Решение по дело №204/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 241
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700204
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

241                                      27.10.2022 год.                    гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ Р.

                       

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Юлияна Станева, като разгледа докладваното от Михаил Р. КАН дело №204  по описа  за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Кубин БГ“ООД – гр. Стара Загора, представлявано от управителя Х.К., чрез пълномощника си по делото адв. П. Д. против Решение №250 от 05.06.2022 год., постановено по АНД №1034/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е прието от съда, че е безспорно доказано извършването на нарушението. Изложени са съображения, че не става ясно как точно е било установено нарушението, както и как е установен извършителя на това нарушение. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на описаното в наказателното постановление административно нарушение. Не е съгласен с извода на съда и за редовно съставяне на акта за установяване на административното нарушение, като се твърди, че са нарушение императивните разпоредби на чл.40, ал.42, т.3, 4 и 7 и чл.43 от ЗАНН. Съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не е изложил доводи защо кредитира част от тях, а други не. Намира, че мотивите са лаконични и повтарящи до голяма степен  изложеното в АУАН и наказателното постановление и са противоречиви. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В представените по делото допълнително писмени бележки, излага допълнително доводи, че не се установява по безспорен начин, че е налице извършено административно нарушение от страна на доверителя му. Твърди, че актосъставителите са извършили проверка в информационните масиви на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора и по телефона в ГИТ, но за тези проверки не са съставени никакви документи и съответно няма никаква следа.  Извършената проверка е единствено и само по документи, като проверката е извършена в присъствието на лице, което не представлява дружеството. Не са налице доказателства, че лицето се явява гражданин на трета държава, не е посочено коя е тази държава. Твърди, че не са налице доказателства за извършването на посоченото административно нарушение от страна на доверителя му. Изложени са доводи и че съставеният акт за установяване на административно нарушение  е съставен след изтичането на сроковете в чл.34 от ЗАНН, както и че неправилно е посочено мястото на извършване на административното нарушение. Не е налице произнасяне от страна на наказващият орган относно приложението н чл.28 от ЗАНН, като не е обсъден и принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от договора за европейския съюз. В тази връзка са изложени подробни доводи и съображения и е направено искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, като претендира и направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител -  юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора  счита, че жалбата е неоснователна  и предлага съдебното решение на Районен съд  - Стара Загора  да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Кубин БГ“ООД гр. Стара Загора против Наказателно   постановление №24-2200019/22.03.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,  с което  на  „Кубин БГ“ООД гр. Стара Загора, на основание чл.75, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,  е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в при извършена проверка на 22.02.2022 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора по представени документи от „Кубин БГ“ООД /правоприемник на „Кубин БГ“ЕООД/ се установи, че дружеството в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролния орган на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора на основание чл.72, ал.1 от ЗТМТМ с протокол №ПР2106501 за извършена проверка, връчен на 22.02.2021 год., предписание №5, а именно: „Кубин БГ“ООД в качеството си на работодател – юридическо лице да уведоми Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданин на трета държава Д.Щ., служебен номер от регистъра на НАП ***, съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, със срок на изпълнение 20.03.2021 год. „Кубин БГ“ООД е в нарушение от 23.03.2021 год. и е следвало да изпълнени предписанието в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. Така дружеството е нарушило чл.75, ал.1 от ЗТМТМ.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на „Кубин БГ“ООД Стара Загора нарушение, което правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.75, ал.1 от ЗТМТМ. По съображения за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН, приел е че размера на санкцията е определена в размер съгласно изискванията на чл.27 от ЗАНН и е потвърдил наказателното постановление. 

Решението е постановено при неправилно приложение на закона.

Налице е касационното оплакване, за съставянето на АУАН извън предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Съгласно чл.34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Очевидно в случая е приложим краткия срок, а именно една година от извършване на нарушението и три месеца от откриването на нарушителя. Трайна е съдебната практика, че за да се приеме, че е налице надлежно установяване на административното нарушение е необходимо да се предприемат някакви процесуални действия.  В конкретния случай, съгласно обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, проверката е била извършена на 22.02.2022 год., на която дата е установено извършването на административното нарушение, както и неговия извършител. За извършването обаче на тази проверка е необходимо да бъде съставен документ, който да удостовери установяването на нарушението. В конкретния случай такъв не е съставен, поради което и не може да бъде установено спазването на сроковете по чл.34.

Доказано е на следващо място пред районният съд и гражданството на лицето, посочено в наказателното постановление /Д.Щ./, като е приложено копие на личната му карта, от която се установява, че лицето Д.Щ. е гражданин на Румъния. Легалната дефиниция на понятието незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава е дадено в §1, т.13 от ДР на ЗТМТМ. Съгласно нея, незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Доколкото по делото се установява по безспорен начин качеството на гражданин на Румъния /страна членка на Европейския съюз/ на лицето Д.Щ., посочено в наказателното постановление, то не може да се приеме, че е налице задължение на касатора да уведоми ГИТ за сключеният трудов договор. От друга страна тези задължителни предписания подлежат на самостоятелен съдебен контрол, за какъвто няма данни да е осъществен. Въпреки това, житейски несправедливо е липсата на законово основание за даването на конкретното предписание, да влече след себе си и налагането на съответната санкция. Предписанията по чл.72, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, се издават за преустановяване на нарушенията по този закон. Доколкото по отношение на конкретното лице не е било налице извършване на административно нарушение при неговото наемане и сключването на трудовия договор, то същото не е издадено в съответствие с целта на закона.

Неоснователно е и касационното оплакване относно неправилно посочване на мястото на извършване на административното нарушение. Задължителното предписание предвижда писмено уведомяването по реда на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е със седалище гр. София. Съдът намира, че в конкретния случай ще са приложими разпоредбите на чл.48, ал.1 от ЗАНН, който предвижда, че административнонаказателната преписка се разглежда от административно-наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Доколкото се касае за изпълнение на задължително предписание, то същото е следвало да се изпълни в Стара Загора, чрез подаването на писмено уведомление до ГИТ. Следователно правилно е посочено като място на нарушението гр. Стара Загора.

С оглед на изложените съображения съдът намира че са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде оставено отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

При този изход на спора искането на касаторът за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден ответника по касация да му заплати сумата от 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената правна защита от процесуалният представител за двете касационни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е      Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №250 от 05.06.2022 год., постановено по АНД №1034/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно   постановление №24-2200019/22.03.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, като незаконосъобразно.

  ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, представлявана от Директора Камен Маринов да заплати на „Кубин БГ“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.К. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№157, офис 11 сумата от 720.00 / седемстотин и двадесет / лв., представляваща направените разноски за двете инстанции.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.