, че за процесния парцел е представил Сертификат №
83605 от 31.07.2019 г. В този сертификат изрично било посочено, че конкретният
парцел е в преход до 08.06.2019 г., а след тази дата (т.е. от 09.06.2019 г.) е
налице изрично изявление на сертифициращия орган в негово писмо от 27.07.2020
г. (също представено на ответника), че парцела се определя като биологичен.
Последното обстоятелство е видно и от представената с възражението разпечатка
от публичния регистър (база данни) на производителите, преработвателите и
търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин (л.
14-16 от преписката).
С оспорения акт изх. № 01-2600/27664#3/15.02.2022 г. ответникът, на
основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., е
отказал финансова помощ и е прекратил поетия от жалбоподателя многогодишен
биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично растениевъдство", от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2019.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят представя и Сертификат № 83914 от 28.10.2020 г. (л.141— л.142 от
делото) за извършена инспекция на 01.07.2020 г., която е установила, че в три
парцела (73362-952-13-2 с площ 42,47 ха, 73362-952-16-1 с площ 0,42 ха и 51768-450-4-1 с площ 14,93
ха) се произвежда продукция – резене със статут „биологичен“ като общото
количество реколта 2020 е 7 t.
Допълнително по делото от
жалбоподателя са представени и получените от него уведомителни писма за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампании 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. (л. 145-л.154 от делото) като акцентира, че в тези писма
изрично се съдържа текст, че 2016 г. е първа година от последно поетия
ангажимент, 2017 г. е втора година от последно поетия ангажимент и респективно
2018 г. е трета година от последно поетия ангажимент.
Ответникът от своя страна пък е
представил изпратеното до жалбоподателя идентично уведомително писмо за
кампания 2015 г. (л.161-л.165 от делото), в което по идентичен начин се сочи,
че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2015 г. площи по мярка 11
„биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдства“, 2015 г.
година е първа година от последно поетия от земеделския производител ангажимент
по това направление.
При тези данни съдът прави следните
правни изводи:
Обжалваният административен акт е
издаден от надлежен орган по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, черпещ своята компетентност
от делегиращата Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" (л. 7-8 от преписката).
Основателен е доводът на
жалбоподателя, че оспореният акт е засегнат от порок във формата. Един от
най-съществените реквизити на всеки административен акт е неговото фактическо
основание – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК (погрешно в жалбата се сочи т. 5). В
конкретния случай актът съдържа множество цитати на нормативни текстове, а във
връзка с фактическото основание е изписано следното изречение: "...
предоставеният документ не отговаря на изброените по-горе условия, всички
одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички
площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа". Цитираното изречение е общо формулирано и от него не могат да
се извлекат конкретни факти. Такива всъщност се сочат от процесуалния
представител на ответника едва в съдебно заседание от 03.05.2022 г. (виж
протокол от открито съд. заседание – л. 120, гръб), когато последният заявява,
че процесният акт е издаден и е постановено прекратяването, тъй като до 30-ти
септември на петата година, считано от първата година на поемане на
ангажимента, т.е. в случая до 30.09.2019 г., дружеството – земеделски стопанин
не е предоставило сертификат или друго писмено доказателство, удостоверяващо,
че парцелите, които са одобрени по мярка 11 „Биологично растениевъдство“, поне
веднъж за периода от първата до петата година са били в статут „биологични“,
както и че от одобрените парцели по направлението е добита биологична продукция.
Този начин на определяне на фактическите основания за издаване на един
административен акт, чрез изявления в хода на съдебното му оспорване, е недопустим.
Следва да се посочи, че всички
осъществени пред административния съд доказателствени действия трябва да бъдат
реализирани само и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет
е очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, според която административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва
да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Цитираната разпоредба ограничава съдебното установяване на
материалноправните факти само до онези обстоятелства, които са обективирани като
фактическото основание на оспорения административен акт. Всички останали обстоятелства,
дори да са от значение за разрешаването на правния спор, не могат да се
релевират в съдебния процес. Това представлява процесуална тежест, т.е.
санкция, насочена към административния орган, по причина, че последният не е
изпълнил своето задължение да мотивира издадения от него административен акт.
В подкрепа на гореизложените
разсъждения е решение № 9406/9.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6720/2007 г., V
о.: "Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването си.
Фактическите основания са юридическият факт (респ. фактическият състав), от
който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това
са конкретните факти въз основа на които същият е счел, че следва да упражни
предоставената му компетентност и въз основа на които се извършва последващата
съдебна преценка за законосъобразността на акта. Фактическите обстоятелства в
акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният
орган – чл. 170, ал. 1 от АПК. Не е допустимо преценяването на
законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания
извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от
съда по един немотивиран от административния орган акт. Следователно мотивите
на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания
от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните или
предположения на съда ...". (в подобен смисъл са също решение №
14330/20.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2008 г., VII о.; решение №
14172/18.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11453/2008 г., VII о.).
Вярно е, че мотивите на
административния акт могат да се съдържат не само в самия него. Съдебната
практика е утвърдила следното разбиране, изложено в тълкувателно решение № 16/31.03.1975
г., ОСГК на ВС: "Мотивите към административния акт или към резолюцията за
отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в съпроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта". Следователно не е достатъчно в
преписката да съществуват документи, които биха могли да послужат като мотиви
на административния акт. Необходимо е тези документи да изхождат от органа,
издал акта, и да са част от преписката, т.е. да са съставени преди издаването
на административния акт или най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо. Такива документи в
приложената по делото преписка липсват. Не се съдържат мотиви както в
уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, така и в писмото, с което
жалбоподателят е уведомен за констатирани непълноти на представени от него
документи, доколкото и в двете писма не се твърди изцяло липса на някой
изискуем документ с посочване, кой точно е той, нито пък се сочи кой от
представените от жалбоподателя документи не се приема от ответния административен
орган и защо.
Съдебната практика приема също, че
мотивите на административния акт могат да се попълнят и посредством
документите, към които актът изрично препраща. Подобно препращане (позоваване),
чрез което да се допълни гореописаната непълнота във фактическото основание на
административния акт, в случая не е налице.
Гореизложените съображения налагат
извода, че оспореният административен акт не съответства на изискванията на
процесуалния закон, тъй като е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.
Поради тази причина актът подлежи на отмяна.
Независимо от това дори и да се
приемат обясненията на процесуалния представител на ответника, дадени в съдебно
заседание и изложени в представените по делото писмени бележки, относно
фактическото основание за издаване на административния акт и да се обвържат
наличните по преписката писмени доказателства с посочените в акта правни
основания, то съдът намира, че оспорения акт е и материално незаконосъобразен.
За да постанови процесния отказ за финансово
подпомагане и прекратяване на поетия акгроекологичен ангажимент, ответния
административен орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 4/2015 г. и чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от
Регламент (ЕС) № 1306/2013. Съгласно чл. 63, § 1 от цитирания регламент ако се
установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично
и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Когато
неизпълнението засяга национални правила или правила на Съюза в областта на
обществените поръчки, частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще
бъде оттеглена, се определя въз основа на тежестта на неизпълнението и в
съответствие с принципа на пропорционалност. Законосъобразността и редовността
на операциите са засегнати само до размера на частта от помощта, която няма да
бъде изплатена или ще бъде оттеглена. Съгласно чл. 63, § 2 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 освен това, ако секторното законодателство в областта на селското
стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в
съответствие с правилата, определени в член 64 и член 77. Това не засяга
разпоредбите, определени в членове 91—101 от дял VI.
От своя страна чл. 77, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 посочва, че що се отнася до административните
санкции, посочени в член 63, параграф 2, настоящият член се прилага в случай на
неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67,
параграф 2, а съгласно чл. 77, § 4, б. „в“ от регламента административните
санкции могат да приемат в три форми, една от които е тази по буква в) – изключване
от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.
Видно е, че цитираните разпоредби
визират принципната възможност за неизплащане или оттегляне, изцяло или
частично, на изплатена финансова помощ, когато бенефициерът не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите си или други задължения, свързани с условията
за предоставяне на помощта или подкрепата, както и възможността за налагане на
административна санкция, изразяваща се в изключване от правото му на
подпомагане по конкретна схема или мярка.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 4/2015 г., в редакцията й към датата на издаване на административния
акт, т.е. преди изменението на нормата – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в
сила от 26.04.2022 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: 3. не са
спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
Текстът на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
4/2015 г. към същия момент е следният:
„Чл. 33.
(1) Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са
длъжни:
1. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2020 г., в
сила от 24.04.2020 г.) да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и
Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията;
2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2019 г., в
сила от 1.03.2019 г., бр. 76 от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.) до 30
октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването
на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление,
най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото
доказателство удостоверяват произведена биологична продукция;
3. (нова – ДВ, бр. 19 от 2017 г., в
сила от 28.02.2017 г., изм., бр. 18 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 76
от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021
г.) да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на
парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент;
4. (нова – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в
сила от 27.02.2018 г.) да предоставят в ДФЗ – РА, документ, удостоверяващ
настъпили промени, свързани с изключването или включването в система на контрол
за биологично производство на заявени за подпомагане по мярката земеделски
парцели, животни и пчелни семейства – в срок 15 работни дни от настъпването на
промяната или в сроковете за подаване на заявлението по чл. 6, ал. 2, когато
промяната е настъпила в този период;
5. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в
сила от 12.03.2021 г.) за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4
до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или
писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.
Видно е, че нормата на чл. 33, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 4/2015 г. е претърпяла промяна от 12.03.2021 г. във връзка с
приемането на новата т. 5 и останалите изменения в наредбата към тази дата.
Доколкото в случай постановеният административен акт е отказ за подпомагане за
кампания 2019 г. и прекратяване на агроекологичния ангажимент от тази кампания,
за която именно се твърди, че не са изпълнени изискванията на наредбата, то
приложима към конкретния казус е по-стара редакция на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 4/2015 г. Изискванията, неспазването на които води до прекратяване на процесния
агроекологичен ангажимент, според редакцията на чл. 33, ал. 1 от наредбата от
ДВ, бр. 97 от 10.12.2019 г., са следните:
„Чл.
33. (1) Подпомаганите
лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни:
1. … … …
2. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2019 г., в
сила от 1.03.2019 г., бр. 76 от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.) до 30
октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването
на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление,
най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото
доказателство удостоверяват произведена биологична продукция;
3. (нова – ДВ, бр. 19 от 2017 г., в
сила от 28.02.2017 г., изм., бр. 18 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 76
от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.) документите по т. 2 удостоверяват
състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят
обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали
периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4;
4. … … …“.
Така съгласно цитираната норма на чл.
33, ал. 1 т. 2 от Наредба № 4/2015 г. (разпоредба, която е цитирана и от
административния орган в оспорвания административен акт) жалбоподателят до 30
октомври на 2019 г. е следвало поне веднъж да е получил, респективно представил
пред ДФЗ, сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведения
от него растителен продукт – резене, с правилата на биологичното производство,
който сертификатът или писменото доказателство да удостоверява произведена
биологична продукция. Тук, съдът намира за нужно изрично да посочи, че
цитираното изискване следва да бъде изпълнено именно до 30 октомври на 2019 г.,
тъй като точна 2019 г. г. е петата година от ангажимента. Разпоредбата на чл.
33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4/2015 г. изрично определя, че ангажимента започва
да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по
съответното направление, което в настоящия случай е заявлението за кампания
2015 г., одобрено за подпомагане с писмо от 24.02.2016 г. Обстоятелството, че
впоследствие през 2016 г. ангажиментът е бил актуализиран, чрез разширяването
му спрямо нови парцели, не променя този извод. Тезата на жалбоподателя в обратната
посока, която същият се стреми да аргументира с представените по делото
уведомителни писма от ответника за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, не може да бъде споделена.
Текстът съдържащ се в тези писма е „За декларираните в заявлението за
подпомагане за 2016 г. ( съответно 2017 г. и 2018 г.) площи по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“: 2016 г.
(съответно 2017 г. и 2018 г.) е първа (респ. втора, трета) година от последно поетия от Вас ангажимент по
това направление.“ Тук посочването на първа, втора и т.н. година на ангажимента
е обвързана с последното актуализиране на ангажимента, а не както е изискването
на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. – от първото подадено и одобрено
за подпомагане заявление.
По делото не е спорно, че през 2019
г. жалбоподателят е представил пред ДФЗ сертификат от контролиращото го лице №
83605 от 31.07.2019 г., в който е отразено, че при инспекция от дата 01.04.2019
г. е установено производство на 44,78 t продукция „резене“ от парцел 73362-952-14-2 с площ
43,94 ха, която продукция е със статут „биологичен“ и производство на 15,22 t продукция „резене“ от парцел
51768-450-6-1 с площ 14,93 ха, за която продукция в колона „Статус“ на сертификата
е посочено „3та година преход (завършва на 08.06.2019 г.)“. Срокът на
сертификата е до 30.06.2020 г. Спорът, съобразно изясняванията, които прави
ответникът пред съда, е именно по отношение на този втори парцел, за който
административният орган счита, че жалбоподателят не е доказал с надлежен
документ производството на биологична продукция, респективно изпълнението на
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. След уведомяване на
жалбоподателя за възприетото от административния орган несъответствие (въпреки
неяснотата на това уведомяване, която беше коментирана по-горе в настоящото
решение) жалбоподателят е представил писмо от сертифициращото лице (л. 34 от
преписката) в което изрично е посочено, че към 17.06.2019 г. статутът на парцелите,
обработвани от жалбоподателя, е биологичен, каквато е била и подадената от
сертифициращото лице съм ДФЗ информация.
Независимо от това административният
орган не е приел за изпълнено условието на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4/2015 г. и на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от същата наредба е постановил
прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. За да отрече
изпълнението на условието административният орган се е позовал на дадените в §7
от допълнителните разпоредби на Наредба № 4/2015 г. (очевидно се има предвид
§1, т. 7 от ДР на наредбата) определения на понятията „сертификат“ и „писмено
доказателство“, като е счел, че представения от жалбоподателя сертификат не
доказва производството на биологична продукция от спорния парцел. Нормата на
§1, т. 7 от ДР на Наредба № 4/2015 г. (в редакция към датата на издаване на
акта) гласи: „"Сертификат" или "Писмено доказателство" е
документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност.
Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008“. Очевидно е, че законодателят макар и без
наличие на правна логика е дефинирал понятията „сертификат“ и „писмено
доказателство“ като синонимни понятия, обвързвайки писменото доказателство с
образеца в приложение ХІІ на Регламент (ЕО) № 889/2008 г. (вече отменен), който
образец всъщност е образец на издаваните сертификати в съответствие с чл. 29,
§1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 г., представляващи писмено доказателство по чл.
68, §1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 (отм.). Точно такъв е и представеният от
жалбоподателя сертификат № 83605 от 31.07.2019 г., в който изрично е посочено,
че парцел 51768-450-6-1 е в 3та година на преход, но само до 08.06.2019 г.
Очевидно след посочената дата преходният период е изтекъл и площта на този
парцел придобива статут на биологичен парцел, доколкото със същия сертификат е
установено, че операторът (жалбоподател в настоящото производство) „е подложил
дейността си на контрол и изпълнява изискванията горепосочените регламенти“ (т.е.
на Регламент (ЕС) 834/07 и Регламент (ЕС) 889/08). Последният извод се подкрепя
и от изрично изготвеното от сертифициращото лице писмо в потвърждение на факта,
че към 17.06.2019 г. процесният парцел е със статут „биологичен“ /писмо на л.34
от преписката/.
Тълкуването, което прави
административният орган, че представеният сертификат удостоверява единствено,
че процесният парцел е в преход и липсва идентичен документ за преминаването му
към статут на биологичен, е необосновано стеснително и без да отчита всички
налични по преписката доказателства. Органът не спори, а е и категорично видно
от съдържанието на сертификата, че периодът на преход на процесния парцел
изтича на 08.06.2019 г. като към датата на извършване на инспекцията 01.04.2019
г. не е възможно парцелът да бъде посочен като биологичен. В същото време
предвид факта, че сертификатът е с валидност до 30.06.2020 г. изрично е
посочено, че периодът на преход изтича на 08.09.2019 г. По този начин
коментираният сертификат всъщност удостоверява едновременно две обстоятелства.
Първото е, че парцел 51768-450-6-1 с площ 14,93 ха е в 3та година в преход до
08.06.2019 г. и второто обстоятелство - че след тази дата парцелът е
биологичен. Последното обстоятелство действително не е изписано изрично в
сертификата, но се извежда от цялостното съдържание на документа от една страна,
от друга страна се потвърждава чрез
изричното изявление на сертифициращото лице в издаденото от него писмо /л.34 от
преписката/, а освен това се подкрепя допълнително и от издаденият следващ
сертификат пред 2020 г., в който парцелът вече фигурира като биологичен /сертификат
от СЕРЕС от 28.10.2020 г. на л.141-л.142 от делото/.
С оглед на изложеното съдът намира,
че неправилно административният орган е достигнал до извод за неизпълнение на
изискването на чл. 33, ал. 1 т. 2 от Наредба № 4/2015 г. и от там за наличие на
основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя
съобразно чл. 15, ал. 3, т. 3 от същата наредба. Издаденият акт в този смисъл
се явява и материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен в цялост, а преписката
– да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, тъй като актът
съдържа и отказ за финансово подпомагане във връзка с подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане по мярка 11 за кампания 2019 г. При
новото произнасяне административният орган следва да отчете коментирания в
настоящото решение удостоверителен ефект на процесния сертификат, както по
отношение на периода на преход на спорния парцел, така и по отношение на
периода със статус „Биологичен“ след изтичане на периода на преход.
При този изход на делото основателна
се явява претенцията на жалбоподателя по чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на
направените разноски. Жалбоподателят
е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който включва следните
суми: 50 лв. – държавна такса; 11 352 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение; 20 лв. – куриерски разходи; 10,74 лв. – такса за ксерокопия;
241,02 лв. – пътни разходи за ОСЗ на 03.05.2022 г. (София – Русе – София);
145,06 лв. – пътни разходи за ОСЗ на 07.06.2022 г. (София – Русе – София) и 3
лв. – SMS
за паркиране – 03.05.2022 г. – 07.06.2022 г. или общо претендираните разноски
са в размер на 11 821,82 лв.
По аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК
съдебните разноски включват държавните такси, разноските по самото
производството и тези за възнаграждение на процесуалните представители.
Разноските по производството от своя страна обхващат тези, които са направени
по воденето на конкретното дело, т.е. разходите свързани с извършването на
процесуални действия, като възнаграждение за вещи лица и за свидетели. Заплатените
суми за какъвто и да е транспорт - автомобилен, воден, въздушен, не се включват
в понятието за "съдебни разноските" по производството, макар и да са
разход. Същото се отнася и за разходите за куриерски услуги, такси за
получаване на копия от документи по делото и такси за паркиране. С оглед на
това на репариране от ответника в настоящия случай подлежат единствено
заплатените от жалбоподателя държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е възложил
процесуалното си представителство по настоящото дело на Адвокатско дружество „М.
и Варамезов“ с договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г., с който
е договорено възнаграждение в размер на 9 460 лв. без ДДС. Съобразно чл.
71, ал. 2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят е избрал и упълномощил адв. Т.М.
(с договора) и с изрично пълномощно същият адвокат заедно и поотделно с адв. Л.Й..
По делото са представени доказателства (фактура и платежно нареждане – л.
157-158 от делото) за извършеното плащане на договореното с адвокатското
дружество възнаграждение с начислено ДДС в общ
размер на 11 352 лв.
С оглед на претендирания размер на адвокатското
възнаграждението – 11 352 лв. с ДДС, основателно се явява възражението на
ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В конкретния случай
предмет на оспорване е административен акт с който е отказана финансова помощ
за кампания 2019 г. и е прекратен поетия от жалбоподателя агроекологичен
ангажимент. Отказът за финансово подпомагане формира материален интерес от
оспорването, макар в оспорения акт да не е посочен размерът на отказаната
финансова помощ. В тази връзка съдът констатира, че жалбоподателят е заявил за
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ два парцела, засяти с резене (медицински
и ароматни култури – технически култури), с обща площ 58,87 ха като и двата
парцела са посочени с код БР13, т.е. като биологични. Съгласно чл. 11, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 4/2015 г. годишният размер (ставката) на плащанията за
биологично земеделие за ароматни и медицински растения е 405 евро/ха или
792,099 лв./ха (1 € = 1,9558
лв.). При това положение с подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019
година жалбоподателя всъщност е заявил искане за плащане на сумата от
46 630,87 лв. (58,87 ха х 792,099 лв.), която сума се явява и размерът на
материалния му интерес от оспорването на акта, с който му е отказано исканото
финансиране. Това означава, че приложима за случая се явява разпоредбата на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която, минимално определеният размер на
адвокатското възнаграждение за дела с материален интерес от 10 000 лв. до 100
000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Съобразявайки посочената
формула съдът счита, че дължимото на жалбоподателя адвокатско възнаграждение
следва да бъде определено около минимума – в размер на 2 000 лв. без ДДС,
а с ДДС – 2 400 лева. Следва се и 50,
00 лв. - държавна такса, платена за производството. Общо разноските в полза на
жалбоподателя, които се присъждат са 2 450 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Терра Глоуб“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, Бизнес парк Русе,
бл. А, ет. 5, представлявано от управителя Росица Борисова Коева, Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019
изх. № 01-2600/2764#3/15.02.2022 г., издаден от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
който ДФЗ – Разплащателна агенция отказва финансова помощ и прекратява поетия
от жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
ИЗПРАЩА преписката на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
гр.София за ново произнасяне по подаденото от „Терра Глоуб“ ЕООД, със седалище:гр.Русе,
Заявление за подпомагане за кампания 2019 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, при спазване на
дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
- София да заплати на „Терра Глоуб“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, бул. „Липник“ № 123, Бизнес парк Русе, бл. А, ет. 5, представлявано
от управителя Росица Борисова Коева, ЕИК *********, сумата 2 450,00 (две
хиляди четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: