№ 9945
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110142113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на СТ. АНГ. АНГ. срещу „А*****“ ЕАД, която е
редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба е направено искане да бъде изискано и приложено
изпълнително дело № 2791/2012г. по описа на ЧСИ ******, рег. № *** в КЧСИ, район на
действие СГС, което искане съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да
бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.02.2022г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ ******, рег. № *** в КЧСИ, район на действие СГС в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено от съдебния
изпълнител копие от изпълнително дело № 2791/2012г.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от СТ.
АНГ. АНГ. срещу „А*****“ ЕАД за установяване на недължимост на сумата 145,66 лева,
представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
07.01.2009г. до 07.03.2009г. по Договор № *****/10.06.1999г., за което били издадени
фактури № *** от 07.02.2009г. и № **** от 07.03.2009г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението- 18.11.2011г., до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 65 лева съдебни разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист
от 13.03.2012г. по ч. гр. д. № 49585/2011г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав, въз основа на
който било образувано изп. дело № 2012***0402791 по описа на ЧСИ ******, рег. № ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца на 27.07.2012г. било
образувано изпълнително дело № 2012***0402791 по описа на ЧСИ ******. Твърди, че не
дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като същите са погасени по давност. Поддържа,
че след образуване на изпълнителното дело по него били извършвани действия с цел
проучване на имущественото състояние на длъжника, като били направени различни
справки като: справка в Националната база данни „Население“, справка за налични трудови
правоотношения, по които длъжникът полага труд, както и справка в Агенция по
вписванията за придобити от длъжника недвижими имоти, които не представлявали
същински изпълнителни действия, а такива, които обезпечават успешното провеждане на
изпълнението. Твърди, че липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение
опорочава изпълнението, но сама по себе си не представлява същинско изпълнително
действие. Излага твърдения, че образуването на изпълнителното дело на 27.07.2012г. било
първото и последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността. След
образуване на делото в периода от 27.07.2012г. до 27.07.2014г. не били извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което твърди, че на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК делото се прекратило по силата на закона на 27.07.2014г.
Сочи, че след прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат
и извършват изпълнителни действия. Поддържа, че правна последица от прекратяване на
изпълнителното производство е, че следващи изпълнителни действия, извършени след
прекратяване на делото, се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по
отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство. Излага
твърдения, че задълженията за заплащане на мобилни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като се касае за трайно периодично
изпълнение на задължението на потребителите, поради което твърди, че за този вид
задължения е приложима кратката тригодишна давност. Предвид липсата на извършени
валидни изпълнителни действия, датата, от която започнала да тече нова погасителна
давност, била датата на образуване на изпълнителното дело, а именно 27.07.2012г. От тази
дата започнала да тече нова погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, която е
тригодишна, тъй като вземането по конкретния случай произтичало от извънсъдебно
изпълнително основание, поради което в конкретния случай на 27.07.2015г. вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност. Твърди, че след тази дата вземането,
установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
49585/2011г. по описа на СРС, 41-ви състав не може да бъде предмет на принудително
изпълнение. Искането към съда е да признае за установено, че СТ. АНГ. АНГ. не дължи на
„А*****“ ЕАД сумата 145,66 лева, представляваща главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 07.01.2009г. до 07.03.2009г. по Договор №
*****/10.06.1999г., за което били издадени фактури № *** от 07.02.2009г. и №**** от
2
07.03.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 18.11.2011г.,
до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 65 лева съдебни разноски, за
които суми бил издаден изпълнителен лист от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 49585/2011г. по
описа на СРС, ГО, 41-ви състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава предявения иск. Сочи, че предявеният от ищеца иск е основателен и посочените
суми по изпълнителния лист са дължими, но са погасени по давност и правото да бъдат
търсени чрез принудително изпълнение е преклудирано. Излага съображения за
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, аналогични на тези на
ищеца. Признава, че в продължение на две години не били извършени валидни
изпълнителни действия по смисъла на закона, поради което по отношение на
изпълнителното дело била настъпила перемпция. Твърди, че изпълнителното производство
било прекратено по силата на закона, поради което не било необходимо какъвто и да е
изричен акт на съдебния изпълнител. Излага твърдения, че именно поради прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона ответникът- взискател по изпълнителното дело, не
е дал повод за образуване на настоящото производство, доколкото същият не е поискал от
съдебни изпълнител след настъпване на перемпцията да извърши каквито и да е
изпълнителни действия спрямо длъжника. Твърди, се след настъпването на погасителната
давност по отношение на задълженията по изпълнителния лист, кредиторът не е
предприемал нови действия, с които да даде повод за завеждане на настоящото
производство. Поддържа, че след изтичане на давността вземането продължава да
съществува, но то не може да се събере със средствата на държавна принуда, а доброволно
изпълнение по него е винаги дължимо. Твърди, че отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той е предприел съдебни мерки или е оспорил предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Искането към съда е да
постанови решение при признание на иска като разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу
СТ. АНГ. АНГ. е издаден изпълнителен лист от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 49585/2011г. по
описа на СРС, ГО, 41-ви състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ 2012***0402791 по описа на ЧСИ Милан Миладинов, рег. № *** в КЧСИ.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
3
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4