Решение по дело №1199/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			29.02.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н О

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18 декември		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		1199		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

        Образувано е по жалба на  Г.Д.К. с ЕГН:**********,***,против Наказателно постановление №30-0000493 от 09.10.2019г., на Началника на ОО „АА” гр.Кюстендил,с което на основание чл.105ал.1 от ЗАвПр, му е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,за нарушение по чл.57,ал.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г, на МТ, на основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание-„глоба”, в размер на 200 лева, за нарушение по чл.57,ал.3 от Наредба №33 от 03.11.2999г., на МТ и на основание чл.95а,ал.1 от ЗАвПР, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.95а,ал.1 от ЗАвПр.

 

          Жалбоподателят счита, че не е извършил нарушенията,за които е наказан.Твърди,че както при издаване на АУАН,така и при издаване на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до ограничаване правото му на защита,поради което моли НП,да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се явява,вместо него адвокат Стефанов,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

  Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

  Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН,серия А, №266919 от 16.09.2019г.,  против жалбоподателя, за това, че на 16.09.2019г., около 14.35 часа в гр.Дупница,при ж.к.”Възход”№2 срещу таксиметровата стоянка при Автогара Дупница,при качване на пътници с автобус „ИвекоА45.12 с рег.№ Кн 2727ВА от кат.2,собственост на ЕТ”Румяна Николова-Даци Р”,обозначен с табела с надпис Бобов дол със заверено копие - М.Върбовник-Шатрово,Дупница от Областната транспортна схема към лиценз на Общността с № *********/12.04.2017г., без:1.Водача не установява автобуса на съответния сектор най малко 10 минути преди указания час14.30 часа на 16.09.2019г., за потегляне от началната автогара Дупница., 2.Заверка на пътен лист № **********/16.09.2019г.,3.Без обезапасителни колани на пасажерските седалки.

 

   По делото е представено и обжалваното Наказателно постановление №30-0000493 от 09.10.2019г., на Началника на ОО „АА” гр.Кюстендил,с което на жалбоподателя на  основание чл.105ал.1 от ЗАвПр, му е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,за нарушение по чл.57,ал.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г, на МТ, на основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание-„глоба”, в размер на 200 лева, за нарушение по чл.57,ал.3 от Наредба №33 от 03.11.2999г., на МТ и на основание чл.95а,ал.1 от ЗАвПР, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.95а,ал.1 от ЗАвПр.

 

        В производството по установяване на твърдените административни нарушения и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита,на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.

      Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдените нарушения, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.

         По този начин е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят не би могъл да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен, тъй като такива, конкретно индивидуализирани, липсват, къде са извършени и въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.

        

         В т. 1 и т. 2 на НП е налице противоречие между словесното описание на нарушенията, тяхната правна квалификация и санкциите, поради което е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, т. е. АНО е нарушил материалния закон.

         Налице е несъответствие между обстоятелствената част на НП, съдържаща словесно описание на административните нарушения, правната им квалификация и диспозитива на същото, в който са посочени санкционни разпоредба, послужили като правно основание за налагане на административно наказание.

            Отделно от това, не е изцяло и пълно индивидуализиран нарушеният нормативен акт. Посочването като нарушение на Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ в акта за установяване на административното нарушение, без изцяло да се индивидуализира нормативния акт, води до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Не става ясно кой е нормативния акт, по който е прието за установено допуснатото административно нарушение, а така също в НП липсва посочване въз основа на коя правна норма и от кой закон, е издадена въпросната Наредба. В тази насока винаги следва да се изписва пълното наименование на нарушения нормативен акт, за да може нарушителят да упражни правото си на защита, а от друга страна и съда за упражни задължението да провери законосъобразното прилагане на материалния закон при индивидуализиране на административното нарушение и определяне на административното наказание.

         Описаните словесно административни нарушения не може да се квалифицират като такива по чл. чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, както и по чл. 95а, ал. 1 от ЗАвПр. При това положение се налага извода, че атакуваното НП, е издадено в нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Неправилната правна квалификация на нарушенията, е довела до незаконосъобразност на наложените административни санкции, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда, че административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Неправилното приложение на материалния закон е винаги основание за отмяна на НП, тъй като извън правомощията на съда е да променя квалификацията на нарушението, извършено от нарушителя, като приеме, че то представлява друг вид административно нарушение, когато наказващият орган е определил неправилно приложимия материален закон.

 

         Всяко едно от посочените по-горе нарушения представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита на нарушителя, която включва и правото му да узнае какви точно нарушения на правилата за обществен превоз се твърди, че е извършил, и въз основа на кои доказателства, за да организира защитата си в пълен обем. Поради това тези нарушения са винаги съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН.          

В АУАН и НП е записано като първо административно нарушение това, че водачът не установява автобуса на съответния сектор най-малко 10 минути преди указания час 14:30 ч. на 16.09.2019 г. за потегляне от начална Автогара-Дупница, с което е нарушил чл. 57, ал. 2 от Наредба № 33 от 02.11.1999 г. на МТ.

Липсват доказателства, както в първата фаза на административнонаказателното производство, така и на съдебната фаза, въз основа на които да се направи обоснован извод, че водачът е бил длъжен на 16.09.2019 г. да установи автобуса на съответен сектор (неиндивидуализиран в АУАН и НП) десет минути именно преди 14:30 ч. и именно на Автогара-Дупница. Това че на автобусът, който е бил паркиран при ж. к. „Възход“, е имало табела с надпис „Бобов дол-Г. Върбовник-М. Върбовник-Шатрово-Дупница“ и са се качвали хора, не е доказателство, че е извършван обществен превоз по конкретно маршрутно разписание от конкретна Областната транспортна схема. АНО не е представил по делото маршрутното разписание от Областната транспортна схема, въз основа на което е стигнал до извода, че жалбоподателят на 16.09.2019 г. е извършвал обществен превоз на пътници и десет минути преди 14:30 ч., е следвало да установи автобуса на сектор на Автогара-Дупница. Тоест, липсват доказателства, които да опровергаят твърдението на жалбоподателя във въззивната му жалба, че не е имал задължение да установява автобуса на сектор на Автогара-Дупница десет минути преди 14:30 ч. на 16.09.2019 г. и да тръгва оттам, а доказателствената тежест е изцяло на АНО. Отделно от това, в АУАН е записано, че около 14:35 ч. автобусът се е намирал  при ж. к. „Възход“. Тоест, не е ясно как актосъставителят е установил, че десет минути преди 14:30 ч. автобусът не е бил установен на Автогара-Дупница и не е тръгнал оттам.

Като второ административно нарушение в АУАН и НП е посочено това, че жалбоподателят е бил без заверка на пътния лист, което е правно квалифицирано по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 02.11.1999 г. на МТ.

         От изяснените по делото факти и анализа на събраните данни посредством гласните доказателствени средства и писмените доказателства се установява, че  влизането в Автогара-Дупница и заверяването на пътен лист на водач, ангажиран към даден превозвач, се извършва след заплащане на съответната такса от страна на последния по сключен договор с дружеството, стопанисващо и управляващо автогарата.       В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33 от 02.11.1999 г. на МТ е визирано, че при изпълнение превози по автобусни линии водачите задължително използват автогарите срещу заплащане като от текста на чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33 от 02.11.1999 г. на МТ, че собствениците на автогарите задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне право за продажба на билети и извършване на други услуги, става ясно, че задължението по заплащане на тези такси е на превозвача, а не на шофьорите. При неизпълнение на същото, установено и от показанията на разпитаните свидетели, кореспондиращи с изложеното от жалбоподателя във въззивната му жалба, водачите не се допускат в автогарата и респ. няма как да влязат и да представят пътния лист, за да бъде заверен. Жалбоподателят пояснява в жалбата си, че на процесната дата въобще не е влизал в Автогара-Дупница, а е спрял отвън, защото превозвача ЕТ "Румяна Николова-Даци-Р“ не бил изпълнил вмененото му по закон задължение. Отделно от това, изпълнявал писмена заповед на превозвача (представена по делото), която му забранявала да влиза в автогарата. (Със Заповед № 7/07.07.2019 г. управителят на превозвача ЕТ „Румяна Николова-Даци-р“-гр. Бобов дол е разпоредил, считано от 07.07.2019 г. до второ нареждане, водачите извършващи обществен превоз на пътници по линиите: „Бобов дол-Дупница-Бобов дол“ да не влизат в Автогара-Дупница. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта срещу подпис. Тази заповед е била задължителна за ППС и шофьорите на превозвача. Изрично в заповедта било упоменато, че за неспазване на заповедта, водачите на МПС подлежат на дисциплинарни и имуществени санкции. Цитираната заповед е отменена със Заповед № 8/02.10.2019 г., считано от 03.10.2019 г. Съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките, или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв. Съгласно чл. 52, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредбата при изпълнение на превози по автобусни линии всички лица по чл. 2, ал. 1 и водачите задължително използват автогарите и автоспирките съобразно възложеното им разписание. Дори хипотетично да приемем, че процесните административни нарушения са извършени от жалбоподателя. Налице е обаче обстоятелство, което изключва умисъла в жалбоподателя, за да го превърне в нарушение. Това обстоятелство е посочената по-горе заповед на управителя на фирмата превозвач, в което жалбоподателят работи.         Третото административно нарушение в АУАН и НП, е записано така: „Без обезопасителни коани на пасажерските седалки“ и е правна квалифицирано по чл. 95а, ал.  1 от ЗАвПр, която правна норма е санкционна.

         Член 95а, ал. 1 от ЗАвПр гласи: „Наказва се с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 7б, ал. 2, което не е оборудвано с обезопасителни колани“. Тоест, за да е съставомерно деянието е необходимо водач, който да управлява МПС. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесия случай се доказа, че автобусът не е бил в движение и жалбоподателят не е имал качеството „Водач“, поради което не е налице нарушение по чл. 95а, ал. 1 от ЗАвПр. 

         В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение  не са представени други релевантни доказателства. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административните нарушения, за които е санкциониран жалбоподателят не са доказани по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

 

На основание изложеното, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление  №30-0000493 от 09.10.2019г., на Началника на ОО „АА” гр.Кюстендил,с което на Г.Д.К. с ЕГН:**********,***,основание чл.105ал.1 от ЗАвПр, му е  наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,за нарушение по чл.57,ал.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г, на МТ, на основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание-„глоба”, в размер на 200 лева, за нарушение по чл.57,ал.3 от Наредба №33 от 03.11.2999г., на МТ и на основание чл.95а,ал.1 от ЗАвПР, му е наложено административно наказание-„глоба” в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.95а,ал.1 от ЗАвПр,като незаконосъобразно.

 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                          

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: