Р Е Ш Е
Н И Е № 23
гр. Сливен, 20.03.2023
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Галя
Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова КАНД № 9 по описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е
по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на И.Д.Д., чрез процесуален
представител, против Решение № 477 от 06.12.2022 г., постановено по АНД №
20222230201070/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
като законосъобразно и правилно Наказателно постановление /НП/ № 6070о/2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с което на И.Д.Д.,
с ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Счита за необосновани изводите на съда, че е извършено
посоченото нарушение. Твърди, че са налице предпоставките за приложение на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН. Не било установено, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен
съд – Сливен, както и наказателното постановление. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.К. ***, който поддържа
жалбата. Излага доводи в подкрепа на основателността ѝ. Посочва, че са
налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание ответникът по касация - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален
представител, който заявява, че оспорва жалбата и излага становището си по
същество. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако
такова бъде претендирано.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на
касационната жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен
съд - Сливен.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови
решението си районният съд приема, че на 14.10.2021 около 20.40 часа в г. С.
била извършена полицейска проверка в и. з. „К. б.", н. се на б. „Г. С. Р."
№***. Проверяващите установили жалбоподателя Д., който п. в з. без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Предвид констатираното, на И.Д.Д.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, затова че
като посетител на закрито обществено място – и. з. няма поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, с което не е изпълнил
въведената с т. I.7 от Заповед РД
01-743/31.08.2021 год. на МЗ противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето. Актът бил връчен на жалбоподателя на 14.10.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 09.11.2021г.
наказващият орган - Директорът на ОД на МВР-Сливен издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
лева.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд -Сливен.
От правна страна
районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон. Приел, че както АУАН, така и НП, съдържат
установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо
описание на нарушението е пълно и ясно, съответстващо на посочената като
нарушена законова разпоредба. Приел, че пълно и точно е описана нарушената
противоепидемична мярка и с кой подзаконов нормативен акт на МЗ е въведена. Приел
за доказано от обективна и субективна страна констатираното и в последствие
санкционирано нарушение. Приел, че случаят не е „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд приел, че обжалваното НП се
явява законосъобразно и го потвърдил.
Решението на
Районен съд - Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред районния съд се
установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят се е намирал в
закрито помещение – и. з., без поставена маска за лице. Съгласно чл. 63, ал. 4
от ЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г.), при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Съгласно цитираната в АУАН и в
НП Заповед РД-01-743/ 31.08.2021г. на министъра на здравеопазването – т.I.7, всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения
и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни
гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3.
Съгласно т. I.10
от Заповед РД 01-743/31.08.2021 год. на МЗ, по смисъла на т. I.7 и I.8 от същата заповед,
„обществени“ са местата, които са достъпни за
гражданите и/или са предназначени за обществено ползване. Според §1, т.9, б.
„д“ от ДР на Закона за здравето, обекти
с обществено предназначение са и и. з. По делото не е спорно, че именно в и. з.
е установен и касационният жалбоподател. Като доказателство по делото пред
районния съд е приобщено писмо изх. № 2400-615(1) от 31.03.2021 г. на Община
Сливен, в което са посочени обекти, стопанисвани от лица – о. на х. и. в г. С.,
за които има издадени категоризации по Закона за туризма. Сред посочените не
фигурира и. з., в която е бил установен жалбоподателят.
Относно
направеното с касационната жалба възражение за неправилно установена фактическа обстановка, съдът
намира същото за неоснователно. Въззивният съд е
изложил подробни мотиви относно събраните по делото доказателства, като е
извършил анализ на показанията на разпитаните свидетели, които кредитирал, като
подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Съдът правилно е
кредитирал и показанията на разпитания по почин на жалбоподателя свидетел,
според които той и жалбоподателят не са носили маски по указания в приложение №
3 към т. 7 и 8 от Заповед РД-01-743/
31.08.2021г. на МЗ начин, като маските им били поставени не на устата, а на врата.
Възражението на
касационния жалбоподател за прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се преценява като
неоснователно. По делото няма данни да е прогласена нищожността на Заповед
РД-01-743/ 31.08.2021г. на министъра на здравеопазването нито същата да е
отменена по законоустановения ред. Отговорността на
наказаното лице е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В приложимата
санкционна норма действаща към датата на извършване на нарушението, на
определяне и на налагане на административното наказание, размерът на глобата е
от 300 до 1000 лева - същият като този в сега действащата редакция на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ и следователно не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.
3, ал. 2 ЗАНН.
Относно размера
на наложеното наказание, същото е определено в минималния предвиден от закона
размер и съответства на степента на обществена опасност на извършеното
нарушение и на нарушителя.
Неоснователно е
и възражението за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Видно от АУАН
същият е съставен при установяване на административното нарушение – на
14.10.2021 г., на която дата е и връчен. Наказателното постановление е издадено
на 09.11.2021 г., т.е. в определения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок
от съставянето на АУАН.
Правилни са
изводите на Районния съд, че в случая не може да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно дефиницията по § 1, ал.
1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Доводите на касационния жалбоподател за въведени в и. з.
предпазни мерки не обосновава извод за наличието на такива обстоятелства и е неотносимо към поведението на жалбоподателя. Деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. АНО е съобразил обществената опасност
на деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с
оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не
констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от 06.12.2022 г., постановено по АНД №
20222230201070/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: