МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6
от 20.01.2015г. по НОХД № 1118/2014г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.Ф.М. *** за
престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.05.2014г. в землището на общ.Черноочене, обл.Кърджали, на път I-5 при 333,1 километър, управлявал
моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № РВ 0824 МС, в срока на
изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред с наказателно постановление № 2995/2013г., издадено от
Началник на група в сектор ПП при ОД МВР-Стара Загора.
Делото се разглежда по
реда на глава
27, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
повдигнатото обвинение срещу С.М.. Сочи, че от събраните по делото доказателства било
видно, че подсъдимия извършил деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Прокурора изтъква още, че обуславящите наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства били само отегчаващи такива, а именно обременено
съдебно минало, недобри характеристични данни по местоживеене, предизвиканото
ПТП, от което той избягал. Затова предлага на С.М. да бъде наложено
предвиденото от законодателя максимално наказание, което да изтърпи ефективно в
затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.343г вр.
чл.343в, ал.1 от НК на същия трябвало да бъде наложено и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното. Защитника моли съда
да наложи на подсъдимия минимално наказание, предвид неговото процесуално
поведение, критично отношение към извършеното и изразеното становище делото да
се разглежда по реда на съкратеното съдебно производство, което отново било
аргумент за критичното му отношение към деянието.
Съдът като обсъди всички
доказателства събрани по делото и съобрази
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимия С.Ф.М. е роден на ***г. в гр.Габрово, живущ ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи като управител на
„Сезстрой“ ЕООД-Стара Загора, осъждан, с ЕГН **********.
С.Ф.М. бил правоспособен водач на моторни превозни
средства от категория „В“ и „АМ“ и притежавал свидетелство за управление на МПС
с № *********, издадено на 09.03.2006г. от ОД МВР гр.София, и контролен талон №
2600014. Впоследствие той се проявил като недисциплиниран водач и на
25.06.2012г. за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ бил
наказан с глоба и лишаване от правоуправление за срок от 15 месеца с наказателно
постановление № 1680/2012г., издадено от Началник група в сектор „Пътна Полиция“
при ОД МВР-Стара Загора. Подсъдимия не бил съгласен с връченото му наказателно
постановление и го обжалвал пред Старозагорски районен съд. Образувано и
разгледано било а.н.д. № 2544/2012г. по описа на съда, което приключило с Решение № 518 от 21.05.2013г., влязло в сила
на 20.06.2013г., потвърждаващо наказателното постановление.
Въпреки наложеното му наказание лишаване от
правоуправление, подсъдимия С.М. на 28.08.2013г. управлявал моторно превозно
средство, което нарушение било констатирано с акт за установяване на
административно нарушение. Въз основа на него било издадено наказателно постановление
№ 2995/18.09.2013г. от Началник група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР-Стара
Загора. Според това наказателно постановление подсъдимия бил наказан за
нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като управлявал моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, като на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 300 лв. Наказателното постановление му било връчено
на 06.11.2013г.
Наложените административни наказания не коригирали
дисциплината на подсъдимия М. като водач на моторно превозно средство. Въпреки,
че бил лишен от правоуправление, на 02.05.2014г. на път I-5 при 333,1
километър, в землището на общ.Черноочене, обл.Кърджали,
в посока от с.Черноочене към гр.Кърджали, той отново управлявал
лек автомобил
марка „Ауди 80” рег. № РВ 0824 МС,
собственост на Хабибе Лятиф М., като предизвикал пътно-транспортно произшествие
и напуснал мястото, без да уведоми контролните органи за това. Не след дълго
бил спрян от Г.Б. и Иван С. - полицаи при РУ“Полиция“ гр.Кърджали. За
изясняване на случая на място пристигнали и свидетелите Е.Н. и М.С. ***. Те
провели разговор с подсъдимия, който им обяснил, че е управлявал автомобила
марка „Ауди 80” и е предизвикал пътно-транспортното произшествие.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от: дадените на
досъдебното производство показания от свидетелите
Е.Н., М.С., Г.Б. и Е.Б.;
Протокол за разпознаване на лица от 22.07.2014г. ведно с
приложен фотоалбум; заключението на
вещото лице Ш.А.
по изготвената на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза № 157/26.08.2014г.; Акт за установяване на административно нарушение
бл.№ 376245 от 02.05.2014г.; писмо Рег.№ 30791/23.05.2014г. на сектор ПП при ОД
МВР-Стара Загора; Справка за нарушител/водач относно подсъдимия С.Ф.М.; заверено копие от Наказателно постановление № 1680/25.06.2012г.,
влязло в сила на 20.06.2013г., с което на подсъдимия са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 15 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 предл.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер
на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 предл.2
от ЗДвП; заверено копие от Наказателно постановление № 2995/18.09.2013г.,
влязло в сила на 14.11.2013г., с което на подсъдимия е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.150 от ЗДвП; справка за собственост на МПС; характеристична
справка на подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия; декларация за семейно
и материални положение и имотно състояние на подсъдимия; писмо №
122800-4327/27.11.2014г. на сектор ПП при ОД МВР-Стара Загора; заверено копие от
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
1680/04.06.2012г., влязла в сила на 01.11.2012г.; заверен препис от Решение № 518 от 21.05.2013г. по
а.н.д.№ 2544/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, влязло в сила на
20.06.2013г.; заверен препис от Решение № 158 от 12.10.2012г. по а.д.№
223/2012г. по описа на Старозагорски административен съд, влязло в сила
на 01.11.2012г., както и останалите писмени
доказателства, събрани
в хода на досъдебното и
съдебно производство. Установените обстоятелства
се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по
реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото
за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 02.05.2014г.
в землището на общ.Черноочене, обл.Кърджали, на път I-5 при 333,1
километър, е управлявал
моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № РВ 0824 МС, без
съответно свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото
деяние с
наказателно постановление № 2995/18.09.2013г., издадено от Началник на група в
сектор ПП при ОД МВР-Стара Загора. Безспорно по делото
е обстоятелството, че С.М. първоначално е бил правоспособен водач на МПС, като
е притежавал издадено на 09.03.2006г. свидетелство за управление на МПС.
Впоследствие, за извършено на 02.06.2012г. нарушение по чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП /за това, че отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество/,
му били наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 15 месеца с наказателно постановление № 1680/25.06.2012г. Видно от ЗППАМ
№ 1680/04.06.2012г., по повод същото
административно нарушение, спрямо подсъдимия е била приложена принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление по
чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП. Тази заповед е била връчена на дееца на
04.06.2012г., от която дата фактически било отнето свидетелството му за
управление на МПС. Установява се също, че от този момент свидетелството за
правоуправление не е било връщано на С.М.. Така според приложеното по делото
писмо № 122800-4327/27.11.2014г. на сектор ПП при ОД МВР-Стара
Загора, свидетелство за управление на МПС е предадено от
подсъдимия на 04.06.2012г. във връзка със ЗППАМ №
1680/2012г. и НП № 1680/2012г., след което не му е връщано. Според настоящата
инстанция след административното отнемане на свидетелството за управление,
дееца се е превърнал в неправоспособен водач с всички произтичащи от този
статус последици, като всяко следващо управление на МПС от негова страна е „без
съответно“ свидетелство и той трябва да отговаря за престъпление по чл.343в,
ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като са налице и останалите
признаци от състава. Това е така, защото текста на чл.343в, ал.2 от НК е приложим, както по отношение на
административно санкционираните водачи на МПС, непритежаващи свидетелство за правоуправление, така и по отношение
на тези, на които същото
е било отнето по реда на
чл.171, т.1 и т.4 от ЗДвП. Този извод е в съответствие с
постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 588 от 20.01.2009г. на ВКС по н.д. №
570/2008г., II н.о., НК, Решение № 377 от 29.06.2010г. на ВКС по н.д. № 328/2010г., III н.о., НК,
Решение № 204 от
28.06.2012г. на
ВКС по н.д. № 518/2012г., III н.о., НК, Решение № 44 от
19.02.2013г. на
ВКС по н.д. № 2161/2012г., I н.о., НК. Въпреки, че цитираната по-горе заповед е обосновала
неправоспособност у подсъдимия, видно от справката за нарушител/водач, той е
продължил да управлява МПС. Именно по повод констатираното на 28.08.2013г. управление на
МПС без да е правоспособен водач /нарушение по чл.150 от ЗДвП/, С.М. е бил
санкциониран по административен ред с наказателно постановление
№ 2995/18.09.2013г. В едногодишен срок от влизане в сила на последното
наказателно постановление - на 02.05.2014г., той отново е управлявал МПС, с
което е осъществил състава на чл.343в, ал.2 вр. ал.1
от НК. Престъплението е извършено при
пряк умисъл,
подсъдимият
е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът оправда подсъдимия С.М. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК - за това, че на 02.05.2014г.
в землището на общ.Черноочене, обл.Кърджали, на път I-5 при 333,1
километър, е управлявал
моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № РВ 0824 МС, в срока на
изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред с наказателно постановление № 2995/2013г., издадено от
Началник на група в сектор ПП при ОД МВР-Стара Загора. Състава на чл.343в, ал.1 от НК изисква преди всичко деецът да
управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване
на наказанието лишаване
от право да
управлява МПС. В
случая на подсъдимия е управлявал моторно превозно
средство на 02.05.2014г., но
това негово деяние е било след на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок 15 месеца, наложено с наказателно
постановление № 1680/2012г. Видно от писмо №
122800-4327/27.11.2014г. на сектор ПП при ОД МВР-Стара Загора, последното наказание е
изтърпяно на 04.09.2013г., при което осъщественото след тази дата управление на
МПС от С.М. не осъществява от обективна страна фактическия състав на
престъплението по чл.343в, ал.1 от НК.
При определяне
на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия С.Ф.М., съдът
се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание
за престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, както
и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда
в производството по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода”
като се ръководи
от разпоредбите на Общата част
на този кодекс
и намалява така определеното наказание с една трета, а съгласно
ал.4 на същия текст, в случаите, когато едновременно са налице условията
по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен
посочените разпоредби, настоящият състав взе предвид степента
на обществена опасност на деянието
- завишена, тъй като при осъществяването му е причинено
пътно-транспортно произшествие; отегчаващите отговорността
обстоятелства - предходните
осъждания и недобрите характеристични данни на дееца, а също и
големият брой регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - изразеното
съжаление за извършеното, трудовата ангажираност, семейното положение на подсъдимия, който не е женен, но
живее на семейни начала и се грижи за три малолетни деца. Тъй като С.М. се съгласи съдебното производство да бъде проведено
по реда на
съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да
се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. В случая наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Предвиденото в чл.343в,
ал.2 вр. ал.1 от НК наказание е „лишаване от свобода” до две години, при което
съдът прие, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание
около средния
размер, а именно 12 месеца „лишаване от свобода”, което
бе намалено с 1/3. Така на същия бе определено наказание от 8 месеца
„лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, тъй като С.М. към
инкриминираната дата не е бил осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното му наказание е под три години.
Същевременно, за постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето
на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да
бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода” бе отложено за срок от 3 години. За да приложи
институтът на условното осъждане спрямо подсъдимия, съдът прие, че
той е реабилитиран по право за осъждането му по НОХД № 833/2005г. на РС-Стара
Загора, по което единствено му е
било налагано наказание „лишаване от свобода“.
С оглед постановената осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати по сметка
на Районен съд-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направените
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: