№ 8546
гр. ..., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. Р.
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110157952 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 във връзка с чл. 237 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ищцата И. И. П. с ЕГН **********, адрес ..., съдебен адрес ..., е предявила чрез
Адвокатското съдружие „..“ и адвокат Р. Р. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за това, че не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 14. 12. 2011 г. и въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 233 на по описа на частния съдебен изпълнител Сия Халаджова
за 2012 г. Намира, че при това положение за нея е налице правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск по отношение на задължението за главница по
изпълнителния лист. Излага доводи, че разпореждането на съда по чл. 416 ГПК и
издаденият въз основа на него изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК нямат последиците на влязло в сила съдебно решение и не намира приложение
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като се позовава на съдебна практика. Изтъква, че
течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Намира, че последното предприето действие по
принудително изпълнение, което е годно да прекъсне течението на погасителната
давност, е било извършено на 14. 02. 2012 г. Намира, че при това положение
погасителната давност за съответната главница е изтекла. Иска от Софийския районен
съд да установи, че не дължи на ответника главница за потребена вода в размер на
2 107 лева и 36 стотинки, за която е бил издаден изпълнителен лист от 14. 12. 2011 г. по
ч. гр. дело № 14633 по описа на 113-и състав на Софийския районен съд за 2011 г., за
събирането на която е било образувано изп. дело № 233 по описа на частния съдебен
изпълнител Сия Халаджова за 2012 г. Претендира сторените по настоящото дело
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът „...“ АД заявява, че не оспорва иска за
предявените суми. Твърди, че по отношение на задълженията по изпълнителния лист е
1
изтекла предвидената от закона погасителна давност, а изпълнителното производство
се е перимирало. Претендира разноски.
Ищцата е депозирала молба от 14. 12. 2022 г., с която желае да бъде постановено
решение при признание на иска. Излага доводи, че ответникът е дал повод за
завеждането на делото. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на
ищцата за постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с
него.
Ето защо, искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
Разноски. Страните спорят в чия полза следва да бъдат сторени направените
деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е дал повод за завеждането
на делото и е признал исковете, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените
по делото разноски трябва да останат за сметка на ищеца. Това е така, защото от самите
твърдения на ищцата е видно, че ответникът не е инициирал действия по принудително
изпълнение след погасяването по давност на задължението (или по-точно погасяването
по давност на възможността за принудителното изпълнение на притезанието за
главница). Отделно от това твърдяното и признато прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва автоматично по силата на закона,
тоест няма основание ответникът да иска от съдебния изпълнител нарочно
прекратяване (или обявяване на прекратяването) на делото след изтичането на
перемпционния срок. Освен това признанието на иска е направено с първото
процесуално действие на ответника по настоящото производство. По тези съображения
следва да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото. В сходен
смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя
(определение № 468 от 18. 12. 2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4586/2018 г., .. г. о., и
цитираните в него съдебни актове).
Това, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото, не означава, че
нему следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Правото да бъдат присъдени разноски в полза на ответника възниква при отхвърлянето
на иска или при прекратяването на производството по него, каквато хипотеза не е
налице. В обобщение, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани на
нито една от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от Гражданския
процесуален кодекс, че ищцата И. И. П. с ЕГН **********, адрес ..., съдебен адрес ...,
не дължи на ответника „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
район „..“, бул. „... ..“ № .., ет. ..., главница за потребена вода в размер на 2 107 лева и
36 стотинки, за която е бил издаден изпълнителен лист от 14. 12. 2011 г. по ч. гр. дело
2
№ 14633 по описа на 113-и състав на Софийския районен съд за 2011 г., за събирането
на която е било образувано изп. дело № 233 по описа на частния съдебен изпълнител
Сия Халаджова за 2012 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3