№ 38
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500422 по описа за 2021 година
С решение № 32/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 122 по описа РС-
гр. П. за 2021 г., е допуснато изменение на размера на определената с
решение № 147/15.10.2015 г. по в.гр.д. № 260/2015 г. по описа на РС- П.
издръжка от 110 лева на 250 лева месечно, считано от 16.02.2021г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до изплащане на
дължимата сума, за период до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, а исковата претенция за сумата над 250 лева до
предявения размер от 300 лева е отхвърлена като неоснователна. Със същото
решение ИЛК. Н. Ч. е осъден да заплаща на детето си Н. ИЛК. Ч. увеличения
размер на издръжката. Присъдени са и разноски, като е допуснато
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ИЛК. Н. Ч. срещу
горното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 150 от СК за
разликата над 170 лв. до присъдения от районния съд размер от 250 лв.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че не било обосновано повече от двукратното увеличение на
издръжката спрямо вече определената такава. Намира, че направените от
ПРС правни изводи не се подкрепят от доказателствата по делото. Не бил
посочен конкретен размер на инфлацията, нито как същата се е отразила на
цените на стоките и услугите, респ. на покупателната способност на
гражданите. Оспорва съображенията на районния съд относно ежедневните
разходи за храна на детето в училищна среда, като изтъква, че през
последните две учебни години обучението на учениците през голяма част от
1
учебното време е дистанционно. Намира, че не следва да се ценят
показанията на св. Нанева поради нейната възможна заинтересованост. Счита,
че районният съд необосновано и без доказателства по делото е формирал
извод относно паричното изражение на основните нужди на детето, както и на
необходимите извънредни разходи. Претендира, че съдът е нарушил
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, съгласно която размерът на издръжката
следва да се определя на база не само нуждите на детето, но и на
възможностите на двамата родители да я осигуряват. Оспорва изводите му за
чистата стойност на доходите и броя на притежаваните от жалбоподателя
имоти, както и пренебрегването на изплащания от него кредит. Изтъква, че
освен издръжка, той прави и други разходи за детето – напр. лаптоп,
велосипед, смарт- часовник, дрехи, обувки, спортни екипи и др.,
задоволявайки негови социални и културни потребности чрез почивка на
море, екскурзии и др. На последно място, твърди, че размерът на издръжката
не е съобразен със съдебната практика по подобни казуси, с оглед възрастта
на детето. Моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени обжалваното
решение в частта, с която е определена месечна издръжка за Н. ИЛК. Ч. над
сумата от 170 лв. до присъдения от районния съд размер от 250 лв.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия, и в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от неговата майка и законен
представител, с който оспорва жалбата изцяло и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Анализира разпоредбата на чл. 150 от СК във връзка с
т. 19 от ППВС № 5/1970г. Изтъква, че първоначално определената месечна
издръжка не е била увеличавана в продължение на пет години, през който
период от време минималната работна заплата се е увеличила. Било налице и
трайно и съществено изменение на нуждите на правоимащото лице, с оглед
навлизането му в училищна възраст. Оспорва довода на жалбоподателя за
неприсъствено обучение, като сочи, че за учениците от първи до четвърти
клас то е почти изцяло присъствено. Представя доказателство в подкрепа на
твърдението си. Намира, че е налице и трайна и съществена промяна на
възможностите на бащата (задължено за издръжка лице), с оглед трудовото
му възнаграждение и притежаваните от него имоти. Счита, че задълженията
му към банкови и финансови институции не следва да са в ущърб на детето.
Споделя изводите на районния съд и анализира релевантните за издръжката
обстоятелства. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не изразява становище.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се
явява и не се представлява. От законния му представител е постъпила молба,
с която поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като
потвърди обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно, пълно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което
не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция като писмено
2
доказателство е прието заверено копие от служебна бележка от НУ „Т.В.“ –
гр. П., съгласно която Н. ИЛК. Ч. е записан за учебната 2020/2021 година в
трети клас, дневна форма на обучение, като редовно посещава учебните
занятия в група за целодневно обучение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното съдебно
решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба
доводи, съдът взе предвид следните съображения:
От представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за
раждане (л. 5 от първоинстанционното дело) се установява, че въззиваемият и
жалбоподателят са съответно непълнолетно дете и негов родител.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Следователно, жалбоподателят е задължен да осигурява издръжка на
въззиваемия.
Спорен е въпросът за нейния размер.
3
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020
г., в сила от 1.01.2021г.), размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е определен на 650 лв., считано от 01.01.2021г. Съответно,
минималният размер на месечната издръжка е 162,50 лв. и не може да бъде
определен под тази граница. В случая, никоя от страните не се позовава на
този размер, а посочените от тях претендирани, респ. допустими, размери са
по- високи.
Във въззивната жалба са наведени доводи за несъобразяване на
обжалваното решение с доказаните нужди и потребности на детето, както и с
имущественото състояние на дължащия издръжката родител, които доводи са
по принцип релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК, доколкото
конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се
определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава,
но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се
търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. Отношение към процесния казус има и т. 19 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., тъй като решаваща предпоставка за изменение на
издръжката е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Анализирайки тези доводи при съобразяване с относимите нормативни
разпоредби и задължителната съдебна практика, съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че ПРС бил нарушил
разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от ГПК:
- В частта, касаеща потребностите на правоимащия, преценени
съобразно т. 4 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., районният съд
правилно е взел предвид промяната на нуждите на детето, с оглед
неговото израстване и обичайните такива за дете на неговата възраст.
Правилно е прието също така, че по делото не се твърдят и не се
доказват здравословни проблеми, извънкласни занимания,
специфични или изключителни нужди и потребности на Н.Ч. по
смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК, поради което такива не може да се
презюмират. Наистина, част от изводите на съда (напр. относно
разходите за изхранване в училищна среда и хранителния режим на
детето, както и предполагаемите извънредни разходи) не са
мотивирани с конкретни доказателствата по делото, но, независимо
от това, те са логични, адекватни и съобразени с актуалния жизнен
стандарт в страната и обичайния начин на живот на дете на
съответната възраст, поради което няма основание за съмнение в
тяхната основателност.
- Мотивите на районния съд следва да бъдат споделени и в частта,
касаеща възможностите на двамата родители да осигуряват издръжка
на детето. Съгласно т. 5 от цитираното по- горе ППВС,
4
възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. В
конкретния случай не са ангажирани доказателства за образованието
и квалификацията на жалбоподателя, но от справката на л. 69 от
първоинстанционното дело се установява, че средномесечният му
брутен доход за периода от м. септември 2020г. до м. февруари
2021г. е в размер на 1588лв. Освен това, по делото има данни за
притежавани от жалбоподателя недвижими имоти, чийто брой
надхвърля обичайния такъв за едно лице, с оглед актуалната
икономическа ситуация в страната, като изложените от районния съд
мотиви по този въпрос следва да бъдат споделени напълно. Всичко
това обуславя възможността му да предоставя издръжка в по- висок
размер. Друг релевантен факт, влияещ върху преценката за размера
на издръжката, е, че майката на въззиваемия и също задължено за
неговата издръжка лице получава неравномерно брутно месечно
трудово възнаграждение, чийто среден размер за последните шест
месеца на миналата година е около 1982 лв. (л. 11 от
първоинстанционното дело). От друга страна, страните не спорят, че
детето Никола живее при майка си. Поради това съдът намира, че
освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените
ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание, които са
неоценими в пари. Съобразяването с този фактор обуславя
задължение на жалбоподателя да осигурява по- голяма част от
необходимата парична издръжка на въззиваемия, независимо от
относително по- ниския му доход този на майката на детето.
Във връзка с горното, неоснователно жалбоподателят оспорва извода на ПРС
за ирелевантност на изплащания от него кредит. Настоящият съдебен състав
намира, че, при определяне на материалните му възможности, правилно не са
взети предвид заплащаните от него вноски за погасяване на кредит, тъй като
те предполагат предходно получаване на еквивалентен приход, и по този
начин не водят до намаляване на имуществото му.
Неоснователно жалбоподателят изтъква вече направените от него
разходи за детето през минал период, тъй като предмет на делото е изменение
на издръжката за бъдещ период, а и не може да бъде сигурно, че
задоволяването на потребностите на детето ще продължи и занапред по
същия начин и в същия обем.
Неоснователен е и доводът, че размерът на издръжката не е съобразен
със съдебната практика по подобни казуси, с оглед възрастта на детето. На
първо място, жалбоподателят не сочи такава практика в подкрепа на
твърдението си. На второ място, съдът намира, че съдебната практика от
отдалечени във времето периоди би била неинформативна по въпроса за
размера, тъй като е формирана при различни релевантни условия – напр.
жизнен стандарт, минимална работна заплата, покупателна способност,
инфлация и др. На трето място, районният съд е обосновал определения от
него размер именно с актуалните данни от НСИ относно средния разход на
едно лице от домакинство (стр. 13 от обжалваното решение). На четвърто
място, следва да се има предвид, че възрастта на детето е училищна (което
предполага разходи за обучение и учебни пособия), както и че
5
непосредствено предхожда навлизането му в пубертета – години на съзряване
и промяна на потребностите, които също обуславят увеличаване на разходите.
Неоснователен е и доводът, че ПРС не бил посочил конкретен размер на
инфлацията, нито как същата се е отразила на цените на стоките и услугите,
респ. на покупателната способност на гражданите. За целите на настоящото
производство не може да се очаква извършване на детайлен икономически
анализ, а, по данни на общодостъпните данни на НСИ, инфлацията за периода
от определяне на първоначалната издръжка до настоящия момент е 11,5 %.
Неоснователно жалбоподателят оспорва съображенията на районния съд
относно ежедневните разходи за храна на детето в училищна среда с
аргумента за неприсъствено обучение на учениците, при което такива разходи
не се извършват. Този негов довод се опровергава от приетото като
доказателство от въззивния съд заверено копие от служебна бележка от
26.05.2021г., издадена от НУ „Т.В.“ – гр. П., съгласно която Н. ИЛК. Ч. е
записан за учебната 2020/2021 година в трети клас, дневна форма на
обучение, като редовно посещава учебните занятия в група за целодневно
обучение. Освен това, неприсъствената форма на обучение засяга в най-
малка степен учениците от началните класове (напр. Заповед № РД 09-3610
от 31.12.2020 г. на министъра на образованието и науката), а и издръжката се
определя за бъдещ период, през който не може да се предполага трайно и
неминуемо неприсъствено обучение с произтичащите от това последици.
Неоснователно жалбоподателят намира, че не следва да се ценят
показанията на св. Нанева поради нейната възможна заинтересованост.
Разпоредбата на чл. 172 от ГПК не предвижда безусловно изключване на
такива показания, а преценяването им от съда с оглед на всички други данни
по делото. В случая съдът намира, че данните по делото не опровергават тези
показания, а последните звучат убедително и житейски достоверно, поради
което няма основание за тяхното пренебрегване.
По тези съображения, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът по жалбата има право на разноски
във въззивното производство, но, доколкото не е направил съответно искане,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Отделно от това, не се
установява и извършване на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/05.05.2021г., постановено по гр.д. №
6
122 по описа РС- гр. П. за 2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7