РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. ХАСКОВО, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600384 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
Присъда №27/07-06-2022год., постановена по НОХД № 5/2022год. РС-
Димитровград е признал подс. Г. Г. Г. със снета по делото самоличност за виновен в това, че
на 10.03.2021г., в гр.Д., противозаконно пречил /като разпоредил на Т. Ж. Т. да не представя
изисканите му за проверка документи- лична карта и СУМПС/ на орган на властта- *******
******** Е. С. Г. и ***** ****** ******* В. К. Д.- двамата от група „***** ******“ на
сектор „****** *****“ към РУ-Д. да изпълнят задълженията си по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР:
„Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на
лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред“, поради което и на осн. чл.270 ал.1 вр.чл.54 ал.1 от НК му наложил
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв. Б. И. като защитник на
Г., който я обжалва в срок с доводи за нейната неправилност. Счита, че изводите на съда по
фактическите положения не кореспондират на събраните по делото доказателства и не било
установено извършеното от подс. Г. престъпление. В този смисъл моли присъдата да бъде
отменена, вместо което бъде постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция Окръжна прокуратура –
Хасково изпраща представител, който дава становище за правилност и законосъобразност
на присъдата.
1
В съдебно заседание подсъдимият поддържа въззивната жалба като се явява
заедно със защитника си адв. И.. В заключителната си пледоария защитникът настоява за
отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, тъй като намира
същата за неправилна и необоснована с оглед наведените оплаквания в жалбата.
Подсъдимият в своя защита и в последната си дума моли съда да отмени
присъдата и да го оправдае.
Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК на посочените оплаквания, изтъкнатите доводи
и служебно, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано по внесен от РП
– Хасково- ТО- Димитровград обвинителен акт против Г. Г. Г. за престъпление по чл. 270,
ал.1 НК, по което обвинение е бил признат за виновен и осъден на наказание „глоба“ в
размер на 1000лв.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав не установи
различна от вече приетата от районния съд фактическа обстановка.
Установено е било пред него, че подс. Г. е управител на „О. о.“ ЕООД, чиято
собственост е лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН *******. В
дружеството работел и свидетелят Т. Ж. Т. на длъжност „********* ****. ****** *******“,
считано от 27.08.2018г. въз основа на сключен трудов договор №11. Когато Т. не изпълнявал
курсове с този автомобил, той управлявал и други превозни средства на дружеството, в
конкретния случай- горепосочения „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН*******.
Свидетелят Е. С. Г. работел като ******* *******, а свидетелят В. К. Д. - като
***** ****** ******- двамата в група „***** *******“ на сектор „****** *******“ към РУ
–Д. Съгласно утвърден на 19.01.2021г. План за провеждане на местна СПО за контрол на
пътното движение на територията на община Д. на служителите от група „****** *******“
при РУ-Д. били поставени задачи за осъществяване на контрол с цел недопускане на
нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от РУ- Димитровград, за контрол по ЗДвП
с акцент учебни заведения и детски заведения, в района на автобусни спирки, както и
проверка на лица и МПС. В тази връзка трябвало да се извършва контрол за недопускане на
нарушения по ЗДвП на пешеходни пътеки около училищата и детските учебни заведения.
На 10.03.2021г. подс. Г. отишъл до гр.Х. с л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“
с ДКН *******, управляван от свидетеля Т. Прибирайки се в Д., около 14.30 часа, двамата
решили да пазаруват от хранителен магазин „Г.“, находящ се на ул.“О.“. Когато
пристигнали, св.Т. паркирал автомобила на улицата в близост до магазина върху
пешеходната пътека, разположена непосредствено пред входа на ОУ “В. Л.“. След това
подсъдимият и свидетелят влезнали в магазина, за да напазаруват. В този момент по
улицата минали със служебен полицейски автомобил свидетелите Г. и Д., с тях бил и ******
в ******** на МВР Р. Д. Г., който по това време бил на ***** в РУ-Димитровград. След
като забелязали паркирания върху пешеходната пътека пред училището лек автомобил в
нарушение на ЗДвП, полицаите спрели да извършат проверка с намерение да санкционират
неговия водач. Тъй като автомобилът бил празен, св.Г. отишъл до магазина, а свидетелите
Д. и Г. останали в близост до лекия автомобил. В магазина полицейският инспектор Г. видял
подс.Г. и св.Т. и ги попитал кой е водачът на л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН
*******. Подсъдимият отговорил, че колата е негова собственост, но била управлявана от
свидетеля Т. Г. казал, че автомобилът е паркиран неправилно и обяснил, че ще изчака Г. и Т.
навън, за да извърши съответната проверка. Малко след това, подсъдимият и шофьорът му
излезнали навън и отишли до колата, където ги чакали полицейските служители. Свидетелят
2
Г. обяснил на Г. и Т. кои законови разпоредби на ЗДвП са нарушили и ги уведомил, че на
водача на автомобила следва да бъде наложена съответната санкция. Това разгневило
подс.Г., който на висок глас започнал да крещи срещу полицаите: „Знаете ли кой съм аз- аз
съм ******* на ******, нищо няма да пишете“. Свидетелят Г. не обърнал внимание на
поведението и думите на подсъдимия, като се обърнал към св.Т. /представил се за водач на
автомобила/ и му поискал документите -лична карта и свидетелство за управление на МПС
за извършване на проверка. В изпълнение на полицейското разпореждане св. Т. веднага
извадил от джоба си портфейла с документи. Преди да ги подаде на полицейските
служители обаче, подс. Г. се намесил разпореждайки на Т. да не представя документите си
за проверка с думите „Никакви документи няма да им даваш, никаква проверка няма да
извършват и никакви глоби няма да съставят“. Свидетелят, който работел в „О. о.“ ЕООД и
бил ******* на ********* на дружеството, се притеснил от разпореждането му и прибрал
портфейла обратно в джоба си, като в крайна сметка не дал документите си за проверка.
Св.Д. се намесил, като на свой ред разпоредил на подсъдимия и Т. да представят
документите си за проверка. Подсъдимият Г. се обърнал към ***** ***** *****, питайки го
на висок тон „Какъв ****** си ти, знаеш ли кой съм аз?“. Тогава Д. извадил служебната си
******* карта и я показал на Г., за да се представи. Неочаквано, последният издърпал
картата от ръцете на свидетеля и я вдигнал над главата си. Д. поискал подсъдимият да му
върне картата, но последният отказал да стори това, като демонстративно я прибрал в джоба
си. Полицаят отново разпоредил на подсъдимия да престане с това унизително отношение
към него и да му върне документа, но последният не изпълнил разпореждането. Това
принудило *******служители да задържат подс. Г. и да го отведат с полицейския автомобил
в РУ-Димитровград. Тъй като подсъдимият продължил да се държи агресивно, полицаите
му поставили белезници на ръцете, които били свалени след пристигането му в
полицейското управление.
Така установеното от фактическа страна, по които факти не се и спори,
настоящият състав също възприе от събраните гласни доказателства- показанията на
свидетелите Е. С. Г., В. К. Д., Р. Д. Г., Т. Ж. Т. и К. Х. К., направените очни ставки и
приобщените по реда на чл. 283 НПК материали в досъдебно производство №479/2021г. по
описа на РУ-Димитровград. Показанията на свидетелите еднопосочно и непротиворечиво
установяват обективните факти и се подкрепят от събраните писмени доказателствени
средства. В противовес са част от показанията на Т., но съдът ги отграничава като
изолирани от останалите доказателства, поради което и правилно не са кредитирани.
Гореизложената фактическа обстановка е била изяснена изцяло от
първоинстанционния съд, който от своя страна е положил необходимите усилия за подробен
и изчерпателен анализ. Тези констатации по установените факти, настоящият състав счита,
че се подкрепят от събраните по делото доказателства, като липсват основания за
коригирането им от въззивния съд. Напълно се споделя направеният от районния съд анализ
на доказателствата по делото като правилен, пълен и всеобхватен, изпълнен при
съблюдаване на нормите на чл. 13 НПК и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка на
доказателствените средства, както поотделно, така и в съвкупност. Въззивната инстанция
съответно не намира за необходимо да преповтаря изцяло изводите на районния съд за
изводимите от доказателствените източници по делото факти и обстоятелства, касаещи
предмета на доказване. Въз основа на тези доказателства и при правилен и обстоен техен
анализ, РС- Димитровград е изградил кореспондираща им фактическа обстановка и правни
изводи, споделяни и от настоящия състав.
Където е необходимо, настоящият състав ще доразвие изводите на районния съд
с оглед заложените в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарти, които изискват този съд да отговори
на въпросите, изложени в жалбата, инициирала настоящата въззивна проверка.
За обективната съставомерност на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е
3
необходимо да бъде установено: 1. че деецът противозаконно е попречил на орган на
властта да изпълни задълженията си; 2. че изпълнителното деяние е извършено спрямо
орган на власт, съгласно дефиницията по чл. 93, т. 2 от НК,; 3. поведението на дееца трябва
да е създало пречки не за нещо друго, а именно за изпълнение на служебни задължения.
В конкретния случай, без съмнение свидетелите Г. и Д., чиито длъжности са били
******* *********, съответно ****** ****** ****** в група „******* *******“ на сектор
„******* *******“ към РУ –Д., представляват орган на власт, а част от служебните им
задължения са свързани с проверки за установяване самоличността на лица, извършили
нарушение на обществени ред по ЗМВР, поради което са могли да извършват проверки за
установяване самоличността на лица, когато това е необходимо за установяване на
нарушение. Правомощията на свидетелите Г. и Д. произтичат от разпоредбата на чл. 70
ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред.
Установените фактически обстоятелства сочат, че поведението на подс. Г. е било
изцяло ориентирано към пречене на органа на властта - свидетелите Г. и Д. да изпълнят
задълженията си по ЗМВР. Изпълнителното деяние се е изразило в забраната от страна на
подсъдимия Г., насочена към св. Т. да представи исканите от полицаите документи – лична
карта и СУМПС/ и проявена вербална агресия преди това, въпреки поканата и
разпореждането на двамата служители на МВР Т. да представи документите си за проверка.
Съвкупността от тези действия на подсъдимия препятства изпълнението на служебните
задължения на полицейските органи - да извършат проверка на св. Т. и превозното средство,
доколкото в случая е имало извършено нарушение на ЗДвП.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е заключил, че поведението
на подс. Г. е съставомерно и следва да бъде квалифицирано именно по чл. 270, ал. 1 НК, тъй
като безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил поведение, което е в нарушение
на законови норми и което обективно е затруднило, възпрепятствало и е създало спънки при
осъществяването на служебните задължения на органите на власт.
Възраженията на защитника адв. И., съдът намира за неоснователно, поради
следното:
Действително в съдебната практика действително се приема, че не всяко
неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на
изпълнението на задълженията на органа и ясно разграничава престъплението по чл. 270, ал.
1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по
съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. Съдебната практика
на ВКС и ВС е разграничила престъплението по чл. 270 НК от аналогичното му по деяние -
административно нарушение по ЗДвП именно в степента на обществената им опасност. С
изразите "противозаконно пречене на орган на властта", употребен в чл. 270 НК, и "отказът
да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети
извършването на проверка от органите за контрол" по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
законодателят е подчертал по-високата степен на обществена опасност на първото деяние в
сравнение с второто. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на
орган на власт да изпълни задълженията си. Законовият израз "пречи" предпоставя във
всички случаи някакво обективно поведение от страна на дееца с различен интензитет,
което обуславя по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление,
в сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това разбиране е
последователно застъпено в множество актове на касационната инстанция - например /р. №
113 от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., III н. о., р. № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. №
462/2016 г., III н. о., р. № 55 от 28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., I н. о. и др/. В цитираните
4
решения е приет един и същи подход – разглежда се съставомерността на поведението на
извършителя на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата от съставляващите
административни нарушения. Аналогичните деяния са диференцирани не изолирано с оглед
факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на
допълнително активно или пасивно поведение на дееца, насочено към възпрепятстване и
осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл. 270, ал. 1 от НК категории
лица.
В случая завишената обществена опасност на съставомерното деяние се
илюстрира примерно с факти като разпореждането то подсъдимия Г. на субординационно
подчинения му св. Т. да не представя документите си за проверка, настояването му за това,
оказаната вербална агресия - т. е. целенасочени действия, ориентирани към укриване на
самоличността му и умишлено препятстване на компетентните органи да съставят акт за
установеното административно нарушение, довело впоследствие и до отвеждането на
подсъдимия в участъка, което в случая е препятствало изпълнението на възложените на
свидетелите Г. и Д. служебни задължения. Тези установени факти обективно разкриват
съществен интензитет на обществената опасност на деянието, достатъчен да обуслови
престъпния му характер.
Не може да бъде споделено и оплакването, че действията на подсъдимия не са
съставомерни, а и следва да бъдат наказани по административен ред, за което има влязло в
сила решение по УБДХ. По принцип действително в практиката се приема, че поведението
на подсъдимия не следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 270 НК, когато
осъществяването на престъпното деяние е започнало преди намесата на органа на власт и
продължава след това. В конкретния случай осъществяване на деянието по чл. 270 НК е
започнало не преди, а след опита да бъде направена проверка от страна на полицейските
служители и не представлява продължаващо поведение, изпълнявано преди това, а е
самостоятелно активно действие, насочено към осуетяване на проверката, взета на базата на
самостоятелно решение от страна на подсъдимия да се постигне точно този резултат. В
случая фактите по образуваното и приключило НАХД 110/2021год. и постановеното
оправдателно решение за това Г. да е извършил непристойна проява по смисъла на чл. 1,
ал.2 от Указ №904/28.12.1963 год.за борба с дребното хулиганство, изразена в оскърбително
отношение към органи на реда, са различни от тези, обосновали престъплението по чл. 270,
ал.1 НК. В подкрепа на извода, че действията му осъществяват състава на обсъжданото
престъпление е и преобладаващата практика на касационната инстанция и конкретно
решения по КД № 652/2008 г. 3 НО, 661/2009 г. 3 НО, 418/2020 г. 3 НО и др. Решение №
60245 от 22.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 753/2021 г., I н. о., НК/.
За така извършеното от подс. Г. престъпление законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до 3 години или „Глоба“ от 500 до 2000 лева. При определяне вида
на наказанието съдът е съобразил чистото съдебно минало, характеристичните данни по
местоживеене, възрастта и трудовата му заетост и правилно е преценил, че по- подходящото
за него наказание е „Глоба“, която е определил в размер от 1000лв., съобразено и с
материалното му състояние. Така определеното по вид и размер наказание от РС-
Димитровград се явява справедливо, съответства на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и на целите, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита
дееца към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27/07.06.2022 г., постановена от Районен съд –
Димитровград, постановена по НОХД № 5/2022 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6