№ 3257
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110115022 по описа за 2024 година
Производството по делото е бързо и се развива по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. С. Ш. срещу “ФИРМА” АД, с която при
условията на обективно съединение са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че заемала длъжността „организатор складов екип“ по трудов
договор с ответника. Твърди, че била подлагана на унизително и безчовечно отношение от
регионалния мениджър Елица Стоянова, което на 11.02.2024 ескалирало до степен, която
мотивирала Е. Ш. да подаде предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение.
След подаване на предизвестието ищцата била уволнена дициплинарно, което било
незаконосъобразно. При така изложените твърдения отправя исканията си към съда за
признаване на уволнението й за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение в размер от 2 500
лв. за всеки месец, в който е останала без работа. Претендира законан лихва и разноски.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като несонователни. Признава, че между страните е било налице твърдяното трудово
правотоношение, като в тази връзка излага, че първоначално бил сключен трудов договор
№*****/03.06.2021г., по силата на който а заемала длъжността „работник, товаро разтоварна
дейност, сортировач“ с основно трудово възнаграждение от 700 лв. По силата на
допълнително споразумение от 01.05.2023г. ищцата била преназначен на длъжността
„Отговорник складов екип“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1964 лв. Твърди,
1
че на 15.01.2024г. директорът на „Човешки ресурси“ получил сигнал от служител, заемащ
длъжността „организатор складова дейност“ за това, че ищцата не се явявала на работа в
периода от 12.01. до 15.01.2024г., за което дала устни обяснения, че не желае да работи
повече и не се интересувала от последствията. В тази връзка със заповед от 19.01.2024г. била
назначена комисия, която да изготви проверка за явяването на работа и спазването на
работното време от страна на Е. Ш.. Излага, че с покана от 22.01.2024г. на ищцата бил
предоставен тридневен срок за даване на обяснения, но такива не били депозирани в
следващите 10 дни. Ето защо със заповед № **** от 15.02.2024г., издадена от пълномощник
на изпълнителния директор, трудовото правоотношение с Е. Ш. било прекратено поради
наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че цитираната заповед била
връчена на уволнената служителка на 26.02.2024г., при което на следващия ден постъпило
писмо от същата, с което заявявала, че прекратява трудовото си правоотношение с
едностранно предизвестие, мотивирано с твърдения за това, че трудовото й възнаграждение
за м. 12.2024г. не било изплатено и че била обиждана от мениджъра Елица Стоянова, поради
което преустановила явяването си на работа от 11.01.2024г. В тази връзка ответникът излага,
че по никакъв начин не е бил уведомен за твърдяното унизително отношение преди
получаване на предизвестието. По отношение на дължимото се трудово възнаграждение
сочи, че същото било начислено, но не и изплатено, защото се следвало в брой на
работника, който с неявяването си на работа се поставил сам в невъзможност да го получи.
Подчертава, че едва след получаване на заповедта за дисциплинарното й уволнение ищцата
депозирала предизвествието си за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, поради което атакуваната заповед не страдала от твърдения порок. Иска от съда да
отхвърли исковете, като му присъди разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на
чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ –
работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ),
и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
2
Установяването на спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на
работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
По делото е безспорно, че и от представените трудов договор №*****/03.06.2021г. и
допълнително споразумение към него от 01.05.2023г. се установява, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала
длъжността „организатор, складов екип“ при ответника, както и че същото е прекратено със
заповед №****/15.02.2024г., подписана от лице с надлежно учредена работодателска
правоспособност по силата на представеното по делото пълномощно от изпълнителния
директор /на л. 42 от делото/. Съгласно трайната практика на ВКС, в т.ч. Решение № 9 от
1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 66 от 3.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3413/2013 г., III г. о., ГК, работодателят, чиято е дисциплинарната власт,
може да възложи налагането на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В
този случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната дисциплинарна процедура,
включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства.
Ищцата не е оспорила твърдението на ответника и от представеното по делото
известие за доставка, оформено като получено лично от Е. Ш, се установява, че с процесната
заповед, връчена на ищцата на 26.02.2024г. й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за това, че в работните дни в периода от 15.01.2024г. до 15.02.2024г. не се е
явявала на работа.
Съгласно трайно установената съдебна практика откриване на нарушението означава
узнаване от субекта на дисциплинарна власт за нарушаването на трудовата дисциплина,
установено по съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на
извършването му индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна
страна. Когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето –
чрез еднородни деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен период
от време, за да е налице „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ,
субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките съществени
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия
период от време, през който е осъществено нарушението. Това е така, защото времето на
извършване, респ. – периодът, през който е осъществявано нарушението, несъмнено е един
от неговите съществени обективни признаци. Поради това е невъзможно нарушението да
бъде открито, преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, и за който период е установено, че нарушението
действително е било извършвано / в този смисъл е и Решение № 81 от 12.05.2021 г. по гр. д.
№ 2618 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
3
Като съобрази горецитираната съдебна практика към конкретния казус съдът достига
до извод, че в процесния случай двумесечният срок за ангажиране дисциплинарната
отговорност на ищцата е започнал да тече на 16.01.2024г. -датата, следваща датата на
подадената докладна записка до директора на „Човешки ресурси“, в която се съдържа
уведомление, че служителят не е е явил на работа поне два последователни работни дни, при
което към датата на издаване на заповедта за уволнение същият не е изтекъл.
Видно от приетата като доказателство по делото заповед за уволнение наказанието е
наложено за неявяване на работа в конкретно посочен времеви диапазон – от 15.01.2024г. до
15.02.2024г. Съдържанието на заповедта е достатъчно конкретно и ясно и покрива
изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, за детайлно
описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина от обективна и субективна
страна, целта на което е осигуряване на възможността на уволнения работник/служител да
узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на
наложеното му наказание.
От представените по делото покана за писмени обяснения и известие за доставка,
оформено като получено лично от ищцата на 05.02.2024г. се установява, че преди налагане
на наказанието от Е. Ш. са изискани писмени обяснения за описаните в заповедта за
уволнение нарушения, с оглед на което съдът приема, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е
спазена и е осигурено правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. За
да се счита спазен законът е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения
от работника или служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни
нарушения, и те да са достигнали до него – в този смисъл е и Решение № 309 от 14.03.2018 г.
по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че не се установяват формални нарушения
на дисциплинарната процедура, свързани с осигуряване на правото му на защита. Ето защо
следва да се приеме за установено, че работодателят е провел производството по налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата съобразно изискванията на закона.
Наред със законосъобразното провеждане на процедурата в тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно доказване и извършване на вмененото нарушение
от служителя. Съдът намира, че такова доказване е проведено успешно по делото, доколкото
в изходящото от ищцата писмо с вх. № HR 27.02.2024г. се съдържа признанието й за
неизгодния в контекста на повдигнатия пред съда правен спор факт, че от м. януари същата
не ходи на работа, което признание се ползва с материална доказателствена сила.
Спорът между страните е концентриран около въпроса дали преди налагане на
дисциплинарното наказание уволнение ищцата е подала предизвестие за едностранно
предкратяване на трудовото правоотношение между страните и дали то е произвело правен
ефект. Съгласно формираната константна съдебна практика при наличие на конкуренция
между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Приема се,
освен това, че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати
4
трудовото правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право
законно, волеизявлението й поражда правен ефект – трудовият договор се прекратява.
Повторното му прекратяване, след като първоначалното изявление на една от страните за
прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо
субективно право за това, поради което не поражда правно действие. В посочения смисъл са
решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 87 от
11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о.
В случая ищцата се позовава на отправено от нея предизвестие, каквото
действително се съхранява в представеното по реда на чл. 190 ГПК трудово досие на Е. С.
Ш.. В текста на предизвестието /на л. 56 от делото/ е посочено, че на основание чл. 326, ал.
1 КТ Е. С. Ш. отправя до изпълнителния директор на ответното дружество тримесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение. В предизвестието е посочена
дата 28.12.2023г., която не е оспорена от ответника. От друга страна, видно от представеното
по делото допълнитело споразумение към трудовия договор с ищцата от 01.05.2023г.
едновременно с промяната на заеманата от работника длъжност страните са уговорили 6-
месечен изпитателен срок в полза на работодателя, считано от 01.05.2023г.. В същата клауза
е посочено, че в случай, че служителят иска да прекрати трудовото си правоотношение по
време на изпитателния срок, подава тримесечно предизвестие.
Предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната
страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да
упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече
предизвестието, или срокът, след изтичането на който трудовият договор ще бъде прекратен.
В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудовото
правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се
прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на
предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването
на срока за предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението
за неспазен срок на предизвестие и не води до различен извод относно датата на
прекратяване на трудовия договор. В посочения смисъл изрично решение № 873/18.01.2011
г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС, IV г. о., и цитираното в него решение № 413 от 17.08.2010
г. по гр. д. № 1804/2009 г. на ВКС, IV г. о., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По конкретния казус уговореният 6-месечен изпитателен срок по допълнителното
споразумение от 01.05.2023г. между страните е изтекъл на 01.11.2023г., от където и по арг. от
уговорката по т. 3 от същото съдът намира, към датата на отправяне на предизвестието от
ищцата – 28.12.2023г. срокът на предизвестието е бил 30 дни, доколкото между страните не е
бил уговорен друг срок (чл. 326, ал. 1 КТ). Този 30-дневен срок е започнал да тече на
29.12.2023г. и безспорно е изтекъл към момента на връчване на заповедта за
дисциплинарното уволнение на ищцата на 26.02.2024г. Ето защо съдът приема, че в случая
действителното правно основание за прекратяване на трудовия договор между страните е
5
това по чл. 326 КТ, но в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, с изтичане на 30-дневния срок
на предизвестието, получено от работодателя на 28.12.2023г. Следователно, трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено към момента на издаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение и повторното му прекратяване със същата се явява извършено
при липсващо субективно право за това.
При това положение наложеното на ищцата със заповед №****/15.02.2024 г. на
пълномощника на изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно
наказание "уволнение" за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
187, ал. 1 т. 1 КТ следва да бъде отменено като незаконно и предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ са признаване на извършеното уволнение за незаконно и установяване, че
трудовото правоотношение би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
В случая не е спорно, че съществувалото до процесното уволнение трудово
правоотношение между страните е било безсрочно. Установи се, обаче, че същото е било
прекратенопреди връчване на процесната уволнителна заповед на друго основание –
едностранно с изтичане на срока на отправеното предизвестие от страна на служителя. Ето
защо предявеният иск по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ ще се отхвъри като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 КТ:
Основателността на този осъдителен иск е свързан с кумулативното наличие на
следните предпоставки – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и
оставянето на работника/служителя без работа за процесния период, поради
незаконосъобразното му уволнение. Работникът е този, който носи тежестта да докаже, че
след прекратяване на трудовото правоотношение не е работил и не е получавал доходи по
друго трудово правоотношение за друга работа /Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г.
по тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
Въпреки указанието с доклада, че не сочи доказателства за оставането й без работа
вследствие на незаконното уволнение, ищцата не ангажира такива до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което искът й за обезщетение за
принудителна безработица ще се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. oтхвърлената част от исковете.
Ищцата не е представила доказателства за сторени разноски, поради което такива не
6
й се присъждат.
Ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар и представя доказателства, че
е платил сумата от 1680 лв по банков път. Видно от представената проформа фактура,
посочена като основание в платежното нареждане, само сумата от 1200 лв. е за процесуална
защита по настоящето дело. Не се установява каква част от така уговорения адвокатски
хонорар се отнася за отхвърлените искове по чл. 344, ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, поради което съдът
приема, че по всеки от предявените общо три иска са платени по 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. От тук в полза на ответника ще се присъдят общо 800 лв. за разноски по
двата отвхърлени иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд дължимата се държавна
такса по уважения неоценяем иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ, която съдът определя на 80 лв.
Останалите сторени по делото разноски следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ
уволнението на Е. С. Ш. с ЕГН ********** с адрес гр. Х, извършено със заповед № ****-
15.02.2024г. на А. Г. като пълномощник на Изпълнителния директор на „ФИРМА“ АД с
ЕИК ********** на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Ш. с ЕГН ********** срещу „ФИРМА“ АД с
ЕИК ********** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на
заеманата до уволнението длъжност – „Организатор, складов екип” и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер от по 2500 лв. месечно
за периода на оставане без работа.
ОСЪЖДА Е. С. Ш. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ АД с ЕИК
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД с ЕИК ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софисйки районен съд сумата от
80 лева за държавна такса по уважения иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от 26.02.2025г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7