Разпореждане по дело №552/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 114/10.12.2014 година, постановено по гр.д. № 531/2014г., К. районен съд е признал за недоказано оспорване истинността на Протокол за ПТП N 1077553/12.08.2013г., съставен от полицай Б.Х. - мл.автоконтрольор при РУП - К., че протоколът не е съставен от Б.Х. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения. Отхвърлил е предявеният от „Д. - О. З.“ Е., ЕИК ********* срещу А. “П. и.“ Г., представлявана от директора на Областно пътно управление гр.К.иск по чл.213, ал.1 изр. 1-во от КЗ за сумата 638.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 09.08.2013г. на републикански път III-867 на 38 км. +850м с.П., общ.К., ведно със законната лихва върху главницата от 19.05.2014г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, и иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за сумата 36.27 лв., представляваща мораторна лихва върху 638.80 лв. за периода от 25.10.2013г. до 16.05.2014г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Д. - О. З.“ Е., ЕИК ********* чрез представител по пълномощие, с която същото се обжалва като неправилно поради нарушение на процесуалния закон - неизвършване на разпит на допуснатия свидетел А. В. К. - водач на увредения автомобил, чиито показания са от съществено значение за изясняване на фактите по делото, и на следващо място – поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Неправилни били разсъжденията на съда, че не била доказана датата на настъпване на процесното ПТП, тъй като водачът на автомобила не бил посочил датата на настъпването му, докато представителят на лизингодателя „У. Л." бил посочил 12.08. без година. Непочиващи на събраните по делото доказателства били изводите на съда, че тези обстоятелства водели до недоказаност на исковите претенции при липса на други доказателства, в това число и доказателства за извършен от застрахователя оглед и опис на щетите след ПТП-то. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не бил доказан механизмът на произшествието и причинната връзка с нанесените по лекия автомобил повреди. За да постанови отхвърлително решение, съдът се мотивирал единствено с това, че в уведомлението за щета, попълнено от представител на собственика на автомобила „У. Л." /не от водача на автомобила/ било посочено, че ПТП-то се е осъществило на пътя за „К.". Изводът бил неправилен поради това, че при попълване на документите за уведомяване на застрахователя, лицето К. Е. Б. - представител на собственика на автомобила, се е ръководело от протокола за ПТП и заявлението за издаване на протокол за ПТП, в който ръкописно било написано „К.", но поради лошия почерк било възможно да се допусне грешка и да се прочете като „К.". Съдът не съобразил и факта, че компетенстността на мл.автоконтрольор Б.Х. при РУП - К. била само в определени граници, а именно РУП - К. и не би могъл да състави Протокол за ПТП, ако същото е настъпило в гр.К.. Освен това, в показанията си св.Хубенов посочил, че водачът А. К., който първо сигнализирал на дежурния в РУП -К., му съобщил обстоятелствата по ПТП-то - че до пресевната на с.П. по път трети клас №867 между с.Б. и гр.З., в землището на с.П. е навлязъл в дупки по пътя и е спукал предна и задна гума с увредени джанти по гумите. Съдът не взел предвид обстоятелството, че макар и по-късно мл.автоконтрольор Б.Х. е посетил местопроизшествието и го определил с точност. При постановяване на решението си, съдът не взел предвид и приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която отговорило, че произшествието, описано в Протокол за ПТП № 1077553/12.08.2013 г., е настъпило поради преминаване на автомобила през дупка на пътното платно, и е възможно да бъдат увредени частите и детайлите, за които „Д. - О. З." Е. е изплатило застрахователно обезщетение и е налице причинна връзка между произшествието и щетите по автомобила. Съдът не взел предвид и приложените към исковата молба и приети и неоспорени от ответника писмени доказателства - заявление за издаване на протокол за ПТП и уведомление за щета, в които водачът на автомобила А. В. К. подробно описал механизма на настъпване на произшествието. Тези неоспорени от ответника писмени доказателства не били обсъдени от съда и не били взети предвид при постановяване на решението. От всички събрани по делото доказателства, а именно: от приложените към исковата молба писмени доказателства, от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и от показанията на св.Б.Х., безспорно се установил механизмът на ПТП и то по начина, описан в протокола за ПТП. Установило се също, че пътят, на който е станало процесното ПТП е стопанисван от А. „П. и." - гр. С., чрез своето подразделение Областно пътно управление - гр. К.. Установило се, че на участъка от пътя, на който е станало пътно-транспортното произшествие, е налице поражение на пътната настилка, като същото е отстранено след процесното ПТП. От страна на ответника не се оспорва, че този път е собственост и се стопанисва от него, както и че именно негово е било задължението да го поддържа в добро експлоатационно състояние. Категорично се доказала пасивната процесуалноправна легитимация на ответника по предявения иск, а именно А. „П. и.." - гр. С., чрез своето подразделение Областно пътно управление - гр. К., която като собственик на републиканските пътища, била длъжна да ги изгражда, ремонтира и поддържа, както и да осигурява възможността за тяхното ползване по предназначение. В производството пред първата инстанция се установили всички елементи за уважаване на предявения от ищеца иск по чл.213 от КЗ. Установило се наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. По безспорен начин се доказало настъпилото ПТП, причинените на автомобила вреди и техният размер. Доказала се и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТТ и повредите по автомобила, за поправката на които е било платено застрахователното обезщетение. От всички събрани доказателства можел да се направи един логичен и обоснован извод, че по път трети клас №867 между с.Б. и гр.З. в землището на с.П. при управление на МПС - автомобил марка и модел „М. С***", с рег.№ ********, управляван от водача А. В. Х., е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са били причинени увреждания. ПТП-то се е осъществило по начина, описан в протокола и всички събрани по делото доказателства са именно в тази насока. Поради изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и при разрешаване на спора по същество да уважи изцяло предявените искове. В съдебно заседание, жалбодателят, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на същия, с писмено становище въззивната жалба се поддържа. Поддържа се искането за разпит на св. А. В. К., направено с жалбата. Претендира се присъждане на направените в съдебните инстанции разноски съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК.

Ответникът А. „П. и." - гр. С.., чрез своето подразделение Областно пътно управление - гр. К.в отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание, представляван от пълномощник оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно.

К. окръжен съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предявени за разглеждане от „Д. - О. З.“ Е., ЕИК ********* срещу А. “П. и.“ Г., представлявана от директора на Областно пътно управление гр.К., са суброгаторен иск по чл.213, ал.1 изр. 1-во от КЗ за сумата от 638.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 09.08.2013г. на републикански път III-867 на 38 км. +850м с.П., общ.К., ведно със законната лихва върху главницата от 19.05.2014г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, и иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за сумата в размер на 36.27 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 638.80 лв. за периода от 25.10.2013г. - датата, на която е изтекъл дадения с регресна покана 15-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението до 16.05.2014г. – датата на предявяване на иска.

От фактическа страна по делото се установява, че на 09.08.2013г., на републикански път III-867 на 38 км +850м с.П., общ.К., управляваният от водача А. В. К. лек автомобил „М.” с рег. № *******, навлязъл в необезопасена дупка на пътното платно по посока на движението му, в резултат на което били деформирани двете джанти и спукани двете гуми от дясната страна на автомобила. Увреденият лек автомобил бил собственост на „У. Л.” , имал е валидна застраховка „Каско+”, сключена със застрахователна полица № *4, със срок на действие 30.11.2012г. до 29.12.2013 г. По нея, с нареждане за групово плащане, застрахователят заплатил на 10.09.2013г. обезщетение за щетата в размер на 638.80 лева.

За произшествието бил съставен протокол за ПТП № 1077553/12.08.2013г. от пол. Б.Х. – мл. автроконтрпольор при РУП – К..

От показанията на св. А. В. К. – водач на увредения МПС, разпитан във въззивното производство, се установява, че пътувал в тъмната част на денонощието – около 21.00 часа в посока с. П. – гр. З.д. На участъка от пътя, в който отляво имало база за инертни материали /пресевна/, в своята лента за движение попаднал в дупка, вследствие на което били спукани двете гуми на автомобила от дясната страÝа, като се деформирали и двете джанти. Веднага се обадил в полицията в с.К. и уведомил полицай Х. за произшествието. В следващите дни уведомил и застрахователя Д. за щетите по автомабила, който изплатил по съответния ред причинените на автомобила щети. Свидетелят сочи в съдебно заседание, че в документите, в които е посочено за място на ПТП „гр. К.”, е станала техническа грешка, като обяснява, че не е имал такова произшествие в това населено място, а на 09.08.2013г. е попаднал в дупка на посочения път в община К..

Видно от показанията на св. Б.Х. – съставител на протокола за ПТП, вечерта на 09.08.2013г. водачът на увредения автомобил се свързал с него и го уведомил за произшествието. Свидетелят посетил местопроизшествието на 12.08.2013г., понеделник, извършил оглед и съставил въпросния протокол. Фиксирал мястото на произшествието – 38 км плюс 850 м, по пътя с. П. в посока за гр. З.. Свидетелят сочи, че към датата на огледа, пътят в участъка от 37-ми до 49-ти км е бил целият в дупки и неравности и никъде по трасето няма обозначения. На мястото, на което е станало ПТП, в едната посока, следвали дупки последователно с широчина около 70-80 см и дълги около метър, а като дълбочина се виждал чакъла и нямало асфалт. След датата на ПТП, асфалтът бил изкърпен, като дупките били запълнени с асфалт.

От назначената по делото СТЕ, неоспорена от страните и от показанията на ВЛ инж. В. Д. пред първоинстанционния съд се установява, че произшествието, описано в протокол за ПТП № 1077553/12.08.2013г., е настъпило поради преминаване на автомобила през дупка на пътното платно. ВЛ дава заключение, че е напълно възможно частите и детайлите, описани в калкулация по щета № *8133/04.09.2013г., да са били увредени по време на това ПТП, и че е налице причинна връзка между произшествието и щетите по автомобила. Към датата на изготвяне на заключението по експертизата, пътят е закърпен с пресни кръпки.

Безспорно по делото освен това е, че А. „П. и.” е собственик на републикански път III-867 на 38 км. +850м с.П., общ.К., като съгласно чл.30, ал.1, във вр. с чл.3, ал.2 от ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Така, от събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключение на СТЕ, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин настъпилото ПТП по механизма, описан в Протокола за ПТП от 12.08.2013 година, както и датата на настъпването му – 09.08.2013 година; причинените на автомобила вреди вследствие попадането му в необезопасена дупка на пътното платно и техният размер; наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и повредите по автомобила, за поправката на които е било платено застрахователното обезщетение. Безспорно установено е, че на посочената дата ПТП е станало по път трети клас № 867 между с.Бенковски и гр.Златоград в землището на с.П., стопанистван от А. „П. и." - гр. С., чрез своето подразделение Областно пътно управление - гр. К.. Установено е освен това наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по валидното застрахователно правоотношение.

Ето защо предявеният главен суброгаторен иск по чл.213, ал.1 изр. 1-во от КЗ за сумата в размер на 638.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 09.08.2013г. на републикански път III-867 на 38 км. +850м с.П., общ.К., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.05.2014г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, се явява основателен и доказан, и следва да се уважи така, както е предявен. По изложените съображения основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва) върху главницата 638.80 лв. в размер на 36.27 лева, за периода от 25.10.2013г. – датата на която е изтекъл дадения с регресната покана 15-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението до 16.05.2014г. - датата на завеждане на иска в размер на 36.27 лв. В тази връзка по делото е представена регресна покана изх. № 92-6208/07.10.2013г., с която ответникът е поканен да внесе доброволно сумата в размер на 638.80 лв. в петнадесетдневен срок, и същата е връчена на 09.10.2013 година.

Като е достигнал до изводи, противни на изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, което следва да се отмени в частта му, с която предявените за разглеждане съединени искове са отхвърлени, вместо което следва да се постанови друго, с което същите да се уважат. Решението в частта му, с която е признато за недоказано оспорване истинността на Протокол за ПТП N 1077553/12.08.2013г., съставен от полицай Б.Х. - мл.автоконтрольор при РУП- К., че протоколът не е съставен от Б.Х. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 1 100 лева, както следва: съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК в първоинстанционния съд - сумата в размер на 760 лв., от които ДТ - 100 лв., А. възнаграждение - 480 лв., депозит за възнаграждение на ВЛ - 120 лв,. депозит за призоваване на двама свидетели - 60 лв.; и по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК във въззивната инстанция - сумата в размер на 340 лв., от които ДТ за въззивното обжалване - 50.00 лв., А. възнаграждение - 270 лв. и депозит за призоваване на свидетел - 20 лв.

Воден от изложеното, К. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 114/10.12.2014г., постановено по гр.д. № 531/2014 година по описа на Районен съд – К.в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Д. - О. З.“ Е., ЕИК ********* срещу А. “П. и.“ Г., представлявана от директора на Областно пътно управление гр.К., иск по чл.213, ал.1 изр. 1-во от КЗ за сумата 638.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 09.08.2013г. на републикански път III-867 на 38 км. +850м с.П., общ.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2014г. до окончателното й изплащане, и иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за сумата 36.27 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 638.80 лв. за периода от 25.10.2013г. до 16.05.2014г., вместо което постановява:

ОСЪЖДА А. “П. и.“ Г., представлявана от директора на Областно пътно управление гр.К., бул. „Б.” № 79 да заплати на „Д. - О. З.“ Е., ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „П. К.” № 24, .1, ап.3, А. дружество „М. и Н.” сумата в размер на 638.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 09.08.2013г. на републикански път III-867 на 38 км. +850м с.Пресека, общ.К. по иск по чл.213, ал.1 изр. 1-во от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 36.27 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/ върху сумата от 638.80 лв. за периода от 25.10.2013г. до 16.05.2014 г. по иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. “П. и.“ Г., представлявана от директора на Областно пътно управление гр.К., бул. „Б.” № 79 да заплати на „Д. - О. З.“ Е., ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „П.К.” № 24, .1, ап.3, А. дружество „М. и Н.” направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 1 100 лв., както следва: съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК в първоинстанционния съд сумата в размер на 760 лв., от които ДТ - 100 лв., А. възнаграждение - 480 лв., депозит за възнаграждение на ВЛ - 120 лв., депозит за призоваване на двама свидетели - 60 лв.; и съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК във въззивната инстанция сумата в размер на 340 лв., от които ДТ за въззивното обжалване - 50.00 лв. , А. възнаграждение - 270 лв. и депозит за призоваване на свидетел - 20 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.