№ 9529
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110137427 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 43476/09.05.2023 г. по описа на . и вх. №
191711/05.07.2023 г. по описа на СРС, депозирана от Ц. В. Т., ЕГН **********, Е. И. Т.,
ЕГН **********, И. И. В., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3,
срещу ., гр.София, бул.. № 2, представляван от ., като са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата в
размер на по 6 000 лева за всеки от първите двама ищци и 3 000 лева за третия ищец, при
разделна отговорност на ответниците – при равни части, които суми се претендират за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на неразумна продължителност
на несправедлив процес по в.гр.д. № 8197/2020 г. по описа на ., IV-А въззивен състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са въззИ.еми по в.гр.д. №
8197/2020 г. по описа на ., IV-А, което производство към момента на депозиране на исковата
молба е висящо, а петото открито съдебно заседание е насрочено за 15.05.2023 г. Предмет на
въззивното производство е обжалване на първоинстанционно решение №79475/30.04.2020 г.
на СРС, 26 състав, с което ответникът в настоящото производство е осъден да премахне
тринадесет високи дървета, намиращи се в неговия имот на отстояние по-малко от
допустимото от общата граница. Изложени са твърдения, че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което същото на първа инстанция е било разгледано
и решено в 14-месечен срок. Сочат, че продължителността на в.гр.д. № 8197/2020 г. на .
отдавна е в нарушение на гражданското право на ищците за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Въззивното производство е започнало на 1.6.2020 г. с депозиране на въззивна жалба,
петото о.с.з., насрочено за 15.05.2023 г., като IV-A въззивен състав на се произнесъл в
тригодишния референтен срок на ЕСПЧ за разглеждане на дело от една инстанция предвид
необходимото време за добросъвестно написване на съдебното решение и неговото
връчване на страните. Изложени са твърдения, че първото по делото открито съдебно
заседание е насрочено 16 месеца след депозиране на въззивната жалба. В първото по делото
1
о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител е заявил, че няма доказателствени
искания и няма да представя доказателства, като се излагат твърдения, че въззивният съд по
свой почин е назначил допълнителна СТЕ с цел да компрометира доказателствената
стойност на експертизата, представена пред първата инстанция и неоспорена от въззивния
жалбоподател. Във връзка с тези действия, ищците депозирали молба за отвод на състава,
разглеждащ производството с мотиви, че протоколното определение от 4.10.2021 г. на IV-А
въззивен състав за назначаване на допълнителна лесотехническа експертиза е нищожно,
доколкото поставя невъзможна задача - да се измери разстояние от “центъра на дърво”,
което не е отсечено. Излага се, че на второто открито съдебно заседание, състояло се на
7.2.2022 г., IV-A въззивен състав е приел без въпроси, забележки или възражения
експертното заключение от 27.1.2022 г. по допълнителната лесотехническа експертиза,
която еднозначно констатирала абсолютната научна невъзможност да се измери разстояние
от “центъра на дървото” преди последното да се отсече. Съдебният състав неправилно
освободил вещо лице от съдебна зала, след като не допуснал увеличение на
възнаграждението под предлог, че не е отговорило на поставени въпроси и че за него е
налице обективна невъзможност да отговори на поставените въпроси в цялост. Посочват, че
Т. твърдение на вещото лице не е излагано нито в изготвеното от него заключение, нито в
съдебна зала. Ищците твърдят, че при повторно назначена с протоколно определение от
7.2.2022 г. геодезична експертиза, въззивният състав отново постановява нищожно
определение поради невъзможност на поставената задача - да се измери разстояние, но без
указание от правораздавателния орган от къде и до къде да се мери. В срока за обжалване с
частна жалба ищците на 21.03.2022 г. депозирали искане с вх. №275768/21.03.2022 г. на . за
отмяна на нищожното протоколно определение от 7.2.2022 г. на IV-A въззивен състав и
замяната му с определение за приключване на съдебното дирене и започване на устните
състезания. В резултат на това искане, въззивният състав прибрал делото от адвокатската
стая и го държал на доклад повече от два месеца, с което бил осуетен достъпа на експерта
до делото и на практика се провалило съдържателното провеждане на следващото о.с.з.,
насрочено за 6.6.2022 г., за което свидетелствала и нарочна молба на вещото лице с вх.
№ 289438/02.06.2022 г. на ..
Изложени са твърдения, че в отговор на тези действия на съда, ищците са депозирали
молба с вх. №287795/25.05.2022 г. на . за определяне на срок при бавност до Върховния
касационен съд срещу IV—А въззивен състав. Посочват, че преди четвъртото открито
съдебно заседание от 14.11.2022 г. въззивният състав отново не е осигурил достъп на
страните до делото, вещото лице не се явило лично в открито съдебно заседание, а делото се
е намирало в ръцете на състава, въпреки че отбелязване в картона заместител за връщане на
делото от вещото лице липсвало. Ищците поискали отлагане на делото, за да се запознаят с
него, като едновременно с това поискали с молба с вх. № 311051/14.11.2022 г. на . отново
отмяна на нищожното протоколно определение от 7.2.2022 г. за назначаване на съдебна
геодезична експертиза с научнодоказана неизпълнимост на задачата, обявяване на
съдебното дирене за приключено и насрочване на ново заседание за изслушване на устните
състезания. Поддържат, че така депозираната молба била погрешно докладвана в открито
съдебно заседание от състава.
В исковата молба се твърди, че невъзможната задача, възложена служебно от ., не е
единственият непреодолим порок на експертизата, като същата според ищците е без
материалноправно или процесуално основание (искане за отмяна и замяна на определение с
вх. №275768/21.03.2022 г. на .), а и че вещото лице е сменено в отявлено нарушение на
процесуалния закон и е некомпетентно в конкретната област; възлагането и плащането на
депозита за нейното извършване са нередовни (молба с вх.№ 354706/12.10.2021 г. на .,
направено е второ искане за отвод на състава с вх.№287041/20.05.2022 г. на ., стр. 4, редове
19-23 отдолу, чл. 2, ал. 9, 10 и 11 от Указание за съставяне на платежни документи за
внасяне на суми по сметка на ., утвърдено със заповед №РД-08 1559/02.03.2020 г на
2
председателя на .), поради което усилията на което и да е вещо лице щели да завършат с
предизвестен провал - няма как неосъществима експертиза да завърши със заключение по
същество. Изложени са твърдения, че въззивният състав не е направил опит да ускори
процеса, защото не е глобил съгласно чл. 86 от ГПК неявилото се и необяснило липсата на
експертиза вещо лице и не го е предупредил за грозящата го по-тежка санкция (чл. 91, ал.2
от ГПК) при повторно неявяване и недепозиране на експертизата. Поддържат, че в
производството по в. гр. д. № 8197/2020 г. на . са извършвани множество манипулации на
съдебния протокол, сред които в протокола от открито съдебно заседание на 4.10.2021 г., в
протокола от 6.6.2022 г. и др. Изложени са твърдения, че в закрито заседание от 07.04.2023
г. с разпореждане, въззивният състав незаконосъобразно е пренасрочил петото открито
съдебно заседание по в.гр.д.№ 8197/2020 г. от 05.06.2023 г. на 15.05.2023 г., т.е., двадесет
дни по-рано, като по този начин е извършил посегателство върху частния живот и трудови
ангажименти на страните.
Отговорността на втория ответник ВКС за прекомерното забавяне на
производството по в.гр.д.№ 8197/2020 г. на ., ищците мотивират с постановеното от ВКС
Определение №169/26.07.2022 г. по ч. гр. д. ./2022 г., с което е оставено без уважение
искането за определяне на срок при бавност. Изложени са твърдения, че вместо да анализира
различните ефекти върху забавянето и дори спирането на хода на делото на крайните и на
междинните нищожни съдебни актове, ВКС в своето определение № 169/26.07.2022 г. по
ч.гр.д. № ./2022 г. небрежно си е позволил несъществуваща аналогия, с която се е опитал
безуспешно да разшири приложението на предвидения режим в чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК и
върху междинните нищожни актове на долустоящия съд: “...настоящата инстанция не може
да се произнесе и по валидността и правилността на определението от 30.05.2022 г. (на IV—
А въззивен състав на ., с което се поддържа нищожното определение от 07.02.2022 г. на
същия състав за назначаване на СТЕ с неизпълнима задача). Преценката от касационната
инстанция на процесуалните действия на вьззивния съд не може да се извърши извън
производство по обжалване на крайния съдебен акт по делото, каквото настоящото не е.“
Посочват, че според опороченото определение №169/26.07.2022 г. по ч.гр.д.№ ./2022 г. на
ВКС, I г.о., съдебните актове по чл. 256, ал. 1 от ГПК на долустоящия съд подлежат на
контрол от горестоящия съд за валидност, релевантност и пълнота едва след приключване на
производството - това би бил абсолютно безсмислен и безполезен контрол, отложен в
неопределеното бъдеще, ако долустоящата инстанция изобщо благоволи да раздвижи делото
към решаване. Предвид подробно изложените обстоятелства в исковата молба, ищците
излагат твърдения, че ВКС е пряко отговорен за забавянето на съдопроизводствените
действия по в.гр.д.№ 8197/2020 г., като с отказа от правораздаване в определение
№169/26.07.2022 г. на ВКС, I г.о., по ч. гр. д. ./2022 г., IV-A въззивен състав на . се е
мотивирал не само да протака делото чрез описаните незаконосъобразни действия по
назначената безпредметна експертиза, но и по делото е било допуснато съставомерно
деяние с цел прехвърляне на вината за забавянето върху въззИ.емите.
В исковата молба са изложени подробно обстоятелства относно претърпените от
ищците неимуществени вреди следствие на липсата на справедлив процес в разумен срок по
в.гр.д.№ 8197/2020 г. на .. Ищцата Ц. Т. твърди, че е претърпяла неимуществени вреди ,
изразяващи се във физически болки и страдания, предвид възрастта си и заболяванията,
които има, които били провокирани и от физическото разкарване из съдебните заседания,
предвид заболяванията й. Ищецът Е. Т. твърди, че също е преживял физически болки и
страдания, причинени му от психическо малтретиране от съдилищата-ответници чрез
натрапване на безкрайна съдебна разправа, магистратски произвол, упражняван над него без
никакъв изглед за скорошно приключване, които водели до утежняване и учестяване на
неговите здравословни проблеми. Ищцата И. В. сочи, че е претърпяла вреди, свързани с
необходимостта постоянно да се обсъжда и преценява в кратки срокове процесуалното
поведение и защита на настоящите ищци по въззивното производство, което я притискало и
3
водело до нагнетяване на нарастващо чувство за вина и тревожност у нея, лишавало я от
прекарване на време с близките й, поради принудата да проучва и дискутира поревното
противоправно действие на ответниците. И тримата ищци твърдят, че са живеят в
непрекъснат страх от пожар, предвид близостта на 60-годишна чамова постройка,
собственост на жалбоподателя по възивното производство, която се намирала в
непосредствена близост до незаконосъобразните дървета, които също са собственост на
жалбоподателя по въззивното производство. Сочат, че този страх от пожар е и постоянен
тормоз, вследствие на продължилото необосновано дълго съдебно производство, поради
което претендират неимуществени вреди.
Ведно с исковата молба са представени писмени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане за прилагане към
настоящото производство на производството по в. гр. д. 8197/2020 г. по описа на ., както и
картон заместител на делото. Направено е и искане за изслушване на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице кардиолог, както и вещо лице невролог, които след като се запознаят
с материалите по делото и извършат медицински преглед на ищците Ц. Т. и Е. Т. да
отговорят на въпросите поставени в исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът . депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че
ищците са претърпели твърдените в исковата молба вреди, в резултат на неправомерни
действия на . във връзка с разглеждане на производството по в.гр.д.№ 8197/2020 г. Излага
твърдения, че не е налице забавяне в разглеждане на производството, доколкото към
момента на образуването му – 07.08.2020 г. - в страната е била обявена извънредна
обстановка, която ведно с принципно по-високата натовареност на . е довела до по-
продължително разглеждане на делото. Посочва, че делото не е с „висок залог“ и като Т. не
е изисквало по него да се извършват приоритетни действия. Поддържа, че по предявения иск
с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ отговорност може да се търси единствено относно
забавяне на производството извън разумните срокове, но не и обезщетение за вреди от
неправилни или недопустими актове. Моли съдът при преценка на разумния срок да
съобрази и активните действия от страна на ищците, чиито молби в производството по
в.гр.д. № 8197/2020 г. са докладвани. Оспорва твърдените от ищците вреди, както и
причинно-следствената връзка с твърдяното забавяне на производството. Оспорва техния
размер. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално редуциране размера на претендираните
обезщетения. Претендира разноски.
Противопоставя се на допускането на поисканите от ищците две съдебно-медицински
експертизи с мотив, че с приемане заключенията по така поставените въпроси няма да се
разкрие обективната истина за претърпените вреди върху здравето. Присъединява се към
искането на ищеца за изискване и прилагане на производството по в.гр.д. № 8187/2020 г. по
описа на ..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ВКС депозира отговор, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер. Изложени са твърдения, че производството пред
ВКС се е развило в рамките на 34 дни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Представителят на СРП, явил се в открито съдебно заседание, изразява становище
за отхвърляне на исковата молба.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Изискани са и са приложени по делото заверен препис от производството по в.гр.д.№
8197/2020 г. по описа на ., ведно с касационното производство, образувано по подадената
молба за определяне на срок при бавност ч.гр.д. № ./2022 г. по описа на ВКС, ведно с
преписи от заместващите картони на съответните дела. От материалите по делото е видно,
4
че последното, проведено открито съдебно заседание, преди изпращането им по настоящото
производство, е било проведено на 30.10.2023 г., отложено за събиране на повторна
комплексна експертиза за 22.04.2024 г.
Установява се от материалите по изисканата преписка по посоченото гражданско
дело, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.
№ 6062955/01.06.2020 г. по описа на СРС с вх. № 80529/07.08.2020 г. по описа на ., подадена
от Нейчо Тодоров. С разпореждане от 13.08.2020 г. съдът е насрочил открито съдебно
заседание на 04.10.2021 г. Последвали са произнасяния на съда в закрити заседания от
14.09.2020 г., 02.06.2021 г., 01.10.2021 г., първо открито съдебно заседание на 04.10.2021 г.
След тази дата има регулярни произнасяния на въззивния състав по молби и искания на
страните: 15.10.2021 г., 26.10.2021 г., 18.11.2021 г., 14.12.2021 г., открито съдебно заседание
от 07.02.2022 г., на което делото е отложено за 06.06.2022 г., закрито съдебно заседание от
14.02.2022 г., от 08.04.2022 г., 17.05.2022 г., 27.05.2022 г., 30.05.2022 г., 06.06.2022 г.,
открито съдебно заседание от 06.06.2022 г., отложено за 14.11.2022 г. и изпращане на делото
на Апелативен съд – София за произнасяне по молба за бавност; открито съдебно заседание
от 14.11.2022 г., отложено за 05.06.2023 г. за изслушване на вещо лице. За откритото
съдебно заседание от 14.11.2022 г. ищците са депозирали молба за отлагане на делото. С
Разпореждане от закрито заседание от 07.04.2023 г., делото е пренасрочено за по-ранна дата,
а именно – 15.05.2023 г. С молба от 04.05.2022 г. вещото лице е поискало да бъде заменено с
друго Т.. В открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г., делото е отложено за
16.10.2023 г. С Разпореждане от 13.07.2023 г. е изискано удостоверение за наследници на
Нейчо Тодоров, а с определение от 29.09.2023 г. е заличено починалото лице и на негово
място са конституирани законните му наследници. В открито съдебно заседание от
16.10.2023 г. е изслушано вещо лице, допусната е повторна комплексна експертиза по
искане на пълномощника на ищците по настоящото производство. Делото е отложено за
22.04.2024 г. Последвали са произнасяния в закрити заседания от 20.10.2023 г., 30.10.2023 г.
В преписката по делото на . е налично и определение № 2716/27.09.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 3333/2023 г., с което е потвърдено Определение № 1733/03.07.2023 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 1729/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане
жалба срещу протоколно определение от 15.05.2023 г. по в.гр.д. № 8197/2020 г. на ., с което
е оставено без уважение искането за отмяна на протоколно определение от 07.02.2022 г. за
назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза по делото, Определение №
1615/21.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1749/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което
производството по молбата за определяне на срок при бавност е прекратено и молбата е
изпратена на ВКС по компетентност; Определение № 169/26.07.2022 г. по ч.гр.д. № ./2022 г.
по описа на ВКС за определяне на срок при бавност, с което молбата на ищците за
определяне на такъв срок е отхвърлена.
По делото са изслушани две съдебно-медицински експертизи – с вещо лице
кардиолог и вещо лице психолог, разпитан е свидетелят Василка Крумова Василева, воден
от ищците. Свидетелката е първи братовчед на ищцата Ц. Т., а другите двама ищци са й
племенници. Свидетелката познава имота на ищците в ., разказва, че дълго време са строяли
къщата на части, почти 40-50 години. Проблеми възникнали във връзка с дърветата,
посадени в съседния имот, близо до оградата. Те им създавали проблеми: чупели керемиди
на покрИ. на къщата на ищците, падали много листа, запушвали улуците. Знае за делата на
ищците. Това започнало през 2018 г., предприели административни и съдебни действия за
премахване на дърветата, които са на по-малко разстояние от три метра отстояние. До ден
днешен се водели дела, а резултат нямало. Ищците били разколебани в успешния завършек
на делото, защото очевидни неща не се решавали. Ищците имали страхотно психическо
напрежение във връзка с посочените проблеми с дърветата на съседа, получавали аритмии.
Ищците променили начина на живот, постоянно готвели защита пред съда, постоянно
представяли писмено мнение, изчели каква ли не литература и правна, и агрономическа.
5
Били обезверени, че делата ще приключат. Не помни точно колко дела водят ищците, знае за
делото за премахване на дърветата на отстояние по–малко от три метра и за настоящото
дело.
Изслушаните медицински експертизи установяват следното: Вещото лице-невролог е
установило след обстоен личен преглед на ищцата Ц. Т. и изследване на медицинската й
документация, че лицето страда от хронично-дегенеративни заболявания на гръбначния
стълб, интервертабралните стави и нервни коренчета в съседство с описаните по-горе
структури. Това заболяване има прогресивно прогредиентен ход, развИ. се в течение на
много години. Постоянните и интермитиращи болки в кръста, изтръпването по краката,
мускулни крампи, затруднените движения в кръста, сковаността и дискомфорта в тази зона,
са характерни особености на този тип заболявания. Психоемоционалното пренапрежение,
според вещото лице, в никакъв случай не може да се приеме като отключващ фактор за
развитие на посочените в изложението заболявания, които имат органичен дегенеративно-
дистрофичен характер и се развИ.т постепенно, в течение на години. В този смисъл, според
вещото лице-невролог, съществуващото у ищцата хронично заболяване с дегенеративно
дистрофичен характер не би могло да се влоши от психоемоционални напрежения и
изживявания. Може да се направи предположение, че тези фактори биха могли да доведат до
по-осезателно усещане на съществуващи вече симптоми на едно хронично, с прогредиентен
ход неврологично заболяване.
По отношение на ищеца Е. Т., вещото лице-невролог е
дал заключение, след анализ на медицинските документи и извършения персонален преглед
с анамнезни сведения от ищеца, че се касае за хронично неврологично заболяване Мигрена с
голяма давност - от пубертетните години на обследваното лице. Доказано невротично
разстройство през 2017 г., по повод на което е била назначена терапия, същата не е била
изпълнена, поради кардиологичните проблеми. Тези заболявания, които са с давност, не
могат да бъдат предизвикани от невротично и емоционално-психично пренапрежение и
претоварване, свързани с продължителни съдебни производства, често явяване в заседания.
Би могло да се направи предположение, че нервно-психичното и емоционално
пренапрежение може да доведе до по-голяма осезаемост и по-трудна поносимост на
симптомите на хронично неврологично заболяване, каквото е мигрената и невротичното
разстройство. След 2017 г. до момента на експертната оценка не се намери медицинска
документация съдържаща неврологични, психиатрични и психологични консултации,
прегледи, изследвания и заключения относно заболяванията на ищеца Е. Т.. В съдебно
заседание на зададени въпроси от страните, вещото лице е отговорило, че при наличие на
спондилозни промени в гръбнака и гръбначния стълб, категорично е доказано от световната
клинична практика и литература и от проведените хиляди изследвания, че това са хронично
дегенеративни заболявания, върху които психоемоционалнно натоварване и продължителна
работа не могат да окажат въздействие върху техния прогрес. При определени лица би
могло да окажат по–осезаемо усещане като болка и изтръпване, каквато е симптоматиката,
но но не да ги предизвикат. Спондилоза, спондилоартроза, остеофитоза, хитозата,
остеохондрозата, спондилатрозата са хронични заболявания, които започват след 35-
годишна възраст. Лице, болно с радикулит, което седи 32 дни пред компютър на стол, би
могло да предизвика остри болки. Това са хронично дегенеративни заболявания, върху
които психоемоционалното напрежение и стреса биха могли да засилят едни съществуващи
оплаквания от изтръпвания и болки, на не да ги предизвикат.
Вещото лице кардиолог от своя страна е дал заключение, че ищцата Ц. В. Т. страда от
Артериална хипертония 2 ст. ДСП. Пролапс на митралната клапа. Митрална регургитация
2 ст. РПН. ЛББ. Хронична сърдечна недостатъчност 3 фк по НИХА. Хиатална херния, а
ищецът Е. И. Т. страда от Състояние след пластика на междукамерна и междупредсърдна
прегради и аортно клапно протезиране с биологична клапна протеза (Medtronic-Hancock
25mm) по повод на вроден сърдечен порок (междукамерен и между предсърден дефект) и
6
високостепенна аортна регургитация - 02.2006 г. ДСП. Пролапс на ПМП. РПН. Чести
монотопни камерни екстрасистоли, ХСН 3 фк по НИХА. Дислипидемия. При ищцата са се
задълбочили клиничните прояви на сърдечна недостатъчност, като същата съобщава за
лесна умора и невъзможност да изкачи втория етаж без почивка. При ищеца са се
задълбочили ритъмните нарушения, като същия съобщава за аритмична сърдечна дейност
,която е придружена от чувство на изпотяване. Продължителният стрес увеличава нИ.та
на адреналинаморадреналина и кортизола, които от своя страна повишават артериалното
налягане, сърдечната честота и нИ.та на кръвната захар. Наличието на стрес при ищците се
отразява върху тяхното здравословно състояние, предизвиквайки повишаване на
артериалното налягане и съответно учестена и/или аритмична сърдечна дейност.
Повишената честота на сърдечната дейност и повишените стойности на артериалното
налягане увеличават функционалния клас на сърдечната недостатъчност. По отношение на
ищеца Т., вещото лице е отговорило в съдебно заседание, че за лица със заболявания като
неговите, се препоръчва да се извършават физически упражнение, за да не покачват
килограми, да не се застояват и че застояването за дълго време води до влошаване на
здравословното му състояние.
При така предявените искове и направени твърдения в тежест на ищците е при
условията на пълно и главно доказване по делото наличието на в.гр.д. № 8197/2020 г. по
описа на ., по което страни са ищците; противоправно поведение на съдии от състава на .,
респективно на ВКС, състоящи се в необосновано дълго разглеждане на съответните
производства пред всеки един от двете съдилища и нарушаване изискванията за разглеждане
и решаване на делата в разумен срок, като в резултат на това противоправно поведение на
съдии от състава на двете съдилища-ответници, ищците търпят твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, както и размера на дължимите обезщетения за всеки един от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи (ЕКПЧ), като съдът взема предвид общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
В настоящия случай се установява безспорно, че ищците са страни по висящо пред .
към момента на подаване на исковата молба и приключване на устните прении по
настоящото производство въззивно гражданско дело с № 8197/2020 г., както и че въззивното
производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 6062955/01.06.2020 г. по описа на СРС
с вх. № 80529/07.08.2020 г. по описа на ., подадена от Нейчо Тодоров. В производството по
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ съдът следва да извърши проверка дали е налице забавяне на
производството, съобразно критериите, посочени в самата законова разпоредба. Не подлежи
на проверка по този ред законосъобразност, целесъобразност, допустимост и валидност на
актовете на съответните съдилища, тъй като това се извършва единствено при инстанционна
проверка и то от по-горен съд, а не от първоинстанционен такъв. Ето защо, настоящият
съдебен състав счита, че доводите на ищците, че делото е забавено, поради допускане на
невъзможна експертиза чрез постановяване на нищожно определение, не са предмет на
разглеждане в настоящото производство. Не е предмет на настоящото производство и
твърдението, че са извършвани манипулации на съдебните протоколи. Гражданско-
процесуалният кодекс предвижда възможност за поправка на съдебни протоколи по искане
на страните, която възможност ищците са могли да реализират своевременно в самото
производство. Релевантен за спора е фактът, че въззивното производство е образувано по
въззивна жалба с вх. № 80529/07.08.2020 г. по описа на ., като с разпореждане от 13.08.2020
г. съдът е насрочил открито съдебно заседание на 04.10.2021 г., близо 14 месеца след датата
7
на първото произнасяне. В мотивите към разпореждането, с което делото е насрочено за след
година и близо два месеца липсва каквито и да е доводи за това насрочване, далеч във
времето и доколкото последното не се обосновава от никаква обективна необходимост,
настоящият съдебен състав счита, че съставът на . е нарушил принципа за разглеждане на
делото в разумен срок. Всички доводи на ответника . относно натовареността на този съд и
наличието на обявена извънредна обстановка в страната са неоснователни, доколкото
последната е отменена преди датата на образуване на производството пред ., а доказателства
за натовареността не са ангажирани. На ответника . е указана доказателствената тежест и
същият е следвало да установи чрез ангажиране на доказателства собствените си
възражения, включително и възражението за по-високата натовареност. Този довод се явява
и неоснователен, доколкото с Разпореждане от закрито заседание от 07.04.2023 г. делото е
било пренасрочено от състава за по-ранна дата, а именно – 15.05.2023 г. Този факт сочи, че
възможност за оптимизация на графика на съдебния състав е съществувала и е била налична
и към момента на образуване на делото. Установява се едно необосновано забавяне на
производството по делото относно насрочването му за първо открито съдебно заседание във
въззивната инстанция, за което отговорност носи ответника .. Отговорност за това забавяне
обаче не може да се вмени на втория ответник ..
Настоящият съдебен състав счита останалите доводи на ищците за неоснователни. Не
може да се вмени във вина на който и да е от двамата ответника поведение, с което делото е
пренасрочено за по-ранна дата, когато се търси отговорност за неоснователно забавено
производство. Самите доводи в тази насока са противоречиви. Твърдението, че „по този
начин“ ответникът „е извършил посегателство върху частния живот и трудови ангажименти
на страните“ (цитат от исковата молба) не е подкрепено с никакви доказателства, а и касае
обстоятелство, което по никакъв начин не може да се квалифицира като забавяне на
производството пред . или ВКС. Напротив, пренасрочването на делото за по-ранна дата
показва възможност за оптимизация на съдебното производство и е законово средство,
същото не е във вреда на страните, а ако същите не са имали възможност да участват в
новото пренасрочено заседание са имали възможност да заявят това устно в съдебно
заседание или писмено чрез нарочна молба, в това число и чрез процесуалния си
представител. Безспорно е, че страните са ангажирали адвокат, който да ги представлява по
процесното въззивно производство и който е бил подготвен юридически да осъществява
адекватна правна помощ и съдействие, без да е било необходимо самите ищци да извършват
допълнителна подготовка за всяко отделно съдебно заседание.
При така установените факти по делото, съдът счита, че следва да се ангажира
отговорността на ответника ., поради необосновано забавяне на производството по делото за
първоначално насрочване в открито съдебно заседание за период близо 14 месеца.
По делото се установява, че ищците са преживявали всяко едно отлагане на делото и
цялостното му движение, като продължаващото производство е довело до значителен стрес
при ищцата Ц. Т. и ищеца Е. Т. и се е отразило на заболяванията, установени от вещите
лица. Самите заболявания не са били причинени от съдебното производство пред
ответниците, но стресът, свързан с производството се е отразявал обострящо на
симптоматиката и на усещането за болка на двамата ищци. От друга страна, самото
осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то
е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него неоснователно са
повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само по себе си подлежи на
обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу Б. (съединени жалби
№ 4473/02 и № 34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от 10.02.2011 г.
по делото Радков срещу Б. (жалба № 18382/05), поради това съдът приема за установени по
делото настъпилите за ищците неимуществени вреди.
Ето защо, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки всички изискуеми критерии, съдът
8
счита, че на Ц. Т. и Е. Т. следва да се присъди обезщетение от 1500 лв. за всеки един от тях
от ответника .. Съдът счита, че този размер е достатъчен за обезщетяване на вредите,
причинени от това необосновано забавяне на делото, при съобразяване на всички посочени
по-горе обстоятелства. Над тези размери следва исковите претенции да бъдат отхвърлени до
пълните предявени размери от 3000 лв. срещу ответника . и в пълен размер срещу ответника
ВКС. За ищеца И. И. В. следва да се присъди обезщетение от 500 лв. с оглед забавянето на
производството за насрочване в първо съдебно заседание, като предвид липсата на доказани
допълнителни негативни последици за този ищец, съдът счита, че този размер на
обезщетение е достатъчен, а искът срещу . над тази сума следва да се отхвърли. Исковата
претенция на В. срещу ВКС като недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена
изцяло.
По разноските: При този изход от спора, ищците имат право на разноски от .,
съразмерно на уважената част от исковете, респективно . има право на разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, а ВКС има право на пълен размер на разноските по
исковете срещу него. Ищците са внесли по 10 лв. всеки от тях за всеки един от двата иска,
Ц. Т. и Е. Т. са заплатили по 600 лв. за двете експертизи, като всеки от ищците е заплатил по
1000 лв. възнаграждение за адвокат, съгласно представените документи за извършени
разноски. Ответникът ВКС е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че се касае за два иска, съдът счита, че възнаграждение от по
500 лв. за всеки от тях не е прекомерно. Така, за всеки един от двата иска, ищците Ц. Т. и Е.
Т. са направили разноски в общ размер по 810 лв., всеки от тях, като им се следва сумата от
по 270.00 лв., съразмерно на уважената част на иска срещу .. Ищцата В. е направила
разноски за всеки един от исковете по 510 лв., а съразмерно на уважената част от иска
срещу . й се следва сумата от 170.00 лв.
Ответниците са поискали възнаграждение за юрисконсулт. . е поискал Т. в размер на
360 лв., като е обосновал претенцията си за разноски с необходимостта от проучване
практиката на СЕС и ЕСПЧ, а ответникът ВКС е поискал Т. в максимален размер, без да е
посочил колко претендира. Съдът, като съобрази, че юрисконултско възнаграждение се
присъжда на юридически лица или еднолични търговци, ако те са били защитавани от
юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 от ГПК), счита, че на ответниците не им се следват разноски, тъй
като същите са представлявани от пълномощници с юридическо образование, които са на
длъжност съдебен помощник. Разпоредбата е ясна и конкретна, не предполага разширително
тълкуване, поради което и на ответниците не им се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не са представлявани по делото от юрисконсулт.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., гр.София, бул.. № 2, представляван от ., да заплати на Ц. В. Т., ЕГН
**********, гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на неразумна продължителност
на несправедлив процес по в.гр.д. № 8197/2020 г. по описа на ., IV-А въззивен състав, на
основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като отхвърля иска над сумата от 1000 лв. и до пълния
размер от 3000 лв., като неоснователен, както и да заплати за разноски сумата от 270.00 лв.
(двеста и седемдесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част
9
от иска.
ОСЪЖДА ., гр.София, бул.. № 2, представляван от ., да заплати на Е. И. Т.,
ЕГН **********, гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на неразумна продължителност
на несправедлив процес по в.гр.д. № 8197/2020 г. по описа на ., IV-А въззивен състав, на
основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като отхвърля иска над сумата от 1500 лв. и до пълния
размер от 3000 лв., като неоснователен, както и да заплати за разноски сумата от 270.00 лв.
(двеста и седемдесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА ., гр.София, бул.. № 2, представляван от ., да заплати на И. И. В., ЕГН
**********, гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на неразумна продължителност
на несправедлив процес по в.гр.д. № 8197/2020 г. по описа на ., IV-А въззивен състав, на
основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като отхвърля иска над сумата от 500 лв. и до пълния
размер от 1500 лв., като неоснователен, както и да заплати за разноски сумата от 170.00 лв.
(сто и седемдесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените Ц. В. Т., ЕГН **********, Е. И. Т., ЕГН
**********, И. И. В., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр. София, кв. ., ул. „.“ № 3,
против ., гр. София, бул. . № 2, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата в размер на по
3000 лева за всеки от първите двама ищци и 1500 лева за третия ищец, които суми
представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на неразумна
продължителност на несправедлив процес по в.гр.д. № 8197/2020 г. по описа на ., IV-А
въззивен състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на СРП като контролираща страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред . в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10