Р Е Ш Е Н И Е № 260076
гр.ВРАЦА,02.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично
заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия:
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов
въззивно гр.дело №438 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на С.Г.С. ***, подадена чрез особения представител адв.Г.З. ***
срещу решение на Районен съд-Враца №464/03.08.2020 год. по гр. дело №4403/2019
год. по описа на същия съд в частта,
с която съдът е уважил предявения от "КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД- гр.София, с ЕИК *** срещу С.С. осъдителен иск с
правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.240 и чл. 99 от ЗЗД за заплащане на
сумата 500.00 лева, представляваща главница по договор за кредит №***/24.09.2016
год., ведно със законната лихва, считано
от 25.10.2019 год. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ответницата пред РС-Враца е осъдена да заплати на
ищеца съдебно-деловодни разноски от 264.50 лева.
В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт,
тъй като районен съд е направил решаващите си правни изводи, без да вземе
предвид, че по делото няма никакви доказателства жалбоподателката-длъжник да е уведомена от цедента "4 финанс" ЕООД за сключения
между него и цесионера /"КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД / договор за цесия преди образуване на делото, при
което същият не е произвел действия по
отношения на нея. Адв.З. не оспорва, че с връчване на исковата молба е получила
като приложение и уведомление по чл.99,ал.4 от ЗЗД. Но счита, че от този факт
не следва,че уведомяването й за цесията е произвело действие и по отношение на
длъжника С., тъй като особеният представител не е нито законов, нито договорен
представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /въззивницата-ответник/
материално-правни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99,ал.3 от ЗЗД за сключения договор за прехвърляне на вземания. Адв.З. поддържа също, че
договорът за цесия е сключен в нарушение на нормата на 26,ал.1 от ЗПК, тъй като
в договора за кредит и в общите условия към същия не е уговорена възможност за
прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица.
При заявените оплаквания жалбоподателката чрез особения
представител моли за отмяна на решението на РС-Враца в обжалваните части и
постановяване на съдебен акт по същество, с който исковата претенция се
отхвърли и в тези части.
По делото е постъпил отговор, в който дружеството-
кредитор заявява, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд следва
да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от
лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен
съд-Враца е сезиран с искова молба депозирана от "Кредитреформ
България" ЕООД гр. София, чрез юриконсулт Е.Е. против С.Г.С. *** с
обективно и субективно обединени искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с
чл.240 и чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата общо в
размер на 1155.03 лв., от която: главница в размер на 623.03 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № *** и такса за
експресно разглеждане, сумата в размер
на 532.00 лева, представляваща наказателна лихва, начислена върху непогасената
главница за периода от 25.10.2016 г. до 22.11.2018 г.; както и законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се,
че на 24.09.2016г. между "4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка "Виувс" и С.Г.С. е бил
сключен договор за кредит №***, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Поддържа се, че кредита е отпуснат за период
от 30 дни, с уговорена падежна дата 24.10.2016г., като в заявката си С.С. е
посочила, че желае да й бъде отпусната сумата в размер на 300 лв. Наведени са
доводи, че ответницата е заявила и използването на допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката й, за която услуга е начислена пропорционална такса.Поддържа
се, че съгласно заявката на ответницата за експресно разглеждане и условията по
договора, сумата от 300 лв. е отпусната по посочения от кредитополучателката
начин, още в деня на нейната заявка -24.09.2016г., посредством паричен превод
чрез системата на Изипей на името на С..
Твърди се,
че на 28.09.2016г. кредитополучателката С. е заявила сумата още 200 лв., чрез
ползване на допълнителната услуга експресно разглеждане на заявката за кредит.
Според изложеното в исковата молба, съгласно чл.8 и сл. от Общите условия на
договорите, С. е имала право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е
върнала първоначално отпуснатият й и съществуващия договор между страните е
изменен на 28.09.2016г. Исканата допълнителна сума в размер на 200 лв. е
получена 28.09.2016г. от кредитополучателката чрез паричен превод в Изипей на
името на С.С..Поддържа се, че на падежната дата – 24.10.2016г. Сивия С. не е
върнала дължимата сума в размер на 638.96 лв., от които 500 лв. общ размер на
отпуснатия кредит и сумата от 123.03 лв. – начислена такса за експресно
разглеждане на заявката и 15.93 лв. – договорна лихва за периода на ползване на
кредита. Сочи се, че въпреки отправяните покани, кредитополучателката С. не е
издължила претендираните суми.
Наведени са
доводи, че на 23.11.2018г. "4финанс"ЕООД, в качеството на цедент е
сключил с "Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер,
договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цесионера е придобил вземането на "4финанс"
ЕООД произтичащо от договор за кредит №***
от 24.09.2019г. сключен с кредитополучателката С.С., възлизащо на обща сума в
размер на 1220.96 лв., от които 500.00 лв. главница; 532.00 лв. представляваща
наказателна лихва дължима за периода от 25.10.2016г. до 22.11.2018г.; 123.03
лв. представляваща такса за експресно разглеждане; сумата в размер на 15.93
лв.договорна лихва и 50.00 лв. – отписани такси за събиране.
Твърди се, че по силата на сключения договор за
цесия и приложенията към него, цесионерът изрично е бил упълномощен от цедента
да уведоми длъжника от негово името за прехвърлянето на задълженията му. Сочи се, че ищеца в изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратил уведомление за прехвърляне на вземания чрез препоръчана писмова
пратка посредством "Български пощи" ЕАД до адреса, посочен от
ответницата в договора за кредит, която е върната с отметка
"непотърсено", видно от върналата се обратна разписка.
Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
С
определение №63/08.01.2020г. постановено по гр. дело №4403/2019г. съда е
допуснал правна помощ на ответницата С.С., тъй като съобщението с препис на
исковата молба й е връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане от
10.02.2020г. съда е назначил адв. Г.З. *** за особен представител.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв.Г.З., с който оспорва основателността
на предявените искове. Оспорва задължението по договора да е станало предсрочно
изискуемо и представените с исковата молба доказателства не установяват този
факт. Поддържа се, че в договора за кредит се съдържат неравноправни клаузи по
смисъла на ЗПП, в частта касаеща размера
и начина на изчисляване на договорната лихва предмет на договора.
Твърди се, че липсват доказателства за реалното предаване и приемане на
процесните суми, предмет на договора.Навежда доводи, че ищецът не е уведомил
длъжника С.С. за извършване на цесията. Изтъква се, че с депозирането на
исковата молба в съда, не може да се приеме, че длъжника е уведомен за
извършената цесия на претендираното от цесионера вземане не следва да се счита
за уведомен, тъй като връчването на препис от исковата молба на особения
представител на ответника има за цел да се защити интереса на представлявания,
а не да го ангажира с нови задължения. Поддържа се, че в случая не са налице
договорни отношения.
С постановеното в първоинстанционното
производство Решение № 464/03.08.2020
г. по гр.д.№ 4403/2019 г. Районен съд
Враца е уважил частично предявените осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.240 и чл. 99 от ЗЗД. В
мотивите си съда е приел, че при липса на доказателства
за направено плащане на дължимата сума по кредита от страна на длъжника,
предявеният иск за сумата от 500.00лв. -главница се явява основателен, ведно
със законната лихва, считано от
25.10.2019 год. до окончателното й изплащане. С постановеното решение, съда е
отхвърлил исковата претенция за сумата в размер на 123.03 лв. представляваща
такса за експресно разглеждане и за сумата в размер на 532.00 лв. –наказателна
лихва за периода от 25.10.2016г. до 22.11.2018г., при съображения че клаузата за плащане на
такса експресно обслужване в размер на 123.03 лева попада в хипотезата на чл.
21, ал. 1 от ЗПК, която заобикаля закона и накърнява правата на другата страна
по облигационното отношение. Предявеният иск
за сумата от 532.00лв.-наказателна лихва за периода от 25.10.2016 г. до
22.11.2018 г. също е отхвърлен като неоснователен, с мотивите, че обезщетението
за забава, уговорено в т. 13.2 от ОУ, която по своята правна природа
представлява установена неустойка за неточно изпълнение на задължението на
потребителя за връщане на заетата сума в срок, противоречи на добрите нрави.
Това е така, тъй като размерът на последната се формира от размера на
законнната лихва за забава, който се добавя към размера на годишния лихвен
процент, установен в договора, като така установения размер на неустойката се
начислява за всеки ден забава върху просрочената сума, което води до
несъответствие на така установеното обезщетение с добросъвестността. Според
изложеното от районния съд размерът на тази неустойка е несъвместим с краткия срок
за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила в частта, в която предявените осъдителни искове са отхвърлени.
Предметът на
въззивната проверка обхваща правилността на решението единствено в частта, в
която районният съд е уважил предявения
от "Кредитреформс
България" ЕООД против С.С.
осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД в размер от 500 лева,
представляваща главница по договор за кредит и в частта за разноските.
При така изложеното от фактическа страна съда
прави следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения иск е 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД.
За уважаването му ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за кредит между него и С.С. чрез реално
предоставяне на определена парична сума на ответницата, в качеството й на
кредитополучател; поемане на задължение от кредитополучателката за връщане на
заетата сума.
При
извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Установено е по
делото, че правоотношението межди С.С., като кредитополучател и
"4фананс" ЕООД е сключено по реда на чл.
6 ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
(без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя – § 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР). Процесният договор за кредит е именно за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични
средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние ( в случая – уеб страницата
на vivus. bg).Установено е по делото, че договора за кредит
е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което попада под
режима на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по
отношение на финансови услуги като кредитирането. Връзката между страните е извършена
чрез електронната страница на кредитора, в случая – уеб страницата на vivus. bg, на която кредитополучателя е подал заявление
за получаване на кредит, предоставила е необходимата информация и се е
съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на
договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ,
като по делото той е представен в разпечатка. Същият съдържа всички необходими белези
и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на
производството тези изявления не са оспорени от ответницата. По договорната
връзка "4 финанс"ЕООД е предложил изпълнение като е превел
договорената сума от общо 500,00 лв. чрез Изипей. С получаването на сумата за
ответницата е възникнало задължение за връщане на сумата съгласно уговорките по
договор – в срок от тридесет дни, с падежна дата 24.10.2016г. По делото липсват
доказателства за отправяни искания от ответника за удължаване срока на
договора, но тъй като този факт, е неизгоден на ищеца, съдът приема, че се
осъществил по заявения от него начин, т. е. че срока за връщане на сумата по
кредита е 24.10.2016г. По делото липсват доказателства ответницата да е имала
плащане по главницата.
Установено е по делото, че на 23.11.2018г. "4финанс"ЕООД, в качеството на
цедент е сключил с "Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на
цесионер, договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цесионера е придобил вземането на
"4финанс" ЕООД произтичащо от договор за кредит №*** от 24.09.2019г. сключен с
кредитополучателката С.С..
Във въззивната жалба са наведени доводи, че в случая липсва надлежно
уведомяване на ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията и по този
начин договорът за цесия е сключен в нарушение на чл.26, ал.1 ЗПК, тъй като в
договора за кредит и в общите условия към същия не е уговорена възможност за
прехвърляне правата на кредитора към трети лица. Изтъква се, че с депозирането на исковата молба в съда, не може да се
приеме, че длъжника е уведомен за извършената цесия на претендираното от
цесионера вземане и не следва да се счита за уведомен, тъй като връчването на
препис от исковата молба на особения представител на ответника има за цел да се
защити интереса на представлявания, а не да го ангажира с нови задължения.Същите са несъстоятелни.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В случая, към исковата молба на
цедента "Кредитреформ" ЕООД е приложено уведомление за прехвърляне на
вземания с изх. №7907/23.11.2018 г., изходящо от цедента "4финанс" ЕООД, с
което се уведомява длъжника С.С. за извършената цесия. Уведомлението не е било
получено от адресата, като видно от представеното известие за доставяне то е
останало непотърсено.Представено е и пълномощно, приложение към договора за
цесия, с което цедентът "4финанс" ЕООД е упълномощил цесионера
"Кредитреформ България" ЕООД да уведоми длъжника за извършената
цесия.
В съдебната практика последователно се приема, че когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на
вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК,
като това връчване следва да бъде съобразено от съда като нов факт на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК
(в този смисъл – Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.
о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о.). Това е така, защото самото уведомяване
не е елемент от фактическия състав на цесията, а само осигурява
противопоставимостта на договора (сключен между други лица) на длъжника, с цел
предотвратяване на евентуално ненадлежно изпълнение. Затова, както
моментът, така и начинът на уведомяването на длъжника ще имат значение за
легитимацията на цесионера само, ако ответникът е изплатил вече дълга на първоначалния
кредитор или друг негов правоприемник, но не и принципно, ако възражения за
погасяване на вземането изобщо не се предявяват. Поради това, всъщност няма
значение дали и кога длъжника е получил уведомлението за цесията, ако
представителят не упражнява възражението за предходно удовлетворяване на
цедента, както е и в настоящия случай. Това положение не се променя и в
хипотезата на фикционното връчване на исковата молба на ответник, който не е
намерен от съда, въпреки пълното изчерпване на процедурата по връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Задължението на съда в този случай да назначи особен представил по чл. 47, ал. 6 ГПК
произтича от необходимостта да се гарантира справедлив процес по дело и цели
защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в
него. При това, в съдебната практика
е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици, т. е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора,
от което следва извода, че е надлежно връчването на уведомлението за станалата
цесия и на особения представител на длъжника. Подобни съображения са
изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.,
в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. Настоящият съд намира, че липсват основания
това разрешение да не намери приложение и по отношение на уведомяването на
длъжника за извършена цесия чрез връчване на особен представител. По аргумент
за по-силното основание, следва да се приеме, че уведомяването за извършената
цесия е надлежно, ако е извършено в хода на исково производство, в което
длъжникът се представлява от особен представител, назначен от съда, за да
защитава правата и законните интереси на отсъстващия ответник.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира за правилни и
законосъобразни изводите на районния съд
за основателност на предявения главен иск с правно основание чл. 240
вр. чл. 79, ал. 1
вр. чл. 99 ЗЗД
за присъждане на сумата от 500 лева, представляваща неизплатена главница по
договор за кредит № *** сключен между "4финанс" ЕООД, като
кредитодател и ответницата С.С. като кредитополучател, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца "Кредитреформ България" ЕООД, с договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г.
При тези съображения решението в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемия,
поради което и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да му заплати деловодни разноски в общ размер от 350,00 лева, от които 150,00
лева – юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лева – внесено и изплатено
възнаграждение на особения представител.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №464/03.08.2020 г. по гр.д.№ 4403/2019 г. на Районен съд-Враца в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С.Г.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформс България“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** сумата 350,00 лева, представляваща деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2.............