Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2210 по описа за 2019 год. З.да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.12.2015г. „А. Ф.“ ООД, като кредитор сключил с А.К.Н. като
кредитополучател договор за кредит „Б.к.“ с №***, като с подписването Н.договора
кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и приложимите към него Общите условия.
Съгласно договора за кредит, Кредиторът имал право да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице. Съгласно сключения с ответника
договор за кредит, Кредиторът се задължил да му предостави договорена сума под
формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на *** лв., с
разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance /iCard/ Visa, а длъжникът се задължил да го ползва и върне съгласно уговорените
условия. Кредиторът изпълнил задължението си посредством зареждане на картата с
договорената сума в момента на активирането й на 11.12.2015г. От усвоените суми
по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент
дължимата главница била размер на ***лв. Върху усвоената по кредита сума,
длъжникът дължал договорна лихва, в размер съгласно договор, като в случая,
начислената договорна лихва била ***лв., за периода от 17.12.2015 г. датата на
първата транзакция по кредитната карта до 07.03.2018 г. -датата на настъпване
на предсрочна изискуемост. Кредитополучателят не заплати текущото си задължение
на падежа, съгласно условията на сключения договор да представи на Кредитодателя в срок от 3
дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и
поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, Кредитополучателят
дължал на Кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Неустойката се начислявала на 6-то число на месеца, в който текущото задължение
не било погасено до 5-то число на следващия месец. На посоченото основание, на
Кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на ***лв., за
периода от 08.01.2016 г. до 07.03.2018 г. Разпоредбите на договора за кредит
предвиждали, в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на
Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване
на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При
забава за плащане на текущото задължение или на посочената по-горе сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължал на
Кредитодателя разходи за действия по С.на задължението в размер на ***лв. за
всеки ден до заплащане на сумите. Освен това, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост
дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на *** лева,
включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществявало и администрирало дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на Кредитополучателя. В случая на Кредитополучателя била начислена
такса разходи за събиране в общ размер на *** лв. Съгласно клаузите на
сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не бил заплатил минимум 15%
от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало предсрочно
изискуемо. В случая предсрочната изискуемост била обявена на 07.03.2018 г.,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът по делото продължавал виновно да не
изпълнява задължението си. Съгласно договора, считано от този момент, на
длъжника се начислявало обезщетение за забава върху непогасената главница в
размер на законната лихва, а именно 39.07 лв. за периода от деня, последващ
настъпването на предсрочната изискуемост 08.03.2018 г. до 13.03.2019 г. -
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради
това за „А. з. к.н. п. з.“ ЕООД, с ЕИК:*** възниквал правен интерес от
предявяване на претенциите по съдебен ред срещу към длъжника А.К.Н. за сумата в
общ размер на ***лв., от която главница- ***лв., договорна лихва-***лв.,
неустойка за неизпълнение на задължение- ***лв., разходи и такси за
извънсъдебно събиране-*** лв., законна лихва за забава в размер на ***лв. и
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем на
07.03.2018 г. На 11.09.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл.99
от ЗЗД между „А. Ф.“ ООД, ЕИК:***и „А.з.контрол н. п. з.“ ЕООД, ЕИК:***, по
силата на който вземането било прехвърлено в полза на „А.з.к. н. п. з.“ ЕООД
изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Н.03.05.2019 г. бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на В./цесия/ между „А. з. к. н. п. з."
ЕООД и „А.з.с.на в.“ ЕАД. При спазване на законовите разпоредби и в съответствие
с трайната практика на съдилищата /Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г.
на ВКС, II т.о./ доколкото законът не поставял
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването н.същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това ответникът следвало да се счита за уведомен за сключения между „А. з. к.
н. п. з.“ ЕООД /Цедент/ и „А.з.с.на в.“ ЕАД /цесионер/ Договор за продажба и прехвърляне
н.вземания /цесия/от 03.05.2019г, с получаването на настоящата искова молба и
приложените към нея Уведомително писмо за извършено прехвърляне н. вземането
/цесия/ с изх.№УПЦ-С-АКПЗ-АФ-***/22.05.2019г. и Уведомително писмо с
изх.№ЛД-С-АКПЗ-АФ/***/22.05. 2019г. от „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Съгласно
Приложение №1, като неразделна част от Договора за цесия, процесното задължение
било прехвърлено в полза на „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. В случая следва да се има предвид, че
съгласно Договорът за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.05.2019г., „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на цесионер се задължило от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, за
което „А.з.с.н.в.“ ЕАД имало изрично пълномощно от „А. з. к. н. п. з.“ЕООД.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на А.К.Н., ЕГН-**********, че същият
дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД сумите: ***лв.
за главница, ***лв. договорна лихва за периода от 17.12.2015 г. до 07.03.2018
г., ***лв. неустойка за неизпълнение на
задължение от 08.01.2016 г. до 07.03.2018 г., *** лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, ***лв. законна лихва за забава за периода от 08.03.2018
г. до 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението в
общ размер ***лв. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими,
тъй като не се посочвало на какво правно основание се дължат. Счита искове и за
неоснователни. Заявява, че срещу получени от него *** лева, върнал над *** лева, включая и всички начислени неустойки
и лихви. Плащането извършил към „А. Ф.“ ООД, преди завеждането на настоящата
искова молба, от която разбрал, че вземането било прехвърлено на други
кредитори и се явявал добросъвестен платец. По втория иск, за начислена
договорна лихва в размер на ***лева за периода от 17.12.2015г. до 07.03.2018г.
заявява, че заплатил сума от над ***
лева, която покривала и тези лихви. По третият иск се твърдяло, че дължи сумата
в размер на Заявява, че не дължи сумата от ***лева като неустойка за неизпълнение, за
периода 08.01.2016г. до 07.03.2018г., тъй като и нея заплатил на първоначалния
кредитор. Заявява, че не дължа претендираната сума от *** лева като разходи за
извънсъдебно събиране на задължението защото тези разходи не били направени,
тъй като изпълнил задължението си. Ако ищецът е направил такива разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, следвало да ги установи с необходимите
доказателства. Заявява, че не дължи претендираната сума от ***лева, като
законна лихва за периода от 08.03.2018г. до 13.03.2019г. Възразява за
едновременното търсене на договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
парично задължение за съвпадащия период- 08.01.2016г. до 07.03.2018г. Съгласно
изискването на закона и в тази връзка установена съдебна практика/ решение №68/09.07.2012 г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, І т.о./,
за посочения период, ищецът можел да избере едно от двете, или само разликата
между неустойката и по-големия размер на законната лихва. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност за предявените вземания, които попадали в кратката
три годишна давност по чл.111 б.“б“ и „в“ от ЗЗД - неустойка и лихва за времето
преди 22.03.2016г.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№890/2019 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №578/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника А.К.Н. за
сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 17.12.2015 г. до 07.03.2018 г., *** лв. разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, ***лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение от 08.01.2016 г.
до 07.03.2018 г., ***лв. лихва за забава от 08.03.2018 г. до 13.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от
22.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и *** лв. разноски по делото, от
които:*** лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 28.06.2019 г. и на 01.07.2019 г. т.е. в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК /изм. ДВ, бр.86 от 2017 г./, а в
срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от ГПК кредиторът
предявява иска за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповедта за изпълнение срещу длъжника.
Приети като доказателства по делото са договор за кредит „Б. к.“, сключен на 11.12.2015 г. между „А. Ф.“ ООД и А.К.Н. и приложение №1 към него, от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на револвиращ кредит на ответника в максимален размер на *** лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец, което съобразно чл.3, ал.3 от договора се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена гладница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена непогасена договорна лихва върху горните две суми - 0.12% върху усвоения размер на кредита /чл.4, ал.1/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. В чл.12, ал.1 на договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от *** лева, да работи минимум от 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централния кредитен регистър или да има кредитна история със статус 401 "Редовен", да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „А. Ф.“ ООД-чл.16. Предвидено в чл.16, ал.4 на договора е, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според предвиденото в чл.21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл.22, ал.1 на договора е и, че в случай на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно изискуемо. При настъпила предсрочна изискуемост договорна лихва не се начислява – чл.22, ал.2, но кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на *** лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението -чл.22, ал.5. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл.22, ал.3/. Наред с това в чл.22, ал.4 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на ***лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит. В чл.28 на договора страните договорили всички писма, покани, съобщения и др.документи да бъдат доставяни на адреса за кореспонденция, по факс или на e-mail адрес, посочени в договора.
Представени са заверени копия на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между „А. Ф.“ ООД и „А. з. к. н. п. з.“ ООД, потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и Анекс към Приложение №1/11.11.2018 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „А. Ф.“ ООД към ответника А.К.Н. по кредит от 11.12.2015 г. е било прехвърлено на „А. з.к. н. п.з.“ ООД. Приложено е и пълномощно, нот.зав. рег.№11767/29.12.2016 г. на нотариус М.И., с район РС-С., по силата, на което „А. Ф.“ ООД като цедент е упълномощило „А. з. к. н. п. з.“ ООД като цесионер с правото да уведоми всички длъжници по всички вземания н.дружеството, цедираните съгласно Рамковия договор от 11.11.2016 г. вземания.
Приети като доказателство по делото са заверени копия договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „А. з. к. н. п. з.“ ООД и „А.з.с.на в.“ ЕАД, потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и препис-извлечение от Приложение №1/03.05.2019 г., от съдържанието, на които е видно, че вземането на „А. з. к.н.п. з.“ ООД към ответника А.К.Н. по договор от 11.12.2015 г., с първоначален кредитор „А. Ф.“ ООД е било прехвърлено на „А.за п. з.“ ЕАД. Приложени са и 3 бр. пълномощни, с които „А. з.к. н. п.з.“ ООД като цедент е упълномощило „А.з.с.на в.“ ЕАД като цесионер с правото да уведоми от името на „Аксес Файненс“ ООД всички длъжници по всички вземания н. дружеството, цедираните „А. з.к. н. п.з.“ ООД съгласно Рамковия договор от 11.11.2016 г. и от името н.“А. з.к. н. п.з.“ ООД всички длъжници за прехвърлените вземания с договор за цесия от 03.05.2019 г. на „А.з.с.на в.“ ЕАД.
По делото са приети заверени копия на 2 бр. уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания, за които няма данни и доказателства да връчени на ответника.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението по процесния договор за кредит „Б.к.“ №*** кредитополучателят извършил плащания в общ размер *** лв., последното на 04.01.2018 г. , от които кредиторът е погасил както следва: раходи за събиране по чл.22- *** лв., неустойка по чл.21- ***лв., договорна лихва- ***лв. и главница-***лв. След погасяване от кредитора на вземанията, ответникът дължи: главница-***лв., договорна лихва-***лв., неустойка за неизпълнение по чл.21- ***лв., разходи за събиране по чл.22, ал.4-*** лв., законна лихва-34.08 лв. и разходи за събиране по чл.22, ал.5- *** лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй в
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповедта
за изпълнение по ч.гр.д.№890/2019г. по описа на РС-К..
Съгласно
чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. По делото е налице изрични пълномощни, с
което ищецът- цесионер е упълномощен от предишните кредитори от тяхно име
писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
заем. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. От представените по делото доказателства не се установи уведомленията за извършените
цесии да са стигнали до длъжника за извършените цесии, но с връчването на
преписа от исковата молба, включително и на уведомленията по чл.99, ал.3 от ЗЗД
ответникът се счита уведомен за прехвърленото вземане- факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право, поради което следва да бъде
съобразен и взет предвид при решаването на делото с оглед императивната
разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см. Решение №123/24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009 г. , ІІ т.о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на
ВКС, I т. о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът се явява кредитор на
ответника по силата на договора за цесия.
Безспорно е, че между ответника и „А. ф.“ ООД е възникнало правоотношение по договор за кредит „Б.к.“ като уговорената по него сума е била усвоена от А.К.Н., посредством предоставената му кредитна карта. С усвояване на всяка отделна сума по револвиращия кредит за ответника е възникнало задължението да извършва погасителни плащания на текущите си задължения. От заключението на ССЕ се установи, че до 04.01.2018 г. вкл. ответникът е платил по кредита общо *** лв.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит/ редакция изм. ДВ, бр.57/28.07.2015 г./ съдържащ разпоредби от императивен порядък, за които съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена предвидена в закона в обществен интерес правна норма, когато констатира неравноправни клаузи и клаузи в договор, които са в противоречие с добрите нрави / в т.см. ТР№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, Решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №229/21.01.2013г/ по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №384/02.11.2011 г. по гр.д.№1450/2010 г. на ВКС, I г.о. и др./. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. В настоящия случай в договора за кредит е предвидено, че при забава в плащанията по кредита ответникът дължи заплащане на 15 % от максималния кредитен лимит в определен срок и осигуряването на допълнително обезпечение, неизпълнението на което е свързано с ежедневното заплащане на отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението и неустойка за непредоставянето на обезпечение чрез поръчител, дължимо при всяка забавена вноска. Когато забавата е довела до предсрочна изискуемост на кредита е предвидена и еднократната дължимост на такса разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на задълженията в предварително фиксиран размер от *** лв. Съдът намира, че клаузите на чл.22, ал.4 и ал.5 от договора, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита. С предвиждането на тези плащания се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника, поради което се явяват нищожни като противоречащи на чл.33 от ЗПК. Освен това, тези уговорки противоречат и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит -чл.10а, ал.1 от ЗПК, но от изложеното в исковата молба може да се направи извода, че това задължение не е за предоставени на ответника допълнителни услуги предоставени, а са разходите и таксите за извънсъдебно събиране на вземането, което не представлява допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Задължението за предоставяне на обезпечение- поръчителство, уговорено в клаузата на 16 от договора е с вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното, поради което уговорената по чл.21 на договора неустойка в размер на 10 % за всяко отделно неизпълнение на задължението, изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителни функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По тези съображения, съдът приема, че и уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което процесният договор от 11.12.2015 г. в частта, както за неустойката по чл.21, така и за такса и разноски чл.22, ал.4 и ал.5, не е породил правно действие. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за неустойка и разходи.
Предвид изложеното и доколкото се установи, че ответникът е заплатил сумата от *** лв., то съдът приема, че той изцяло е заплатил главницата и договорната лихва по процесния договор и тъй като вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера само тези права, а в случая се установи, че такива няма, то предявените искове от ищеца- цесионер се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, офис с Л, ет., офис против А.К.Н., с ЕГН-********** *** искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.240
от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите: ***лв. за главница, ***лв. договорна лихва от 17.12.2015
г. до 07.03.2018 г., ***лв. неустойка за
неизпълнение на задължение от 08.01.2016 г. до 07.03.2018 г., *** лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране, ***лв. законна лихва за забава от 08.03.2018 г.
до 13.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от 22.03.2019 г. до
изплащане на вземането, по договор за кредит „Б. к.“, сключен на 11.12.2015 г. между „А. Ф.“
ООД и А.К.Н., за което е издадена заповед №578/26.03.2019
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№890/2019 г. по описа на PC –К. като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С.. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№890/2019 г. по
описа на РС-К..
Районен съдия: