Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 1512 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 264117 от 04.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 58240/2018 г. на СРС, II ГО, 77
състав, „К.И.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.о., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 8 775 лв., представляваща неустойка съгласно
чл.10, т.5 от приватизационен договор № 243-02 за покупко-продажба на обект:
обществена тоалетна, находяща се в гр. София, пространството между бул.
„П.Ю.Тодоров“ и ул. „Ст.Малинов“ – ухото на трамвай № 1, общински нежилищен
имот, стопанисван от Район „Триадица“, сключен на 31.01.2008 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 31.08.2018 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 243, 75 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 23.05.2018 г. – 30.08.2018 г. Искът за обезщетение за забава е
отхвърлен за сумата над 243, 75 лв. до пълния предявен размер от 249, 12 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 550, 67 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищецът
е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1, 11
лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „К.И.“ ЕАД. Счита,
че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано.
Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че възражението му за
забава на кредитора е неоснователно. В тази връзка поддържа, че забавата на С.о.
да му предаде владението на обекта в уговорения срок има пряко отношение към изпълнение
на задължението му по договора, тъй като в периода на забавата на С.о. е бил
отменен от административния съд планът за изменение на плана за застрояване и
регулация, а впоследствие е бил изменен общият устройствен план (ОУП) на С.о. с
решение № 697 по протокол № 51 от 19.11.2009 г. на Столичния общински съвет и
решение № 960, т.27 от 16.12.2009 г. на МС, публикувано в ДВ, бр. 102 от
22.12.2009 г., с което изменение за територията, в която попада процесният
обект, предвиждането е станало за „терени за локални градини и озеленяване“,
което препятства възможността за извършване на каквото и да е строителство. По
тази причина счита, че не следва да носи отговорност за това, че обективно не е
бил в състояние да извърши това проектиране и одобряване. На следващо място,
навежда оплакване, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е било
прието, че задължението на ответника е да изгради тоалетна за инвалиди
съобразно идейния проект. В тази връзка излага съображения, че съгласно чл.8,
ал.6 от договора е имал задължение на базата на представения идеен проект да
разработи работен проект, одобрен от главния архитект на гр. София и ДАГ. За
разработването на работен проект обаче е необходимо издаването на виза за
проектиране от главния архитект, каквото му е бил отказано. След отказите на
главния архитект рестрикциите по отношение на възможността да бъде одобрен
работен проект за територията са се увеличили, а изменението на ОУП вече не
дава възможност за никакво строителство в тази зона, като дори предвиждането е
обществената тоалетна да не бъде запазена. С оглед изложеното счита, че е
направил всичко възможно, дори след късното му въвеждане във владение на
обекта, да изпълни задължението си за разработване на работен проект и
представянето му за одобрение от главния архитект, но поради причини, за които
не следва да отговаря – отказа на главния архитект да издаде виза за проектира,
отмяната от съда на плана за изменение на плана за застрояване и регулация,
изменението на ОУП на С.о., е бил препятстван да изпълни процесното задължение.
Позовава се на основното и допълнителното заключение на съдебно-техническата
експертиза (СТЕ) по делото, от които счита, че се установява, че строителството
в терена е недопустимо, както и че в представеното в ДАГ-СО мотивирано
предложение за издаване на виза за проектиране, което е условие за одобряване
на работен проект, в обема на застройката се включва и надземната клетка за
инвалиди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца С.о.. Счита жалбата за неоснователно. По отношение на
доводите на жалбоподателя, че неправилно е било прието за неоснователно
възражението му за забава на кредитора, счита, че правилно СРС е приел, че не
се установява връзка между тази забава и неизпълнението на ответника. По
отношение на доводите на жалбоподателя, че не е имал задължение да изгради
тоалетна за инвалиди, излага съображения, че същото е неоснователно. Позовава
се на чл.8, ал.6 от сключения между страните договор. Твърди, че не са налице
пречки от градоустройствен характер за изпълнение на задълженията на ответника,
в какъвто смисъл е и заключението на СТЕ, според което наличното застрояване на
процесния обект – полуподземна обществена тоалетна и реконструкцията й в
съответствие с идейния проект е допустимо. Моли съда да остави въззивната жалба
без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.86, ал.1 ГПК за сумата над 243, 75 лв. до пълния предявен размер от 249, 12
лв., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Не е спорно между страните, че помежду им е сключен
договор № 9 от 31.01.2008 г., на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 ЗПСК,
решение № 16 по протокол № 48 от 17.02.2003 г. на Столичен общински съвет и
решение № 2818 от 01.04.2003 г., решение № 3034/24.06.2003 г., №
2368/30.11.2007 г. и № 2430/11.01.2008 г. на НС на СОАП, по силата на който С.о.
продава на „К.И.“ ЕАД следния свой собствен недвижим имот: обект – обществена
тоалетна, находяща се в градинката между бул. „П.Ю.Тодоров“ и ул. „Ст.Малинов“,
ухо ТМ № 1, попадащ в УПИ-VI-489, кв. 57,
местност „Иван Вазов“, съгласно ПУП, одобрен със заповед РД-50-886/26.09.1995
г. на главния архитект на гр. София, общински нежилищен имот, стопанисван от
Район „Триадица“, с разгъната застроена площ от 63, 07 кв.м., ведно със
съответното право на строеж (чл.1) срещу сумата от 35 100 лв. (чл.5).
Страните са постигнали съгласие кметът на С.о. чрез
кмета на Район „Триадица“ да въведе във владение купувача в 45-дневен срок от
сключването на договора след подписване на приемо-предавателен протокол (чл.9)
По силата на договора купувачът се е задължил: да закупи посочения в чл. 1 обект, като го приеме в състоянието, в което се
намира към момента на подписване на договора (чл.8, ал.1); да запази и развие
през десетгодишния период на неотчуждаване на обекта като предмет на дейност в
него - обществена тоалетна (чл.8, ал.2); да извърши инвестиции в тоалетната
общо в размер на 42 860 лв., както следва: през първата година от сключване на
договора в размер на 40 750 лв, от които: 21 710 лв. – за СМР и ремонт, 19 040 лв.
– за обзавеждане; през четвъртата година от сключване на договора в размер на
80 лв. – за СМР и ремонт; през седмата година от сключване на договора в размер
на 80 лв. – за СМР и ремонт; през десетата година от сключване на договора в
размер на 1 950 лв. – за СМР и ремонт (чл.8, ал.3); да разкрие и поддържа
в него в рамките на десетгодишния период на неотчуждаване общо 3 броя работни
места на трудов договор, както следва: през първата година от сключване на
договора – 2 бр. работни места; през втората година – 3 бр. работни места
(чл.8, ал.4); да въведе обекта в експлоатация в срок до 6 календарни месеца, считано
от датата на въвод във владение (чл.8, ал.5); на базата на представения идеен проект да разработи работен проект,
който да бъде одобрен от Главния архитект на гр.София и ДАГ (чл.8, ал.6); да
не отчуждава, явно или скрито, без писмено съгласие на продавача обекта -
предмет на настоящата продажба за срок от 10 години, считано от момента на
придобиване на собствеността (чл.8, ал.7); да изготви и представи на продавача,
при изтичане на предвидените срокове, надлежно заверен писмен отчет за
направените инвестиции по ал.3 и за разкритите и поддържани в обекта работни
места по ал.4 на този член, както и данъчно заверена декларация за произхода на
средствата, съгласно чл.7, ал.3 от ЗПСК и Наредбата за сведенията, които
съдържа декларацията по чл.7, ал.3 от ЗПСК и за реда и органите за контрол на
декларираните данни. Този отчет трябва да установи вида и сумата на
инвестициите, направени в съответствие с уговореното в ал.3 (чл.8, ал.8). До
пълното изпълнение на задълженията по ал.3 на чл.8, върху имота, предмет на
договора, се учредява законна ипотека в полза на продавача. След пълното изпълнение
на задължението по ал.3 продавачът е длъжен да извърши необходимите действия за
заличаване на ипотеката (чл.8, ал.9). Във връзка с ал.9 купувачът се задължава
в 14-дневен срок от придобиване на собствеността върху обекта, предмет на
договора, да представи на продавача данъчна оценка за обекта (чл.8, ал.10).
По делото е представен идеен
проект от м.05.2003 г., част „архитектурна“ за обект: проект за преустройство
на обществена тоалетна бул. „П.Тодоров“ и ул. „Ст.Молинов“, кв. 57, п. VI, гр. София. В обяснителната
записка към същия е посочено, че съществуващото състояние на обекта в момента
не отговаря на санитарно хигиенните изисквания, а така също на европейската
концепция за достъпна среда. В идейния проект се предвижда да се запази входът
от югоизточна страна. Проектът предвижда да се влиза в едно преддверие, в което
са разположени три мивки и голямо огледало. Мястото за хигиенистка е
разположено в северозападна посока. Оформят се две помещения за мъже и жени. В
женската тоалетна ще се разположат три wc клетки, една мивка и се оформя стая за жената с душ кабина. В мъжката
тоалетна ще се разположат два писуара, две wc клетки и помещение с душ. Предвидено е стените между тоалетните да бъдат
изпълнени от леки преградни стени. Съгласно Наредбата за изграждане на
общодостъпна среда в гр. София, предвижда се и санитарен възел за инвалиди,
който да се разположи на ниво терен, върху съществуващата стълба от източна
посока, а покривът да се озелени и по този начин да се впише по-добре в околната
среда. Конструкцията е монолитна. Представено е становище от 16.06.2003 г. от
арх. Николай Пърпов съгласно договор от 2003 г. със СОАП.
Съгласно чл.10, ал.1 от договора
страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на поетите задължения
съгласно чл.8, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6 и ал.10 купувачът дължи на
продавача неустойки, както следва: в размер на 100% върху продажната цена при
неизпълнение на задължението по чл.8 ал.2 (т.1); в размер на 50% върху
стойността на договорените, но неизвършени в срок инвестиции (т.2), в размер на 150% върху средната работна заплата
за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния
период (т.3); в размер на 0,01% върху продажната цена за всеки просрочен ден
при забава за въвеждане на обекта в експлоатация (т.4); в размер на 25% върху продажната цена при неизпълнение на идейния
проект, касаещ съществуващата тоалетна – обект на продажба (т.5); в размер
на 100% върху продажната цена при неизпълнение на задължението по чл.8, ал.10
(т.6).
По силата на чл.15 от договора
купувачът се задължава да заплати на продавача уговорените неустойки в 7-дневен
срок след установяване на техния размер, като за всеки ден закъснение след този
срок купувачът дължи законна лихва.
За предаване владението на обекта
– обществена тоалетна между страните е съставен приемо-предавателен протокол от
12.10.2009 г.
След въвеждането му във владение
на обекта, със заявление вх. № ГР-94-К-50/20.11.2009 г. ответникът е направил
искане за издаване на виза за проектиране на „надстройка за магазини на обществена тоалетна в УПИ XII, пл. № 527, кв. 57А, местност
„Иван Вазов“, район „Триадица“.
С писмо от 19.01.2010 г. Главния
архитект на С.о. е отказал издаването на виза с мотиви, че с проект за ИПРЗ,
одобрен със заповед № РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на Главния архитект на С.о.,
за ПИ № 527 се предвижда УПИ ХІІ-527 за магазини, офиси и тоалетна с
новопредвидено застрояване, но заповедта е обжалвана и делото не е приключило,
както и че заявителят не доказва качеството си възложител по см. на чл. 160,
ал. 1 ЗУТ, тъй като не представя документи за учредяване право на строеж от
собственика на земята.
С молба от 04.02.2010 г.
ответникът е поискал Главният архитект на С.о. да даде становище ще бъде ли
одобрен работен проект за тоалетната с оглед на ИПРЗ в ПИ с пл. № 527, кв. 57а,
одобрен с невлязлата в сила Заповед № РД-09-50-1115/14.08.2007 г.
В писмо от 22.02.2010 г. на
Главния архитект на С.о. до ответника се сочи, че с новия ПУП не се запазва
съществуващата тоалетна, няма влязло в сила решение по плана, одобрен със заповед
№ РД-09-50-1115/14.08.2007 г., в който попада сградата, поради което
становището на Главния архитект е, че е възможно да се извърши строителство при
условията на чл. 151, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУТ.
Съгласно чл.151, ал.1, т.3 и т.4 ЗУТ в редакцията в сила от 10.04.2009 г.,
действала към момента на изготвяне на писмото, не се изисква разрешение за
строеж за: т. 3. вътрешни преустройства,
при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности,
като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията
и натоварванията в тях; 4. текущ ремонт
на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.
С писмо от 23.03.2010 г. Главният
архитект на С.о. посочва, че съгласно изменението на ОУП на С.о. за
територията, южно от кооперативния пазар и западно от трамвайното колело в кв. „Иван
Вазов“ предвиждането е „терени за локални градини и озеленяване“; че изменението
на ОУП е прието с решение № 697 по Протокол 51/19.11.2009 г. на Столичния
общински съвет и с решение № 960, т. 27 от 16.12.2009 г. на Министерски съвет и
е публикувано в ДВ бр. 102/22.12.2009 г., като съгласно чл.127, ал.6 ЗУТ това
решение е окончателно; че отразената в плановете обществена тоалетна от огледа
на място се установява, че не функционира.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че до момента на проверката по следприватизационния контрол не
е одобрен по съответния ред разработен от ответника работен проект. За
извършената последна проверка по следприватизационен контрол е съставен
констативен протокол от 14.03.2018 г., подписан от служите на СОАПИ и от
купувача, при която проверка е установено, че купувачът не е представил работен
проект за обекта и на място не са изпълнени предвижданията на идейния проект.
От страна на ответника е
депозирано писмено становище в Столична общинска агенция за приватизация и
инвестиции /СОАПИ/ с вх. № 0129/01.03.2018 г., ведно с приложени към него
документи – заверени преписи от писма № ГР 94-К-50/22.02.2010 г. и
ТП-94-00-1913/22.03.2010 г. на Главния архитект на гр. София, в което посочва,
че е предприел необходимите действия след извършване въвода във владение за
одобрение на работен проект и получаване разрешение за строеж, но въпреки
многократните му опити, такова не било издадено, като Главния архитект
мотивирал отказите си с изменението на ОУП, прието с решение № 697 по Протокол
51/19.11.2009 г. на Столичния общински съвет и с решение № 960, т. 27 от
16.12.2009 г. на Министерски съвет, публикувано в ДВ бр. 102/22.12.2009 г.,
като вследствие извършеното изменение за поземления имот, върху който е
построена обществената тоалетна, не може да се извършват никакви строителни
дейности, както и че с новия ПУП не се запазва съществуващата тоалетна.
С решение № 598/23.04.2018 г., НС
на СОАПИ е санкционирал купувача за неизпълнение да задължението по чл. 8, ал.
6 от договора с неустойка в размер на 8 775 лв.
С писмо изх. № ПО-0361/04.05.2018
г., връчено на 15.05.2018 г., ответник е уведомен за решението на СОАПИ, като
му е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението за неустойка.
С влязло в сила решение № I-43-150 от 20.10.2010 г.,
постановено по гр.д. № 31274/2009 г. на СРС, 43 състав, са отхвърлени
предявените от С.о. срещу „К.И.“ ЕАД искове по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл.10.
ал.1, т.1 и т.2 от договора за продажба от 31.01.2008 г. за заплащане на сумата
от 20 375 лв. – неустойка за неизвършени в периода 31.01.2008 г. –
31.01.2008 г. инвестиции съгласно чл.8, ал.3 от договора за продажба от
31.01.2008 г. и за сумата от 17 157 лв. – неустойка за неразкрити 2
работни места за периода 01.02.2008 г. – 31.12.2008 г. съгласно чл.8, ал.4 от
договора за продажба от 31.01.2008 г.
С влязло в сила решение от
27.10.2011 г., постановено по гр.д. № 15588/2011 г. на СРС, 77 състав, са
отхвърлени предявените от С.о. срещу „К.И.“ ЕАД искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за сумата от общо 6 490, 44 лв., представляваща неустойка по
приватизационен договор от 31.01.2008 г., от която: неустойка за неразкриване и
неподдържане на 2 работни места за периода 01.04.2010 г. – 08.04.2010 г. в
размер на 459, 30 лв. и неустойка за неразкриване и неподдържане на 1 работно
място за периода 01.04.2010 г. – 10.10.2010 г. в размер на 6 031, 14 лв.,
както и сумата от 44, 08 лв. обезщетение за забавено плащане по чл.15 от
приватизационния договор за периода 21.03.2011 г. – 13.04.2011 г.
Посочените съдебни актове касаят
претенции на С.о. към „К.И.“ ЕАД за неустойки по приватизационния договор от
31.01.2008 г. за неизпълнение на договорни задължения, които не са идентични
със заявените в настоящото производство.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице арх. Галина Главчева,
което следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че процесният обект – полу-подземна обществена тоалетна понастоящем
попада в обхвата на УПИ XIII-527, отреден „за магазини и
офиси и WC“ в квартал 57а по сега действащите частично изменение на плановете за
регулация и застрояване и работен устройствен план, одобрен със заповед №
РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на Главния архитект на София, само частично
отменени, но не и в частта относно предвижданията, касаещи процесния УПИ.
Установява се също, че заявление вх. № ГР-94-К-50/20.11.2009 г. е подадено за
издаване на виза за проектиране на „надстройка за магазини“, а не за обществена
тоалетна с клетка за инвалиди, като вещото лице е констатирало и техническа
грешка в заявлението относно номера на УПИ. Видно от представената като
приложение към заключението заповед № РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на Главния
архитект на София, със същата е одобрено: изменение на плана за регулация на м.
„Иван Вазов“, кв. 57а, УПИ VI – „за супермаркет, магазин и озеленяване“
за създаване на нови УПИ VI-523 – „за трамвайно ухо и
озеленяване“; X-522 – „за офиси и магазини“, XI – „за трафопост“; XII-524 – „за магазини и офиси“; XIII-527 – „за магазини, офиси и WC“; улица по о.т.26а-26б-26в-32а
по кафявите линии, цифри, текст и защриховки, съгласно приложен проект (т.1);
изменение на плана за застрояване на м. „Иван Вазов“, кв. 57а, УПИ VI, X, XI, XII и XIII с корекциите в зелен цвят (т.2);
работен устройствен план на м. „Иван Вазов“ кв.57а, УПИ X, XI, XII и XIII с корекциите в зелен цвят (т.3).
Като приложение към заключението е представено решение № 6 от 01.03.2010 г.,
постановено по гр.д. № 5748/2007 г. на АССГ, 33 състав, с което е отменена
заповед № РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на Главния архитект на София в частта й, с
която е одобрено изменение на плана за регулация на м. „Иван Вазов“, кв. 57а,
УПИ VI „за супермаркет, магазин и озеленяване“ чрез създаване на нови X-522 „за офиси и магазини“ и XII-524 „за магазини и офиси“;
изменение на плана за застрояване на м. „Иван Вазов“, кв. 57а за УПИ X и XII с корекции в зелен цвят и
одобряване на работен устройствен план на м. „Иван Вазов“, кв. 57а за УПИ X и XII с корекции в зелен цвят. Изграждането
на магазини в записаната зона „Оо“ относно процесния УПИ XIII-527, отреден „за магазини и
офиси и WC“ по ЧИЗРП от 2007 г. е било допустимо, тъй като същите представляват
обекти за обществено обслужване, но според зоната по междувременно приетия и
действащ ОУП на С.о. от 2009 г., зоната, в която попада процесният УПИ е надписана
„Тго“ и сигнатурно маркирана в зелено, като в същата не е допустимо
изграждането на магазини.
Вещото лице е посочило, че по
идейния проект от 2003 г. е била предвидена реконструкция на съществуващия
процесен обект – полуподземна обществена тоалетна, включваща надземна частична
надстройка с едно помещение с тоалетна за инвалиди. Застроената площ само на
предвидената за изграждане нова надземна клетка за инвалиди, според цифровите
котировки в чертежите, възлиза на 4, 78 кв.м. Следователно, РЗП на целия обект
след реконструкцията, включително полу-подземна и надземна части ще възлиза на
67, 85 кв.м. Такава по предназначение застройка е допустима в зона „Тго“ по ОУП
на гр. София. Според вещото лице наличното застрояване, но само относно
процесните обекти – полу-подземна обществена тоалетна (без другата едноетажна
постройка в същия УПИ) и реконструкцията й в съответствие с архитектурния идеен
проект от 2003 г. е допустимо.
В проведеното на 22.04.2019 г.
открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е пояснило, че към момента на
сключване на договора не са били налице пречки за реализиране на идейния
проект. С решение на съда от 2010 г. са отменени части от плана, но не и
предвижданията относно процесния имот. той не е пречка за реализиране на
идейния проект, но е имало период, в който поради обжалването се спират всички
действия по този план. Неотмененият план от 2010 г. противоречи на ОУП и би
следвало да се процедира изменение на ПУП, за да се приведе той в съответствие
с ОУП. Нито единият, нито другият обаче според вещото лице пречат да се реализира
идейният проект. Няма пречки това да стане и към днешна дата. По плана от 2007
г. се е предвиждало изграждане на някаква застройка, изобразена в графичната
част на плана, като по анализа на изображението се вижда, че наличните обекти,
изображенията на новата застройка не се съобразяват с тях, т.е. при
изображенията на новата застройка, нанесени с червено, не се съобразяват изцяло
с кадастралната основа, т.е. не се предвижда запазването им по плана, но по
характер е допустимо такива обекти да бъдат налични, като вещото лице изрично в
пояснило, че това са два отделни извода – по ПУП не се предвижда тяхното
запазване, но такива обекти са допустими в такава зона. Искането на ответника е
за надстрояване за магазин, а не за надстройка клетка за тоалетна за инвалиди,
в какъвто смисъл е идейният проект към договора.
По искане на ответника е
допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
Главчева, от заключението на която се установява, че на 19.11.2009 г. от страна
на ответника няма внесен проект, а е било изготвено само мотивирано предложение
за изменение на плана за застрояване на процесния УПИ. Въз основа на
обяснителната записка вещото лице е посочило, че нанесеното с червено ново предложено
петно за едноетажна надземна надстройка за два магазина е доста по-голямо
практически над цялата полу-подземна тоалетна и териториално изцяло включва в
очертанията си и надземната клетка за инвалиди със застроена площ 4, 78 кв.м.,
предвидена само над северния ъгъл на съществуващата външна стълба надолу в
архитектурния идеен проект.
В проведеното на 30.09.2019 г. открито
съдебно заседание пред СРС вещото лице е пояснило, че е било внесено мотивирано
предложение за надстройка над тоалетната, формулирано като за магазин, но в
обяснителната записка се включва и тоалетна за инвалиди.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че в негова полза е била уговорена неустоечна клауза с твърдяното
съдържание, наличието на основанието за дължимост на неустойката, както и
размера й.
В тежест
на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи
и правоотлагащи възражения, а в конкретния случай – релевираните възражения за
забава на кредитора и обективна невъзможност за изпълнение.
Не е
спорно между страните, а се установява и от представения договор № 9 от
31.01.2008 г., сключен на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 ЗПСК, решение
№ 16 по протокол № 48 от 17.02.2003 г. на Столичен общински съвет и решение №
2818 от 01.04.2003 г., решение № 3034/24.06.2003 г., № 2368/30.11.2007 г. и №
2430/11.01.2008 г. на НС на СОАП, че помежду им валидно е възникнало
правоотношение по приватизационен договор, по силата на който за „К.И.“ ЕАД са
възникнало уговорените в чл.8 от същия задължения, сред които и задължението по
чл.8, ал.6 - на базата на представения идеен проект да разработи работен
проект, който да бъде одобрен от Главния архитект на гр.София и ДАГ.
Не е
спорно между страните, че до момента на последната проверка по
следприватизационния контрол - 14.03.2018 г. не е одобрен по съответния ред
разработен от ответника работен проект.
В
клаузата на чл.10, ал.1, т.5 от процесния договор страните са уговорили
неустойка в размер на 25% върху продажната цена при неизпълнение на идейния проект, касаещ съществуващата
тоалетна – обект на продажба.
От
систематичното тълкуване на клаузите на чл.8, ал.2-6 и чл.10 от договора, при
съобразяване на нормата на чл.20 ЗЗД, се налага извод, че за съответния вид
неизпълнение на всяко от задълженията на купувача, уговорени в чл.8, ал.2-6, са
предвидени неустойки, както следва: за неизпълнение на задължението по чл.8,
ал.2 – неустойка по чл.10, ал.1, т.1; за неизпълнение на задължението по чл.8,
ал.3 – неустойка по чл.10, ал.1, т.2; за неизпълнение на задължението по чл.8,
ал.4 – неустойка по чл.10, ал.1, т.3; за неизпълнение на задължението по чл.8,
ал.5 – неустойка по чл.10, ал.1, т.4; за неизпълнение на задължението по чл.8,
ал.10 – неустойка по чл.10, ал.1, т.6. На неизпълнение на задължението по чл.8,
ал.6 на база на представения идеен проект да бъде разработен работен такъв,
който да бъде одобрен от Главния архитект на гр. София и ДАГ кореспондира
уговорената в чл.10., ал.1, т.5 неустойка в размер на 25% върху продажната цена
при неизпълнение на идейния проект, касаещ съществуващата тоалетна – обект на
продажба.
От
страна на жалбоподателя се поддържат доводи, че неправилно е било прието за неоснователно възражението
му за забава на кредитора по чл.95 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже
възражението си, че ищецът не му е указал необходимото съдействие, без което
ответникът не би могъл да изпълни задължението си по договора. По силата на
чл.9 от договора кметът на С.о. чрез кмета на Район „Триадица“ въвежда във
владение купувача в 45-дневен срок от сключването на договора след подписване
на приемо-предавателен протокол. Процесният договор е сключен на 31.01.2008 г.,
поради което срокът за въвеждане на купувача във владение е изтекъл на
17.03.2008 г., на основание чл.72, ал.1, вр. ал.2 ЗЗД. Видно от представения по
делото приемо-предавателен протокол, купувачът е въведен във владение на 12.10.2009
г. и следователно – след уговорения между страните срок. За да се освободи
длъжникът от последиците на собствената си забава обаче, не е достатъчно да се
установи, че е налице забава на кредитора, а следва да се установи и че
неизпълнението на задължението на ищеца да предаде в срок владението на
ответника е препятствало последния да изпълни задължението на базата на
представения идеен проект да разработи работен проект, одобрен от главния
архитект на гр. София и ДАГ, какъвто извод не може да се направи от
ангажираните по делото доказателства. Обстоятелството, че обектът е предаден на
ответника със забава има отношение към задълженията на ответника да направи
уговорените инвестиции, да осигури уговорените работни места, които обаче не са
предмет на настоящото производство, но не може да се приеме, че представлява
необходимо съдействие, без което да не може да бъде изпълнено задължението по
чл.8, ал.6 от договора, поради което доводите на жалбоподателя в обратен смисъл
се явяват неоснователни.
От
страна на жалбоподателя се поддържа и оплакване, че неправилно е било прието за неоснователно възражението
му, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на процесното задължение
поради отказ на главния архитект да издаде виза за проектира, отмяна от съда на
плана за изменение на плана за застрояване и регулация и изменение на ОУП на С.о..
На
първо място, установи се от ангажираните писмени доказателства, че след предаване
владението на обекта на 12.10.2009 г., на 20.11.2009 г. ответникът е депозирал
в НАГ-София заявление за издаване на виза за проектиране на „надстройка за
магазини на обществена тоалетна“. От страна на ответника не е заявено издаване
на виза за проектиране при съобразяване на идейния проект, в който се предвижда
санитарен възел за инвалиди на ниво терен, върху съществуващата стълба от
източна посока, а е заявено издаване на виза за проектиране за надстройка за
магазини, каквито не се предвиждат по идеен проект, като вещото лице е
констатирало и техническа грешка в заявлението относно номера на УПИ. Обстоятелството,
че според заключението на допълнителната СТЕ от страна на ответника е било
внесено мотивирано предложение за изменение на плана за застрояване, като в
новопредложеното петно за едноетажна надземна надстройка за два магазина териториално
се включва и надземната клетка за инвалиди, което се установявало от
обяснителната записка към него, не променя горните изводи. Последвалият отказ
на Главния архитект е мотивиран с наличието на висящо производство пред АССГ по
обжалване на плана, одобрен със заповед № РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на
Главния архитект на С.о.. По изложените съображения, дори ответникът да беше
поискал издаване на виза за проектиране при точно съобразяване на идейния
проект и да беше положил дължимата грижа, представяйки доказателства за качеството си възложител по смисъла на чл.
160, ал. 1 ЗУТ, то виза за проектиране пак не би могла да бъде издадена към
посочения момент с оглед висящото съдебно производство. В отговор на последващо
запитване от страна на ответника от 04.02.2010 г. с писмо на Главния архитект
същият е уведомен, че към посочения момент няма влязло в сила решение на АССГ
по плана, одобрен със заповед № РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на Главния архитект
на С.о., както и че с новия ПУП не се запазва съществуващата тоалетна и че
извършване на строителство е възможно при условията на чл.151, ал.1, т.3 и т.4 ЗУТ. С влязло в сила на 01.03.2010 г. решение на АССГ е отменена заповед №
РД-09-50-1115/14.08.2007 г. на Главния архитект на София в частта й, с която е
одобрено изменение на плана за регулация на м. „Иван Вазов“, кв. 57а, УПИ VI „за супермаркет, магазин и озеленяване“ чрез
създаване на нови X-522
„за офиси и магазини“ и XII-524 „за магазини и офиси“; изменение на плана за застрояване на м. „Иван
Вазов“, кв. 57а за УПИ X и XII с
корекции в зелен цвят и одобряване на работен устройствен план на м. „Иван
Вазов“, кв. 57а за УПИ X и XII с
корекции в зелен цвят. По отношение на последиците от тази частична отмяна,
вещото лице е пояснило, че тя не касае предвижданията относно процесния имот.
Що се отнася до предвижданията на ОУП, следва да се отчете обстоятелството, че
с изменението на ОУП с решение № 697 по протокол № 51 от 19.11.2009 г. на
Столичния общински съвет и решение № 960, т.27 от 16.12.2009 г. на МС,
публикувано в ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г. за територията, в която попада
процесният обект, предвиждането е станало за „терени за локални градини и озеленяване“,
като според заключението на съдебно-техническата експертиза това не съставлява
пречка за реализиране на идейния проект, тъй като процесният обект по
предназначението му е допустим при действащия ОУП. В последното писмо на
Главния архитект 22.03.2010 г. на практика не се съдържа отказ за издаване на
виза за проектиране, а след посочения момент не се установява ответникът да е
предприел каквито и да било действия по изпълнение на задължението му по чл.8,
ал.6 от договора. Такова изпълнение не се твърди и установява да е осъществено
и към момента. По изложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че е била налице обективна невъзможност да изпълни
процесното задължение, в какъвто смисъл са и изводите на първата инстанция.
По
изложените съображения следва да се приеме, че претенцията на ищеца се явява
доказана по своето основание. По отношение на приетия от първата инстанция
размер на последната, възлизащ на сумата от 8 775 лв., доводи от страна на
жалбоподателя не са релевирани, поради което този въпрос е извън предмета на
въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по арг. от нормата на чл.269 ГПК.
По
отношение на основанието и размера на вземането на ищеца за обезщетение за
забава не са наведени възражения от страна на жалбоподателя, поради което тези
въпроси също са извън предмета на въззивна проверка.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва
да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата
от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено
при съобразяване на чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264117 от 04.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 58240/2018 г. на СРС, II ГО, 77
състав, в ЧАСТТА, с която „К.И.“
ЕАД, ЕИК ******е осъдено да заплати на С.о., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 8 775
лв., представляваща неустойка съгласно чл.10, т.5 от приватизационен договор №
243-02 за покупко-продажба на обект: обществена тоалетна, находяща се в гр.
София, пространството между бул. „П.Ю.Тодоров“ и ул. „Ст.Малинов“ – ухото на
трамвай № 1, общински нежилищен имот, стопанисван от Район „Триадица“, сключен
на 31.01.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 31.08.2018
г. до окончателното изплащане, и сумата от 243,
75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.05.2018 г. –
30.08.2018 г.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.86, ал.1 ГПК за сумата над 243, 75 лв. до пълния предявен размер от 249, 12
лв., е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „К.И.“ ЕАД,
ЕИК ******да заплати на С.о., на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.