РЕШЕНИЕ
Номер …… Година 2021 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На първи март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 5059 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Б.К.Б. чрез адв. С.И. *** против НП № 23-0000869/14.10.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция „АА“-в. с което на основание чл. 177 ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.3 б.”а” от Наредба №
11/03.07.2011 г. на МРРБ.
В жалбата се твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се визираната в него фактическа обстановка, компетентността на актосъставителя и годността на процесното техническо
средство, с което е извършено измерването.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не
се явява, представлява се от адв. И. ***,
който поддържа жалбата. Постъпили са от процесуалния представител на въззивника
писмени бележки с аргументи по същество на делото. Излага се становище, че не е
посочен ясно и недвусмислено материалния закон, който се твърди че е нарушен, а
именно – пълното наименование на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Твърди се,
че е нарушен редът за извършване на измерването, въз основа на което е
установено процесното нарушение. Сочи се, че съгласно чл. 35 ал.3 от Наредба №
11/03.07.2011 г. на МРРБ при извършване на проверка с оглед издаване на
разрешение за движение на тежки или извънгабаритни превозни средства се
използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. Излага се становище, че използваната за процесното измерване
везна“Dani Agreо“ е „с неавтоматично действие“, доколкото е необходима намеса на лицето,
което си служи с нея, като измерването е извършено ос по ос, а впоследствие, за
да се получи общото тегло полученият резултат от всяка ос е сумиран. Сочи се,
че съгласно §1 т.2 от ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с ПМС № 47 от
15.03.2016 г., везна с неавтоматично действие е везна, която при измерването
изисква намесата на оператор. Цитира се разпоредбата на чл. 38 ал.3 от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
ПМС № 239 от 2003 г., според която везните с неавтоматично действие, предназначени
за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване
на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да
бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства, само
когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху
съответните части на устройствата за приемане на товара. Твърди се, че в
конкретния случай, с оглед показанията на разпитания свидетел, измерването не е
било извършено по посочения в цитираната наредба начин. Твърди се, че
процедурата за извършване на претеглянията с везни с неавтоматично действие е
предвидена с оглед гарантиране достоверността на извършеното измерване, съотв. поради неспазване на същата резултатът от процесното
измерване е недостоверен такъв. Сочи се, че и докато в описанието на уреда се
сочи, че същият се ползва в температурен диапазон от -10 до +40 градуса С, а актосъставителя е заявил, че не е извършил измерване на
температурата на въздуха към момента на извършване на процесното измерване.
Оспорва се субективната съставомерност на деянието.
Твърди се, че предвид липсата на данни за тежестта на товара от приложените по
делото пътен лист и товарителница, липсват доказателства, че въззивникът е
съзнавал, че превозното средство е претоварено. Излага се становище, че за да
бъде едно деяние административно нарушение, същото на основание чл. 6 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН следва да бъде извършено умишлено. Излага се становище, че АУАН и НП са съставени от некомпетентни длъжностни
лица. Сочи се, че съгласно нормата на чл. 36 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от АПИ със
съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните
контролно-пропускателни пунктове – от Агенция „Митници“. Формира се извод, че
цитираните норми не предвиждат компетентност по процесния казус на органите на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София и служителите на тази
институция не могат , нито валидно да установят нарушение като процесното
такова, нито да го санкционират. Твърди се, че чрез заповедта на министъра на
РРБ , копие на която е приложено по делото е направен опит да се дерогират
цитираните специални норми уреждащи компетентността при установяване и
санкциониране на тези нарушения. Излага се становище, че представения по делото
сертификат № 0138/2015 г. по никакъв начин
не установява компетентността на св. К. да извършва законосъобразни
измервания с процесното техническо средство. Излагат се доводи за несправедлив
размер на наложеното административно наказание. Иска се НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се
намали административната санкция. Иска се присъждане на заплатеното от
въззивника адвокатско възнаграждение в пълен размер, като се сочи, че при
стойност на санкцията от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, съгласно чл. 18 ал.2 от минималното такова
според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 387,50 лева, с оглед на което при активно участие на адвоката
в съдебното производство заплатеното адвокатско възнаграждение от 450 лева не
се явява прекомерно. Посочените изводи се обосновават и с твърдението, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност. Излага се становище, че не
са налице предпоставките на чл. 78 от ГПК за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, доколкото съгласно посочената норма на юридическите лица се
заплаща такова в случай, че са били представлявани в съдебното производство от
юрисконсулти, каквато хипотеза се сочи, че не е налице в настоящото
производство.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище от АНО, в което се сочи, че депозираната жалба е неоснователна,
излагат се аргументи по същество на делото, обосноваващи законосъобразността и
правилността на издаденото НП. Излага се становище, че претендираното от
въззивника за присъждане адвокатско възнаграждение е прекомерно такова
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в полза на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съобразно разпоредбата на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 20.07.2020 г. , около 15.30 ч. в
гр. в., по ул. д. в посока – а.м., въззивникът управлявал ППС влекач, марка „В.“
, кат N3, с рег.№*, с прикачено полуремарке марка с рег.№
*. Срещу магазин „а.“ водачът бил спрян
за проверка от служители на РД“АА“ – в. – св. К.К.
и Т.Т.. В хода
на проверката било установено, че въззивникът извършва обществен превоз на товари
- пшеница, видно от товарителница № 000986/20.07.2020 г. по маршрут от
с.Слънчево до гр.в., видно от пътен лист № 7470422/20.07.2020 г. Извършено е
измерване на масата на превозното средство с мобилна електронна везна – Dini Argeoq модел „DFWL“, сер. № **********, с поставен стикер за годност „17/01107“ със срок на
валидност до юли 2020 г. , въз основа на което е установено, че водачът извършва превоза със съчленено МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса от 51370
кг, която надвишава с 11 370 кг нормите на допустимата максимална маса за
движение на ППС по пътища отворени за обществено ползване, а именно –
40 000 кг. Към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ за претоварване. При така установените факти, св. К. съставил
на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение
по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ. В законоустановения срок не е
постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като на
същия е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителят –
св. К.. Приобщени са към делото материалите по делото, материалите по АНП,
както и писмо от РД“АА“- гр. в. с рег.№ 52-00-6819/7/17.02.2021 г., копие от
заявление № 60/18.07.2016 г., ведно с регистрация на извършените проверки,
копие на ръководство на потребителя за мобилна електронна везна, копие на
сертификат № 0138/07.09.2015 г., снимков материал, копие на решение № 24/2020
г. на РС -Кубрат, трудов договор № 2/11.01.2018 г., допълнително споразумение
към трудов договор, списък с разноски по делото.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи
на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП №
23-0000026/09.01.2018 г. на Началника на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. в. е
издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН
е съставен от компетентни длъжностни лица.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да
ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването
на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради
което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника
на Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“, гр. в.
е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание, чл.177, ал.3 от ЗДвП
(редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), неправилен е доводът на въззивника, че
служителите на ИА „Автомобилна администрация“ не са компетентни да съставят
АУАН, съответно, че НП е издадено от некомпетентен орган за посоченото административно нарушение.
Уреденият в разпоредбите на чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/03.07.2001г. контрол
от длъжностни лица на Агенция „Митници“
и на Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Същевременно,
съгласно нормата на чл.139, ал.1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2,
както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано
с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази
норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за
движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да
имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези
които са предвидени в закона.
Поради изложените съображения, съдът намира аргументите на въззивника за
издаване на НП и АУАН от ненадлежни длъжностни лица за неоснователни.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Неоснователно е
твърдението, че при посочване масата на товара е използвана мерна единица,
различна от посочената в закона, доколкото познаването на мерните единици и
възможността за превръщането им в други такива е характерно за лицата с основно
образование, каквото се изисква за водачите на МПС.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснато
съществено процесуално нарушение при посочването на материалния закон, чиито
разпоредби са дерогирани с процесното деяние. Действително в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е
посочено пълното наименование на нарушения подзаконов нормативен акт, но същия
е в достатъчна степен индивидуализиран, поради което не може да се приеме за
основателно твърдението на жалбоподателя, че правото му на защита е нарушено по
посочения начин.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат
с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие
норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Нормата на чл. 139
от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" въвежда
допустима максимална маса от 40 тона за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, движещи се по пътища, отворени за
обществено ползване, състоящи се от моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси. Процесният
случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като
нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса
на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло от 51370 кг . Посоченото обстоятелство се установява безспорно от разпечатката от
мобилната електронна везна.
В чл. 2
от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално
допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни
средства, чийто изисквания се въвеждат от Наредба № 11/03.07.2001 г. /съгласно
§ 5 от ЗР/, понятието "максимално допустима маса" е максималната маса
на натовареното превозно средство, използвано за международен транспорт, т. е.
в " максимално допустимата маса" се включва собственото тегло на
автомобила и теглото на неговия товар.
Същевременно,
максимално допустимата маса от 40 тона за пътно превозно средство от категорията
по чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
може да бъде превишена до 45000 кг /45 тона/, ако е заплатена такса, за което
водачът е представил квитанция, каквито доказателства не са ангажирани в
съдебното производство.
От друга страна, в хода на съдебното производство не
се доказаха твърденията на процесуалния представител на въззивника за извършени
нарушения при осъществяване на измерването, както на техническите правила за
извършването му, така и на нормативните разпоредби. Видно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, процесното техническо средство е
електронна везна, поради което по отношение на същото е неотносима
разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. От приложената по делото инструкция за
употреба на техническото средство, както и от гласните доказателства, събрани
чрез разпита на извършилите проверката длъжностни лица се установява, че са
спазени изискванията за извършване на достоверно измерване, съотв.
при наличие на наклон над допустимия такъв, техническото средство не отчита
резултат. Видно от приложеното по
преписката заявление за извършване на периодична проверка на средства за
измерване, електронната везна, с която е извършено измерването, е представена
за проверка от ИА "Автомобилна администрация", като видно от стикера
й за годност приобщеното по делото копие на заявление , заверката е със срок на
валидност до мес. юли . 2020 г включително. Измерването е извършено ос по ос,
след което използваната везна е преизчислила общата
маса, като от страна на въззивника не са ангажирани доказателства, в т. ч. СТЕ,
в подкрепа на твърденията му, че така извършеното измерване е некоректно, в т.
ч. по отношение на с твърденията му, че
се касае за везна с неавтоматично действие. От друга страна, видно от
приложения по преписката билет за извършеното претегляне, везната е
автоматична, т. к. след измерване натоварването на осите, изчисляването на
максимално допустимата маса е извършено от самата везна. Посочената
характеристика на везната се установява и от пункт 10.2 от приобщената по
делото инструкция за употреба на процесното МПС, от която е видно, че общото тегло на превозното средство. Се
изчислява автоматично.
Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.3 пр.2 от ЗДвП се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана отговорността на
въззивника в качеството му на водач на процесното МПС въз основа на санкционната
норма чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП която предвижда конкретното нарушение
в диспозицията си и сочи като негов субект – водача на превозното средство. Без
значение за съставомерността на деянието е чие е задължението за заплащане на такса за
движението на тежкото ППС и/или за издаването на разрешително. Законодателят
изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административно-наказателно
отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да
спазва установения за това ред.
Съдът намира за неоснователни и
доводите на процесуалния представител на въззивника за субективна несъставомерност на извършеното деяние. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите административни нарушения не
се наказват единствено в предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящия.
Видно от приложената по делото товарителница, в същата не е посочено конкретно
тегло на превозвания товар. Доколкото съгласно нарушените разпоредби
въззивникът е бил длъжен да формира представа относно последното с оглед
извършване на преценка дали същите съответстват на нормативните изисквания за
допустима максимална маса на управляваното от него ППС, съдът намира, че макар
да не е установено да е съзнавал конкретната маса, с която е извършван превоза,
той е бил длъжен и е могъл да се информира за същата и да предотврати
извършване на нарушението. Поради изложеното, съдът намира, деянието е осъществено от въззивника при
форма на вината непредпазливост, при нейният подвид – небрежност.
Като
разгледа жалбата досежно справедливостта на наложеното наказание, съдът намери,
че същата е основателна, доколкото наложеното наказание към максималния размер,
не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Липсват доказателства за
наличието на влезли в сила НП за идентични нарушения или други такива на
законодателството, свързано с осъществяване на обществен превоз. С оглед на
изложеното, единствено стойността на претоварването не обосновава извод за
тежест на извършеното нарушение, съответна на размера на наложеното на
въззивника наказание. Същевременно, съдът намира, че при определяне на
административната санкция не е съобразено имущественото положение на
жалбоподателя, който видно от приобщеното по делото копие на допълнително
споразумение към трудов договор № 002/11.01.2018 г., подписано на 02.01.2020 г.
получава минимално трудово възнаграждение. Поради изложеното, съдът намира, че
НП следва да бъде изменено по отношение размера на административната санкция
„Глоба“, като същата следва да бъде определена към минималния размер, но на
него с оглед размера на установеното претоварване , а именно в размер на 800
/осемстотин/ лева.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай поради отсъствие на предпоставките, визирани в нормата на чл.
9 ал.2 от НК свързани с малозначителност на деянието.
Не се установиха обстоятелства въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното от жалбоподателя нарушение, е с липсваща или явно незначителна
степен на обществена опасност. Касае се за формално нарушение, с
осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материалноправна
норма, като с оглед размерът на превишаване на допустимата максимална маса на
процесното превозно средство, съдът намира, че обществената опасност на
конкретното деяние не се отличава от типичните от деяния от съответния вид.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съотв.
искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
такова, съдът установи от правна страна следното:
В съответствие с правилото на чл.
78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено
копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на
въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по
делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция.
Видно от приложения по делото
договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в
случая възлиза на 387,50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не
въвежда изискване хонорарът да бъде намален до минимално установения размер, а
вменява задължение за съда да го съобрази с конкретната правна и фактическа
сложност на делото.
В конкретния случай, съдът
намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно такова, доколкото конкретната правна и фактическа сложност, както и
ангажираността на процесуалния представител на въззивника за явяване в едно
съдебно заседание не обосновават заплащането на адвокатско възнаграждение над
минималния размер от 387,50 лева. Именно
посочената сума като дължима, съдът съобрази при
преценка на пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно
степента на уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в
полза на въззивника заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 248,43 /двеста
четиридесет и осем 0,43/ лева.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане за разноски на въззиваемата
страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което и доколкото процесуален представител на въззивника не е взел
участие в проведените по делото съдебни заседания следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в
нормата размер от 80 лева. Посочената сума като дължима, съдът съобрази при преценка на
пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно степента на
уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 28,44 /двадесет и осем 0,44/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000869/14.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-в. с
което на Б.К.Б. на основание чл. 177 ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 2250 /две хиляди двеста и
петдесет/ лева за нарушение на чл. 139
ал.1 т.2 пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1
т.3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2011 г.
на МРРБ., като НАМАЛЯВА размера на санкцията до сумата от 800
/осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Б.К.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 28,44 /двадесет и осем
0,44/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ИА"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на Б.К.Б. сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 248,43 /двеста
четиридесет и осем 0,43/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: