МОТИВИ по ВНОХД №246/2016г. на Окръжен съд - Силистра,
Наказателно отделение
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 398 от 21.07.2016г.
по НОХД № 284/2016г., Районен съд - Силистра е признал подсъдимия А.Й.Г. за
невиновен за това, че 08.08.2015г., в гр. Силистра в района на бензиностанция
OMV, чрез нанасяне на удар с крак в областта на челото е причинил на Т.С.Т., в
качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му – охранител в „Е.
– СОД“ ООД – гр. Силистра, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на челото, което увреждане довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание
чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия за невиновен и за това, че на 08.08.2015г., в гр. Силистра в
района на бензиностанция OMV, чрез нанасяне на удар с крак в областта на тялото
е причинил на В.М.С., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на
службата му – патрул, служби за сигурност в „Е. – СОД“ ООД – гр. Силистра, лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата хълбочна област и долната
част на лявата ребрена дъга, което увреждане довело до болка и страдание,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест и допълнително изложение към него от Районна
прокуратура - Силистра, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимия А.Й.Г. по внесените обвинения. В протеста не се иска събиране на
нови доказателства.
Подсъдимият, чрез служебния
си защитник – адв. Ч., е подал възражение срещу протеста на Районна прокуратура
– Силистра, в което излага твърдения, че оправдателната присъда е правилна и
законосъобразна и също не е направил искане за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд в закрито
заседание на 26.09.2016г. по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд
представителят на Окръжна прокуратура - Силистра поддържа протеста и
допълнителното изложение към него и иска отмяна на оправдателната присъда и
осъждането на подсъдимия. Излага твърдения, че при правилно събран
доказателствен материал първоинстанционният съдебен състав при неговия анализ е
достигнал до неправилно приложение на материалния закон.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. Ч., счита, че повдигнатите обвинения на подсъдимия не са доказани,
тъй като обвинението се крепи само на твърденията на участниците в конфликта.
Излага твърдения, че обвинението не е доказало, че действията на служителите на
„Е. – СОД“ са били при или по повод служебните им задължения. Счита, че
съгласно договореното в договора, с който е възложено на „Е. – СОД“ да
организира, осигурява и осъществява с патрулни екипи и сигнална техника охрана
на обекти, не влиза в кръга им от служебни задължения охраната на лица или
персонал. Излага аргументи, че служителите на дружеството, извършващо охрана на
обекта, нямат никакви правомощия по опазване на обществения ред. Счита, че
охранителите е трябвало след като получат сигнал от „паник-бутона“ да уведомят
началника си и органите на МВР и да обезпечат охраната на имуществото на
обекта. Навежда доводи, че с поведението си охранителите са предизвикали
ескалирането на напрежението, а подсъдимият се е защитавал от техните
неправомерни действия. Счита, че леките телесни повреди са нанесени в условията
на реторсия и съдът би могъл да освободи всички от наказателна отговорност по
чл. 130, ал. 3 НК. В заключение моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда изцяло като правилна и законосъобразна, постановена без нарушения на
процесуалния закон и с правилно прилагане на материалния закон.
Подсъдимият А.Й.Г. не се
явява пред въззивния съд и не взима становище по същество.
Окръжен съд - Силистра, след като
обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда
поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, въз основа на която
обаче първата инстанция е направила неверни изводи относно приложимото право.
Въззивният
съд на основание чл. 316 НПК и чл. 14 НПК приема следното от фактическа и
правна страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Й.Г. е
многократно осъждан за извършени престъпление против собствеността и здравето.
С Договор за техническа
охрана от 01.04.2013г., Анекс от 17.10.2013г. и Приложение № 3 към него било
възложено на „Е. – СОД“ ООД да организира, осигурява и осъществява с патрулни
екипи и сигнално-охранителна техника /СОТ/ охрана на бензиностанция OMV.
Дружеството се задължило да инсталира апаратура за връзка с централизираната
система, да извършва денонощно наблюдение чрез СОТ и да регистрира получени
сигнали, като при получаване на сигнал от „паник“ бутон незабавно да уведоми
РПУ – Силистра, да се яви с приоритет в обекта и със законни начини и средства
да защитава от нападения последния до идването на полицейските служители. В
договора е посочено също, че „паник“ бутона се използва при явно нападение
върху лица, намиращи се в охранявания обект.
На 07.08.2015г. срещу
08.08.2015г. подсъдимият Г. и неговия приятел свидетелят Д.И. посетили
дискотека „Руж“ в гр. Силистра, където изпили много алкохолни напитки. После
тръгнали към бензиностанция OMV в гр. Силистра, тъй като свидетелят И. имал
среща със своята майка и сестра, понеже имали намерение да ходят заедно на
море. По пътя подсъдимият си купил бутилка бира. Двамата пристигнали и влезли в
бензиностанцията малко след 08,00 часа сутринта на 08.08.2015г. Подсъдимият се
насочил към бара и казал на стоящата зад него служителка – свидетелката М.А. да
излезе навън. Тя му отговорила да излезе, тъй като изпълнявала поръчки. В
момента, в който тя излизала, за да отсервира, подсъдимият я залял в гръб с
бира от бутилката, която държал. Веднага свидетелката А. се обърнала и взела бутилката, тъй като се опасявала, че той
може да повтори и да я удари. След което излязла навън, за да чисти масите.
Подсъдимият и свидетелят И. били
седнали отвън. Г. отправял псувни, включително към свидетелката А., държал се арогантно и клиент поискал да се уведоми
полицията. При завръщането си вътре в обекта свидетелката вече била разбрала,
че при действията на подсъдимия със заливането й с бира, нейните колеги са
натиснали „паник“ бутона. Минути по-късно първи в обекта пристигнал свидетеля Т.Т., назначен
на длъжност охранител в „Е. – СОД“ ООД – гр. Силистра. Свидетелят бил облечен с
униформа, върху която имало емблема с надпис „Е. – СОТ“. Веднага след него
пристигнали и други двама служители на дружеството – свидетелите В.С. и М.Т., които
също били облечени с униформа. Пристигналият пръв свидетел Т.Т. се насочил
към работещите в бензиностанцията, за да разбере защо е бил задействан „паник“
бутона.Той видял, че тениската на свидетелката А. е залята с някаква течност.
Тя уведомила служителите на охранителното дружество, че подсъдимият е създал
конфликт и я е залял с бира от бутилката, която държал. Свидетелката посочила
на свидетеля Т. Т. кое е лицето, което е извършило това и помолила да го
принудят да напусне бензиностанцията. Свидетелят Т. Т. веднага се насочил към
маса в близост до детския кът, на която били седнали подсъдимият и свидетелят И..
Т. представил себе си и колегите си като служители на „Е. – СОД“ и няколко пъти
помолил подсъдимия, който по негово мнение бил видимо пиян или под влиянието на
наркотични вещества, да напусне района на бензиностанцията. Към масата вече се
били приближили и дошлите по-късно свидетели В. С. и М. Т.. Подсъдимият им
заявил, че няма да напусне като отправял обиди и заплахи към служителите на „Е.
– СОД“. След което свидетелят Т. Т. хванал подсъдимия за ръката и го изправил
от стола, казвайки му да напусне бензиностанцията. Подсъдимият продължил със
заплахите и обидите към служителите, тогава свидетелят С. поставил ръката си
между подсъдимия и свидетеля Т. Т., за да потуши конфликта. Заедно тримата
служители, включително със съдействието на приятеля на подсъдимия свидетеля И.,
успели да избутат подсъдимия извън района на бензиностанцията. След което
служителите на „Е. – СОД“ влезли в обекта, за да попълнят необходимите за
отчитане дейността им протоколи.
През това време подсъдимият
и свидетеля И. тръгнали към центъра. Но в този момент звъннал телефона на
свидетеля И. и той предположил, че майка му и сестра му вече са пристигнали на
бензиностанцията. Двамата тръгнали обратно към бензиностанцията и преди да
влязат в обекта, свидетелите Т. Т. и М. Т., които били вътре в обекта,
забелязали подсъдимия и приятеля му, че се връщат обратно. Свидетеля Т. Т. бил
убеден, че подсъдимият отново идва с намерение да създава конфликти и да се
разправя с тях или със свидетелката А.. Затова свидетелите Т. Т. и М. Т. решили
да излязат пред обекта и да пресрещнат подсъдимия. Когато се приближили към
него за пореден път го помолили да напусне заведението, но подсъдимият започнал
отново да ги псува и да отправя заплахи към тях и изблъскал с ръце свидетеля Т.
Т.. През това време свидетелят В. С. бил все още вътре в обекта, но след като
видял как подсъдимият блъска свидетеля Т. Т., оставил протоколите и излязъл
навън. В този момент, за да се предпази от подсъдимия който продължавал да е
агресивен и да отправя заплахи, свидетелят Т. Т. го хванал за едната ръка.
Подсъдимият обаче посегнал с другата ръка и свидетелят В. С. му я хванал, за да
се опита да го усмири. В този момент казал на свидетеля М. Т. да донесе
белезници, защото преценил, че е наложително използването на помощни средства,
понеже подсъдимият буйствал. Свидетелят М. Т. не участвал в конфликта, защото
преценил, че трябва да наблюдава поведението на приятеля на подсъдимия
свидетеля И., тъй като предположил, че той може да реши да се намеси.
Свидетелите Т. Т. и В. С. се опитали да повалят на земята подсъдимият, за да му
бъдат сложени белезниците, но той непрестанно буйствал и застанал по гръб на
земята. Тогава свидетелят С. му казал да се обърне, за да му сложи белезниците,
но подсъдимият замахвал с ръце и ритал с крака. В този момент свидетелите Т. Т.
и В. С. били надвесени над него и подсъдимият отправил ритник в челото на
свидетеля Т. Т.. Текнала кръв и той веднага инстинктивно се отдръпнал назад.
Така свидетелят В. С. останал сам да се опита да постави белезници на подсъдимия,
за да спре неговото агресивно поведение. Свидетелят успял да постави
белезниците, но междувременно подсъдимият не спирал да буйства и го ударил
отзад в ляво в областта на плаващите ребра зад бъбреците. Веднага след това бил
подаден сигнал в полицията.
На мястото пристигнали
свидетелите С. Д. и Р. Р., полицейски служители в РУ – Силистра, за да окажат
съдействие на служителите на „Е. – СОД“ ООД. Свидетелят Р. видял, че
подсъдимият е с поставени белезници и седи на стол и по негово мнение във
видимо нетрезво състояние. Забелязал също така, че на челото на свидетеля Т. Т.
имало рана и кръв, както и по служебното му облекло също имало кръв. Видял и че
по ризата и лявото рамо на свидетеля В. С. също е имало кръв. Установил също,
че и около носа на подсъдимия имало кръв. Свидетелите Т. Т., В. С. и М. Т.
разказали на полицейските служители как подсъдимият създал конфликт в
бензиностанцията и залял служителката на обекта с бира, след което е се явили
на сигнала от „паник“ бутона и помолили подсъдимия да напусне обекта. Въпреки
това той отказал и те успели да го избутат извън района на бензиностанцията.
Малко след това той се бил върнал и започнал спречкване с тях, тогава те го
били задържали. Тримата свидетели разказали на полицейските служители също
така, че подсъдимия не спирал да ги обижда и да отправя заплахи за саморазправа
с тях. Също в присъствието на полицейските служители подсъдимият продължавал да
псува и заплашва служителите на „Е. – СОД“ ООД. След като всички посетили
районното управление, полицейските служители извикали „Спешна помощ“, за да
прегледат свидетеля Т. Т. и подсъдимия. Последният бил откаран в ЦСМП, където
била установена контузия на носа и счупване на носните кости.
Съгласно приложения трудов
договор свидетелят Т. Т. е назначен на длъжност охранител в „Е. – СОД“ ООД. С
допълнително споразумение Т. е преназначен на длъжност старши сътрудник охрана.
Според приложената длъжностна характеристика на свидетеля част от служебните му
задължения са охрана на имущество – дейност по неговата физическа защита от
противоправни посегателства и да не допуска влизането на лица, които с
поведението си застрашават сигурността на персонала и присъстващите на територията
на предприятието. Съответно лицето носи отговорност при неспазване на
посочените задължения.
Съгласно приложения трудов
договор свидетелят В. С. е назначен на длъжност патрул, служби за сигурност в „Е.
– СОД“ ООД като има същите задължения и отговорности, посочени в неговата
длъжностна характеристика.
Според приложения график
свидетелите Т. Т., В. С. и М. Т. били дневна смяна на 0808.2015г.
От заключението по
назначената и приета СМЕ за нараняванията на свидетеля Т. Т. се установяват
следните увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на челото. По
своя характер те обуславят наличието на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Според вещото лице увреждането е причинено по механизма на
удар с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да
бъдат причинени по време, начин и място, както сочат данните по делото, а
именно при удар с крак в областта на главата. Тези увреждания според вещото
лице могат да бъдат получени и чрез един удар.
От заключението на
назначената и приета СМЕ за нараняванията на свидетеля В. С. се установяват
следните увреждания: контузия на лявата хълбочна област и долната част на
лявата ребрена дъга. По своя характер уврежданията обуславят наличието на болка
и страдание. Според вещото лице уврежданията са причинени по механизма на удар
с или върху твърди предмети и повърхности и могат да бъдат получени по време,
начин и място, както сочат данните в делото, а именно при удар с крак в
областта на тялото. Вещото лице в съдебно заседания изяснява, че уврежданията
могат да бъдат получени след един удар с десен крак като предполага, че
свидетеля С. е бил от страната на десния крак и дясното коляно на подсъдимия.
Ударът може да бъде причинен и със стъпало.
От заключението на
назначената и приета СМЕ за нараняванията на подсъдимия се установяват следните
увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на дясната вежда,
контузия на носа, счупване на носните кости, хематом с две охлузвания, контузия
на десен лакът с охлузвания и контузия на гърба с кръвонасядане. По своя
характер те обуславят наличието на временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Според вещото лице уврежданията са причинени по механизмна на удар с
или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да бъдат
получени по време, начин и място, както сочат данните в делото, а именно при
задържане на лицето, като поради оказаната съпротива, изразяваща се във
въртене, блъскане, дърпане и опити за изправяне, същият си е причинил
нараняванията от контакта с предметите около него и натиска върху тялото и
крайниците му от страна на служителите при опитите да му бъдат поставени
белезници на ръцете. В съдебно заседание вещото лице посочва, че при опита за
задържане подсъдимият е получил удари в главата, вероятно от контакта на
главата със земята, са налице сравнително изразени наранявания, особено предвид
счупването на носните кости. Предполага, че ударът в главата е причинен при
завъртането с цел поставяне на белезници. Налице според вещото лице е
възможност подсъдимият сам да си е причинил уврежданията, блъскайки си главата
в цимента.
Според заключението по
назначената и приета СПЕ подсъдимият е с данни за психически и поведенчески
разстройства, дължащи се на употребата на опиоди. Заболяването според вещото
лице е в ремисия. Към момента на деянието подсъдимият е бил в състояние на
средна степен на алкохолно опиване, експлозивната му разновидност. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките
си по разумни подбуди, въпреки че е постъпвал със занижен от алкохола волеви
самоконтрол. Не е бил с променено състояние на съзнанието.
По доказателствата:
Посочената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.С.Т., В.М.С.,
М.А. Р., М. М.Т., Д. Н.
И. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК), М. М.Т., Р. Й.Р., С. И.Д. и обясненията на подсъдимия (частично); от
заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи (л.57-л.74 от
ДП), съдебно-психиатрична експертиза (л.82-л.85 от ДП) и заключението на
съдебно-техническата експертиза (л. 48-55 от ДП); от писмените доказателства –
справка за съдимост, ведно с приложение (л.34-48), трудов договор №
89/17.12.2009г. (л.94 от ДП), допълнително споразумение към трудов договор №
89/17.12.2009г. от дата 04.03.2014г. (л.95 от ДП), длъжностна характеристика за
длъжността охранител на Т.С.Т. (л.96 от ДП), трудов договор № 119/28.01.2015г.
(л. 97 от ДП), допълнително споразумение към трудов договор № 119/28.01.2015г.
от дата 01.06.2015г. (л. 98 от ДП), длъжностна характеристика за длъжността
патрул, Служби за сигурност на В.М.С. (л. 99 от ДП), справка за обект
Бензиностанция ОМВ, гр. Силистра, пл. „Албена“ № 1 за 08.08.2015г. (л. 103 от
ДП), договор за техническа охрана от 01.04.2013г. (л. 104-106 от ДП), анекс към
договор за техническа охрана от 17.10.2013г. (л. 107 от ДП), Приложение № 3 към
анекс от 17.10.2013г. (л. 108 от ДП), график на дежурствата август 2015г. (л.
109 от ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
27.10.2015г. (л. 146 от ДП); писменото доказателствено средство – протокол за
оглед на местопроизшествие от 08.08.2015г. в ръкопис и препис ведно с фотоалбум
(л. 9-14 от ДП) и вещественото доказателство – флаш памет „EMTEC” 4 GB (л. 55
от ДП).
Основен
източник на информация относно случилото се са свидетелските показания на
свидетелите Т.С.Т., В.М.С., М.А. Р., М. М.Т., Д.Н.И. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
5 НПК), М. М.Т., Р. Й. Р., С. И.Д. и обясненията на подсъдимия (частично), като могат
да се обособят в две групи. В първата група влизат всички свидетели, а във
втората – обясненията на подсъдимия. По отношение на съществените обстоятелства
от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, показанията
на свидетелите от първата група са безпротиворечиви, категорични, изключително
детайлни и взаимно допълващи се. Показанията на свидетелите Т.С.Т., В.М.С., М.А.
Р., М. М.Т., които
са участници и преки очевидци на случилия се конфликт, по несъмнен начин се
подкрепят от показанията на полицейските служители Р. Й.Р. и С.И.Д.. Те от
своя страна са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и добросъвестно
са разказали пред съда своите непосредствени впечатления и това което са им
възпроизвели участниците в конфликтна веднага след случилото се. Въпреки че не
са възприели пряко случилото се, това което са им разказали свидетелите Т.С.Т.,
В.М.С., М. М. Т.
непосредствено след конфликта, напълно съвпада в съществената си част с това,
което те са възпроизвели пред първоинстанционния съд в показанията си. Нещо
повече, полицейският служител свидетелят Р. Й. Р., въпреки изминалия период от време, си спомня и
посочва конкретните заплашителни изрази, които подсъдимият е отправил към
служителите на „Е. – СОД“ ООД в негово присъствие.
Обясненията
на подсъдимия, от друга страна, са в съществено противоречие с показанията на
всички останали свидетели относно протичането на инцидента и причиняването на
телесните увреждания. Това противоречие се дължи изцяло на заетата от
подсъдимия защитна позиция да отрича нанасянето на удари на пострадалите, както
и че единият от пострадалите пръв му е нанесъл удар в главата.
При
преценка на доказателствата по делото, съдът счете, че следва да приеме за
достоверни твърденията на пострадалите – свидетелите Т. Т. и В. С. М.ков и тяхното
описание на случилото се, доколкото обясненията на подсъдимия са дадени
очевидно с цел да оневинят неговото поведение. Неговата защитна теза се
опровергава от свидетелските показания не само на пострадалите, които биха
могли да се считат заинтересовани от изхода на делото, а и от показанията на
полицейските служители, които могат да се приемат като обективен източник на
информация, както и от показанията на свидетелката М.А. и дори приятелят на
подсъдимия И. по никакъв начин не е подкрепил версията на подсъдимия за удар от
страна на някой от служители на „Е. – СОД“ ООД. Затова това му твърдение остава
напълно изолирано и се явява опровергано от останалия събран доказателствен
материал. Относно заливането с бира на служителката в бензиностанцията,
подсъдимият не излага своето становище в обясненията си, но това обстоятелство
се доказва както от показанията на свидетелката М.А., така и от показанията на
свидетелите М. Т. и Т. Т., последният лично видял залятата с бира тениска.
Въззивният съд приема за
достоверни обясненията на подсъдимия Г. относно причината за връщането му
заедно с неговия приятел свидетеля И. обратно в бензиностанцията малко след
като са напуснали първия път по настояване на служителите на „Е. – СОД“ ООД, а
именно защото свидетелят И. е изразил предположение, че майка му и сестра му
вече са там. Нищо не опровергава тези обяснения и показания, поради което
въззивният съд ги приема като достоверен източник на факти.
В подкрепа на показанията на
пострадалите и останалите свидетели са заключенията на трите съдебномедицински
експертизи, приети по делото. В съдебномедицинската експертиза за пострадалия Т.
Т. са описани получените от него травми и тяхната медико-биологична
характеристика и се установява механизмът на тяхното причиняване, който съвпада
с данните по делото, а именно удар с крак в областта на главата. В
съдебномедицинската експертиза за пострадалия В. С. са описани получените от
него травми и тяхната медико-биологична характеристика, а от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание в отговор на зададените му въпроси се изяснява
и механизмът на тяхното причиняване – удар с десен крак в областта на тялото.
Приетата по делото
съдебномедицинска експертиза за подсъдимия опровергава твърденията на
подсъдимия за начина на получаване на неговите телесни увреждания. От
заключението на тази експертиза, от обясненията на вещото лице в съдебно
заседание в отговор на зададените му въпроси и от описанието на
свидетелите-очевидци на буйстването, въртенето, блъскането и дърпането на
подсъдимия, се установява, че уврежданията му не са от удар с глава от страна
на служител на „Е. – СОД“ ООД, а подсъдимият си е причинил нараняванията от контакта
с предметите около него и натиска върху тялото и крайниците му от страна на
служителите при опитите да му бъдат поставени белезници на ръцете.
Събраните по делото писмени
доказателства – трудов договор № 89/17.12.2009г., допълнително споразумение към
трудов договор № 89/17.12.2009г. от дата 04.03.2014г., длъжностна
характеристика за длъжността охранител на Т.С.Т., трудов договор №
119/28.01.2015г., допълнително споразумение към трудов договор №
119/28.01.2015г. от дата 01.06.2015г., длъжностна характеристика за длъжността
патрул, Служби за сигурност на В.М.С., справка за обект Бензиностанция ОМВ, гр.
Силистра, пл. „Албена“ № 1 за 08.08.2015г., договор за техническа охрана от
01.04.2013г., анекс към договор за техническа охрана от 17.10.2013г, Приложение
№ 3 към анекс от 17.10.2013г., график на дежурствата август 2015г. по несъмнен
начин установяват обстоятелствата, свързани със служебната ангажираност на
свидетелите Т. Т. и В. С. като извършващи дейност по охрана на
бензиностанцията, причината за посещението на обекта – получения сигнал от
„паник“ бутон и вменените им служебни задължения по трудовите им правоотношения
и възложените дейности с договора за охрана.
При тези съображения
въззивният съд прие описаната фактическа обстановка за несъмнено доказана и въз
основа на тази фактическа обстановка направи своите изводи по приложението на
правото.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка и при тези изводи относно
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намери, че от обективна и
от субективна страна подсъдимият А.Й.Г. е осъществил състава на престъпленията
по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК,
вр. чл. 130, ал. 2 НК, като първоинстанционната оправдателна присъда следва да
бъде отменена и подсъдимият Г. – осъден по внесените срещу него обвинения.
По
отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК:
От
обективна страна - на 08.08.2015г. в гр. Силистра в района на бензиностанция
OMV, подсъдимият А.Й.Г. чрез нанасяне на удар в областта на челото причинил Т.С.Т.,
в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му – охранител в
„Е. – СОД“ ООД – гр. Силистра, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата, разкъсно-контузна рана на челото, което увреждане довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Авторството
на деянието се установява категорично по делото. Претърпените от пострадалия Т.С.Т.
увреждания се намират в пряка причинна връзка с нанесения от подсъдимия един
удар с крак в областта на челото на пострадалия и се квалифицират като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият Г.
е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и е имал ясна представа
относно настъпването на общественоопасните последици от своите действия, като
пряко и непосредствено е целял настъпването на тези последици, доколкото
нанасяйки удар с крак в челото на пострадалия, докато буйства и отправя ритници
към служителите на „Е. – СОД“ ООД, той конкретно е предвиждал увреждането,
съставляващо телесна повреда и е желаел нейното причиняване, за да може да
попречи на служителите да го задържат.
По
отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК:
От
обективна страна - на 08.08.2015г. в гр. Силистра в района на бензиностанция
OMV, подсъдимият А.Й.Г. чрез нанасяне на удар в областта на челото причинил В.М.С.,
в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му – патрул,
служби за сигурност в „Е. – СОД“ ООД – гр. Силистра, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата хълбочна област и долната част на лявата
ребрена дъга, което увреждане довело до болка и страдание.
Авторството
на деянието се установява категорично по делото. Претърпените от пострадалия В.М.С.
увреждания се намират в пряка причинна връзка с нанесения от подсъдимия един
удар с крак в областта на тялото на пострадалия и се квалифицират като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият Г.
е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и е имал ясна представа
относно настъпването на общественоопасните последици от своите действия, като
пряко и непосредствено е целял настъпването на тези последици, доколкото
нанасяйки удар с крак в областта на тялото на пострадалия, докато буйства и
отправя ритници към служителите на „Е. – СОД“ ООД, той конкретно е предвиждал
увреждането, съставляващо телесна повреда и е желаел нейното причиняване, за да
може да попречи на служителите да го задържат.
Основният
мотив на първата инстанция да оправдае подсъдимия при категоричната
установеност на това, че той е нанесъл леките телесни повреди на пострадалите,
е приемането, че те не са причинени в качеството им на длъжностни лица при
изпълнение на службата им.
Пострадалите
– свидетелите Т. Т. и В. С. по време на извършване на деянията са имали
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК – възложено
им е да изпълняват със заплата, постоянно, работа свързана с пазене на чуждо
имущество в юридическо лице, съгласно представените трудови договори,
длъжностни характеристики и договора за техническа охрана. В момента на
извършване на деянията подсъдимият е съзнавал качеството, което имат
пострадалите, тъй като те са били в униформено облекло и са му се представили
като служители на „Е. – СОД“ ООД. Подсъдимият не оспорва това обстоятелство, а
дори изрично в съдебно заседание е заявил, че е наясно, че служителите на „Е. –
СОД“ ООД са длъжностни лица.
Съгласно
приложените трудови договори свидетелите Т. Т. и В. С. и техните длъжностни
характеристики те са задължени да осъществяват охрана на имущество – дейност по
неговата физическа защита от противоправни посегателства и да не допускат
влизането на лица, които с поведението си застрашават сигурността на персонала
и присъстващите на територията на предприятието, като носят отговорност при
неспазване на посочените задължения.
Служителите
на „Е. – СОД“ ООД изпълняват задълженията, възложени на дружеството с Договора
за техническа охрана на бензиностанция OMV, като при получаване на сигнал от
„паник“ бутон незабавно следва да се уведоми РПУ – Силистра и да се явят с
приоритет в обекта и със законни начини и средства да защитават от нападения
последния до идването на полицейските служители. В изпълнение на служебните си
задължения и възложените им по договора за техническа охрана свидетелите Т. Т.
и В. С. са се явили в обекта след получаване на сигнал от „паник“ бутон,
задействан от служители на бензиностанция OMV. Съгласно чл. 3.9. от договора
„паник“ бутона се използва при явно нападение върху лица, намиращи се в
охранявания обект. Колегите на свидетелката А. абсолютно правилно са възприели,
че заливането й с бира, агресивното поведение на подсъдимия и отправянето на
псувни от негова страна към нея представлява „явно нападение“, поради което и
са задействали „паник“ бутона. Отново в изпълнение на задълженията си
служителите на „Е. – СОД“ ООД са попитали служителите на бензиностанцията каква
е била причината за използването на „паник“ бутона и след като са били помолени
от свидетелката А. – служителка в охранявания обект, да принудят подсъдимия да
напусне района на бензиностанцията, те са предприели необходимите действия като
са отишли при него и многократно са го помолили да напусне обекта. Въпреки че
съгласно чл. 2.4. от договора за техническа охрана след получаване на сигнала
от „паник“ бутона, дружеството „изпълнител“ по договора - „Е. – СОД“ ООД е
следвало да уведоми РПУ – гр. Силистра, в изпълнение на служебните им
задължения по длъжностна характеристика пострадалите са предприели действия
спрямо подсъдимия с цел да напусне района на охранявания обект като са го
избутали. По този начин те са изпълнили задължението си „да не допускат
влизането на лица, които с поведението си застрашават сигурността на персонала
и присъстващите на територията на предприятието“, тъй като заливането с бира и
обидите към свидетелката А. представляват нападение, спрямо лице от персонала
на охранявания обект. Следва да се отбележи, че макар към момента на идването
на служителите на „Е. – СОД“ ООД, подсъдимият да не е демонстрирал непрестанно
агресивното си поведение, след като те са го помолили да напусне, той е
започнал да ги обижда и да отправя заплахи към тях. Също така подсъдимият не е
напуснал доброволно района на бензиностанцията, а е бил избутан от служителите
на „Е. – СОД“ ООД, включително със съдействието на неговия приятел – свидетеля Д.И..
Въпреки че спрямо подсъдимия е било упражнено въздействие от служителите на
охранителното дружество, той не се е поколебал съвсем скоро след конфликта да
се върне обратно към бензиностанцията. Свидетелите Т. Т. и В. С. съвсем
адекватно след като са забелязали, че подсъдимият се връща обратно са излезли
непосредствено пред заведението отново изпълнявайки задължението си „да не
допускат влизането на лица, които с поведението си застрашават сигурността на
персонала и присъстващите на територията на предприятието“, както и възложеното
им задължения да защитават от нападения лица, намиращи се в охранявания обект.
В конкретния случай те за пореден път са го уведомили, че следва да напусне
района на бензиностанцията, но той е изблъскал свидетеля Т. Т., с което е
извършил нападение спрямо него, като също така не спирал да отправя обиди и
заплахи към служителите на охранителното дружество.
Настоящият
съдебен състав приема, че в съответствие със служебните им задължения,
възложените такива по договора за техническа охрана и разпоредбата на чл. 32
ЗЧОД, при изпълнение на службата им охранителите са решили да задържат
подсъдимия, тъй като с действията си създава опасност за живота и здравето на
намиращите се в района на охранявания обект лица. Отправянето на заплахи
относно телесната неприкосновеност на свидетелката А. и свидетелите Т. Т., М. Т.
и В. С., блъскането на свидетеля Т. Т. представляват такива действия. Въпреки
че по време на целия конфликт от заливането с бира на служителката в
бензиностанцията до включително повторното завръщане на подсъдимия в обекта, е
имало моменти, в които той не е демонстрирал непрестанно агресивното си
поведение, неговите действия представляват процес, в който при контакта си с
други лица той е изразявал агресията си, отправял е заплахи и обиди и в крайна
сметка физически е нападнал свидетеля Т. Т., като го е изблъскал. Не може да се
приеме, че пострадалите са причината за възникването на конфликта, защото той е
започнал преди тяхното идване и и се е развил в тяхно присъствие. Нелогично е
да се възприемат задълженията на служителите, които следва да осъществяват
охрана на обект, след като са получили сигнал от „паник“ бутон, използващ се само
при нападения над лица, единствено като физическо присъствие до идването на
служители на МВР. Вярно е, че съгласно чл. 14 ЗМВР дейността по опазване на
обществения ред се осъществява от полицейски служители, но охранителите са
задължени да изпълняват описаните в чл. 5 ЗЧОД дейности, а именно лична охрана
на физически лица, охрана на имуществото на физически или юридически лица, охрана
на мероприятия, охрана на ценни пратки и товари и самоохрана на имущество на
търговци или юридически лица.
Настоящият
съдебен състав приема, че леките телесни повреди са причинени при изпълнение на
службата на длъжностните лица, тъй като тези служебни задължения са определени
с длъжностната им характеристика и с договора за техническа охрана. Както се
отбелязва и в т. 10 на Постановление № 2 от 16.12.1957 г., Пленум на ВС, под
"при изпълнение на службата или функцията" следва да се разбира
"...по време изпълнение на задължение, включващо се в службата или
функцията на пострадалото лице независимо дали той е изпълнявал това задължение
в определеното работно време или извън него и без да е необходимо поводът за
извършване на престъплението да е във връзка със службата или функцията
му". На „Е. – СОД“ ООД е възложено да извършва охрана на обект –
бензиностанция OMV. В чл. 3.9. от договора за охрана е посочено, че
„Възложителят използва монтираните в обекта „паник“ бутони единствено и само по
предназначение, а именно при явно нападение на лица, намиращи се в охранявания
обект“, а в чл. 2.4. е посочено че „Е. – СОД“ ООД „При получен сигнал от
„паник“ бутон незабавно уведомява РПУ – Силистра, явява се с приоритет в обекта
на възложителя и със законни начини и средства защитава от нападения последния
до идването на полицейските служители“, от което се налага изводът, че охраната,
която следва да извършват служителите на дружеството не е ограничена само до
имуществото на обекта, а включва неговия персонал, както и лицата намиращи се в
него. В договора не е посочено изрично, че следва да се извършва охрана само на
имущество, а напротив, договорени са действия при нападения над лица. Дори и да
се приеме, че задължението на служителите на охранителното дружество за защита
от нападения на обекта не включва защита на лицата в него, а само на
имуществото, то осъществените от тях действия са по повод изпълнение на
службата им, съгласно указанията, дадени в Постановление № 2 от 16.XII.1957 г.,
Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. - престъплението
е извършено "по повод изпълнение на службата или функцията", когато
пострадалото лице "...не е изпълнявало служебно задължение, но има пряка
връзка между деянието и неговата служебна дейност или обществена функция".
Което от своя страна не променя квалификацията на извършените от подсъдимия
престъпления, а именно по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК и по
чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК, нито представлява основание за
изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК. Но както бе изяснено
по-горе, поради изложените съображения, съдът приема, че е налице причиняване
на телесни повреди на длъжностни лица при изпълнение на службата им.
На
следващо място следва да се отбележи, че макар незабавно след получаване на
сигнал от „паник“ бутона на охраняваната бензиностанция, „Е. – СОД“ ООД да не е
уведомило РПУ – Силистра, служителите на дружеството и пострадали в настоящото
производство са изпълнили задължението си, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЧОД – при
задържането на подсъдимия незабавно са уведомили съответните полицейски органи.
Поради
изложените по-горе съображения относно поведението на подсъдимия,
представляващо опасност за живота и здравето на намиращите се в района на
бензиностанцията лица, и тъй като двама от служителите на охранителното
дружество не са успели да попречат на подсъдимия да буйства, те са преценили,
че не могат да изпълнят служебните си задължения по друг начин, като са
съобразили, че са намират на обществено място, агресивността на подсъдимия и
употребата на алкохол от негова страна, в съответствие с предписанията на чл.
34 ЗЧОД са използвали помощни средства – белезници. Също така те са изпълнили и
задължението си да пазят живота и здравето на подсъдимия, докато му се поставят
белезниците, но поради неговото буйстване, въртене, блъскане и дърпане, сам е
причинил нараняванията си при контакта с околните предмети. Като натискът,
който му е бил приложен при задържането е бил неизбежен с оглед неговото
поведение и не е съществувала друга възможност за поставяне на белезниците.
Първоинстанционният
съд е приел, че деянията не са извършени умишлено от подсъдимия. Правилно е
изяснил, че при причиняване на лека телесна повреда съдържанието на прекия
умисъл се свежда до предвиждане било на разстройство на здравето, било
причиняване на болка и страдание, като се цели някой от тези резултати, а
когато деецът действа с евентуален умисъл, той също трябва да предвижда
конкретното увреждане, резултат, към който се отнася безразлично, преследвайки
някаква друга цел. Нанесените увреждания на пострадалите са в резултат на
отправени удари с крак в областта на челото и съответно тялото. Подсъдимият е
бил по гръб на земята, а пострадалите са били надвесени над него, съответно той
е предвиждал, че замахвайки с крак, което е правел постоянно, докато буйства,
ще нанесе удар в областта на главата и тялото на пострадалите и съответно ще им
причини увреждания. За съдържанието на прекия умисъл може да се направи извод
също от арогантното държание на подсъдимия спрямо служителите на „Е. – СОД“
ООД, оспорването на техните правомощия и най-вече от непрестанните заплахи за
живота и здравето им, които са започнали още при първия им контакт, когато са
го помолили да напусне заведението след конфликта със служителката на
бензиностанцията.
Защитникът
на подсъдимия в пледоарията си е изложил възражение, че подсъдимият се е
защитавал от незаконно нападение. Такава неизбежна отбрана в действията на
подсъдимия Г. липсва. Не е налице нападение от страна на пострадалите Т. Т. и В.
С. срещу защитимите блага по чл.12, ал.1 НК. Поведението на пострадалите по
никакъв начин не представлява противоправно нападение, срещу което може да се
употребяват защитни средства. Идването на свидетелите пред входа на
бензиностанцията, след като вече един път е бил отпращан от там и поредните
отправени молби за напускане района на бензиностанцията не представляват
нападение по чл.12, ал.1 НК в светлината на тълкуването, дадено в т.2, раздел І
от ППВС №12/1973г. - това не са действия или бездействия, които пряко и
непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси,
личността или законните права на гражданите. Нито един от свидетелите не е
използвал сила срещу подсъдимия. Не е било налице и числено преимущество на служителите
на охранителното дружество – те са били двама (свидетелите Т. Т. и М. Т.) срещу
подсъдимия и свидетеля Диян И., дори за да може да се разглежда като като
начало на възникване на ситуация, която би представлява опасност за подсъдимия.
Тази опасност обаче не е реализирана по никакъв начин, доколкото е започнал
разговор, без да е извършено някакво насилие или агресия от страна на свидетелите.
От
доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на
обстоятелства, представляващи реална и непосредствена опасност за увреждане
личността на подсъдимия. Няма непосредствено противоправно нападение и такова
нападение изобщо не е започнало, за да се налага неговото отблъскване.
Установено е точно противното - подсъдимият А.Й.Г. пръв е предприел внезапно
агресивно физическо поведение срещу пострадалия Т. Т., изблъсквайки го в тялото.
Едва след като вижда това от търговския обект в бензиностанцията излиза
свидетелят В. С..
Предвид
обстоятелството, че извършените от подсъдимия деяния са престъпления по чл.
131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр.
чл. 130, ал. 2 НК е неприложима разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК, тъй като
същата се отнася за основния състав на престъпление по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК, а извършените от подсъдимия престъпления са по квалифицирания състав на чл.
131, ал. 1, т. 1 НК, затова и искането на защитата на подсъдимия за прилагане
института на реторсията е неснователно.
По
посочените съображения присъдата на първата инстанция следва да бъде изцяло
отменена и подсъдимият А.Й.Г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК при наличие
на съответен протест по смисъла на чл. 336, ал. 2 НПК да бъде осъден по внесените
срещу него в първата инстанция с обвинителен акт обвинения за извършени
престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 131,
ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години.
Съдът
счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК спрямо подсъдимия
Г. и за определяне на наказание „лишаване от свобода” под най-ниския предел,
предвиден в закона. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или някое изключително такова, като според настоящия съдебен
състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона би отговаряло
на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно
право. Наред с положителното процесуално поведение на подсъдимия Г. във фазата
на досъдебното производство и първоинстанционното разглеждане на делото, което
се явява единственото смекчаващо неговата отговорност обстоятелство, са налице
и отегчаващи обстоятелства - многобройните осъждания на подсъдимия и употребата
на алкохол от негова страна при извършване на деянието. Съдът счете, че
относителната тежест на отегчаващите обстоятелства не е съществено по-голяма, с оглед на което и като взе предвид и
разпоредбата на чл. 36 НК определи наказанието при условията на чл. 54 НК в
средния предвиден в закона размер, а именно година и шест месеца лишаване от
свобода. Санкция в посочения размер ще съдейства и за реализиране на
генералната и индивидуалната превенция, като тук следва да се има предвид, че тези
цели на наказанието се постигат не само и не толкова с високи по размер
наказания, а със своевременното санкциониране на престъпните посегателства,
което в настоящия случай е налице.
За
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или пробация. Тъй като
това престъпление е извършено при същите обстоятелства, отчетени по-горе от
съда, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са идентични и не са налице
предпоставките за прилагане чл. 55 НК. Следва да се отбележи, че на подсъдимия
му е било налагано наказание пробация за предходно извършено от него
престъпление, но то очевидно не постигнало своите цели да поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване законите и добрите нрави, поради което съдът определи
за адекватно наказанието „лишаване от свобода“, предвидено в правната норма за
процесното престъпление. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е личност,
която е склонна да извършва престъпни прояви, предвид множеството му осъждания,
настоящият съдебен състав счете, че индивидуалната превенция и поправянето и
превъзпитаването на дееца ще бъдат постигнати с наказание „лишаване от свобода”
за срок от осем месеца.
На
основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи общо наказание в размер на
по-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
По
отношение на подсъдимия Г. не са налице условията за приложение на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на така определеното общо наказание лишаване от
свобода, тъй като към датата на извършване на деянията подсъдимият е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
За
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца
съдът определи първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип,
съобразно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като подсъдимият Г. вече е
търпял ефективно наказание лишаване от свобода.
Относно разноските:
Съдът
осъди подсъдимия А.Й.Г. на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на
Републиканския бюджет, направените по делото разноски в досъдебната фаза в
размер на 518,28 лв. и в полза на Районен съд - Силистра направените по делото
разноски в съдебната фаза в размер на 80 лв.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.