№ 3116
гр. Варна , 07.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502138 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. СТ. СТ. с ЕГН ********** чрез пълномощник
мл.адв. А. Р. срещу Определение № 265085 от 07.07.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2322
по описа за 2021г. на Районен съд Варна, с което е допълнено в частта относно разноските
определение № 264286 от 19.05.2020г., постановено по същото дело, и с което „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, e осъдено да заплати на В. СТ. СТ. ЕГН
********** с адрес: с. К., ул. „О. П.“ (13-та) № 2, бл. 2, сумата в размер от 50.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
за подадено възражение по чл.414 от ГПК.
Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и присъждане
на сумата, представляваща пълния размер на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за подадено възражение в размер на 500 лева. Сочи се, че сумата е дължима,
доколкото пълномощник е извършил обстойно изследване на приложените материали от
заявителя с цел установяване основателността на подаденото заявление и преценка били да
бъде подадено възражение. Настоява се, че в този смисъл работата му не се ограничава само
до действия по подаване на молба, за която е предвидено присъденото му възнаграждение
по чл.6, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по частната жалба „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********
представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната
жалба. Счита, че извършените от пълномощника на длъжника действия нямат характер на
1
процесуално представителство, а по скоро на извършена справка по делото. Моли за
оставане без уважение на частната жалба. В условие на евентуалност се изразява становище
за приложение на разпоредбата на чл.7, ал.7 във вр.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ. Счита за
недължими сторените разноски в настоящото производство.
Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от
лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В хода на образуваното ч.гр.д. № 2322/2021г. въз основа на заявление по чл. 410 от
ГПК на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********, Районен съд град Варна е издал
заповед № 261345/18.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410, срещу
длъжника В. СТ. СТ..
От приложеното ч.гр.д. № 2322/2021г. по описа на РС Варна се установява, че в срока
по чл. 414 ГПК е представено възражение от длъжника. Видно от възражението, същото е
подадено от длъжника чрез мл.адвокат А. Р., като към същото е приложен договор за правна
помощ и съдействие по ч.гр.д. № 2322/21г. по описа на ВРС, в съответствие, с който
страните са договорили за извършената правна услуга адвокатски хонорар в размер на 500
лева, изрично удостоверявайки, че същият е изцяло заплатен в деня на подписване на
договора. Към възражението е приложен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Заявителят е уведомен за възражението на 14.04.2021г. и му е определен едномесечен
срок за предявяване на иск за установяване на вземането, като в определения от срок не е
предявен иск по чл. 422 от ГПК.
С определение № 264286 от 19.05.2021г. заповедният съд е обезсилил заповедта за
изпълнение. Определението е влязло в сила.
С молба от 08.06.2021г. длъжникът по заповедното производство, чрез пълномощник,
е поискал съдът да допълни определението си от 19.05.2021г. като му присъди направените
разноски в заповедното производство за адвокат, за което е представил доказателства.
Заявителят е оспорил искането за разноски като неоснователно, алтернативно е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с искане за намаляването
му.
За да постанови обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 50 лева съдът е преценил, че заявения размер от 500 лева е прекомерен с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на заповедното дело и най-вече на
извършените на този етап от производството процесуални действия от страна на адв. Р.,
които се свеждат единствено до депозиране на бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК, в
което дори не са посочени основанията, които погасяват заявените вземания, а единствено е
обективирано искане за присъждане на адвокатски хонорар. Съдът е счел, че
2
възнаграждението на адв. Р. следва да се определи по правилата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По същество : От представените към възражението доказателства безспорно се
установява, че длъжникът е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си
срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл.
414 от ГПК. Действително възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по
утвърден от Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава, че длъжникът
не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие.
Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с вида,
характера или сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на
разноските е свързано със санкционирането на едната от страна за неправомерно въвличане
на другата в съответното производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален
представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за
присъждане на направените от него разноски още при подаване на възражението, като е
представил и доказателства, че същите са платени.
Заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата за разноски в
гражданския процес, който чл. 78, ал. 4 от ГПК урежда, че ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото. Безспорно по делото е обезсилена заповедта за изпълнение и
производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното
поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е
провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като неизправна страна,
която е довела с действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото на длъжника
възнаграждение. Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са
налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за
претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. Това, обаче, не
означава, че пълномощникът на длъжника, не е извършил проучване на делото, в резултат
на което е преценил, че с оглед защитата на страната същата следва да възрази, съотв. да
предизвика провеждане на исков процес, в хода на който ще бъде установена дължимостта,
съотв.недължимостта на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Както се
и констатира по-горе, заявителят не е провел иска, съотв. заповедта за изпълнение е
обезсилена, като поетия ангажимент от пълномощника към длъжника е изчерпан, предвид
поведението на кредитора, до подаване на възражението по чл.414 от ГПК.
3
На следващо място, следва да се посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 7, ал.7 от
НМРАВ не ограничава начина на определяне на минималния размер на адв.възнаграждение
в заповедното производство само по отношение на пълномощника на заявителя, то следва да
се приеме, че същият и приложим и по отношение на пълномощника на длъжника. Така при
материален интерес в размер на 2454.50 лева размерът на дължимото минимално
адв.възнаграждение възлиза на 401.82 лева, като при присъдени 50 лева, дължими са 351.82
лева. Като основателно съдът преценява въведеното от заявителя възражение за
прекомерност на договореното и заплатено адв.възнаграждение в размер на 500 лева,
доколкото на този етап не се констатира, а не се и твърди от страната, повишена сложност и
тежест на извършените процесуални действия.
По изложените съображения полза на длъжника се присъди допълнително сумата от
351.82 лева.
По разноските : С оглед разултата по спора, представляващ самостоятелно
производство, по арг. от чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК, на частния жалбоподател се дължат
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и разходни документи за ДТ по чл.19
от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 13.13 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 265085 от 07.07.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2322 по
описа за 2021г. на Районен съд Варна, с което е допълнено в частта относно разноските
определение № 264286 от 19.05.2020г., постановено по същото дело, и с което „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, e осъдено да заплати на В. СТ. СТ. ЕГН
********** с адрес: с. К., ул. „О. П.“ (13-та) № 2, бл. 2, сумата в размер от 50.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
за подадено възражение по чл.414 от ГПК, като постановява :
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, да заплати
на В. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „О. П.“ (13-та) № 2, бл. 2, допълнително
сумата в размер на 351.82 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 248,
ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, да заплати на
В. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „О. П.“ (13-та) № 2, бл. 2, сторените разноски
във въззивното производство в размер на 13.13 лева.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5