РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203715 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. ИВ. К. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. *, ул. „*” № 6, срещу Наказателно постановление № */24.06.2021 г., издадено от
началника на 02 РУ към ОД на МВР-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 194, ал. 3 от НК
на основание чл. 218б от НК, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
поддържат доводи за липса на нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява в
последното съдебно заседание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (върху НП е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на
27.07.2021 г., а жалбата е подадена по куриер на 03.08.2021 г.- л. 21). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:
На 19.10.2020 г. било образувано ДП № 434а ЗМ-544/2020 г. по описа на 02 РУ на
ОДМВР-Бургас, пор. № 2265/2020 г. на БРП за това, че на 06.09.2020 г., в гр. Бургас, в
магазин „Джъмбо“ е отнел чужда движима вещ, а именно мобилен телефон марка „Huawei”
модел „P Smart Pro” на стойност 350 лева от владението на *, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С
1
постановление от 11.02.2021 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като счел, че от
доказателствата по делото се установява, че от страна на жалбоподателката М.К. е
извършено деяние по чл. 207, ал. 1 от НК, което не съставлява престъпление, тъй като била
приложима разпоредбата на чл. 218б от НК. Материалите били изпратени на 02 РУ на
ОДМВР-Бургас.
На жалбоподателката бил съставен АУАН № */15.06.2021 г. от страна на Р. Д. К.-
полицейски инспектор във 02 РУ на ОДМВР-Бургас.
Въз основа на АУАН-а, на 25.06.2021 г. е било издадено и атакуваното НП, с което за
нарушение на чл. 194, ал. 3 от НК на основание чл. 218б от НК, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева. В постановлението е записано, че лицето се
наказва за това, че „на 06.09.2020 г. около 17:30 часа, в гр. Бургас, в магазин „Джъмбо“…
отнела чужда движима вещ, а именно мобилен телефон марка „Huawei” модел „P Smart Pro”
ведно със силиконов протектор от владението на *.”.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на 02 РУ
към ОД на МВР- Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Въпреки това в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Според нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК, за деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл.
204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато
стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната,
установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста
лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен. От своя страна разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НК изрично разписва, че за
деянията по чл. 218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
При това положение, доколкото административнонаказващият орган вменява на
жалбоподателката извършването на деяние по чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 218б, ал. 1 от
НК (кражба, представляваща маловажен случай), то същият, съобразно задълженията му по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е следвало да посочи всички съставомерни признаци на
осъщественото деяние, сред които задължително: лицето, от чието владение е отнета
чуждата движима вещ; подробно индивидуализиране на отнетата чужда движима вещ и най-
вече - стойността на инкриминираната движима вещ. Последното е особено съществено,
доколкото санкционната административнонаказателна разпоредба на чл. 218б, ал. 1 от НК
намира приложение при конкретна законодателно определена стойност на отнетата вещ - до
размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието.
В случая, нито в АУАН, нито в НП е посочена стойността на отнетата вещ.
Не е посочено и дали предметът на престъплението е възстановен или заместен, при
което отново не може да се прецени дали се твърди да са налице всички предпоставки на чл.
218б от НК.
Това само е достатъчно да се приеме, че административнонаказващият орган в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е изпълнил задъжението си да опише
2
обстоятелствата, при които е извършено разглежданото нарушение, което от своя страна е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
В този смисъл е и Решение № 1926 от 10.11.2017 г. по н. д. № 2345 / 2017 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място, налице е разминаване между словесното описание на
извършеното нарушение и приложената санкционна разпоредба. В НП е посочено, че
жалбоподателката е отнела чужда движима вещ от владението на друго лице. Посоченото
описание може да бъде съотнесено евентуално към разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК, макар,
че липсва пълно описание на състава, като не е посочено, че отнемането е с цел вещта да
бъде противозаконно присвоена. Така описаното деяние обаче е било квалифицирано по чл.
194, ал. 3 от НК- маловажен случай на кражба, без обаче да е записано изрично, че случаят е
маловажен. На практика словесното описание на фактите е за деяние, за което е
неприложима разпоредбата на чл. 218б от НК.
Така посоченото нарушение безспорно накърнява правото на защита на
жалбоподателя и няма как да бъде отстранено.
Налице е липса и на друг реквизит. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в
наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този
правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от
правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни
факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин.
След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна
норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Иначе казано,
административно наказващият орган първо описва факти, а после посочва правната оценка,
която дава на тези факти. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността
на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите
констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на
обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от
фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия
закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите,
които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна
отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г.
по описа на Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при
липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
В конкретния случай, в обжалваното наказателно постановление са посочени дата и
място, но после е записано, че жалбоподателката е отнела чужда движима вещ от
владението на друго лице. Така използваните изрази по никакъв начин не дават информация
за това какво точно е извършено, какво е било конкретното поведение на лицето. Напротив,
така използваните изрази по същество представляват правна оценка на поведение. Още
повече, чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, въз основа на който е наложено наказанието използва
израза „отнеме”, т.е. видно е, че изпълнителното деяние на нарушението не е запълнено с
описание на конкретни действия и бездействия. Празнотата в постановлението не може да
бъде преодоляна чрез препращане към АУАН (в който всъщност също не е отразено
поведението на жалбоподателката), доколкото преценката какво е извършено, която
подлежи на контрол, е тази на наказващия орган (в този смисъл е и Решение №753 от
25.06.2010 г. по КНАХД №761/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас). Напълно
3
възможно е например, органът да счете, че някакви факти не са се осъществили или да ги
намери за правно ирелевантни. В конкретната хипотеза обаче, такава преценка отново не
може да бъде направена. Самият съд също е лишен от възможността да прецени кои
действия на жалбоподателката представляват отнемане. Напълно е възможно всъщност да
не е налице отнемане, но преценката на АНО да е неправилна. Това има особено значение в
настоящия случай, тъй като видно от постановлението за прекратяване на наказателното
производство, прокурорът е счел, че възприетите от него факти следва да се подведат под
нормата на чл. 207, ал. 1 от НК- невръщане на намерена вещ. Това допълнително засилва
неяснотата какво е прието за установено от АНО. Посочените празноти не могат да се
преодолеят и чрез следствени действия, тъй като по този начин за първи път едва в съдебна
фаза биха се въвели съставомерни факти, което неминуемо накърнява правото на защита на
жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */24.06.2021 г., издадено от началника на 02
РУ към ОД на МВР-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 194, ал. 3 от НК, на основание
чл. 218б от НК, на М. ИВ. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*” № 6 е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: Д.Б.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4